С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 юли 2000, 0:00, 2429 прочитания

Нови 42 ВЕЦ ще бъдат предложени за приватизация

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Започва вторият етап от приватизацията в енергетиката, след като преди две седмици изпълнителният директор на Агенцията за приватизация Захари Желязков подписа заповед за откриване на процедура за приватизация на 42 ВЕЦ, обособени части от НЕК. Новите централи ще са поредната привлекателна приватизационна хапка, смятат експерти от енергийния бранш. Макар че повечето централи са малки и все още съществуват неясноти при определяне на отношенията с НЕК, експлоатацията им не е свързана с големи инвестиции и ще може да донесе на новите собственици бързи и гарантирани печалби.
Заповедта за откриване на приватизационната процедура все още не е обнародвана в Държавен вестник. От АП съобщиха, че в момента заедно с НЕК се уточняват наименованията на някои от централите и дори конкретният брой ВЕЦ, който ще се предложи за приватизация. Не е изключено от първоначалния списък да отпаднат някои от мощностите. Една от основните причини за това е фактът, че 12 от тези централи са построени преди 1945 г., което често е свързано с реституционни проблеми. Все още не е ясно и дали ще има един консултант за всичките 42 ВЕЦ, или те ще бъдат разделени на групи и за всяка ще има отделен консултант.
Повечето от новите централи са малки по мощност - до 5 МВ, и са сравнително по-амортизирани от първите единадесет централи, предложени за приватизация. Най-голямата самостоятелна ВЕЦ е “Стара Загора” с мощност 22.4 МВ. Освен това има няколко каскади, сред които най-интересна е каскадата, в която влизат ВЕЦ “Петрохан”, “Бързия” и “Клисура”, които имат обща мощност 17.6 MВ и средногодишно производство от 55 ГВтч. Взети заедно, 42-те централи представляват 4% от общо инсталираните водноелектрически мощности в страната, а средногодишното им производство е 6.1% от енергията, произвеждана във ВЕЦ.
Според сегашната стратегия за приватизация в енергетиката за раздържавяване са предвидени ВЕЦ-овете с мощност до 40 МВ. Централите с по-голяма мощност засега ще останат държавни. В момента в тази група влизат 14 работещи ВЕЦ. Те дават 53% от общото количество електроенергия в отрасъла и в тях са концентрирани 65% от производствените мощности във ВЕЦ.
Това, което привлича инвеститорите в приватизацията на ВЕЦ, е възможността за генериране на бърза и сигурна печалба. Според новия закон за енергетиката НЕК ще изкупува цялата произведена от централите енергия, тъй като тя е от възобновяем и екологично чист източник. След 2002 г. цената, на която ще се изкупува енергията, ще се определя самостоятелно за всяка централа на база доказани ефективни разходи и “справедливо ниво на печалба”. В същото време разходите при експлоатацията са сравнително малки. В тях се включват разходите за заплати (в малките централи работят не повече от трима-четирима души), водните такси и концесиите за ползване на водата, както и таксите за хидросъоръженията в случаите, когато те остават собственост на държавното дружество “Язовири и каскади”. Тъй като повечето от сега предлаганите ВЕЦ са малки, те или имат собствени изравнители, или работят на течаща вода, което още повече намалява разходите им. Повечето от централите са построени през 50-те години, което предполага известна модернизация на оборудването. Само поддръжка обаче не изисква много разходи.
Разбира се, експлоатацията на ВЕЦ-овете не е лишена от проблеми, които произтичат главно от факта, че нормативната уредба, с която се установяват взаимоотношенията между независимите производители и НЕК, все още не е доизградена. След покупката ще се кандидатства за лицензиране на производителя от Държавната комисия по енергийно регулиране. Тепърва ще се урежда и въпросът с концесиите за ползване на водата.


Приватизационната процедура за двете най-атрактивни каскади от първите 11 ВЕЦ, предложени за приватизация - “Санданска Бистрица” и “Пиринска Бистрица”, явно ще се забави повече от предвиденото. В интервю за "Дарик" радио миналата събота изпълнителният директор на АП Захари Желязков заяви, че вероятно ще бъдат избрани по двама ексклузивни купувачи за всяка от каскадите. Не е ясно защо се налага това и какви ще са критериите за водене на преговорите, след като шефовете на АП неколкократно заявиха, че при продажбата на тези обособени части ще се гледат изцяло и единствено предложената цена и инвестиции. Така до надзорния съвет на агенцията ще достигнат и двете РМД, въпреки че именно протестите срещу тях доведоха до насрочването на нов кръг от преговори. По-късно Захари Желязков уточни, че все още няма официално решение за приватизационната процедура и че въпросът ще се реши до края на седмицата. Предстоящата ваканция на АП обаче със сигурност ще отложи продажбите за есента, въпреки че първоначалните обещания бяха те да приключат до края на месец юли. Междувременно бяха продадени четирите малки ВЕЦ. Купувач на ВЕЦ “Петрово” е ЕТ “Ариел-ТН -Тони Цветанов Йорданов”, на ВЕЦ “Осогово” - “Медиком-Електрик”, на ВЕЦ "Лешница" - "Еко Енерджи" и на ВЕЦ "Самораново" - ВЕЦ - Енергия". Цената на централите е съответно $267 890, $171 000, $41 000 и $2 126 002.



ВЕЦ В експлоатация от Mощност (МВт)
1 Китка 1953 5.45
2 Горни Лом 1963 1.31
3 Миджур 1948 0.20
4 Фалковец 1949 0.20
5 Петрохан 1957 8.00
6 Бързия 1956 5.90
7 Клисура 1953 3.70
8 Чипровци 1956 0.85
9 Бояна 1923 1.47
10 Черни Вит 1947 0.36
11 Бели Вит 1938 0.24
12 Ракита 1956 4.87
13 Черни Осъм 1970 2.05
14 Троян 1 1929 0.29
15 Камен рид 1942 1.85
16 Ловеч 1926 0.25
17 Видима 1951 3.30
18 Росица 1 1954 7.50
19 Росица 2 1960 3.00
20 Росица 3 1950 0.28
21 Батошево 1 1927 0.60
22 Батошево 2 1956 2.00
23 Малуша 1940 0.52
24 Леденик 1929 0.08
25 Сини вир 1925 0.18
26 Въча 1 1933 14.00
27 Въча 2 1972 7.00
29 Тополница 1962 8.00
30 Асеница 1 1951 7.20
31 Асеница 2 1953 1.75
32 Левски 1931 3.34
33 Тъжа 1951 4.90
34 Копринка 1955 7.00
35 Стара Загора 1955 22.40
36 Жребчево 1965 14.40
37 Устово 1953 0.56
38 Хубча 1950 0.15
39 Бял извор 1952 1.85
40 Якоруда 1932 0.10
41 Разлог 1952 0.80
42 Топлика 1949 0.91



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Агенцията ExpandX и Wness TV започват да предлагат съвместна услуга Агенцията ExpandX и Wness TV започват да предлагат съвместна услуга

През Goldies media group двете компании ще работят върху създаването на видеопродукции

14 ное 2019, 942 прочитания

Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите Отварянето на достъпа до банковите данни не предизвика революция във финансите

Индустрията се модернизира на ниво бизнес процеси и платформи, споделиха участниците в конференцията "Банките и бизнесът"

14 ное 2019, 1367 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
OTE/KPN склоняват на отстъпки по сделката за БТК

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10