Иво Ценов и Тенко Николов, SiteGround: Новата ни фондация иска да задържи българските деца тук

Основателят и изпълнителният директор на една от най-големите български IT компании разказват как искат да възстановят филантропията по възрожденски пример в три стълба: образование, здраве и спорт

Иво Ценов и Тенко Николов: В дългосрочен план си представяме поне 100 млн. лева инвестиции
Иво Ценов и Тенко Николов: В дългосрочен план си представяме поне 100 млн. лева инвестиции
Иво Ценов и Тенко Николов: В дългосрочен план си представяме поне 100 млн. лева инвестиции    ©  SiteGround
Иво Ценов и Тенко Николов: В дългосрочен план си представяме поне 100 млн. лева инвестиции    ©  SiteGround

Създадената преди 18 години българска компания SiteGround е един от най-големите независими доставчици на хостинг услуги в света и продължава да разраства глобалния си бизнес, като в момента поддържа над 2.8 млн. домейна и сървъри в няколко центъра за данни в Европа, Азия, Америка и Австралия. В България групата има центрове в София, Пловдив и Стара Загора с над 500 специалисти - разработчици, IT експерти, маркетинг експерти и др., както и офис в Мадрид. Приходите на българското дружество "Сайтграунд хостинг" растат, като за 2020 г. достигнаха 142 млн. лв. при печалба 73 млн. лв. Фирмата е еднолична собственост на кипърското SiteGround Capital. Няма данни колко голям като приходи е глобалният бизнес на компанията, но в момента пазарната й оценка е няколко милиарда долара по неофициална информация. Иво Ценов създава SiteGround със свои приятели от Американския университет в България, а Тенко Николов се присъединява няколко месеца по-късно. Двамата са едни от най-известните фигури в българската IT екосистема, инвеститори в стартиращи компании и фондове, както и дарители за всякакви социални каузи. Неотдавна те решиха и да основат собствена фондация, през която да подпомагат целенасочено и структурирано проекти в областта на образованието, здравето и спорта. "Капитал" разговаря с Иво Ценов и Тенко Николов за плановете им за фондацията.

Как стигнахте до идеята за фондацията?

Тенко Николов (Т.Н.): Ами ние не сме много поддръжници на идеята "на мен да ми е добре, а на другия да му е зле". Живеем малко или много в една обща държава, заедно. Ние по всякакъв начин винаги сме се опитвали поне за нас и за хората около нас да правим нещата някак по-подредено, по-спретнато, например в нашия офис. Но проблемът е, че когато човек излезе навън, много бързо получава шамар от реалността.

В някакъв момент решихме, че ще пробваме да въздействаме на цялата среда, а не само на това, което ни заобикаля. Защото ако е само средата около нас, никога не трябва да излизаш от нея. И нещото, от което според нас най-много страдаме в България, е липсата на качествено образование. Защото некачественото образование води до това да имаме достатъчно на брой не особено интелигентни хора. А пък има един лаф: прост народ, слаба държава. А простият народ лесно се управлява - лесно го подлъгваш, лесно му сменяш темите на деня и т.н. И за нас като че ли този проблем се задълбочава. Та оттам ни тръгна идеята: че искаме да се борим, за да променим нещата към по-добро.

Иво Ценов (И.Ц.): Това, което винаги сме правили, е, че сме се стремили хората около нас да са по-добре. И искаме да прехвърлим чисто корпоративния ни успех как се отнасяме с хората около нас и да го направим по-достъпен. То нашият пример не е и истински пример, защото никой не знае за практиките ни. Има една среда от хора, които ни знаят, споделят ни, харесва им, но реално ние в момента не сме ролеви модел за 98% от фирмите и хората в България. И в началото започнахме да правим нещата за нас, нашите служители и нашите семейства, отвътре навън. Като компания пораснахме и съответно видяхме, че можем да направим нещо по-голямо.

Примерно във фондацията ще имаме три стълба: образование, здраве и спорт. Няма как да живееш дълъг и качествен живот без тези три неща. Напоследък виждаме, че българчетата все по-трудно се реализират в чужбина. Да, те заминават, защото няма къде да учат в България, но и в чужбина не ги приемат, защото просто нивото им не е достатъчно добро. Все пак, ако искаш да бъдеш приет в някой добър университет в Щатите, там конкуренцията е жестока - с всички азиатци, които учат по 16 ч. на ден и се борите за едно и също място. И съответно, който има достъп до добрите университети, има по-добро образование, по-добри познанства, по-добри връзки и съответно е по-успешен в живота. Това нещо ние сме го видели на дребно на по-малко ниво тук: когато наемем някой перспективен човек и го обучим във фирмата, той се развива до професионалист на световно ниво, тоест тук го има интелектуалното богатство, но няма реализация.

И като една от първите стъпки решихме, че ще направим собствен цикъл - от детската градина, през училището до университета. Да можем да дадем шанс на умните и можещи деца да се реализират по-добре. Това за нас е една от най-важните и първи стъпки на тази фондация. Така ще решим и нашия проблем - къде да учат нашите деца и децата на нашите служители, а да е полезно и за обществото. Защото едно такова училище може да поеме над 1000 деца. Това е една инвестиция, която след 10 - 20 години ще покаже резултат, "продуктът" на такова училище ще се усети.

Тоест имаме новина, че един от проектите ви ще е голям образователен проект?

И.Ц.: Ще е новина след пет години, защото това е дълъг процес. Може би училището ще отвори врати след пет години. Искаме да започнем с деца от 3-4-годишна възраст и съответно част от хората се надяваме да отидат и в новия институт INSAIT.

Т.Н.: Ние реално, като говорихме с професор Мартин Вечев за INSAIT, едно от нещата, които най-много ме озадачи, е, че преди 15 години в университета му ETH Zurich е имало повече българи. В момента тяхна програма използва предвиждащ алгоритъм, който на базата къде си учил, какво си учил и какви са ти оценките може да каже с над 96% точност примерно дали ще успееш да завършиш в Цюрих и с какъв успех. И в общи линии, ако си българин и нямаш пълни шестици, алгоритъмът не ти дава никакъв шанс да завършиш там. И когато той описа идеята си, ние скочихме с двата крака да искаме да му помогнем, защото просто наистина имаме нужда от нещо, което да кара българчета да искат да научат повече, да създават повече, да искат да откриват повече.

Как се спряхте на тези три основни стълба, които споменахте? Имате ли вече визуализирани други проекти?

Т.Н.: В главите си имаме много идеи и проекти. Считаме, че спортът и здравето са другите две неща, които са много важни, и то не само за България, естествено. Според нас спортът трябва също да започва от много ранна детска възраст. Това, което в България остро липсва, са добри спортни съоръжения. Примерно няма добра база за лека атлетика, няма хубави зали за почти нищо, няма хубав плувен басейн. И още преди десетина години решихме, че искаме да направим спортен комплекс, донякъде и отнемайкъде, че ние двамата и семействата ни няма къде да спортуваме. Така че беше продиктувано от наша лична нужда.

Та тръгнахме да си говорим какво бихме могли да направим, което би могло да донесе възможност не само ние да играем тенис, ами примерно нашите деца и други деца да имат възможност да тренират, да спортуват и да научат от ранна детска възраст, че спортът е здраве. От там стигнахме до момента с това, че треньорите са зле подготвени в България. Супертрудно е да се намери треньор, който да подхожда с разбиране и методология към децата и да не ги кара да се чувстват, че по някакъв начин са му подчинени. Тоест да използва съвременни методи, да ги накара да са вътре в спорта, да искат да тренират и да бъдат мотивирани.

Моите и неговите деца играят тенис с една много добра учителка, но тя няма собствена база, няма собствени кортове. Затова решихме, че можем да направим това за много спортове, не само за тениса. Говорим за плувен басейн, за мултифункционална зала, баскетбол, джудо, футболни игрища и т.н. Нашата идея е да имаме световноизвестни треньори, които срещу възможност да ползват нашия комплекс да тренират деца безплатно.

И.Ц.: Най-якото би било, ако националният отбор по художествена гимнастика, да кажем, тренира при нас и след това и треньорите, и спортистите отделят време да тренират децата. За да може децата да се докоснат до топ спортисти, за да могат да искат да са като тях, да ги стимулират. И смятам, че е съвсем реалистично това да се случи.

Т.Н.: Много е важно успели хора да се опитват да допринасят обратно за средата. Трябва да променим манталитета, което няма как да се случи за два дни или за две години. Става дума за нещо, което започваш от 3-4-годишна възраст и се гради до 20 години.

И.Ц.: Третата ни инициатива е в областта на здравето. Искаме да направим здравен комплекс, а не толкова единствено болница. В света има много нови технологии, които помагат за по-качествено диагностициране. Тук хората много често нямат достъп до тях, а те вече са налични. Искаме да ги съберем на едно място. В България може и да има много болници и лекари, но няма достъп до качествено здравеопазване. Резултатите може да видим от статистиките за продължителност на живота в България, която е с 12-13 години по-ниска, отколкото в Западна Европа. Това не е честно, но причината е в самите нас. Колко българи спортуват? Нямаме този манталитет да искаме да сме по-здрави, докато хората са открили, че една комбинация от хранене, профилактика, липса на стрес води до по-качествен живот. Така че нашата концепция е да съберем на едно място различни клиники, да заложим много на диагностика и превенция и съответно да вкараме най-модерните технологии в света. България има много добри специалисти, които работят и оперират примерно последен стадий на рак. Но защо трябва да се стига до това?

Т.Н.: Превенцията може и да звучи сложно, но всъщност опира до три много простички неща. Първо, здравословен начин на живот, който включва здравословно хранене. Което по принцип в България е по-лесно, отколкото в купища други държави по света, защото имаме по-качествени зеленчуци. Второто нещо е повече спорт, което е засегнато и в стратегията ни. И третото нещо, което е индивидуално за всеки, е по-малко стрес. Хубавата храна и повечето тренировки намаляват количеството стрес. И реално с тези простички неща всеки човек би могъл да живее по-дълго и по-добре и да има повече хубави години.

Та, до превенцията опират тези простички неща и във фондацията искаме да се съсредоточим върху колкото се може повече от тях.

Имате ли вече инвестиционен модел за фондацията?

И.Ц.: Засега планът ни е да даряваме собствени средства. Разбира се, някой ако иска да участва, ще е супер. Но нашите модели са базирани изцяло на това ние да даряваме в началото, тази фондация във времето да има тръст, който да събира пари, за да може след години всички тези проекти да се самофинансират. Защото един спортен комплекс, особено за да могат децата да тренират без пари, трябва да генерира достатъчно доходи, независимо от кого. И трябва да има една шапка - фондация, която да може да припокрива разликите. Базираме си проектите на това, че можем да се оправим сами. В началото SiteGround и другите ни бизнеси ще го финансират, а след пет години целта е да има endowment fund, който да има доходи, които да се реинвестират в добри каузи. В момента сме в процес на изграждането на този фонд.

На какъв етап сте от намирането на главен изпълнителен директор?

Т.Н.: Продължаваме да търсим. В интерес на истината имаме доста кандидати за позицията. Все още не сме минали през първа фаза на интервюта.

И.Ц.: За нас най-добрата комбинация би било да е човек, който има опит с НПО-та и, от друга страна, да е много успешен в професията си, ако може и на ръководна позиция. Защото малко или много това, което се опитваме да направим, никой досега не го е правил тук. Така че се търси човек, който може да управлява, да има добри финансови познания, а не толкова някой, който цял живот е работил за фондация. И първата стъпка е да сформираме екип, защото има ежедневна работа, която хич не е малко.

Реално фондацията като фондация може да е малка, но всяка инициатива ще има нужда от хора, които да я управляват.

Виждате ли в тази фондация по-тясна работа с държавата или не искате да зависите от никого?

Т.Н.: Ако питате дали ще разчитаме на държавата за нещо, не.

И.Ц.: Ако направим нещо интересно и държавата иска да го мултиплицира, тогава супер.

Т.Н.: По-скоро държавата трябва да иска да работи с теб. Не сме такъв тип хора да ходим да се врем и да си предлагаме услугите. Ако някой дойде и ни пита, обикновено сме склонни да казваме как според нас се прави и да помагаме колкото е възможно.

И.Ц.: Проблемът, който ние се опитваме да борим - че ние се сравняваме като нация с това какво е било преди 5 или 10 години. Аз искам да се сравняваме с най-добрите места в света, защото при тях разликата с 10 години по-рано е много по-голяма. И затова е важно ние да правим добрите практики и да покажем на хората как се прави и те да почнат да го искат. И вече като искат, ще се появят и други предприемачи, а в някои случаи и държавата. Най-доброто нещо, което държавата може да направи, е да подготви законовата рамка и да улесни такъв тип идеи. Това е ролята на държавата. Категорично искаме да си правим нещата по начин, който ние виждаме за най-добър.

Както направихте SiteGround от нулата, сега, изглежда, искате да направите и фондацията от нулата. Имате ли някакъв срок и план, който следвате?

Т.Н.: Ами, честно казано, май не. Не почваме чак от нулата, защото ние правим такъв тип социално отговорно инвестиране вече над десет години, като с всяка година и възможностите ни растат. Преди десетина години нямахме кой знае какви възможности. Сега всяка година гледаме да сме обществено по-отговорни, отколкото предишната. Преди 7-8 години примерно правихме проучвания сред нашите служители къде бихме могли да дарим пари, на кои инициативи, на кого колко да дадем и така нататък. Но последните години се случва така, че понеже повече и повече даваме, ставаме по-видими и доста каузи ни намират сами. И в един момент решихме, че просто това нещо трябва, от една страна, да му създадем структура, защото започва да става твърде голямо. И не е хубаво само да дадеш пари, трябва да има и някаква отчетност: как се харчат, дали е постигнатата дадената цел и т.н. Но това е сложен процес, особено ако имаш 10, 20, 30 такива инвестиции на година. И с Иво от доста време си говорим, че е време да направим формална структура, която да се занимава с всички тия въпроси. Кои са нашите приоритетни точки, дали нещата, за които тези или онези фондации и сдружения, които ни търсят да финансираме, попадат в нашите приоритетни точки и т.н. Много, много неща трябва да се следят като процеси и просто не можем да се справим сами, непосилно е. С Иво си говорим от четири-пет години за фондация и чак сега дойде на дневен ред да я направим.

Тоест извън тези три големи проекта, които казвате - училището, спортния център и здравния комплекс, ще продължите да работите и с други каузи?

И.Ц.: Като за начало сме създали един биокампус, чиято роля е да връща известни български учени от чужбина и техни приятели да правят рисърч тук в България. И това е нещо, което в момента стартираме.

Т.Н.: Вече имаме някои много интересни предварителни изследвания. Примерно едно за българския домат. Дали той наистина е най-хубавият домат, който можеш да ядеш, и колко полезен е реално за теб. И ако реално се окаже, че е така, да се направи секвенция на гена, да видим как може повече хора по света да ядат български домат.

Друг проект, който гледаме в този биокампус, е за река Искър. Да се изследва водата и да се прецени доколко е замърсена, ако е замърсена, от какво е замърсена и откъде идва това замърсяване, и как би могла да бъде пречистена. В една река да направиш това нещо не е кой знае какво, но чисто технологично, ако е възможно да се прави, има други милиони реки по целия свят, които биха могли да вземат това ноу-хау. С много неща сме се заели в този биокампус и не знаем кое реално ще е добро за обществото. Но начинът е да пробваш по примера на стартъп финансиране.

Поне на този етап шансът е малък това с реките да се получи, но ако се получи хубав пример, държавата може да го вземе и да го приложи в други реки.

Смятате ли, че ще намерите съмишленици и други, които да видят вашия пример?

И.Ц.: Убеден съм, че има други.

Т.Н.: Просто на този етап не ни е основна цел да ги намерим и привлечем към каузата. В един момент ще направим и това.

Как си представяте фондацията след пет години?

И.Ц.: Някои неща ще отнемат време. Ние имаме вече много добра идея къде и какво точно ще построим, но е нужно време, за да се случи. Така че реалистично за големите ни проекти - медицински център, училище и спортен комплекс, хоризонтът е около пет години заради мащабите. Не искаме да вземем просто 5 декара някъде.

Т.Н.: Все пак не е само да купиш земя и да започнеш да действаш, трябва да смениш и предназначението на тази земя и т.н. Но това в България е много по-бавно от всички западноевропейски държави. Имаме някакъв опит с имотите в Западна Европа и навсякъде сроковете, първо, са много по-кратки от тук и второ - като ти кажат срок 9 месеца, той е 9 месеца. И ти знаеш, че не е по-малко от 9 месеца, ама не е и повече. А тук никой не иска да поеме гаранции или да ти каже срок, защото после ще го псуваш дали не те е излъгал за нещо, което не зависи от него или нея, а зависи от общината, от службата по геодезия, кадастър и куп други служби. Процесът е супербавен. Отделно не можеш просто да направиш болница, иска се да имаш лиценз. Същото важи и за университетите. Чисто регулаторно рамката не е прекрасна. Нас това няма да ни спре по никакъв начин, но не е лесно.

Какви инвестиции сте предвидили във фондацията?

И.Ц.: До момента имаме обещани 14 милиона, някои вече са дадени за различни каузи, включително и INSAIT. Но това по-скоро е за други инициативи. Нямаме точно число за фондацията, но едното ни бизнес звено е да инвестираме във фондове за дялови инвестиции в цял свят. И сме решили, че една голяма част от печалбата от тези инвестиции ще я насочим към endowment fund на фондацията, за да може тя да е устойчива. Най-много ни харесва този модел, защото вместо да даваме пари за нещо, инвестираме в друго, от което, генерирайки пари, ползваме печалбата. В дългосрочен план си представяме поне 100 млн. лева инвестиции, ако не и повече.Иначе предвиждаме размерът на нашия endowment fund да достигне няколкостотин милиона евро. Но това не зависи от нас, а дали компаниите са успешни.

Т.Н.: Още преди да обявим фондацията, на седмична база идваха между 5 и 10 неща за финансиране. Ето защо ще се опитаме да канализираме всичко през фондацията. Искаме да си имаме точни и ясни приоритети и да се опитваме да подпомогнем това, което попада в тях. За съжаление нямаме толкова пари, че да решим проблемите на цялата държава. С най-голямо удоволствие бихме, но нямаме чак такава възможност.

И.Ц.: Крайната цел е след десетина години да имаме деца, които са пораснали и имат съвременен начин на мислене. И искат да останат тук и да живеят тук.

Интервюто взе Константин Николов

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-|
    Da be.. da..
    • - 1
    • + 2

    То убаво че се праят на братя Георгиеви... Похвално..
    Проблемът е, че... не българите бягат от БГ... БГ бяга от тях.. низвергва своите синове и дъщери... С некъв чалга-депесарски син шут в гъза...
    Некъв Айн Ранд неолиберализъм тип Пиночет/ Фреман..... Обикновените не им се дава да дишат спокойно.... шото иначе ше се замислят кой е диктатора и кво прави за тях - от цар Симо насам.....

    Между другото имах хостинг при тях - уърдпрес сайт за новини... към 10000 посещения дневно... Техните 500 специалисти на втория месец зеха да заплашват как ше ми спрат сайта, понеже ползвал много сри.. и да съм минел на скъпите планове... Оооо, ма мноо плугини съм имал... ако може да имам и да плашам за някой чалга статичен сайт, направен с wix..

    Ние искахме да сме като германците... швейцарците... Скандинавия... А не като Щатите, където ... скоро само обвиниха Тръмп за нападение над демокрацията, модел за света и военно налагана... как Путлера, царь Совецкий......
    Получихме Костя, Бойко, цар Симо, ДпС, БсП..... Бюреков и Болен.. и оня с чанта Билла..

    Чалгажийския ПР на АзБГ не дава резултат.... На времето в БТК ни прашаха прожектмеринжеи, да ни покажат визията, ценностите на компанията.... обаче никога не вдихаха заплати - за това за което се ходи на работа... , ... но пък бяха змейове за КП и ... хм.. оптимизация на персонала....
    О, ти си от ИБ... имате бостани... тикви гледате там.... гувотити мйеку.... Ние тука на желтите павета сме от благородник нагоре....

    Терлици двама. имате ли презентацийка с човеченца.. с вдъхновяващи снимки от ваканцията в Италия.... за вашия endowment fund...
    В Европа модела за благотворителност не съвпада със англосаксонския...
    Ако не сте го разбрали... и пливаете на еврокултурата... жалки ПР... немаркиран....

    Нередност?
  • 2
    popopo avatar :-|
    popopo
    • + 2

    Респект и успех.

    Нередност?
  • 3
    nikaz avatar :-|
    nikaz
    • + 1

    Страхотно хора. Желая им здраве и енергия да докарат плановете си докрай.

    Нередност?
Нов коментар