Компенсаторките от Монтана докараха главобол и на приватизаторите

Част от сделката за мина “Чукурово” е платена с книжа, блокирани от прокуратурата

Блокираните от прокуратурата преди две години компенсаторни записи от областната управа в Монтана доведоха до каша и в приватизацията. Проблемът дойде от плащането на част от сделката за мина “Чукурово” със записи, около които има прокурорска проверка и съдебни спорове. Не докрай ясният юридически статут на записите обаче роди прецедент за изискване за банкова гаранция в случай на съдебно решение, което не признава записите, което е прецедент в приватизацията досега.

Историята на проблемните записи

започва далеч преди раздържавяването на мината. Още в края на 2001 г. новият областен управител на Монтана Мариян Цветанов обвини своя син предшественик Доно Тошев за издаването на компенсаторни записи с раздута оценка за близо 144 млн. лв. Според него бившият областен управител Тошев е подписал издаването на записи на наследниците на две местни фамилии и на самия себе си след използване на неверен и раздут метод на изчисляване на оценката. Общата стойност на издадените книжа само на тези три фамилии е над 144 млн. лв. Според новия управител оценката на имотите е раздута близо 250 пъти.
Всъщност тази информация е позната в средите на инвестиционните посредници поне година по-рано, тъй като издаването и прехвърлянето на тези записи от първоначалните им собственици беше блокирано още през юли 2000 г., след като сигнал за огромното количество емитирани записи стигна до прокуратурата. По-голямата част от издадените реституционни книжа обаче вече са били продадени и използвани като нeпарично платежно средство в приватизацията. Блокирането от страна на прокуратурата засяга само първоначалните собственици, т.е. тези, които не са успели да продадат записите до този момент. Според специално тълкуване на финансовото министерство всички нови собственици на продадените записи могат да ги прехвърлят свободно, тъй като от законова гледна точка те са трети добросъвестни лица.
Част от монтанските записи обаче се появяват при плащането на приватизационната сделка за

Продажбата на мина “Чукурово”

Купувач на мината е консорциум от три дружества - “Ел Ем импекс” ЕООД, “Елшица 99” АД и “Видекс” ЕООД, а договорът е подписан в края на ноември миналата година. Цената за 80% от капитала на мината е 15.5 млн. лв., от които 10% в брой, а остатъкът - в компенсаторни записи. Купувачът изплаща кешовата част от цената. В периода 29 ноември - 12 декември 2001 г. в АП постъпват записи с номинал 6.93 млн. лв., издадени от областната управа в Монтана, и именно около тях се заформят бъдещите проблеми по сделката. Останалата част от записите са платени по-късно, но те не са от Монтана и около тях проблеми няма.
След уведомлението от АП областният управител на Монтана закрива партидите на използваните като платежно средство записи. Закриването става в периода 10 декември 2001 г. до 14 януари 2002 г. В същото време обаче на 9 януари той изпраща писмо до АП, с което ги уведомява за проблемите около записите - че окръжната прокуратура в Монтана е спряла изпълнението на решението за издаване на въпросните записи и прехвърлянията с тях от страна на първоначалните собственици още на 26.07.2000 г., защото разследва начина, по който са били издадени книжата. “Като областен управител закрих партидата, но уведомих АП, че има висящо дело и че решението, послужило за основание за издаване на записите, е отменено още през септември 2000 г. по предложение на прокуратурата. Винаги уведомяваме приватизиращите органи за проблемите около тези записи”, коментира за “Капитал” областният управител на Монтана Мариян Цветанов. “Първоначално АП уведоми областната управа, че няма да приеме записите, но след това с решение на надзора от 21 февруари 2002 го приемат, като искат неотменима банкова гаранция”, допълни Цветанов.
Отмяната на решението от септември 2000 г. е атакувана пред съда от обезщетените собственици, но тяхната жалба е отхвърлена от монтанския окръжен съд. Решението обаче се обжалва пред Върховния административен съд. Произнасянето на съда ще е разковничето на проблема с монтанските книжа, тъй като според становище на Министерството на финансите компенсаторни записи могат да бъдат обезсилени само ако има влязло в сила съдебно решение. “Ако съдът приеме, че решението за издаване на записите е нищожно, тогава временните удостоверения са правно нищо и не може да се говори и за трето добросъвестно лице”, коментира Цветанов.
Пред приватизаторите основният въпрос е

Дали купувачът е платил реално цената

след като записите може и да са неправомерно издадени. Затова още през януари започва и кореспонденция между купувача и изпълнителния съвет на АП. Проблемът е, че партидата на записите вече е била закрита от областния управител и за връщане на книжата и замяната им с други не може да става въпрос. “Ние разбрахме от АП, че има проблеми около тези записи един месец след като плащанията бяха приключили. Всъщност Росексимбанк плати от наше име и за наша сметка. Ние платихме за записите напълно пазарна цена. Тъй като ние бяхме напълно изрядни платци, разговорите след това се водиха предимно между агенцията и банката”, каза Христо Ковачки, собственик на “Ел Ем импекс”. Първоначално ръководството на агенцията настоява купувачът да плати отново. След като той отказва, тъй като вече е извършил плащане по сделката като трето добросъвестно лице, се стига до варианта за откриване на банкова гаранция, която да подсигури ново плащане, ако записите бъдат обявени от съда за неправомерно издадени. Росексимбанк издава безусловна и неотменяема банкова гаранция, в която поема ангажимент да заплати незабавно сумата от 6.9 млн. лв. или да замени направеното плащане към АП чрез други допустими от закона платежни средства. Гаранцията се усвоява седем дни след като агенцията уведоми банката, че съдът се е произнесъл, че записите са издадени неоснователно. “Росексимбанк трябва да плати отново, ако се стигне до такава ситуация, а не ние”, каза Ковачки.
“Купувачът е заплатил изцяло цената, затова най-коректният вариант беше да му прехвърлим акциите, като допълнително защитим интереса на държавата. Смятам, че неотменяемата и безусловна банкова гаранция подсигурява държавата, защото ние сме осигурили вземане на почти 7 млн. лв. свежи пари, ако съдът се произнесе, че записите са невалидни”, коментира Петко Николов, председател на надзорния съвет на АП.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар