Булбанк иска фалит на “АКБ корпорация”
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Булбанк иска фалит на “АКБ корпорация”

Булбанк иска фалит на “АКБ корпорация”

Иван Михалев, Николай Стайков
2013 прочитания

Бившият приватизационен фонд “АКБ Форес”, събрал боновите книжки на близо 100 000 българи и успял да придобие гиганта на тежката химия “Полимери” - Девня, е заплашен с фалит. Според източници от банковите среди тези дни Булбанк е подготвила иск за несъстоятелност на “АКБ корпорация” (която е правоприемник на фонда). Банката е прибягнала до тази мярка, след като бившият приватизационен фонд “АКБ Форес” е прекратил плащанията по кредит за 12.9 млн. долара. Заемът беше отпуснат през 1998 г. за придобиване на контролния пакет от “Полимери”, като акциите на завода бяха заложени пред банката.
“Срещнахме се с шефа на Булбанк и се разбрахме до края на май да изплатим просрочените плащания, които са най-вече по главницата и по-малко по лихвата на кредита. Не знам дали има внесен иск срещу нас, но не препоръчвам на Булбанк да прави това, много ще им е трудно”, заяви за “Капитал” шефът на АКБ Николай Банев. Според отлично осведомен източник на срещата с изпълнителния директор на Булбанк Луиджи Ловалио Николай Банев е намекнал за увеличение на капитала и обезсилване на заложените в полза на банката акции. Седмица след срещата, на заседание на управителния съвет на банката е било обсъждано дали Булбанк да се присъедини към иска за несъстоятелност на “Полимери”, внесен от Агенцията за държавни вземания във варненския съд. В крайна сметка банката, която е замразила сметките на дружеството, е решила да не се присъединява, тъй като няма никаква гаранция за получаването на вземанията си от предприятието, което от месеци насам не изнася продукцията си и оборотите му са паднали осезаемо. Банката е взела решение да търси нов собственик на заложения пакет. Като допълнителна мярка за въздействие е решено да бъде внесен иск за несъстоятелност и на самия холдинг “АКБ корпорация”.
При приходи от продажби от 47.4 млн. лв., през 1999 г. за първите четири месеца на 2001 според Банев са регистрирани 6 млн. лв. от които само 30-40% от износ.

Проблемите на “Полимери”

започнаха още през 1999 г., когато предприятието временно спря заради неплатени доставки на ток и пара от ТЕЦ Девня. Тогава за първи път над девненския завод надвисна опасността от фалит. За Булбанк проблемите с кредита за бившия приватизационен фонд дойдоха в началото на миналата година. След като на няколко пъти просрочи плащания по главницата, шефът на АКБ Николай Банев е имал разговор с тогавашния шеф на банката Чавдар Кънчев. В разговорите от страна на АКБ е участвал и Белчо Белчев, финансов министър преди и след 1989 г. Той е известен като човека, попдписвал секретните решения на валутната комисия на ЦК на БКП. В момента той е финансов консултант на структурите на Банев.
Според банкери Банев е искал да бъдат разсрочени само отделни падежи по погасителния план. В замяна той е предложил обезпечението по заема да бъде допълнено със залог на активи, собственост на “Полимери”. Допълнителното обезпечение е било наложено от рязкото обезценяване на акциите на девненския химнически завод (от 40 лв. на под 1 лв. за акция с номинал един лев). За да се избегне начисляването на допълнителни провизии по кредита за “Полимери”, Булбанк е приела допълнително обезпечение. Собствениците са заложили главната електро-подстанция на завода, която осигурява пряка връзка с три източника на енергия, които да гарантират непрекъснати доставки за производството. Ръководството на Булбанк е приело разсрочването като последен компромис към длъжника си. По това време Булбанк беше в навечерието на своята приватизация и всякакви подаръци към нейни длъжници щяха да повлияят негативно на усилията за успешната й продажба.

Пазарлъците на длъжника

През юни 2000 г. АКБ погасява част от своите просрочени плащания с парите от продажбата на своя пакет от 34% от сливенския завод за килими “Декотекс”, един от най-големите в бранша. Въпреки направените отстъпки от стария мениджмънт на Булбанк АКБ продължава да плаща нередовно. Банев е имал още няколко срещи с екипа на Чавдар Кънчев, на които е настоявал за цялостно преуреждане на дълга с цел ново разсрочване във времето и дори е молил да бъдат отпуснати допълнително оборотни средства за “Полимери”. Разбира се, шефовете на Булбанк не са се поддали на идеята да наливат нови пари в структурите на АКБ в този момент. По това време управляваното от холдинга девненско предприятие вече имаше значителни задължения към НОИ, “ЛУКойл-Нефтохим” и ТЕЦ Девня, твърдят банкери. Кредиторите на корпорацията са били особено подразнени от факта, че вместо да погасява старите си задължения, Банев придоби и ваканционното селище “Русалка” за 2 млн. долара, както и няколко остатъчни пакета в контролирани от него предприятия. При една от срещите в Булбанк Банев в прав текст е бил посъветван да продаде притежаваните от него дялове в курорта или други предприятия и с парите да покрие задълженията си към банката.

Завод, превърнат в заложник

“Полимери” е най-големият български производител на поливинилхлорид, дихлоретан, сода каустик, техническа сол и други химически продукти. Основният износ на предприятието през последните години е дихлоретан (основа за производство на поливинилхлорид). В момента предприятието почти не изнася дихлоретан заради минималните доставки от “ЛУКойл Нефтохим”. Между най-атрактивните активи на завода са недовършените инсталации за производство на винилхлорид и поливинилхлорид. Тези инсталации са на фактурна стойност 115 млн. долара и са част от амбициозен проект, започнат през 1986 г. и финансиран от японското правителство, чието довършване обаче спира през 1990 г. За довършването на тази инсталация са необходими по експертни оценки около 70-80 млн. долара, а стойността му на старо се оценява на не повече от 30-40% от началната стойност.
“АКБ корпорация” е наследник на “АКБ Форес”. Акционери на фонда към момента на учредяването са близо 100 хиляди притежатели на бонови книжки и въпреки частичното изкупуване на акции от фирми на Николай Банев техният брой остава значителен. Фондът е известен с това, че досега не е платил нито лев дивидент и дори не е раздал депозитарни разписки на дребните акционери, като практически ги лишава от правото на гласуване на общите събрания. Затова Комисията по ценните книжа излезе със специално решение, с което задължи фонда да раздаде разписките. Масовата публика помни “АКБ Форес” с агресивната рекламна кампания при старта на масовата приватизация, за което впоследствие фондът беше санкциониран от Комисията по ценните книжа. През последните няколко месеца във фонда се извършва засилено прехвърляне на пакети акции, в резултат на което може да се окаже, че дори да бъде обявен в несъстоятелност, кредиторите ще имат малки шансове за удовлетворяване.
Без преувеличение може да се каже, че историята с АКБ и “Полимери” е един от най-злополучните приватизационни експерименти: мажоритарен пакет от структуроопределящо предприятие и водещ износител беше продадено по линия на масовата приватизация. Купувач на допълнителния остатъчен пакет от 24% стана приватизационен фонд без инвестиционни възможности и управленски опит, а като капак сделката беше финансирана с кредит, отпуснат от държавна по това време банка.

Бившият приватизационен фонд “АКБ Форес”, събрал боновите книжки на близо 100 000 българи и успял да придобие гиганта на тежката химия “Полимери” - Девня, е заплашен с фалит. Според източници от банковите среди тези дни Булбанк е подготвила иск за несъстоятелност на “АКБ корпорация” (която е правоприемник на фонда). Банката е прибягнала до тази мярка, след като бившият приватизационен фонд “АКБ Форес” е прекратил плащанията по кредит за 12.9 млн. долара. Заемът беше отпуснат през 1998 г. за придобиване на контролния пакет от “Полимери”, като акциите на завода бяха заложени пред банката.
“Срещнахме се с шефа на Булбанк и се разбрахме до края на май да изплатим просрочените плащания, които са най-вече по главницата и по-малко по лихвата на кредита. Не знам дали има внесен иск срещу нас, но не препоръчвам на Булбанк да прави това, много ще им е трудно”, заяви за “Капитал” шефът на АКБ Николай Банев. Според отлично осведомен източник на срещата с изпълнителния директор на Булбанк Луиджи Ловалио Николай Банев е намекнал за увеличение на капитала и обезсилване на заложените в полза на банката акции. Седмица след срещата, на заседание на управителния съвет на банката е било обсъждано дали Булбанк да се присъедини към иска за несъстоятелност на “Полимери”, внесен от Агенцията за държавни вземания във варненския съд. В крайна сметка банката, която е замразила сметките на дружеството, е решила да не се присъединява, тъй като няма никаква гаранция за получаването на вземанията си от предприятието, което от месеци насам не изнася продукцията си и оборотите му са паднали осезаемо. Банката е взела решение да търси нов собственик на заложения пакет. Като допълнителна мярка за въздействие е решено да бъде внесен иск за несъстоятелност и на самия холдинг “АКБ корпорация”.
При приходи от продажби от 47.4 млн. лв., през 1999 г. за първите четири месеца на 2001 според Банев са регистрирани 6 млн. лв. от които само 30-40% от износ.

Проблемите на “Полимери”

започнаха още през 1999 г., когато предприятието временно спря заради неплатени доставки на ток и пара от ТЕЦ Девня. Тогава за първи път над девненския завод надвисна опасността от фалит. За Булбанк проблемите с кредита за бившия приватизационен фонд дойдоха в началото на миналата година. След като на няколко пъти просрочи плащания по главницата, шефът на АКБ Николай Банев е имал разговор с тогавашния шеф на банката Чавдар Кънчев. В разговорите от страна на АКБ е участвал и Белчо Белчев, финансов министър преди и след 1989 г. Той е известен като човека, попдписвал секретните решения на валутната комисия на ЦК на БКП. В момента той е финансов консултант на структурите на Банев.
Според банкери Банев е искал да бъдат разсрочени само отделни падежи по погасителния план. В замяна той е предложил обезпечението по заема да бъде допълнено със залог на активи, собственост на “Полимери”. Допълнителното обезпечение е било наложено от рязкото обезценяване на акциите на девненския химнически завод (от 40 лв. на под 1 лв. за акция с номинал един лев). За да се избегне начисляването на допълнителни провизии по кредита за “Полимери”, Булбанк е приела допълнително обезпечение. Собствениците са заложили главната електро-подстанция на завода, която осигурява пряка връзка с три източника на енергия, които да гарантират непрекъснати доставки за производството. Ръководството на Булбанк е приело разсрочването като последен компромис към длъжника си. По това време Булбанк беше в навечерието на своята приватизация и всякакви подаръци към нейни длъжници щяха да повлияят негативно на усилията за успешната й продажба.

Пазарлъците на длъжника

През юни 2000 г. АКБ погасява част от своите просрочени плащания с парите от продажбата на своя пакет от 34% от сливенския завод за килими “Декотекс”, един от най-големите в бранша. Въпреки направените отстъпки от стария мениджмънт на Булбанк АКБ продължава да плаща нередовно. Банев е имал още няколко срещи с екипа на Чавдар Кънчев, на които е настоявал за цялостно преуреждане на дълга с цел ново разсрочване във времето и дори е молил да бъдат отпуснати допълнително оборотни средства за “Полимери”. Разбира се, шефовете на Булбанк не са се поддали на идеята да наливат нови пари в структурите на АКБ в този момент. По това време управляваното от холдинга девненско предприятие вече имаше значителни задължения към НОИ, “ЛУКойл-Нефтохим” и ТЕЦ Девня, твърдят банкери. Кредиторите на корпорацията са били особено подразнени от факта, че вместо да погасява старите си задължения, Банев придоби и ваканционното селище “Русалка” за 2 млн. долара, както и няколко остатъчни пакета в контролирани от него предприятия. При една от срещите в Булбанк Банев в прав текст е бил посъветван да продаде притежаваните от него дялове в курорта или други предприятия и с парите да покрие задълженията си към банката.

Завод, превърнат в заложник

“Полимери” е най-големият български производител на поливинилхлорид, дихлоретан, сода каустик, техническа сол и други химически продукти. Основният износ на предприятието през последните години е дихлоретан (основа за производство на поливинилхлорид). В момента предприятието почти не изнася дихлоретан заради минималните доставки от “ЛУКойл Нефтохим”. Между най-атрактивните активи на завода са недовършените инсталации за производство на винилхлорид и поливинилхлорид. Тези инсталации са на фактурна стойност 115 млн. долара и са част от амбициозен проект, започнат през 1986 г. и финансиран от японското правителство, чието довършване обаче спира през 1990 г. За довършването на тази инсталация са необходими по експертни оценки около 70-80 млн. долара, а стойността му на старо се оценява на не повече от 30-40% от началната стойност.
“АКБ корпорация” е наследник на “АКБ Форес”. Акционери на фонда към момента на учредяването са близо 100 хиляди притежатели на бонови книжки и въпреки частичното изкупуване на акции от фирми на Николай Банев техният брой остава значителен. Фондът е известен с това, че досега не е платил нито лев дивидент и дори не е раздал депозитарни разписки на дребните акционери, като практически ги лишава от правото на гласуване на общите събрания. Затова Комисията по ценните книжа излезе със специално решение, с което задължи фонда да раздаде разписките. Масовата публика помни “АКБ Форес” с агресивната рекламна кампания при старта на масовата приватизация, за което впоследствие фондът беше санкциониран от Комисията по ценните книжа. През последните няколко месеца във фонда се извършва засилено прехвърляне на пакети акции, в резултат на което може да се окаже, че дори да бъде обявен в несъстоятелност, кредиторите ще имат малки шансове за удовлетворяване.
Без преувеличение може да се каже, че историята с АКБ и “Полимери” е един от най-злополучните приватизационни експерименти: мажоритарен пакет от структуроопределящо предприятие и водещ износител беше продадено по линия на масовата приватизация. Купувач на допълнителния остатъчен пакет от 24% стана приватизационен фонд без инвестиционни възможности и управленски опит, а като капак сделката беше финансирана с кредит, отпуснат от държавна по това време банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK