Индустрията с ценни книжа има ли такава в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Индустрията с ценни книжа има ли такава в България

Индустрията с ценни книжа има ли такава в България

Институциите у нас работят на добро ниво, но без най-големите предприятия и нови публични дружества истински пазар на ценни книжа просто няма да има

637 прочитания

Настоящите разсъждения по въпроса за капиталовия пазар в България нямат за цел да са част от започналата полемика за това кой е започнал капиталовия пазар у нас и кой го съсипва или ръководи недалновидно, не и да констатират грешки и да се връщат назад с различни варианти за евентуално щастливо бъдеще. Ще се постарая да представя фактите в настоящия момент и нека се опитаме всички, ангажирани с развитието на търговията с ценни книжа, да си отговорим на въпроса кога този пазар ще придобие истинския си облик, такъв, какъвто ще задоволи местните и чуждите инвеститори. Това каква ще е капитализацията на пазара трудно ще можем да предвидим, но нищо не пречи да се постави за следващите две години една реална цел за привличане на поне петдесет от добрите български предприятия за листване на пода на Българска фондова борса. В конкретния момент реализацията на тази цел участниците свързват с приватизацията, безспорно процес, дал основния тласък за стартирането на търговията с акции. С това обаче по никакъв начин не трябва да се омаловажават възможностите за стартиране на нови публични дружества или пък част от малките и средните предприятия да набират финансовия си ресурс (собствен или привлечен) за своята дейност. Съгласно директивите на Европейския съюз фондовите борси създават сегменти за малки, средни и бързоразвиващи се предприятия, а в нашия проект за закон за малките и средни предприятия още на първата страница е записано, че този тип дружества не са публични, т.е., за да използват механизмите на фондовия пазар, те ще трябва да преминат през дългия процес на самообучение и разбиране на същността на капиталовия пазар.
След тези не много оптимистични бележки нека все пак направя един кратък преглед на компоненти на капиталовия пазар, такива, каквито са към момента:

Институциите на пазара

Разбира се, ще се опитам да бъда доколкото мога безпристрастен в констатациите по отношение на работата на борсата и на депозитара, поради факта, че съм участвал донякъде в изграждането им. Становището ми за работата на борсата и Централния депозитар (подкрепено от мнението на основните местни и чужди потребители на тези системи) е, че те работят на едно средно европейско ниво. Отдавна сме надскочили големите проблеми на бившите съветски републики по отношение на приключването на сделките и на някои централноевропейски пазари относно отразяване дефинитивната промяна на собствеността в един централен регистър. Както търговската система на борсата, така и системата на депозитара и регистъра са изцяло разработка на специалистите на тези институции, като са използвани най-модерните технологии и ноу-хау, приложени според българската специфика. Трудно приемам изказвания от рода “борсата не работи” или “как ще продаваме акции на държавни компании на българската борса, след като нейният оборот е толкова малък”. Аз няма да влизам в ролята на лектор, защото съм още млад да поучавам уважавани от мен личности относно функциите на капиталовия пазар за икономиката на една страна и защо една добра борса като правила и система трудно би просъществувала без активни участници, търгуващи стойностни книжа. Като следствие на горе казаното идва и вторият компонент.

Стоките за търгуване на фондовия пазар

са акции, облигации (корпоративни и държавни) и производни инструменти. Като термини - ясни и точни, като практическо приложение към настоящия момент - изключително ограничени. Съществуват акциите на приватизираните предприятия, но все още липсват акциите на новите частни дружества, които да набират капитал. Не се развива според очакванията и дълговият вторичен пазар. Нека да отбележим, че според статистиките на световните борси около 75% от оборота се формира от пласмента на нови емисии и търговия с облигации. Разбира се, новите емисии трябва да бъдат облекчени от чисто регулативна гледна точка по отношение на проспектите, но това не трябва да става за сметка на интереса на инвеститорите. Така че, връщайки се на горните цитати за “вървенето” на борсата, трябва обективно да направим преценка коя институция или браншова асоциация е направила тези усилия, които правят борсата и депозитара, за привличане на нови инструменти за бизнеса на инвестиционните посредници.
Не много встрани от проблема стои въпросът за формирането и професионалното управление на портфейлите на бъдещите доброволни пенсионни фондове. Какви ще са активите, които те ще закупуват, и дали управлението само на ДЦК е най-доходното, като, разбира се, то е безрисково? България няма да може да реализира своята инвестиционна програма, ако не приеме програма за пласиране на акции от атрактивните предприятия на чужди борси чрез издаване на ГДР (глобални депозитарни разписки), като този процес задължително се съпътства с листване на съответното дружество на местната фондова борса. Това са международни, практически доказани подходи, които ние задължително трябва да приложим на практика.

