Скромният лидер на бедния Северозапад
20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скромният лидер на бедния Северозапад

Скромният лидер на бедния Северозапад

Единствено областният град е запазил част от някогашната си промишленост, в останалите общини индустрията е част от миналото

8456 прочитания

Новата икономическа карта на България - област Монтана

“Монтана е най-добре от Северозападна България, колкото и да е зле регионът”, казва кметът на града Златко Живков, обобщавайки икономическата картина в центъра на една от най-бедните области на България. Изводът му странно напомня поговорката за едно-окия в царството на слепите. В и без това бедния Северозапад Монтана наистина печели състезанието с останалите два областни центъра - Враца и Видин, но базата за сравнение е твърде ниска, за да се правят оптимистични изводи.
Според Златко Живков относително по-доброто състояние на Монтана се дължи на липсата на огромен индустриален гигант в миналото. “Ние нямаме предприятие от ранга на “Видахим” (Видин) или “Химко” (Враца), което в един момент да остави на улицата 1000 - 2000 работници, и този факт в определен смисъл е положителен”, обобщава той.
Монтана заема 27 място по икономическо развитие в т.нар. мозайка на българските общини, изготвена от ПРООН (за сравнение - Враца е на 44 място, а Видин - на 82). Този резултат, сравнен с 262-те общини в България, може да изглежда оптимистичен, но сравнен с 28-те областни центъра, си е направо трагедия.

Чуждите инвестиции

са кът в областта. Със своите 13.6 млн. долара вложения от чужбина, натрупани между 1993 и 2001 г., област Монтана се нарежда на незавидното 21 място от 28 възможни. Безработицата в региона също има негативни стойности. Във всичките 11 общини на областта процентът на безработните е двуцифрено число. Лидер в песимистичната класация е Якимово с рекордните 44.98%, а в общината с най-малко безработни - Георги Дамяново, в края на 2001 г. са регистрирани 19.91%. Областният град е с 20.97% безработни. Впрочем според обобщените данни за отделните области Монтана със своите 26.95% безработни за областта заема 25 място, изпреварила само Видин, Разград и Търговище.
В област Монтана през 2000 г. са били произведени едва 2137 лв. БВП на човек от населението, сочат статистическите данни. По този показател областта отчита по-добри резултати единствено от Кърджали и Пазарджик и се нарежда на 26 място измежду всички области в страната. Основната промишленост в областта според статистическите данни е производството на храни и напитки. През 2000 г. тя е отчела продукция за малко повече от 33 млн. лв., следвана от производството на електрически машини и оборудване, което отчита продукция за 22.109 млн. лв. Добивът на руди, който в миналото представяше областта и на национално равнище чрез мина “Чипровец”, днес отчита най-скромно производство - продукция едва за 33 хил. лв. през 2000 г.
Петстотин тридесет и две предприятия действат в община Монтана, е посочено в отчет на общината. Петстотин и седемнайсет от тях са частни. Според същия отчет обаче 72% от всички фирми имат до 10 души персонал.
Твърде скромен е и

Износът

на фирмите от област Монтана. Водещият отрасъл по експорт - производство на електрически машини и оборудване, през 2000 г. е реализирал на външния пазар продукция за едва 11.5 млн. лв. Този резултат се дължи главно на приватизираните с чуждо участие две машиностроителни предприятия в областния център, които изнасят голяма част от продукцията си - “Балкан” (произвежда колесници за велосипеди, ремаркета и други) и “Монбат” (производство на акумулаторни батерии). “Балкан” е приватизирана с холандско участие, а “Монбат” е собственост на “Приста ойл”, в която 25% участие има американската TEXACO.
Бившият завод за акумулаторни батерии е част от някогашната структура на военното предприятие “Пима”. След като заводът бе отделен от “Пима”, беше приватизиран от русенската “Приста ойл”. “Над 60% от продукцията ни е насочена за външния пазар, а акумулаторите на “Монбат” са сертифицирани в Унгария, Чехия, Словакия, Турция, Румъния, Русия, Сирия и други”, съобщават от ръководството на фирмата. Фирма “Монбат” е единствената на Балканите, носител на сертификат за управление на качеството според стандартите на НАТО. Документът се издава за проектиране, производство, продажба и рециклиране на стартерни и стационарни акумулаторни батерии с военно предназначение. През 2001 г. във фирмата са инвестирани 5.5 млн. лв.
Една от малкото испански инвестиции в България е в “Берг Монтана фитинги”, собственост на испанската Accespirs de tuberia S.A. Дружеството произвежда фитинги, чугун, стомана и други и осигурява работа на около 800 души.
Фирмите “Подова керамика”, която произвежда керамични плочки за вътрешния и за външния пазар, “Монтана” с производство на трикотаж и прежди, “Май” с производство на облекло са част от оскъдните положителни примери за икономическо развитие в община Монтана. Последните две дружества работят предимно на ишлеме и изнасят продукцията си за Франция, Германия, Великобритания, Италия и други страни, съобщава кметът Златко Живков. Фирма “Мир”, която произвежда метални конструкции, поточни линии, елеватори и други, също влиза в тази класация. Най-големият машиностроителен завод в Северозападна България, който днес осигурява работа на 310 души, е запазил този си статут отпреди 1989 г. и е партньор на европейски компании като MANNESMANN - DEMAG, DURR, RIELA, ACCO.
И в общината, и в областната управа посочват без колебание фирма “Крос” като една от най-динамично развиващите се компании в областта. Запалените велосипедисти познават марката CROSS, но малцина неизкушени знаят, че това е запазена марка велосипеди, собственост на изцяло българска фирма, стартирала през 1994 г. с няколко души персонал. Днес в нея работят около 200 души, а продукцията й се изнася в почти цяла Европа. “Започнахме с продажба на ловешки велосипеди на пазара, после сглобявахме италиански детски велосипеди, а сега произвеждаме собствена продукция и 90% от нея е за износ”, споделя един от собствениците на фирмата Любен Мартинов. “Крос” се помещава в бивши складове, купени от Министерството на икономиката. Впрочем състоянието на икономиката на областта през очите на бизнесмена изглежда така: “Не друго, а манталитетът на хората е проблем. Хората не са инициативни, не искат да поемат риск. Но това не е феномен на последните години, така е било винаги. Откакто аз се помня, Монтана не беше толкова хубав град, колкото други. Винаги съм се питал защо”, разсъждава Мартинов.
Потвърждение на думите му в действителността е състоянието на другите предприятия в общината и областта. “Инкомс електроакустика”, част от системата на “Инкомс телеком холдинг”, е в ликвидация, както и дървопреработващото предприятие “Копрен”. Същата е съдбата на монтанския завод “Прециз”, който днес се продава на обособени части. В процедура по несъстоятелност е някогашният гигант от ВПК “Пима”.
Ако в областния център все пак съществува някаква промишленост, то в останалите общини на областта всичко, което някога е очертавало икономическия им облик, днес е само спомен. Новопоявили се фирми, да не говорим за цели отрасли, почти липсват. С огромен списък от

Проблемни предприятия

с над 33% държавно участие в областта ме посреща зам. областният управител на Монтана Тодор Върбанов. “Голяма част от фирмите в региона не действат, повечето от тях са в ликвидация, икономиката на областта е тотално срината”, казва той. Според него най-трагично е положението в община Лом, където захарният завод “Ломска захар” не е успял да намери собственик и е в ликвидация. Символично функционира и другият голям някогашен работодател в общината - “Балканкар Дунав”, предприятие от системата на каростроителния холдинг. Единственото по-значимо действащо предприятие в общината е бирената фабрика “Ломско пиво” и пристанищният комплекс. Проблем обаче са пътните връзки към него, което предопределя и значението му в икономиката. Предстои пристанището да се реконструира със заем от ЕБВР, гарантиран от държавата, уточнява Върбанов.
Не е по-розово е положението в останалите общини на областта. Мина “Чипровец” в Чипровци отдавна не работи, разграбена е и съоръженията й са унищожени за скрап. Частична заетост в общината създава програмата “Красива България”, но това е само временно за по няколко месеца. Според - живеещите там засега ги спасяват високите пенсии на бившите миньори от мината.
Лидерът по безработица в областта - община Якимово, също тъне в разрушения - спомени от миналото. Бившата фабрика за тухли е била приватизирана, но днес не работи. От селскостопанския комплекс за отглеждане на кокошки носачки е останала само една кула.
Консервният комбинат “ПИВИ консерв” в Бойчиновци също е в ликвидация, след като не е намерил нов собственик след държавата. В момента се предлага като обособени части, но тъй като всичко е разрушено и разграбено, и към тях няма особен интерес, свидетелстват хора оттам. Предприятието за резервни части “Ремза” в Брусарци също не работи, подобна съдба има и “Аркус метал” в Берковица. По-добри са условията в община Вълчедръм, където с подкрепата на предприсъединителните фондове на ЕС се развиват млекопроизводство и зеленчукопроизводство. В Берковица частната фирма “Агрофона” изкупува пресни плодове и зеленчуци, замразява ги и търгува с тях. Част от населението на Чипровци се занимава с отглеждане на гъби и билки. Овче мляко, овче сирене и пчелен мед продават жителите на почти всички села по пътя от София за Монтана. Доколко обаче това може да се нарече поминък?

Най-големите фирми по приходи от продажби

(в млн. левове)
Име Град Продажби 2000 г. Продажби 1999 г. Годишна промяна (%)
Монбат Монтана 17614 10985 60.35
Агропромстрой БД и сие Монтана 13049 13851 -5.79
Балкан Монтана 11813 12961 -8.86
Фема - 59 - Филип Филипов Лом 11440 - -
Фобос-Ди Джей - Георги Георгиев Монтана 7696 3144 144.78
Месоцентрала - Монтана Монтана 7680 4587 67.43
Монтана Монтана 5561 5549 0.22
Ломско пиво Лом 5266 4147 26.98
ЗАИ Берковица 5092 4787 6.37

Най-големите фирми по персонал
Име Град Персонал 2000 г. Персонал 1999 г. Годишна промянa (%)
Берг Монтана фитинги Монтана 897 966 -7.14
Май Монтана 753 757 -0.53
Монтана Монтана 596 644 -7.45
Пристанищен комплекс - Лом Лом 529 600 -11.83
Балканкар - Дунав Лом 330 538 -38.66
Монбат Монтана 315 284 10.92
Подова керамика Монтана 273 195 40.00
Агропромстрой БД и сие Монтана 256 430 -40.47
Електростарт Вършец 237 282 -15.96

Най-големи износители

(в долари)

Име Град Износ 2000 г. Износ 1999 г.
Май Монтана 5 943 507 8 916 578
Берг Монтана фитинги Монтана 3 393 210 4 665 196
Монбат Монтана 3 804 017 1 534 964
Балкан Монтана 2 722 952 1 230 458
Електростарт Вършец 1 623 123 2 938 622
Монтана Монтана 1 521 811 1 038 568
Елснер продакт Вършец Вършец 1 237 221 2 141 865
ЗАИ Берковица 1 113 889 577 681
Мрамор - Беркстон Берковица 1 103 556 1 288 724


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK