Албена Маркова: Ползите от ESG за компаниите са финансови, пазарни и репутационни

Съдружникът "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC разказва пред "Капитал" за смисъла и целите на ESG инциативите и конкурса ESG Awards

Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC
Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC
Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC    ©  Цветелина Белутова
Албена Маркова, съдружник "Консултантски услуги" за Югоизточна Европа в PwC    ©  Цветелина Белутова

За ESG (Environmental, Social and Governance) в корпоративния свят се говори все повече и повече. Зад съкращението се крие екологично, социално и корпоративно управление, което прави по-устойчива дадена сделка, компания или цяла индустрия. ESG практиките стават все по-популярни, а причина е не само общественият натиск за решения на климатичните и социални предизвикателства, но и регулаторни промени на ниво ЕС, водени от цента за противодействие на изменението на климата.

За целите, същността и ефектите на ESG инициативите разговаряме със съдружника "Консултантски услуги" в PwC Албена Маркова. Консултантската компания стартира и специален конкурс - ESG Awards, който ще отличи български компании с успешни ESG практики.

Визитка

Албена Маркова е съдружник в PwC в последните 15 години и ръководи направление "Консултантски услуги" в Югоизточна Европа, включително в България, Сърбия, Хърватия, Словения, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Албания и Черна гора. Нейната експертност е стратегическо и управленско консултиране с фокус върху организационни и бизнес трансформации, стратегии за растеж и навлизане в нови пазари и сегменти, интеграция след сливане или придобиване, управление на промяната.

Абревиатурата ESG става все по-популярна, но още сравнително малко хора разбират пълното й значение. Какво е всъщност ESG и защо е важно?

С осъзнаването на факта, че бизнесът оказва все по-значително въздействие върху хората и околната среда, ESG набира популярност в корпоративното управление. Зад абревиатурата реално стои начинът, по който бизнесът възприема и реагира на теми от екологично, социално и управленско естество. Той е различен в различните индустрии. Например, един производител на дрехи може да акцентира върху условията на труд на работниците, докато за една въглищна централа са най-важни въглеродните емисии, отделяни при производството на енергия.

За да се оцени цялостният ESG ефект на едно предприятие е необходим обстоен анализ на ред фактори и как те влияят на бизнес процесите, финансово състояние, рисков профил и репутация. Все повече инвеститори и кредитори осъзнават, че тези фактори са неизменна част от стратегическото управление на физическите и операционни рискове за бизнеса. Проучвания показват, че управлението на ESG рисковете може да ограничи значително потенциални загуби от изменението на климата, а също и да създаде добавена стойност за предприятията.

ESG тенденциите са и инструмент за постигане на целите на Европейската зелена сделка. Европейският план за действие "Финансиране за устойчив растеж" планира мобилизацията на 1 трлн. евро инвестиции до 2030 г., за подпомагане на устойчиви бизнеси и тези, които имат амбициите да станат такива.

Редом с това, тезата, че основната отговорност на всяка компания е да увеличава печалбите за акционерите, търпи промени на фона на промяната в обществените нагласи към опазването на околната среда и човешките права. Все повече потребители и организации изискват от компаниите да преминат към по-екологични практики и да се придържат към високи социални и етични стандарти.

Така ESG инициативите имат различни, но важни проявления: за предприятията те са начин за създаване на дългосрочна стойност; за инвеститори и кредитори - фактор, с който трябва да се съобразяват при разпределението на ресурсите; за клиенти и потребители те гарантират, че климата и околната среда няма да бъдат жертви на устрема към краткосрочни печалби; а за политици и регулатори - това е инструмент, чрез който се постигат заложените климатични и социални цели.

Основните ESG направления

  • Зад "E" (Environmental) стоят екологичните фактори, които засягат една компания, влиянието й върху климата и околната среда, природните ресурси и тяхното използване, както и рисковете, които измененията в климата представляват за състоянието на компанията.
  • Зад "S" (Social) стоят теми като безопасни условия на труд, възнаграждение, разнообразие, човешки права и др. Те отчитат, че предприятията имат пряко взаимодействие със служители, клиенти и други партньори, и социалните политики на компанията засягат и тях.
  • Зад "G" (Governance) стоят управленските теми, които засягат ръководството на всяко предприятие, начинът, по който се взимат решения, политиките за етични практики и нормативното съответствие със закона и отчитането към заинтересованите страни.


Извън предстоящото все по-тясно обвързване между ESG практиките и финансирането на бизнеса какви други практични ползи за самите компании и индустрии носят те?

Някои изследвания показват, че компаниите с добро ESG представяне постигат и по-високи финансови резултати. Успешните ESG инвестиции създават допълнителна стойност за бизнеса. Например, предприятията, които се стремят към по-ефективно управление на отпадъците и опазване на ресурсите, могат значително да намалят разходите за тях. Инвестиции в оптимизиране на процесите чрез по-устойчиво оборудване имат по-висока възвръщаемост. Освен по-ниските разходи, свързани с енергията, стратегическото планиране би могло да ограничи и финансовите рискове, свързани с регулацията и цената на емисиите в енергоемките индустрии.

Изследвания показват, че компаниите с добро ESG представяне постигат и по-високи финансови резултати. Успешните ESG инвестиции създават и допълнителна стойност за бизнеса.

ESG инициативите могат да са и двигател за иновативни бизнес модели и разширяване в нови пазари. Пример са петролните компании, които се освобождават от петролни находища и други "мръсни" енергийни активи и обявяват инвестиции във водородни клъстери и технологии, улавяне и съхраняване на въглерод и др. Така те целят да запазят конкурентната си позиция в дългосрочен план, заемайки ключова роля в декарбонизирането на редица енергоемки сектори.

Освен преките финансови ползи, компаниите с добро ESG представяне отчитат и по-висока производителност, както и способност за привличане и задържане на качествен персонал, който мотивират с общи ценности, визия и др.

А какви рискове крие пренебрегването на ESG критериите?

Освен пропуснатите възможности, може да има и реални негативи. Много инвеститори например избягват акции в петролни компании, а мултинационални производители на облекла са изправени пред протести, свързани с условията на труд. От друга страна, продажбите на електрически автомобили плавно расте и постепенно ще измести конвенционалните автомобили от пазара.

Има стандарти като TCFD (Task Force on Climate-Related Financial Disclosures), които помагат на компаниите да систематизират възможните негативи. Например енергоемки промишлени сектори, които не преминат към по-екологични практики, са изправени пред нарастващи цени на въглерода, репутационни рискове, намалено търсене на услуги и заплахи от съдебни спорове, свързани с климата и околната среда. От друга страна, тези които използват нискоемисионни източници на енергия и инвестират в "зелени" технологии, ще получат по-добри условия на финансиране, добра репутация и устойчивост към бъдещите цени на изкопаемите горива и въглерода.

С колко време разполагат компаниите в България, за да се подготвят? Готов ли е местният бизнес за новостите и какви предизвикателства очаквате?

Законодателните инициативи свързани с устойчивостта, които ще влязат в сила през 2023 г., носят значителни нови задължения за компаниите в България. По план през следващата година ще се прилага разширеният обхват на новата Директива за корпоративно устойчиво отчитане, така че подготовката за прилагането й трябва да започне от сега. Очакването е, че големите предприятия под обхвата на Директивата, вече ще трябва да имат установени процеси за събиране на ESG данни, а до края на отчетната година - и бизнес стратегия, съвместима с целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C в съответствие с Парижкото споразумение.

Допълнително, компаниите, които попадат под новата Директива, ще трябва да оповестяват и съответствието си с Регламента за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции ("Регламентът за Таксономията"/Регламент (ЕС) 2020/852). Докато през 2022 г. Регламентът се прилага с ограничен обхват и задължения, през 2023 г., компаниите ще трябва да отчетат до каква степен икономическите им дейности допринасят към 6-те климатични цели на Таксономията. Анализът включва четири стъпки и изчерпателни технически критерии за определянето на дадена дейност като устойчива, а компаниите са задължени да оповестяват свързани с тях ключови индикатори за представянето на организацията.

Дали една компания е готова за новите регламенти, зависи от вътрешните процеси за събиране на данни за устойчивост. Според проучване за качеството на нефинансовите декларации на българските предприятия, все още има дефицити в съдържанието и в системите за събиране, анализ и отчитане на тези данни. Все пак докладът обхваща отчетите от 2018 г. и отчитаме, че оттогава бизнесът бележи по-голяма готовност да управлява своята дейност по устойчив и прозрачен начин.

Как се вписва конкурсът на PwC - ESG Awards, в този контекст? Защо избрахте тази инициатива и как очаквате тя да допринесе за популяризацията на ESG?

Конкурсът на PwC - ESG Awards, идва 5 години след началото на нефинансовото отчитане в България. В този период ние станахме свидетели и на образователни ESG инициативи, чрез които предприятията се информираха за стъпките на устойчиво управление. Допълнително PwC съдейства на кандидати за финансиране от иновационни фондове на ЕК за проекти със значителен потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове.

Считаме, че в страната ни вече има немалко компании, които полагат усилия и показват добри резултати в прехода към зелена икономика. Искаме тези усилия и резултати да бъдат забелязани от повече хора - така се роди и идеята за конкурса.

Решихме да обхванем следните четири ESG категории: "Стратегия," "Иновация," "Образователна програма" и "Лидер в устойчивото развитие." В първите три категории могат да участват предприятия и организации, опериращи на територията на България, докато за "Лидер в устойчивото развитие" могат да бъдат номинирани само физически лица, свързани с ESG дейностите на тези предприятия или организации.

Конкурсът идва в динамични времена с множество законодателни промени. Участието в него ще помогне на кандидатите да направят критичен преглед на постигнатото от тях до момента и да си зададат въпроси, които бизнеси, сходни на тях, вече са си задавали.

Опитали сме се да подберем обективни и достатъчно изчерпателни критерии за оценка, базирани на опита ни в региона. Целта ни е не само да популяризираме добрите ESG практики в страната, но и да помогнем на кандидатите да видят постигнатото до момента от по-различен ъгъл и да се съпоставят с други бизнеси от региона.

Интервюто взе Ани Коджаиванова

Все още няма коментари
Нов коментар