С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 юли 2000, 0:00, 2448 прочитания

Нови 42 ВЕЦ ще бъдат предложени за приватизация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Започва вторият етап от приватизацията в енергетиката, след като преди две седмици изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписа заповед за откриване на процедура за приватизация на 42 ВЕЦ, обособени части от НЕК. Новите централи ще са поредната привлекателна приватизационна хапка, смятат експерти от енергийния бранш. Макар че повечето централи са малки и все още съществуват неясноти при определяне на отношенията с НЕК, експлоатацията им не е свързана с големи инвестиции и ще може да донесе на новите собственици бързи и гарантирани печалби.
Заповедта за откриване на приватизационната процедура все още не е обнародвана в Държавен вестник. От АП съобщиха, че в момента заедно с НЕК се уточняват наименованията на някои от централите и дори конкретният брой ВЕЦ, който ще се предложи за приватизация. Не е изключено от първоначалния списък да отпаднат някои от мощностите. Една от основните причини за това е фактът, че 12 от тези централи са построени преди 1945 г., което често е свързано с реституционни проблеми. Все още не е ясно и дали ще има един консултант за всичките 42 ВЕЦ, или те ще бъдат разделени на групи и за всяка ще има отделен консултант.
Повечето от новите централи са малки по мощност - до 5 МВ, и са сравнително по-амортизирани от първите единадесет централи, предложени за приватизация. Най-голямата самостоятелна ВЕЦ е “Стара Загора” с мощност 22.4 МВ. Освен това има няколко каскади, сред които най-интересна е каскадата, в която влизат ВЕЦ “Петрохан”, “Бързия” и “Клисура”, които имат обща мощност 17.6 MВ и средногодишно производство от 55 ГВтч. Взети заедно, 42-те централи представляват 4% от общо инсталираните водноелектрически мощности в страната, а средногодишното им производство е 6.1% от енергията, произвеждана във ВЕЦ.
Според сегашната стратегия за приватизация в енергетиката за раздържавяване са предвидени ВЕЦ-овете с мощност до 40 МВ. Централите с по-голяма мощност засега ще останат държавни. В момента в тази група влизат 14 работещи ВЕЦ. Те дават 53% от общото количество електроенергия в отрасъла и в тях са концентрирани 65% от производствените мощности във ВЕЦ.
Това, което привлича инвеститорите в приватизацията на ВЕЦ, е възможността за генериране на бърза и сигурна печалба. Според новия закон за енергетиката НЕК ще изкупува цялата произведена от централите енергия, тъй като тя е от възобновяем и екологично чист източник. След 2002 г. цената, на която ще се изкупува енергията, ще се определя самостоятелно за всяка централа на база доказани ефективни разходи и “справедливо ниво на печалба”. В същото време разходите при експлоатацията са сравнително малки. В тях се включват разходите за заплати (в малките централи работят не повече от трима-четирима души), водните такси и концесиите за ползване на водата, както и таксите за хидросъоръженията в случаите, когато те остават собственост на държавното дружество “Язовири и каскади”. Тъй като повечето от сега предлаганите ВЕЦ са малки, те или имат собствени изравнители, или работят на течаща вода, което още повече намалява разходите им. Повечето от централите са построени през 50-те години, което предполага известна модернизация на оборудването. Само поддръжка обаче не изисква много разходи.
Разбира се, експлоатацията на ВЕЦ-овете не е лишена от проблеми, които произтичат главно от факта, че нормативната уредба, с която се установяват взаимоотношенията между независимите производители и НЕК, все още не е доизградена. След покупката ще се кандидатства за лицензиране на производителя от Държавната комисия по енергийно регулиране. Тепърва ще се урежда и въпросът с концесиите за ползване на водата.


Приватизационната процедура за двете най-атрактивни каскади от първите 11 ВЕЦ, предложени за приватизация - “Санданска Бистрица” и “Пиринска Бистрица”, явно ще се забави повече от предвиденото. В интервю за "Дарик" радио миналата събота изпълнителният директор на АП Захари Желязков заяви, че вероятно ще бъдат избрани по двама ексклузивни купувачи за всяка от каскадите. Не е ясно защо се налага това и какви ще са критериите за водене на преговорите, след като шефовете на АП неколкократно заявиха, че при продажбата на тези обособени части ще се гледат изцяло и единствено предложената цена и инвестиции. Така до надзорния съвет на агенцията ще достигнат и двете РМД, въпреки че именно протестите срещу тях доведоха до насрочването на нов кръг от преговори. По-късно Захари Желязков уточни, че все още няма официално решение за приватизационната процедура и че въпросът ще се реши до края на седмицата. Предстоящата ваканция на АП обаче със сигурност ще отложи продажбите за есента, въпреки че първоначалните обещания бяха те да приключат до края на месец юли. Междувременно бяха продадени четирите малки ВЕЦ. Купувач на ВЕЦ “Петрово” е ЕТ “Ариел-ТН -Тони Цветанов Йорданов”, на ВЕЦ “Осогово” - “Медиком-Електрик”, на ВЕЦ "Лешница" - "Еко Енерджи" и на ВЕЦ "Самораново" - ВЕЦ - Енергия". Цената на централите е съответно $267 890, $171 000, $41 000 и $2 126 002.



ВЕЦ В експлоатация от Mощност (МВт)
1 Китка 1953 5.45
2 Горни Лом 1963 1.31
3 Миджур 1948 0.20
4 Фалковец 1949 0.20
5 Петрохан 1957 8.00
6 Бързия 1956 5.90
7 Клисура 1953 3.70
8 Чипровци 1956 0.85
9 Бояна 1923 1.47
10 Черни Вит 1947 0.36
11 Бели Вит 1938 0.24
12 Ракита 1956 4.87
13 Черни Осъм 1970 2.05
14 Троян 1 1929 0.29
15 Камен рид 1942 1.85
16 Ловеч 1926 0.25
17 Видима 1951 3.30
18 Росица 1 1954 7.50
19 Росица 2 1960 3.00
20 Росица 3 1950 0.28
21 Батошево 1 1927 0.60
22 Батошево 2 1956 2.00
23 Малуша 1940 0.52
24 Леденик 1929 0.08
25 Сини вир 1925 0.18
26 Въча 1 1933 14.00
27 Въча 2 1972 7.00
29 Тополница 1962 8.00
30 Асеница 1 1951 7.20
31 Асеница 2 1953 1.75
32 Левски 1931 3.34
33 Тъжа 1951 4.90
34 Копринка 1955 7.00
35 Стара Загора 1955 22.40
36 Жребчево 1965 14.40
37 Устово 1953 0.56
38 Хубча 1950 0.15
39 Бял извор 1952 1.85
40 Якоруда 1932 0.10
41 Разлог 1952 0.80
42 Топлика 1949 0.91



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигитално ретро Дигитално ретро

Община Велико Търново създава платформа за електронна търговия, която да улеснява предлагането на занаятчийска и земеделска продукция от двете страни на Дунав

14 дек 2019, 1060 прочитания

Nestlé ще продаде сладоледения си бизнес за 4 млрд. долара Nestlé ще продаде сладоледения си бизнес за 4 млрд. долара

Сделката е част от стратегията за преструктуриране на главния изпълнителен директор Марк Шнайдер

14 дек 2019, 1536 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Икономическата логика в плен на политически сметки

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Не без сестра ми

Режисьорката Светла Цоцоркова за втория си пълнометражен филм "Сестра", който трупа награди преди българската премиера

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10