Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Юлиан Попов: Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния сектор

Политическият фокус върху отоплението и охлаждането е основен ключ към декарбонизацията, казва още експертът към Европейската климатична фондация

Според Юлиан Попов високите цени на газа и другите фосилни горива са довели до рязко увеличаване на новите инсталации за възобновяема енергия и мерки за енергийна ефективност
Според Юлиан Попов високите цени на газа и другите фосилни горива са довели до рязко увеличаване на новите инсталации за възобновяема енергия и мерки за енергийна ефективност
Според Юлиан Попов високите цени на газа и другите фосилни горива са довели до рязко увеличаване на новите инсталации за възобновяема енергия и мерки за енергийна ефективност    ©  Цветелина Белутова
Според Юлиан Попов високите цени на газа и другите фосилни горива са довели до рязко увеличаване на новите инсталации за възобновяема енергия и мерки за енергийна ефективност    ©  Цветелина Белутова
На 18 октомври "Капитал" организира второто издание на Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition. Събитието, което ще се проведе в хибриден формат, има има за цел да бъде платформа за обмен на идеи между бизнес лидерите, обществените експерти и инвеститорите, като даде възможност за споделена визия за прехода и устойчивия растеж. През 2022 г. конференцията ще се съсредоточи върху шест ключови области, определящи най-значимите лостове за промяна.

Сред лекторите са Джерард Рийд, съосновател и партньор в Alexa Capital, Кристоф Рюл, Старши научен сътрудник, Център за глобална енергийна политика, Колумбийски университет в Ню Йорк, Мачей Мазур, главен изпълнителен директор на PSPA и вицепрезидент на AVERE, Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe, и много други.

Форумът ще се проведе в "София ивент център" и онлайн, като повече за програмата, лекторите и билетите може да прочетете тук:

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
На 18 октомври "Капитал" организира второто издание на Net Zero Economy Forum: Accelerating the transition. Събитието, което ще се проведе в хибриден формат, има има за цел да бъде платформа за обмен на идеи между бизнес лидерите, обществените експерти и инвеститорите, като даде възможност за споделена визия за прехода и устойчивия растеж. През 2022 г. конференцията ще се съсредоточи върху шест ключови области, определящи най-значимите лостове за промяна.

Сред лекторите са Джерард Рийд, съосновател и партньор в Alexa Capital, Кристоф Рюл, Старши научен сътрудник, Център за глобална енергийна политика, Колумбийски университет в Ню Йорк, Мачей Мазур, главен изпълнителен директор на PSPA и вицепрезидент на AVERE, Максфийлд Вайс, изпълнителен директор на CDP Europe, и много други.

Форумът ще се проведе в "София ивент център" и онлайн, като повече за програмата, лекторите и билетите може да прочетете тук:

Войната на Русия в Украйна привидно измести фокуса от зеления преход и декарбонизацията, но възможно ли е именно това да се окаже катализатор за по-бърза трансформация?

Именно това вече се случва. Високите цени на газа и другите фосилни горива доведоха до рязко увеличаване на новите инсталации за възобновяема енергия, мерки за енергийна ефективност, нови двустранни договори. Отказът от внос на руски горива не може да се замести изцяло с внос на други фосилни горива и това води до прилагане на решения, които са част от менюто на Европейската зелена сделка.

Как обаче тълкувате плановете на ЕК за таван на цените, отнемане на печалби, ограничаване на потреблението?

Европа се намира в необичайна енергийна криза заради едногодишната манипулация на пазара от страна ма Русия, нарушаване на договори от руска страна, санкции спрямо Русия и контрасанкции на Русия. Тези фактори съвпадат с много ниско хидроелектропроизводство и временно излизане от действие на значителна част от френските атомни централи. Подобна перфектна буря изисква политическа намеса. Въпросът е каква да е тя? Тук мненията се различават много. Според мен, забавянето на военновременна стратегия за ресурсна ефективност беше голям провал. Подобна стратегия трябваше да е готова през 2021 г., когато стана ясно, че Русия манипулира газовия пазар и трябваше да бъде въведена в действие веднага след 24 февруари 2022. Сега поправяме самолета по време на полет. Европейската комисия предлага редица мерки, отделните държави въвеждат свои мерки. Наблюдаваме хаос и противоречиви действия, които вероятно ще се стабилизират след месец-два. Мерките, които са в дълбоко противоречие с пазарната логика, ще отпаднат. Ще останат различни форми на компенсации на бизнеса и потребителите.

Таванът на цените и отнемането на печалби са по-сложни казуси. В случаите, в които става дума за държавни компании или договори за разлика, преразпределянето на печалбите е въпрос на корпоративни и разбираеми политически решения. Отнемането на печалби е противоречива мярка, защото се сблъсква с икономическата логика и носи риск за охлаждане на инвестиционния интерес. Тавани на цените е също противоречива мярка. В следващите месеци ще видим горещи дебати около въпроса как да смекчим ефектите на кризата.

Може ли всъщност Европа да се справи без газа като "транзитно" гориво? И значи ли това завръщане към въглищата, каквото вече виждаме в някои държави?

Газът не е транзитно, или преходно, гориво. Това е лобистка формулировка на газовата индустрия, която не се доказва на практика. Особено в последните 10 години наблюдаваме как въглищата се заместват директно с възобновяема енергия и енергийна ефективност. Газът все още играе важна роля, но в енергийния преход тази роля е предимно на балансиращо гориво.

В момента в Европа има скок на въглищната енергогенерация, но тя е на основата на съществуващ капацитет, който се използва по-интензивно. Никой в Европа не инвестира във въглища. Очаквам скоро тази тенденция да се обърне, още повече че сега и цената на въглищата е много висока.

Изоставането на България с газификацията в настоящата ситуация се оказва предимство. Но сякаш българските политици не виждат това и нямат визия за развитието на сектора. Какво според вас е най-удачно да се предприеме в момента?

Не бих го нарекъл изоставане, но, да, това, че България ползва ограничено газ е категорично предимство и ни дава шанс да намерим правилното място на газа в енергийния микс. Това място е ограничено и се свива постоянно с навлизането на нови технологии за балансиране на електроенергийната система, разпространение на термопомпи и в бъдеще разрастване на водорода.

Най-важното сега е да се модернизира пазарът и да се насърчи широка гама от нови енергийни технологии. Пазарът трябва да изпраща реалистични сигнали на потребители и производители на енергия. В същото време в България трябва да навлязат технологии, които частично да балансират и допълнят бума на соларните инсталации - вятър, батерии, термопомпи, широка дигитализация, ефективни електроуреди. Особено важно е да включим потреблението в енергийната стратегия, а не само доставката на енергия.

Как ще изглежда и как би могла да изглежда българската енергетика през септември 2023 г.?

Хаотично. Експлозивно ще се разрастват соларните инсталации, въглищните централи ще продължат да работят с максимален капацитет, в енергийните среди ще цари радост от свръхпроизводството и високите печалби, цените ще се потискат с масово финансово преразпределение, няма да има национална стратегия или нещо, наподобяващо стратегия. Енергийната ефективност ще продължава да е на заден план. Ще започне усвояване на средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Лавините от публични средства ще продължат да изкривяват и задушават развитието на пазара. Първите играчи в сферата на управление на потреблението ще започнат да подават глави.

А през 2030 г.?

Трудно е да се предвиди. Трябва да свикнем с непредвидимостта в енергийния сектор. Мога да предположа, че въглищната енергетика ще е фалирала до 2030 г.. България ще е изградила 2 ГВ вятърен капацитет и 15 ГВ соларен. Хаосът ще продължи и пазарът ще се диктува в голяма степен от соларната и вятърната енергия в региона. Ролята на Турция ще е много по-видима. Значителни потоци електроенергия ще текат от Турция към България. Бум на батериите и водорода за индустрията. Масово разпространение на електромобили - почти всички нови и голяма част от по-новите втора ръка автомобили ще са електрически. Водород в транспорта няма да се използва. Ще започне изграждането на първите офшорни вятърни централи.

Кое е ключовото решение за декарбонизация на икономиката?

Енергийната ефективност и модерен електроенергиен пазар. Политическият фокус върху отоплението и охлаждането е основен ключ към декарбонизацията. Дълбоката дигитализация и адекватната инфраструктура са другите важни фактори.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    jazzdevil avatar :-|
    jazzdevil

    Абе друго си е то когато български филолог ти обяснява как трябвало да се подреди енергетиката на страната ти, па и световната такава.

    Нередност?
Нов коментар