Две работническо-мениджърски дружества ще наддават за “Трансимпекс”

Предишното правителство поиска минимална цена 6.6 млн. лв. за бившия лидер във валутната търговия

Някогашният лидер във валутната търговия в страната “Трансимпекс” се продава при минимална цена от 6.6 млн. лв. Със сигурност за собствеността на компанията ще се състезават две работническо-мениджърски дружества - “Трансимпекс РМК”, оглавявано от бившия директор на фирмата Борис Халачев, и “Трансимпекс приват”, начело на което е сегашният шеф Даниел Лереов.
Агенцията за приватизация е обявила за продажба 78% от капитала на “Трансимпекс” чрез преговори с потенциални купувачи. Според обнародваното съобщение за продажбата на мажоритарния пакет от “Трансимпекс” 10% от цената ще се платят кеш, а останалите 90% - в компенсаторни записи и бонове по закона “Лучников”. Ако имаме предвид, че книжата се търгуват за около 20% от номинала, изискваната минимална цена излиза 1.858 млн. лв. Подобна сума е по-малка от печалбата на дружеството през добрите му години, сочи справка в балансите на компанията.
В нашето дружество участват почти всички служители на фирмата - около 98%, коментира настоящият директор на “Трансимпекс” Даниел Лереов. Справка от регистрацията на “Трансимпекс приват” сочи, че 40% от капитала са собственост на група физически лица, а по 20% си поделят Лереов, Радослав Атанасов и Антон Маринов. Последният е бивш парламентарен секретар на Министерството на транспорта и съобщенията. Според Лереов исканата от държавата цена не е ниска, тъй като

Лицензът за безмитната валутна търговия изтича

в края на тази година. А това е основната дейност на “Трансимпекс”.
В конкурентното дружество - “Трансимпекс РМК”, 70% са собственост на група физически лица - някогашни служители на компанията, а 10 от бившите мениджъри си поделят по 3%. Сред тях са Борис Халачев, бившите му заместници Саркис Цънзалян и Лазар Василев, ексшефът на един от клоновете на фирмата Янко Калоянов, бившият ръководител на БДЖ-направлението във фирмата Добромир Папазов и още няколко служители. “Трансимпекс РМК” е регистрирано с 23% от работещите тогава (1998 г.) във фирмата, казва Борис Халачев.
Нито едно РМД обаче не може да купи компанията и да я развива успешно, ако зад него не стои стратегически инвеститор, смятат експерти от бранша. Според информация на източник от НДСВ правилата за продажба на “Трансимпекс” вероятно ще бъдат променени. Приватизационната процедура може би ще се задвижи най-рано през есента заради идеята на управляващите да правят нов регистър на компенсаторните записи. Тогава книжата по закона “Лучников” трябва да започнат да се търгуват на борсата и дялове от държавни компании да се предлагат срещу тях. При това положение дори по сделката да се приеме плащане с компенсаторки, цената вероятно ще бъде по-висока.
Освен това привилегиите за РМД-та, гарантиращи им разсрочено плащане за години напред, вероятно ще бъдат премахнати. Ако подобни дружества кандидатстват за някоя фирма, те ще трябва да се борят наравно с останалите. Така “Трансимпекс” сигурно ще се продава наесен при променени правила (факт е, че правилата за приватизация на дружеството бяха изработени от старото правителство, а пускането на обявата в Държавен вестник закъсня с повече от две седмици спрямо публикуването й в централен всекидневник).
Това

Не е първият опит за приватизация

на “Трансимпекс”. През 1997 г. бившият транспортен министър Вилхелм Краус лансираше идеята дружеството да се продаде “на парче” според основните си дейности. Така валутната търговия трябваше да отиде у един купувач, корабното снабдяване - у друг, а износът на морски специалисти - у трети. Впрочем тогава тези мераци на транспортния ексминистър бяха в основата на смяната на Борис Халачев с Даниел Лереов въпреки добрите финансови резултати и пазарни позиции на компанията.
Не е тайна, че валутната търговия по онова време предизвикваше най-сериозен инвестиционен интерес. Днес обаче компанията се продава в условията на изтичащ лиценз за безмитна валутна търговия, чието подновяване или не до голяма степен ще определи и инвеститорския интерес към нея. Предишното правителство защитаваше тезата, че лицензите за безмитна валутна търговия не трябва да се продължават, мотивирайки това с факта, че по подобен начин стоят нещата в ЕС. Европейският съюз обаче премахна безмитната търговия вътре в рамките на общността, а по външните й граници тя остана. В този смисъл дори България да бъде приета в ЕС, тя ще остане негова външна граница (с изключение на Гърция) и решението да закрием този доходен бизнес няма да е икономически обосновано.
През 1992 г. след търг “Трансимпекс” спечели правото да стопанисва

17 от общо 31 търговски обекта

по граничните контролно-пропускателни пунктове. Във валутната търговия конкуренти на “Трансимпекс” са Б.Н.К. - фирма на бившия премиерски съветник Веселин Балевски, “Денеб”, “Амфора”, “Панчатантра”, “Принцес Кореком”, “Софком”, “Синком”, “Аидатур”, “Белатур”, “Калотина Балкантурист”, Авиокомпания “Балкан”, летищата в София и Пловдив. Днес “Трансимпекс” вече не е лидер в областта на безмитната валутна търговия, изпреварен от фирма Б.Н.К.
Корабното снабдяване е другата основна дейност на “Трансимпекс”. В България обаче днес от корабно снабдяване не се печели, казват хора от бранша. Стагнацията в производството, дала отражение върху темповете на търговия, естествено се отразява и върху посещенията на кораби на нашите пристанища. Освен това снабдяването в Констанца и Истанбул е по-евтино и е естествено конкуренцията да се пренасочи нататък. У нас влизат само плавателни съдове, които и бездруго ще товарят или разтоварват; при това те зареждат само необходимите си запаси до Истанбул или Констанца, където взимат повече храна и гориво, свидетелстват експерти от бранша.
Дейността по износа на морски специалисти също е със “затихващи функции”, след като лицензът на “Трансимпекс” за това не бе подновен. Според отлично осведомен източник “Трансимпекс” е на път да загуби договорите с един от основните си международни партньори в тази дейност - UASCo.
Днес според данни от Даниел Лереов фирмата разполага със собствена сграда в центъра на София, хотел в Лом, офиси във Варна и Бургас и няколко кораба.

Основни данни за дейността на “Трансимпекс” (в хил. лв.)
1999 г. 2000 г.
разходи за дейността 25 733 33 245
приходи от дейността 26 603 34 336
ДМА 4900 4539
вземания 7943 6870
задължения 12 422 8853


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар