Премахването на минали замърсявания е уравнение с много неизвестни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Премахването на минали замърсявания е уравнение с много неизвестни

Премахването на минали замърсявания е уравнение с много неизвестни

Теодора Василева, Руслан Жечков
985 прочитания

Екооценяването на предприятията в процедура по приватизация едва сега започва

Старите замърсявания са един от трудните проблеми при сключването на приватизационни сделки. Смяната на собствеността предполага и съответно поемане на отговорността за миналите екощети, но липсата на ясна нормативна уредба забавяше процеса. Едва през февруари тази година в Закона за опазване на околната среда беше дефинирано, че държавата е длъжна да плати за отстраняване на замърсяванията в предприятията, след като те бъдат приватизирани.

За да започне реално ликвидиране на старите замърсявания, трябва да се направят екологични оценки, в които точно ще се фиксират бъдещите задължения на държавата. Досега такава оценка е направена единствено при сделката с “Юнион миниер” за МДК - Пирдоп. За останалите предприятия в процедура на приватизация екооценяването едва сега започва. Очертава се и конфликт между интереса на държавата, която отпуска парите, и новите собственици, които реализират проектите по почистването. Собствениците имат склонност да завишават размера на инвестициите, а понякога и да прехвърлят отговорността за текущите и бъдещите замърсявания към държавата. Често няма синхрон и между различните държавни институции, коментират чужди консултанти, участващи при оценяване на щетите. Липсата на законово регламентирани правомощия също спъва процеса.

Финансирането

Много от приватизационните договори за предприятия, които са големи замърсители, са сключени или предстоят да бъдат сключени през тази година, така че в бъдеще бюджетът ще се натоварва с големи суми. Единият от начините на финансиране на екологичното почистване е по линията на заем от 50 млн. долара от Световната банка, договорен от българското правителство през април. Банката е одобрила списък от 13 предприятия, които ще имат приоритет при финансирането. Екологичните оценки на 10 от дружествата ще бъдат извършени със средства по програмата САРА на Европейския съюз (виж графиката), а за останалите три - “Кремиковци”, Нефтохим и “Асарел - Медет” - оценките се изготвят или вече са изготвени от международните посредници по приватизационните сделки. Очаква се заемът за премахване на минали замърсявания да бъде одобрен от борда на СБ до края на годината. Експерти от банката са оценили и потенциалните бюджетни разходи за отстраняване на минали щети на няколко предприятия: “Кремиковци” - 15 млн. долара, Нефтохим - 30 млн. долара, “Асарел - Медет” - 7 млн. долара, Агрополихим - 10 млн. долара, и по 5 млн. за ОЦК - Кърджали, и КЦМ - Пловдив. Все пак разходите ще зависят от точните екологични оценки и инвестициите на новите собственици. Съществен е и фактът, че средствата от СБ се отпускат, ако държавата изпълни предварително поставени условия - напредък в приватизацията в химическата и нефтопреработвателната промишленост, както и въвеждане на международно приетите екологични стандарти.

Процедурите

Едва преди година правителството прие наредба за изготвяне на оценка на въздействието върху околната среда. Частна фирма разработи указанията на Агенцията за приватизация за обхвата и съдържанието на оценката на щетите от стари замърсявания. Досега, когато има екологични замърсявания, приватизационните сделки се договаряха по различен начин за всеки отделен случай. При сделката за МДК - Пирдоп, държавата пое отговорността за евентуални бъдещи искове в самия приватизационен договор. В други случаи част от платената от купувача цена се заделя по специална сметка.

Приватизационните процедури за редица предприятия са открити отдавна и липсата на оценки на миналите замърсявания бави сделките. Затова при напреднали процедури за раздържавяване тези оценки се изготвят възможно най-бързо и съответно нараства рискът от неточно оценяване на разходите за премахване на последствията от минали замърсявания. Практиката от последните седмици показва, че приватизационните договори се сключват, без да има остойностена оценка и едва по-късно между екологичното министерство, Министерството на финансите и новия собственик ще бъде сключено изпълнително споразумение за конкретните задължения по отстраняване на миналите щети. Според Закона за околната среда приватизиращият орган трябва да възлага изработването на доклада за оценка на въздействието върху околната среда, като заплаща и разходите по изготвяне на оценката. На практика разходите се заплащат или от самото предприятие, или от новия собственик, или от друга финансираща институция. В случая с МДК например първоначално оценителите са били избрани от Световната банка, но в сегашния етап на конкретна реализация фирмите се избират от “Юнион миниер” под контрола на държавата. Самото предприятие, новият собственик или друга финансираща организация избират частни фирми за оценители на щетите. Тези фирми не винаги са безпристрастни и не е изключено завишаване на оценката на вредите, което е в полза на новия собственик. Често купувачът се опитва да прехвърли част от разходите по отстраняване на текущи замърсявания към държавата, т.е. да ги калкулира в миналите щети. Собственикът осъществява проекта, както и текущия мониторинг. Контролът се осъществява от финансиращата институция и от Министерството на околната среда, но държавната институция само одобрява или отхвърля плана, като не може да следи стриктно дали направените замервания са коректни, а оттам и дали калкулираните разходи са реални.

Какво е свършено до момента

- Пилотен проект на Световната банка за МДК - Пирдоп - кредит от 23.1 млн. долара, от които 16 млн. от СБ, 3.8 млн. долара от българското правителство и 3.3 млн. долара от Националния доверителен екофонд. Реализацията е доста бавна поради липса на опит в тази област у нас
- “Кремиковци” и “Стомана” - оценките са извършени със средства на приватизационния консултант “Аткинс” и са внесени за одобряване от екологичното министерство. По предварителни данни миналите щети в “Кремиковци” са на стойност около 12 млн. долара, а при “Стомана” едва 1 млн. долара. Изчаква се новият собственик на “Кремиковци” “Дару металс” да даде становище по оценката. В приватизационния договор за “Кремиковци” купувачът се задължава да поеме отговорността за 30% от причинените в миналото от “Кремиковци” екологични вреди
- Нефтохим - оценката се извършва от приватизационния консултант “Артур Андерсен”, но все още не е готова
- “Асарел - Медет” - има представена програма, но новият собственик се опитва да разшири обхвата на миналите щети
- “Фармация” - Дупница, и “Трояфарм” - в момента текат преговори с новия собственик “Балканфарма” за доуточняване на размера на миналите замърсявания
- “Антибиотик” - Разград, Русенска корабостроителница и “Алумина” - Шумен - установено е, че няма минали щети
- ОЦК - Кърджали - има изготвен доклад за миналите щети, но още не е остойностен. Купувачите са поели ангажимент през следващите пет години да вложат не по-малко от 942 000 долара за намаляване на щетите от минали екологични замърсявания на дружеството.

Екооценяването на предприятията в процедура по приватизация едва сега започва

Старите замърсявания са един от трудните проблеми при сключването на приватизационни сделки. Смяната на собствеността предполага и съответно поемане на отговорността за миналите екощети, но липсата на ясна нормативна уредба забавяше процеса. Едва през февруари тази година в Закона за опазване на околната среда беше дефинирано, че държавата е длъжна да плати за отстраняване на замърсяванията в предприятията, след като те бъдат приватизирани.

За да започне реално ликвидиране на старите замърсявания, трябва да се направят екологични оценки, в които точно ще се фиксират бъдещите задължения на държавата. Досега такава оценка е направена единствено при сделката с “Юнион миниер” за МДК - Пирдоп. За останалите предприятия в процедура на приватизация екооценяването едва сега започва.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.