Изборът за “Софарма”: Старият купувач или новите кандидати

Липсата на координация между принципал и АП доведе до поредния приватизационен абсурд

Продажбата на фармацевтичните дружества в България се оказа задача с повишена трудност за българските приватизатори предимно заради многото интереси в сектора и липсата на ясни правила в приватизацията. Сделките за “Фармация”, “Трояфарм” и “Антибиотик” се проточиха години въпреки наличието на избран купувач, “Биовет” също не беше продадено от първи опит, сходна е и съдбата на смятаното за най-привлекателно дружество в сектора - “Софарма”. Приватизацията на софийското фармацевтично предприятие в момента се развива успоредно на два фронта - преговори с предишния избран купувач, ирландската “Нова текнолъджи”, които се водят в Министерството на икономиката, и едновременно ново набиране на оферти от Агенцията за приватизация. Поредната заплетена продажба е съпътствана от изваждане на активи от баланса на фармацевтичното дружество и влошаване на финансовите му резултати.

Историята с “Нова текнолъджи”

В средата на миналата година АП сключи договор с ирландската “Нова текнолъджи” за продажба на 67% от капитала на “Софарма” за сумата от 32 млн. долара, платими в брой. По-късно агенцията едностранно развали договора заради неплащане на цената от страна на купувача. Ирландската компания обясни неплащането с факта, че без тяхно знание със заповед на бившия вицепремиер Александър Божков от баланса на софийското дружество са извадени активи - сгради и машини, което чувствително намалява реалната цена на “Софарма”. Въпросната заповед е атакувана от адвокатите на фирмата пред Върховния административен съд, но решение по делото още няма. Адвокатите на фирмата обявиха, че е въпрос на дни и атаката на новата заповед за приватизация, подписана от Захари Желязков на 4 април. Юридически не съществува основание след прекратяването на договора от страна на АП да продължават преговорите, коментират юристи. Жотев обаче обяви от парламентарната трибуна, че въпреки трудностите ще направи всичко възможно да се стигне до сделка, но само ако фирмата плати цялата сума наведнъж, и то в разумно кратък срок. Представители на ирландската фирма обаче казаха, че ще искат цената да бъде намалена от договорените 32 млн. долара на 23.8 млн., т.е., колкото е новата оценка на АП, а разликата с първоначално договорената сума да бъде инвестирана в дружеството. Едва ли от Министерството на икономиката обаче ще са склонни на този вариант.

Новите кандидати

В наддаването най-активно се готви да се включи работническо-мениджърското дружество “Софарма 2000”, тъй като междувременно от началото на годината “Софарма” е извадена от списъка за целева приватизация. За финансиране на сделката ръководството на РМД вече преговаря с БРИБанк (която напоследък е доста активна при сделки с РМД) и Общинска банка, твърдят източници, близки до РМД.
Финансирането от Общинска банка най-вероятно е заради члена на директорския борд на “Софарма” Красимир Арсов, който е бивш общински съветник от СДС и е смятан за един от най-близките до кръга Бакърджиев. Той е шеф и на приватизираната също чрез РМД общинска фирма “Чистота София”.
Към “Софарма” са проявили интерес и гръцката “Галеника” съвместно с “Черноморски фонд”, испанска и италианска фармацевтична компания. Всички чужди потенциални купувачи намират дадения от АП едномесечен срок за изготвяне на оферти за много кратък. Като недостатъчна определят и информацията в меморандума. Сред приватизационните среди спрягат като вероятен купувач и “Балканфарма”. “Към момента нямаме решение на ръководството на компанията за участие в приватизацията на “Софарма”. Работим по-скоро върху възможността да закупим обекти извън страната - бившия СССР или Централна Европа”, каза за “Капитал” изпълнителният директор на “Балканфарма” Петър Терзиев. Според други източници точно собственикът на другите три фармацевтични завода се опитвал да спъва сделката, за да остане по-дълго държавен конкурентът им. От “Балканфарма” отхвърлиха и тази теза, тъй като контролираните от тях предприятия имат само седем аналогични продукта с тези на “Софарма”.
“Софарма” е атрактивна предимно заради добрите си финансови резултати и солидната си позиция на местния пазар. Печалбата на дружеството за 1998 г. е 23 млн. лв., а за миналата година - 12 млн. лв., няма дългосрочни задължения. По сметките на предприятието има около 10 млн. долара, което прави реално платимата цена при приватизацията му далеч по-ниска. Проблем обаче е постоянно спадащият износ за Русия (изнасят се под 30% от продукцията). Солидни инвестиции ще са необходими за въвеждане на GMP (добра производствена практика) стандартите.
Изходът от сделката засега е неясен. Петър Жотев обясни, че сделката с “Нова текнолъджи” може и да се реализира, но само ако ирландската фирма плати веднага. А тя няма такова намерение, защото настоява да прави наново собствено проучване. Вицепремиерът междувременно се закани, че ако Агенцията за приватизация не му сътрудничи, сделката може да мине под контрола на икономическото министерство и отново да бъде включена в списъка за целева приватизация. Най-вероятно първо агенцията ще удължи срока за набиране на нови оферти (който изтича на 21 май), докато Жотев преговаря с ирландската фирма. Представители на ирландската фирма ще се срещнат с вицепремиера в понеделник, но едва ли веднага след срещата ще има категорично решение по въпроса. Проблемът на “Нова текнолъджи” е, че няма местно лоби и интересите й се отстояват единствено от депутата от бизнесблока Жорж Ганчев, който трудно може да влияе върху решенията на изпълнителната власт. Съвсем различно е положението с РМД, в което шефовете са сигурни съмишленици на властимащите. По тези причини нагласата е по-скоро сделката с ирландската фирма да не стане.

Официалната информация за “Нова текнолъджи”, подадена от пресцентъра на Агенцията за приватизация, гласи, че това е компания, регистрирана в Ирландия през март 1998 г. с цел “обединяване на усилията на американско-австралийска група в областта на технологичното, научното и финансовото обслужване и реализиране на високоефективни проекти в областта на химическата, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост и екологията”. Официалната информация за ирландския купувач “Нова текнолъджи” сочи още, че в него основни акционери са AAA Investments Ltd., която се занимава с “инвестиционна дейност и финансово осигурява дейността на “Нова текнолъджи”, и Danbury Group, частна финансова група с дейност в Австралия, САЩ и Великобритания. Всъщност според писмо на Европейската банка за възстановяване и развитие, изпратено миналата година до Захари Желязков и до Александър Божков, зад широкия предмет на дейност на “Нова текнолоджи” се крият интересите на бившите мениджъри на “Софарма”. Красимир Арсов, член на надзорния съвет на Софарма”, също заяви пред “Капитал”, че точно бившият шеф на фармацевтичното дружество Антон Петров е свързан с “Нова текнолъджи”.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се