Регулацията на пазара

За дейността на Комисията за ценни книжа и фондови борси не мога да давам становище, но искам да отбележа, че за вече тригодишното си съществуване тя се утвърди като фактор на пазара, с който се съобразяват всички участници. Разбира се, цялата дейност на комисията е обусловена от така съществуващата законова рамка, която с общи усилия на всички страни на пазара се прави опит да бъде модернизирана и да може да отговаря на изискванията на участниците и европейските директиви. Целта на този нов закон е да бъде правната база поне за следващите седем до десет години.
По отношение на развитието на саморегулиращите се институции като Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Комитета за капиталови пазар към Асоциацията на търговските банки аз лично не съм голям оптимист. В континентална Европа, към която се числи и България, няма никакви исторически традиции за този тип саморегулация. Всички подобни действия са обусловени от административната намеса на определен държавен орган и този начин на работа се възприема и към момента. Като пример може да се даде силната политическа зависимост на европейските банкови групи в сравнение със същите такива в Англия или САЩ. В последните две страни много повече икономическите фактори тласкат развитието на финансовите пазари и съответното изграждане на собствени правила за бизнеса (и най-важното е, че тези правила се спазват), докато в Западна Европа този саморегулиращ подход не е бил толкова разпространен поне до началото на 90-те години. Факт, който се повтаря и в момента в страната ни по отношение създаването и функционирането на браншови асоциации на капиталовия пазар (интересно е защо са две и защо е нужно делене на банкови и небанкови участници на пазара).

Законова рамка

Може би основният компонент заедно с инструментите за търговия, който привлича инвеститорите. Поради това, че много материали се изписаха за проекта за закон за публично предлагане на ценни книжа, аз няма да се спирам на него. Текстовете, касаещи защитата на миноритарните акционери, за задълженията, които имат публичните дружества спрямо акционерите си, и т.н. са абсолютно необходими и точни, но може да се обърне внимание на законодателя върху два много съществени момента. Първият е данъчното облагане на сделките и дивидентите от ценни книжа. Необходимо е доходите от тези сделки - диференцирано за физически и юридически лица, и облагането на публичните или листирани на борсата дружества да имат определени преференции. Разбираемо е притеснението по отношение на всякакви предложения за данъчни редукции и ваканции. То е свързано с поетите ангажименти на страната ни към МВФ, но не трябва императивно да се отказва този подход, защото това ще е един сериозен стимул както за пазарните субекти, така и за нарастване на възможността за финансиране на реалния сектор със свежи капитали от широката инвестиционна публика - местна и чужда. Втората необходимост е свързана с хармонизирането на нашите счетоводни стандарти с международните. Това трябва да стане колкото се може по-скоро, за да можем да привличаме с “читаеми” счетоводни данни не само повече портфейлни, но и стратегически инвеститори. Разбира се, има много други правни промени, които могат да бъдат направени за развитието на капиталовия пазар, но аз не бих могъл да ги разглеждам в момента.

Популяризиране на капиталовия пазар

и обучение на цялата инвестиционна общност са компоненти от пазара, които винаги са оставяни на последно място, но са абсолютно необходими за страната ни. В подкрепа на това ще кажа, че ежемесечно в САЩ местната комисия по ценни книжа, както и фондовите борси организират такива програми, насочени към всички инвеститори. С тази задача към момента основно са се заели борсата и депозитара, както и БАЛИП. Този така необходим процес е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие и той обхваща както емитентите, така и инвеститорите. Но ние сме все още в началото, така че ще се радваме в най-близко бъдеще да си сътрудничим с други браншови асоциации и неправителствени организации при реализацията на този толкова необходим и важен компонент на инвестиционния процес.
В заключение искам да кажа, че съм уверен в развитието на фондовия пазар у нас. Разбира се, българската борса вероятно ще има сегашните параметри на съседните борси от Турция и Гърция след три до пет години. Но този период е неизбежен, явно без промяна на мисленето и необходимата подмяна на инвеститорските поколения този процес е немислим. Не бих желал така изразената позиция да се възприема като критика или само като констатации без предложения за точни решения. Тези решения могат да бъдат взети от политиците и законодателите на страната или получени при необходимост от колегите, работещи в “индустрията с ценни книжа”. И нека не забравяме мисълта на германския канцлер Ото фон Бисмарк, изказана точно преди един век: “Фондовата борса на една страна е огледалото на нейната икономика.”

Апостол Апостолов e изпълнителен директор на "Българска фондова борса - София" и на Централния депозитар

Настоящите разсъждения по въпроса за капиталовия пазар в България нямат за цел да са част от започналата полемика за това кой е започнал капиталовия пазар у нас и кой го съсипва или ръководи недалновидно, не и да констатират грешки и да се връщат назад с различни варианти за евентуално щастливо бъдеще. Ще се постарая да представя фактите в настоящия момент и нека се опитаме всички, ангажирани с развитието на търговията с ценни книжа, да си отговорим на въпроса кога този пазар ще придобие истинския си облик, такъв, какъвто ще задоволи местните и чуждите инвеститори. Това каква ще е капитализацията на пазара трудно ще можем да предвидим, но нищо не пречи да се постави за следващите две години една реална цел за привличане на поне петдесет от добрите български предприятия за листване на пода на Българска фондова борса. В конкретния момент реализацията на тази цел участниците свързват с приватизацията, безспорно процес, дал основния тласък за стартирането на търговията с акции. С това обаче по никакъв начин не трябва да се омаловажават възможностите за стартиране на нови публични дружества или пък част от малките и средните предприятия да набират финансовия си ресурс (собствен или привлечен) за своята дейност. Съгласно директивите на Европейския съюз фондовите борси създават сегменти за малки, средни и бързоразвиващи се предприятия, а в нашия проект за закон за малките и средни предприятия още на първата страница е записано, че този тип дружества не са публични, т.е., за да използват механизмите на фондовия пазар, те ще трябва да преминат през дългия процес на самообучение и разбиране на същността на капиталовия пазар.
След тези не много оптимистични бележки нека все пак направя един кратък преглед на компоненти на капиталовия пазар, такива, каквито са към момента:

Институциите на пазара

Разбира се, ще се опитам да бъда доколкото мога безпристрастен в констатациите по отношение на работата на борсата и на депозитара, поради факта, че съм участвал донякъде в изграждането им. Становището ми за работата на борсата и Централния депозитар (подкрепено от мнението на основните местни и чужди потребители на тези системи) е, че те работят на едно средно европейско ниво. Отдавна сме надскочили големите проблеми на бившите съветски републики по отношение на приключването на сделките и на някои централноевропейски пазари относно отразяване дефинитивната промяна на собствеността в един централен регистър. Както търговската система на борсата, така и системата на депозитара и регистъра са изцяло разработка на специалистите на тези институции, като са използвани най-модерните технологии и ноу-хау, приложени според българската специфика. Трудно приемам изказвания от рода “борсата не работи” или “как ще продаваме акции на държавни компании на българската борса, след като нейният оборот е толкова малък”. Аз няма да влизам в ролята на лектор, защото съм още млад да поучавам уважавани от мен личности относно функциите на капиталовия пазар за икономиката на една страна и защо една добра борса като правила и система трудно би просъществувала без активни участници, търгуващи стойностни книжа. Като следствие на горе казаното идва и вторият компонент.

Стоките за търгуване на фондовия пазар

са акции, облигации (корпоративни и държавни) и производни инструменти. Като термини - ясни и точни, като практическо приложение към настоящия момент - изключително ограничени. Съществуват акциите на приватизираните предприятия, но все още липсват акциите на новите частни дружества, които да набират капитал. Не се развива според очакванията и дълговият вторичен пазар. Нека да отбележим, че според статистиките на световните борси около 75% от оборота се формира от пласмента на нови емисии и търговия с облигации. Разбира се, новите емисии трябва да бъдат облекчени от чисто регулативна гледна точка по отношение на проспектите, но това не трябва да става за сметка на интереса на инвеститорите. Така че, връщайки се на горните цитати за “вървенето” на борсата, трябва обективно да направим преценка коя институция или браншова асоциация е направила тези усилия, които правят борсата и депозитара, за привличане на нови инструменти за бизнеса на инвестиционните посредници.
Не много встрани от проблема стои въпросът за формирането и професионалното управление на портфейлите на бъдещите доброволни пенсионни фондове. Какви ще са активите, които те ще закупуват, и дали управлението само на ДЦК е най-доходното, като, разбира се, то е безрисково? България няма да може да реализира своята инвестиционна програма, ако не приеме програма за пласиране на акции от атрактивните предприятия на чужди борси чрез издаване на ГДР (глобални депозитарни разписки), като този процес задължително се съпътства с листване на съответното дружество на местната фондова борса. Това са международни, практически доказани подходи, които ние задължително трябва да приложим на практика.

Регулацията на пазара

За дейността на Комисията за ценни книжа и фондови борси не мога да давам становище, но искам да отбележа, че за вече тригодишното си съществуване тя се утвърди като фактор на пазара, с който се съобразяват всички участници. Разбира се, цялата дейност на комисията е обусловена от така съществуващата законова рамка, която с общи усилия на всички страни на пазара се прави опит да бъде модернизирана и да може да отговаря на изискванията на участниците и европейските директиви. Целта на този нов закон е да бъде правната база поне за следващите седем до десет години.
По отношение на развитието на саморегулиращите се институции като Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Комитета за капиталови пазар към Асоциацията на търговските банки аз лично не съм голям оптимист. В континентална Европа, към която се числи и България, няма никакви исторически традиции за този тип саморегулация. Всички подобни действия са обусловени от административната намеса на определен държавен орган и този начин на работа се възприема и към момента. Като пример може да се даде силната политическа зависимост на европейските банкови групи в сравнение със същите такива в Англия или САЩ. В последните две страни много повече икономическите фактори тласкат развитието на финансовите пазари и съответното изграждане на собствени правила за бизнеса (и най-важното е, че тези правила се спазват), докато в Западна Европа този саморегулиращ подход не е бил толкова разпространен поне до началото на 90-те години. Факт, който се повтаря и в момента в страната ни по отношение създаването и функционирането на браншови асоциации на капиталовия пазар (интересно е защо са две и защо е нужно делене на банкови и небанкови участници на пазара).

Законова рамка

Може би основният компонент заедно с инструментите за търговия, който привлича инвеститорите. Поради това, че много материали се изписаха за проекта за закон за публично предлагане на ценни книжа, аз няма да се спирам на него. Текстовете, касаещи защитата на миноритарните акционери, за задълженията, които имат публичните дружества спрямо акционерите си, и т.н. са абсолютно необходими и точни, но може да се обърне внимание на законодателя върху два много съществени момента. Първият е данъчното облагане на сделките и дивидентите от ценни книжа. Необходимо е доходите от тези сделки - диференцирано за физически и юридически лица, и облагането на публичните или листирани на борсата дружества да имат определени преференции. Разбираемо е притеснението по отношение на всякакви предложения за данъчни редукции и ваканции. То е свързано с поетите ангажименти на страната ни към МВФ, но не трябва императивно да се отказва този подход, защото това ще е един сериозен стимул както за пазарните субекти, така и за нарастване на възможността за финансиране на реалния сектор със свежи капитали от широката инвестиционна публика - местна и чужда. Втората необходимост е свързана с хармонизирането на нашите счетоводни стандарти с международните. Това трябва да стане колкото се може по-скоро, за да можем да привличаме с “читаеми” счетоводни данни не само повече портфейлни, но и стратегически инвеститори. Разбира се, има много други правни промени, които могат да бъдат направени за развитието на капиталовия пазар, но аз не бих могъл да ги разглеждам в момента.

Популяризиране на капиталовия пазар

и обучение на цялата инвестиционна общност са компоненти от пазара, които винаги са оставяни на последно място, но са абсолютно необходими за страната ни. В подкрепа на това ще кажа, че ежемесечно в САЩ местната комисия по ценни книжа, както и фондовите борси организират такива програми, насочени към всички инвеститори. С тази задача към момента основно са се заели борсата и депозитара, както и БАЛИП. Този така необходим процес е възможен благодарение на финансовата подкрепа на Американската агенция за международно развитие и той обхваща както емитентите, така и инвеститорите. Но ние сме все още в началото, така че ще се радваме в най-близко бъдеще да си сътрудничим с други браншови асоциации и неправителствени организации при реализацията на този толкова необходим и важен компонент на инвестиционния процес.
В заключение искам да кажа, че съм уверен в развитието на фондовия пазар у нас. Разбира се, българската борса вероятно ще има сегашните параметри на съседните борси от Турция и Гърция след три до пет години. Но този период е неизбежен, явно без промяна на мисленето и необходимата подмяна на инвеститорските поколения този процес е немислим. Не бих желал така изразената позиция да се възприема като критика или само като констатации без предложения за точни решения. Тези решения могат да бъдат взети от политиците и законодателите на страната или получени при необходимост от колегите, работещи в “индустрията с ценни книжа”. И нека не забравяме мисълта на германския канцлер Ото фон Бисмарк, изказана точно преди един век: “Фондовата борса на една страна е огледалото на нейната икономика.”

Апостол Апостолов e изпълнителен директор на "Българска фондова борса - София" и на Централния депозитар


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK