Ремонтът на жълтите павета

Инж. Атанас Гиздов: Паважът е проста работа, но не е за прости хора

Гиздов управлява фирма с опит в полагането на паваж, като знанията са пренесени от школата за павьори в с. Дивля. Той посочва пропуските и грешките при ремонта на жълтите павета в София

Инж. Атанас Гиздов се сблъсква с първата заявка за павиране на улица и отива в с. Дивля, където са обучавани павьори. Там те му предават знанията как се реди паваж и каква е технологията
Инж. Атанас Гиздов се сблъсква с първата заявка за павиране на улица и отива в с. Дивля, където са обучавани павьори. Там те му предават знанията как се реди паваж и каква е технологията
Инж. Атанас Гиздов се сблъсква с първата заявка за павиране на улица и отива в с. Дивля, където са обучавани павьори. Там те му предават знанията как се реди паваж и каква е технологията    ©  Надежда Чипева
Инж. Атанас Гиздов се сблъсква с първата заявка за павиране на улица и отива в с. Дивля, където са обучавани павьори. Там те му предават знанията как се реди паваж и каква е технологията    ©  Надежда Чипева

Визитка

Инж. Атанас Гиздов е строителен инженер, директор на фирма СУКМО (Строително Управление за Каменни и Мраморни Облицовки) от 1988 г. досега. Фирмата се занимава с реставрация на паметници на културата и е полагала 15 хил. кв. м паваж пред резиденция Бояна (сега вече Национален Исторически Музей), работила е при ремонта на Ларгото, както и е павирала участъка пред парламента на Братислава. Как се полага паваж инж. Гиздов научава от възпитаници на тъй наречената Школа за павьори в с. Дивля, Радомирско. Голяма част от тях вече не са живи и са малко тези, които са останали и все още разбират. Проблемът е, че никой не се интересува и не ги пита преди започването на работа в тези участъци, вкл. общината, която има ресурс. Това е показателно за отношението към паметниците на културата, смята той.

Прочетете повече за това какви са причините ремонтът на жълтите павета да бъде некачествен и защо същото може да се случи с пл. "Александър Невски" тук.

Къде се е объркал процесът - кой е виновен за лошото изпълнение на ремонта на жълтите павета?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Визитка

Инж. Атанас Гиздов е строителен инженер, директор на фирма СУКМО (Строително Управление за Каменни и Мраморни Облицовки) от 1988 г. досега. Фирмата се занимава с реставрация на паметници на културата и е полагала 15 хил. кв. м паваж пред резиденция Бояна (сега вече Национален Исторически Музей), работила е при ремонта на Ларгото, както и е павирала участъка пред парламента на Братислава. Как се полага паваж инж. Гиздов научава от възпитаници на тъй наречената Школа за павьори в с. Дивля, Радомирско. Голяма част от тях вече не са живи и са малко тези, които са останали и все още разбират. Проблемът е, че никой не се интересува и не ги пита преди започването на работа в тези участъци, вкл. общината, която има ресурс. Това е показателно за отношението към паметниците на културата, смята той.

Прочетете повече за това какви са причините ремонтът на жълтите павета да бъде некачествен и защо същото може да се случи с пл. "Александър Невски" тук.

Къде се е объркал процесът - кой е виновен за лошото изпълнение на ремонта на жълтите павета?

Объркването идва още от възлагането - възлага се да се прави ремонт на паметник на културата. Първото нещо, което трябва да направят, е справка какво е правено навремето, да се поинтересуват как се е получило така, че сто години паважът да не мърда.

Второто: самият проектант е трябвало да опише технологията - изследване на пласта под паветата и след това по монтажа на паветата.

Вие сте управител на фирма, която има опит с реденето на паважи, със знания, предадени от "академици" от школата за павьори в с. Дивля. Можете ли да кажете как се редят павета?

Слагаме на 10-15 см нов материал до основата. Той трябва да е много прецизно направен, защото основата върху която се реди, е пясък, който не трябва да е по-дебел от 3-4 сантиметра максимум, за да може, като се уплътни, да няма условия да пропада.

Под павето трябва да остане една трета от височината му. Да кажем, те са 10 см, което значи да останат 3 см. По-дебела пясъчна подложка е гаранция това паве да плува. Подрежда се паважът, опесъчава се догоре с фин пясък, при условие че фугата е не повече от 5 мм. След това се вкарва валяк, който минава цялата настилка, но без да пуска вибрация. Той подравнява паважа. След това пак се опесъчава, защото фугите поемат пясъка. След това се опесъчава наново, валякът се пуска да валира вече с вибрации и се опесъчава непрекъснато, докато пясъка потъне във фугите. След това се полива обилно с вода, не се мокри като че ще метеш. Водата още толкова уплътнява пясъка във фугите и след това участъкът се пуска. Даже навремето са оставяли половин сантиметър пясък до първия дъжд. Но това е навремето, де, сега не може. Така се прави.

Моята фирма е правила пред резиденция "Бояна" (сега Националния Исторически Музей) над 16 хиляди кв. м. паваж, който не е мръднал още. Така че технологията е работа на проектанта, който, ако не знае, трябва да попита технолог. Другото - трябвало е да имало хора, които разбират от паваж, които непрекъснато да стоят там, заедно с майсторите.

Има ли такива павьори?

Имаше една академия за павьори в село Дивля, Радомирско. Има ли още павьори ме питате - да има, те вече са покойници, но аз съм работил с тях, след това съм работил с техни ученици и ученици на техните ученици. Това са хора, които наистина знаят как се реди паваж. Сега заради безработица и други причини всички станаха павьори...

Кой трябва да следи за правилното изпълнение?

Фирмата, която е наета за надзора - това ѝ е работата - като има писана технология, да следи за точното изпълнение. Не на последно място, когато се прави такъв мащабен обект и когато има съмнения около технологията, първо се прави един експериментален участък от 100-200 кв. м. И там се доуточнява всичко което предполага добра направа на паважа. Тук навсякъде със сигурност има пропуски - къде от незнание, къде от някаква друга причина.

Вас търсили ли са Ви?

"Трейс" поискаха от мен оферта, срещахме се два пъти, след това казаха, че ще се обадят, не се обадиха. Но с тях съм се срещал. Те обещаха, че като опрат до това ще се обадят, но така или иначе никой не се обади. Моята работа приключи до тук.

Доколкото разбирам, сроковете на "Трейс" за реденето на паважа са доста кратки.

Това е също голяма дивотия. Този търг за ремонта на паветата се точи 3-4 години. И изведнъж се казва, че за три месеца трябва да го направим. За да направи качествена настилка трябва време. Един павьор може да направи за един ден хубав паваж от 7-8 кв. м, което съответства на подобаващо заплащане. Така става дълготраен. Когато прави 10-12-15 кв. м на ден, както чувам че се хвалят, това е гарантирана некачествена работа.

От "Трейс" обясняват, че предвидената технология не съответства на натоварването на автомобилното движение.

Паважът по бул. "Цар Борис" е правен преди 60 години някъде. Този паваж не е мръднал. Технологията е преди няколко века за редене на паваж, и?

Има нещо, с което не съм съгласен - това че минават много коли. При един добре направен паваж с пясък, където фугата трябва да около 5 мм добре уплътнен с фин пясък, няма да има проблеми. При така оставените фуги по 1-2 см просто няма уплътняване, което да заклейни самото паве.

Ако общината реши да си поправи грешката, какво трябва да направи?

Трябва според мен да се съберат надзор, изпълнител и проектант, да направят един експериментален участък като приложат класическия способ - това значи, че под паважа не трябва да има повече от ⅓ от височината на паважа. Тоест ако павето е 10 см, една трета или 3-4 см под него трябва да е пясъчната подложка. Ако е повече, почва да потъва паважа и да ходи. Прави се експериментален участък, 100 кв. м се редят от 5 човека за 3-4 дни и се вижда. Все пак това е паметник на културата, не е улица, която се реди с паваж.

Сега да търсят как е правилно - ми да ги залеят с асфалт тогава, както на места бяха направили. Преди известно време по тях минава танкове. В началото дори минаваха с железните вериги, даже тогава не се чупиха.. Да, вярно, натоварването е по-голямо, но класическата технология ще издържи на това.

И преди в София е имало ремонтни дейности, свързани с павета, като по "Дондуков".

По същия начин е - вие като минете по "Дондуков", по нищо не личи, че преди четири години този паваж е нареден като хората, че е ремонтиран. Там са същите вълни, същите дупки. Както казваше един от академиците павьори от село Дивля - паважът е проста работа, но не е за прости хора, но, това, разбира се, в кръга на шегата.

Ако сравняваме със старите снимки се вижда, че паветата са редени в карета, а сега са в линии.

Като познава паважа, проектантът трябва да предложи самото редене - дали на карета, дали прави. Това е работата на проектанта и на възложителя най-вече, защото той възлага, казва какво иска. Този въпрос се неглижира.

А проектантът - арх. Иво Пантелеев, не се е свързвал с Вас?

Аз го познавам, правил съм негови обекти, но не се е свързвал с мен.

Не сте помогнали с мостри, схеми?

Никой не ме е търсил. Нищо не пречи да има записани хора към общината, които биха оказвали съдействие при паметници на културата. Аз не вярвам някой да го докарат и той да откаже за каквото и да било, свързано с реставрацията на каквото и да е.

Разкажете повече за школата за павьори?

Когато се сблъсках с първата заявка за павиране на улица, една тук в София, се поинтересувах. Аз познавах павьори, ама се поинтересувах и ме пратиха в с. Дивля. Там беше един от центровете за павьори тогава, с това беше известно селото, бяха доста. И бяха хора, които наистина разбират, много интересни, викаха им "академиците".

И след това по-голямата поръчка дойде пред резиденция Бояна (сега Националният исторически музей НИМ), там подменихме за 3 месеца 14-15 хил кв м паваж. След това дойде Братислава, там беше някъде 10 хил кв м паваж, след това се появиха Плиска, други обекти, зад археологията. След това пешеходна зона и площад Севлиево, след това Силистра.. Работили сме в цяла България.

А коя е Вашата фирма?

Фирма СУКМО ("Строително управление за каменни и мраморни облицовки") е регистрирана 68-ма година като обединение и аз я управлявам с променлив успех от 88-а. И вече мисля да се откажа.

Фирмата е полагала паваж и извън България?

Полагахме вертикалната планировка на целия парламент на Братислава и една улица. Някъде 4-5 хиляди тона паваж положихме там. Към днешна дата няма рекламация, никой не се е обаждал. Много е важен контролът върху майсторите. Предполагам, чем за да се вместят в срока, са докарали доста хора и контролът е бил по-нисък.

Защо не се включихте в поръчката за жълтите павета?

Моята фирма не е толкова голяма за да поеме такъв обект. "Трейс" е огромна фирма, могъща. Физически нямам подходящи и като количество, и като качество ресурси. Аз съм преценил, че моята фирма ще се развива в тази посока - тя се занимава реставрации на паметници на културата. Участвала е активно в реставрацията на Лъвов мост, предстои ни и паметникът "Шипка".

Интервюто взе Анина Сантова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    uq avatar :-|
    uq
    • - 3

    Инженера може и да умее да реди паваж ама и много глапасти говори авторитетно. Първо "заклеймяване" Абе алалколу заклинване са...академиците по паваж може и заклеймяване да са казвали ама ти си инженер. Второ...има разлика едно е паважа по цар Борис, друго са жълтите павета, трето е дялан камък което изобщо няма как да се заклини, технологията е различна.
    Трето...като ползваш технологията от преди 100 години, мое ли да ни обясниш какъв валяк че и с вибрация пускаха тогава
    Четвърто идеята тука е водата да отмие пясъка отдолу и паветата да се вилинят едно в друго а пясъка...да отиде в канала. Това може и да е било приемливо преди 100 години но днес.....

    Нередност?
Нов коментар