Ще стане ли България съвременен Клондайк

Експерти прогнозират залежи на около 220 тона злато в страната на обща стойност близо 2 милиарда долара

Според различните прогнози съдържанието на злато в недрата на България се оценява на около 200 - 220 тона. При средна цена на тройунция от благородния метал на Лондонската метална борса 273 долара потенциалните залежи се оценяват на близо 2 млрд. долара. С други думи, при среден годишен добив от около 2 тона потенциалните залежи в страната са достатъчни за следващите 100 години. Проучванията показват, че най-перспективен в това отношение е районът на Източните Родопи.
Работа на държавата е да открие и идентифицира находищата, да създаде ясни правила за проучване и добив, за да привлече сериозен инвеститорски интерес към находищата. Днес

Законът за подземните богатства

не дава подобни предпоставки. Разрешенията за проучване се дават от различни ведомства без ясен регламент кой в какъв случай се намесва. Концесионните такси пък се изчисляват по сложна формула, която трудно осигурява възможност на инвеститора да прогнозира своята дейност. Определянето на концесионните възнаграждения в наредба, а не в закон, поражда нестабилност и също е един от недостатъците в закона, смята секретарят на Българската минна камара инж. Петър Петров.
Проучването на златните находища е необходима база, в резултат на която бихме могли евентуално да заинтересуваме някои западни инвеститори, казват днес експерти от бранша. Според тяхното мнение държавата трябва да продължава да извършва търсещи работи и при евентуално наличие на ценния метал проучванията и разработката на находищата вече ще са от интерес за частния бизнес.
Мотивация за подобно твърдение дава фактът, че в миналото световните лидери в бранша - компаниите “Рио Тинто и “Англо-американ” (чрез дъщерната си “Минорко”), работеха у нас, но се оттеглиха заради несъвършеното законодателство. Въпреки това инвеститорски интерес към златодобива все пак има за разлика от повечето останали сектори на добивната промишленост.

Чуждите златотърсачи

Три чужди компании днес са най-сериозните “играчи” на златодобивния пазар у нас. Сред тях се нарежда и българската “Горубсо Кърджали”, която неотдавна получи концесия за добив от находището Чала в Източните Родопи.
Най-голямото засега находище у нас - Челопеч, се експлоатира от БИМАК - смесено дружество между ирландската фирма НАВАН и българската “Челопеч” АД. С доказани запаси от около 60 млн. тона руда и около 150 тона злато от различен тип то е сочено от специалистите за едно от най-големите находища в Европа. Дружеството има концесия от 1999 г. за добив на златно-медно-пиритни руди за 30 години. Поради високото съдържание на арсен в рудата обаче тя се изнася и се преработва в Канада.
Отново НАВАН, но чрез дъщерната си компания “Болкан минерал енд Майнинг”, търси злато в едно от най-перспективните находища засега у нас. Площта се намира в Източните Родопи, южно от Крумовград, и е известна като Ада тепе. Фирмата разполага с тригодишно разрешение за проучване и през това време трябва да вложи у нас 1 560 250 долара. “Болкан минерал енд Майнинг” търси злато от миналата година в района на Ада тепе и на обсъждане в Министерството на околната среда и водите преди около месец посочи потенциал от 25 тона залежи. Днес някои специалисти прогнозират ресурс от близо 80 тона в Ада тепе. Дори да се потвърдят прогнозите за 25 тона злато в Ада тепе, това ще бъде най-голямото откритие в областта на геологията през последните 20 години, казват специалисти от бранша. Средното съдържание на благородния метал в рудата е около 2.5 грама на тон, което е идеално за открит добив, каквото е находището в Ада тепе. По принцип за нормални се считат залежи със съдържание 1-3 грама на тон за открит добив и 7-8 грама на тон за подземен.
Към площта на находището Ада тепе е включено и златното рудопроявление “Сърнак”, на около 10 км западно от Крумовград. Според данни на бившия комитет по геология то има доказан ресурс от 4.849 млн. тона руда със средно съдържание 1.44 грама на тон злато. “Вече стартира изследователската ни програма и до 18 месеца ще имаме окончателна оценка на залежите”, казва изпълнителният директор на НАВАН Брайън Калвър пред "Ройтерс".
Друга чужда компания, която работи в момента в България, е британската “Хероуърд венчърс”. От тази година те проучват основно две площи в Източните Родопи - Розино и Горноселци. От октомври 2000 г. фирмата има и тригодишно разрешение за проучване от Министерството на икономиката на площта Диканите край Перник. Запасите на находището до ивайловградското село Розино са оценени на 2.6 млн. тона руда със средно съдържание 1.49 грама на тон. Това прави потенциален добив от 3.879 кг оттам.
Разкопките от страна на българската държава са идентифицирали голяма зона от златоносни издигания в областта на хълма Ташлака, е записано в информация от интернет-страницата на “Хероуърд венчърс”. Хълмът Ташлака идентифицира именно златното находище край с. Розино. Друга информация от фирмата посочва, че резултатите от предишни дренажи включват прихващания със съдържание 6.8 грама на тон злато и 20 грама на тон сребро. В отделни проби златото дори достигало до 28 грама на тон, а среброто - до 180 грама на тон, посочват от фирмата. Компанията декларира, че е осигурила финансиране на проучванията поне през следващите 18 месеца.
В момента тече картографирането на площта в Горноселци, в близост до Хасково, за която “Хероуърд венчърс” също имат разрешение. Търсенето на злато на площта Диканите стартира през ноември 2000 г. В отделните зони на находището е идентифицирано съдържание на ценния метал между 3.74 и 6.56 грама на тон. Разрешението за проучване е с тригодишен срок и за това време компанията трябва да вложи 1 164 000 долара в разкопките. По-голям икономически интерес обаче представляват залежите в масива Гола глава край Вакарел, сочат данни от “Хероуърд венчърс”. Там изследванията са открили концентрация до 18.2 грама на тон злато в отделни жилки на находището. Резултатите от предварителните проучвания и огромните мащаби на

Древния златодобив в района

дават основание да се предположи, че предварителната прогноза за наличие на около 40 - 45 тона условно злато (съдържание на злато и сребро, приравнено към златото) там ще се потвърдят, сочи доклад на Министерството на околната среда и водите.
Гръцко-американската фирма СОМИН е третият чуждестранен участник на българския златотърсачески пазар. Компанията разполага с тригодишно разрешение за търсене на злато в три площи в Панагюрския регион - Калугерово, Росен, Песовец. Фирмата проучва и находището “Стремци” в близост до Кърджали с ресурс от около 6.776 млн. тона руда със средно съдържание 1.03 грама на тон злато, или близо 7 кг от благородния метал.
За разлика от останалите си “побратими” от групата на “Горубсо” фирмата в Кърджали има сериозни шансове за финансов успех, ако предварителните прогнози за находището Чала се окажат верни. Неотдавна “Горубсо - Кърджали” получи концесия за добив на злато от Чала в Източните Родопи. Площта се намира на около 25 км от Хасково и има доказани запаси от около 1.5 млн. тона руда, от които могат да се добият около 15 кг злато. Според информация от ръководството на фирмата тя планира да започне добива на ценния метал още през тази година, но без да прекъсва добива на оловно-цинкови руди. “В момента възстановяваме галерията, за да започнем подготовка за добив”, казва изпълнителният директор на дружеството Живка Ковачева. Според нея в края на октомври предстои да се направи технологична проба, при която ще се изкопае около 1.5 тона руда, за да се препотвърди количеството на златните залежи.

Потенциалните залежи

Добиваните количества злато в момента у нас са малка част от потенциала на страната в тази насока, категорични са експертите, занимаващи се с тази дейност. Че България може да се оприличи на нещо като съвременен Клондайк, говорят още следните факти: стратифицирано е златно-сребърно находище “Седефче” в близост до Момчилград със запаси от около 2 тона руда със средно съдържание на злато 1.52 грама на тон. Находището е за открит способ на добив. Това дава основание на специалистите да прогнозират потенциален инвеститорски интерес към неговата разработка. В периферията на Звездел-Пчелоядското оловно-цинково рудно поле са открити още няколко златни и златно-сребърни проявления - Обичник, Пловка, Друмка, Мренче и други. В Обичник има доказано съдържание на около 1.5 тона злато, останалите изброени места в района не са оценени, но се прогнозира около 9-10 тона злато.
В Трънския златоруден район експертни прогнози сочат наличие на около 15 тона злато. В находище Говежда, област Монтана, чиято експлоатация е прекратена през 1992 г., са оценени остатъчни запаси от около 5 тона метал. Панагюрското находище Петелово е проучено отдавна, но не е експлоатирано. Запасите в него се водят като “извънбалансови” - 16.6 млн. тона руда със съдържание около 10 тона злато. С около 6 тона златен потенциал е находището “Свещи плаз”, Софийско.
В страната има и доказани запаси от “разсипно” златно. Такива са находищата Огоста и Струма, чиито запаси са оценени на около 4.6 тона злато.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове