Враца: От земеделието до мирния атом и... обратно
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Враца: От земеделието до мирния атом и... обратно

Враца: От земеделието до мирния атом и... обратно

Въпреки високите статистически показатели регионът става все по-малко индустриален

5821 прочитания

Новата икономическа карта на България:

Според официалната статистика за дохода на населението по общини едни от най-високоплатените служители в България работят не на жълтите павета в столицата, а в малката крайдунавска община Козлодуй. Официалната месечна заплата в обществения сектор на 25-хилядната община на брега на Дунава е 425 лева, като за мъжете достига рекордната стойност от 599 лева, или два пъти над средната за страната. Подобен рекорд би се получил и ако се изчисли брутният вътрешен продукт на населението по общини. Обясненията за този своеобразен статистически “остров на благоденствието” насред смятания за най-беден район на Северозапада е просто - в общината се намира атомната електроцентрала, която дава близо половината от електроенергията на страната. След отделянето на централата от НЕК нейните финансови отчети влизат към тези за региона, изстрелвайки Враца напред в класацията между най-развитите региони в страната.
“АЕЦ “Козлодуй” е обект с национално значение и изкривява истинския поглед към икономическата действителност в цялата област Враца. Именно затова за свое вътрешно ползване изготвяме справки, в които премахваме данните за АЕЦ и картината става далеч по-реалистична”, коментира областният управител Лъчезар Борисов и илюстрира с цифри: в самата община Козлодуй, която е само една от десетте в област Враца и с доста висок процент на ромско малцинство, официалната заплата в частния сектор е едва 133 лв. по данни към края на 2001 г. и всъщност е най-ниската в областта. За цялата област Враца близките до средните за страната заплати от 328 лв. (общо за обществения и частния сектор) без данните за служителите в централата спадат с една четвърт до далеч по-скромните 254 лв.
Както и останалите области от Северозапада, Враца не се отличава нито с огромен чуждестранен интерес към предприятията, нито с големи нови мощности. Безработицата е над средната за страната - 24% към края на 2001 г., а в общини като Борован и Хайредин официално регистрираните безработни надхвърлят 40% от трудоспособното население. Сега, повече от десетилетие след краха на плановата икономика на социализма, областта разчита на малкото запазени заводи и се обръща най-вече към земеделието и свързаните с него предприятия.
“Там, където мениджърите са добри, предприятията оцеляват. Имаме както положителни, така и отрицателни примери за това”, смята областният управител. Официално регистрираните чуждестранни инвестиции са скромни - 57 млн. долара, по-голямата част от които в приватизирания през 1998 г. завод “Белоизворски цимент”. Останалите инвестиции са предимно в малкото възходящи отрасли - шивашките заводи и производството на мебели. В областта има големи средни и малки шивашки и текстилни предприятия с почти изцяло експортна ориентация, без които стойностите на безработицата биха били далеч по-високи въпреки ниските заплати.
Списъкът на вече несъществуващите заводи в областта е доста дълъг. Той започва от Чугунолеярния комбинат във Враца (по-късно преименуван на “Веслец”) , който в най-добрите си години е давал работа на над 2000 души. Предприятието е в несъстоятелност и хората от Враца не са оптимисти, че той може някога да заработи отново.
Подобна е съдбата и на бившия завод “Гаврил Генов”, който до 1990 г. е съществувал като част от завода за двигатели “Вамо” във Варна и в най-добрите си времена е давал работа на 2500 души. В известния от миналото шивашки завод “Пионер” в Бяла Слатина в момента работят под 100 души, същата е съдбата и на завода за целулоза и хартия в гр. Мизия, който от снабдител на цялата страна с ученически тетрадки до 1990 г. сега съществува с минимално производство и не повече от 50 души персонал.
Планираните през 70-те и 80-те години мащабни проекти в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост също навяват предимно печални спомени. Месокомбинатът във Враца, замислен като най-големия в страната и предназначен за снабдяване на няколко бивши окръга, в момента е разцепен на обособени части и само малка част от неговото оборудване е запазена. Още два мащабни проекта в селското стопанство в момента са само руини с окрадени огради, керемиди и тухли - модерният птицекомбинат в с. Мраморен и свинекомплексът в с. Рогозен, най-голям в страната и един от най-големите на Балканите.
Сред оцелелите големи индустриални предприятия е създаденият със специално правителствено решение в началото на 80-те години завод “Центромет”, специализиран в центробежно леене на тръби и метални изделия и насочен предимно към външните пазари. След приватизацията (комбинация между касова и масова приватизация) заводът стана собственост на консорциум между плевенската фирма “Леяринвест” и американската “Алуинжинеринг”. В момента, макар и с по-малко персонал, заводът продължава да работи и да изнася част от продукцията си.
С половината от работниците си до 1990 г. работи и гигантът на социалистическата химия “Химко” - Враца. Заводът, който в средата на 90-те години беше наричан златното яйце на държавната икономика, беше продаден след дълги протяжни процедури за 100 хиляди долара на американската компания IBE Trans. Собствеността върху завода отдавна е предмет на спор в американски съдилища между две групи, които претендират за истински собственици, а по последни данни собственици на “Химко” в момента са две слабоизвестни офшорни компании. Хората във Враца обаче не се интересуват кой точно е собственик, а дали слабият вътрешен и външен пазар за карбамида и високата цена на природния газ няма да оставят още 1000 души без работа.
Спадът във вътрешното потребление е причината дори и най-голямата чужда инвестиция в региона в “Белоизворски цимент” да работи с малка част от капацитета си преди 1990 г. Заводът бе приватизиран от швейцарската “Холдербанк”, сега преименувана на “Холсим”. “Потреблението на цимент е идеален барометър на икономическата активност на региона. Ако за страната средната стойност е 170 до 200 килограма на човек за година, за северозападните региони тя е под 100 кг, или двойно по-малко”, коментира изпълнителният директор на “Белоизворски цимент” Тодор Костов. Заводът отчита изпълнение на тригодишната си инвестиционна програма за 18.5 млн долара. Общите инвестиции, включително и в специална екологична програма за района, надхвърлят 25 млн. долара.”
“За съжаление след срива на външните пазари ние и останалите циментови заводи зависим изцяло от местния пазар, който е далеч от европейското ниво. В момента работим само с една пещ, която е сравнително нова - от 1990-1991 г. В миналото заводът е произвеждал до 1 млн. тона цимент годишно, но в момента цялото потребление в страната е не повече от 1.5 млн. тона”, смята Костов. За четирите години след приватизацията заводът е намалил с около 30% заетостта чрез система за доброволно напускане и пенсиониране и в момента дава работа на не по-малко от 700 души.
Картината на заетостта в областта не е равномерна. Общини като Мездра са запазили основните си предприятия като “Леденика” (производство на бира) и “Сънитекс” (текстилна фабрика, сега с италиански инвестиции и експортна насоченост). Сравнително ниската безработица в Мездра обаче ще се влоши след очакваната продажба на завода “Елисейна” на обособени части и закриването на някои от тях, смятат от местната управа. Някои от общините, като Хайредин например, никога не са имали развита промишленост и спасението за безработните, които неофициално надхвърлят 50-60% от активното население, е единствено в земеделието.
“Земеделието е отрасъл с неизползван потенциал за областта, но за съжаление на него почти не се обръща внимание, въпреки че някои от общините предлагат прекрасни условия за животновъдство”, коментира областният управител Борисов. От местната агенция за регионално икономическо развитие също посочват земеделието и свързаните с него производства като млекопреработването като един от изходите за местната икономика. В областта има малки, но активни млекопреработватели, които се насочват към износ на продукцията. А докато по-добрите дни за земеделието дойдат, немалко хора от Враца се връщат към още по-старите спомени за билки и гъби, в които има и здраве, и немалки доходи.

Най-големите фирми по приходи от продажби
(в млн. левове)
Име Град Продажби 2000 г. Продажби 1999 г. Годишна промяна (%)
АЕЦ Козлодуй Козлодуй 371.143 - -
НЕК (клон АЕЦ) Козлодуй 178.525 444.312 -59.82
Химко Враца 87.197 56.868 53.33
Месер Химко газ Враца 81.450 9.902 722.56
Елисейна с. Елисейна 55.094 34.911 57.81
Белоизворски цимент с. Бели извор 24.822 27.469 -9.64
Сънитекс Мездра 17.361 17.328 0.19
Вратица Враца 14.690 3.596 308.51
Енемона Козлодуй 13.420 5.268 154.75
Леденика Мездра 7.793 7.824 -0.40

Най-големите фирми по персонал
Име Град Персонал 2000 г. Персонал 1999 г. Годишна промянa (%)
АЕЦ Козлодуй Козлодуй 4453 - -
НЕК (клон АЕЦ) Козлодуй 2141 6456 -66.84
Химко Враца 1347 1787 -24.62
Вратица Враца 752 761 -1.18
Белоизворски цимент с. Бели извор 744 865 -13.99
Сънитекс Мездра 728 794 -8.31
Пионер Бяла Слатина 654 709 -7.76
Елисейна с. Елисейна 653 778 -16.07
Енемона Козлодуй 507 121 319.01
Леденика Мездра 352 354 -0.56

Най-големи износители
(в млн. долари)
Име Град Износ 2000 г. Износ 1999 г.
Химко Враца 22.71 15.57
Елисейна с. Елисейна 21.01 16.87
Сънитекс Мездра 6.05 7.25
Вратица Враца 4.85 0.33
Пионер Бяла Слатина 3.93 1.98
Месер Химко газ Враца 3.18 1.41
Центромет Враца 2.51 3.31
Си Ти Ай клотинг трейд интерн. Враца 2.43 0.45
Белоизворски цимент с. Бели извор 0.84 0.40
Метизи Роман 0.81 0.64

В таблиците не са включени фирмите монополи

Новата икономическа карта на България:

Според официалната статистика за дохода на населението по общини едни от най-високоплатените служители в България работят не на жълтите павета в столицата, а в малката крайдунавска община Козлодуй. Официалната месечна заплата в обществения сектор на 25-хилядната община на брега на Дунава е 425 лева, като за мъжете достига рекордната стойност от 599 лева, или два пъти над средната за страната. Подобен рекорд би се получил и ако се изчисли брутният вътрешен продукт на населението по общини. Обясненията за този своеобразен статистически “остров на благоденствието” насред смятания за най-беден район на Северозапада е просто - в общината се намира атомната електроцентрала, която дава близо половината от електроенергията на страната. След отделянето на централата от НЕК нейните финансови отчети влизат към тези за региона, изстрелвайки Враца напред в класацията между най-развитите региони в страната.
“АЕЦ “Козлодуй” е обект с национално значение и изкривява истинския поглед към икономическата действителност в цялата област Враца. Именно затова за свое вътрешно ползване изготвяме справки, в които премахваме данните за АЕЦ и картината става далеч по-реалистична”, коментира областният управител Лъчезар Борисов и илюстрира с цифри: в самата община Козлодуй, която е само една от десетте в област Враца и с доста висок процент на ромско малцинство, официалната заплата в частния сектор е едва 133 лв. по данни към края на 2001 г. и всъщност е най-ниската в областта. За цялата област Враца близките до средните за страната заплати от 328 лв. (общо за обществения и частния сектор) без данните за служителите в централата спадат с една четвърт до далеч по-скромните 254 лв.
Както и останалите области от Северозапада, Враца не се отличава нито с огромен чуждестранен интерес към предприятията, нито с големи нови мощности. Безработицата е над средната за страната - 24% към края на 2001 г., а в общини като Борован и Хайредин официално регистрираните безработни надхвърлят 40% от трудоспособното население. Сега, повече от десетилетие след краха на плановата икономика на социализма, областта разчита на малкото запазени заводи и се обръща най-вече към земеделието и свързаните с него предприятия.
“Там, където мениджърите са добри, предприятията оцеляват. Имаме както положителни, така и отрицателни примери за това”, смята областният управител. Официално регистрираните чуждестранни инвестиции са скромни - 57 млн. долара, по-голямата част от които в приватизирания през 1998 г. завод “Белоизворски цимент”. Останалите инвестиции са предимно в малкото възходящи отрасли - шивашките заводи и производството на мебели. В областта има големи средни и малки шивашки и текстилни предприятия с почти изцяло експортна ориентация, без които стойностите на безработицата биха били далеч по-високи въпреки ниските заплати.
Списъкът на вече несъществуващите заводи в областта е доста дълъг. Той започва от Чугунолеярния комбинат във Враца (по-късно преименуван на “Веслец”) , който в най-добрите си години е давал работа на над 2000 души. Предприятието е в несъстоятелност и хората от Враца не са оптимисти, че той може някога да заработи отново.
Подобна е съдбата и на бившия завод “Гаврил Генов”, който до 1990 г. е съществувал като част от завода за двигатели “Вамо” във Варна и в най-добрите си времена е давал работа на 2500 души. В известния от миналото шивашки завод “Пионер” в Бяла Слатина в момента работят под 100 души, същата е съдбата и на завода за целулоза и хартия в гр. Мизия, който от снабдител на цялата страна с ученически тетрадки до 1990 г. сега съществува с минимално производство и не повече от 50 души персонал.
Планираните през 70-те и 80-те години мащабни проекти в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост също навяват предимно печални спомени. Месокомбинатът във Враца, замислен като най-големия в страната и предназначен за снабдяване на няколко бивши окръга, в момента е разцепен на обособени части и само малка част от неговото оборудване е запазена. Още два мащабни проекта в селското стопанство в момента са само руини с окрадени огради, керемиди и тухли - модерният птицекомбинат в с. Мраморен и свинекомплексът в с. Рогозен, най-голям в страната и един от най-големите на Балканите.
Сред оцелелите големи индустриални предприятия е създаденият със специално правителствено решение в началото на 80-те години завод “Центромет”, специализиран в центробежно леене на тръби и метални изделия и насочен предимно към външните пазари. След приватизацията (комбинация между касова и масова приватизация) заводът стана собственост на консорциум между плевенската фирма “Леяринвест” и американската “Алуинжинеринг”. В момента, макар и с по-малко персонал, заводът продължава да работи и да изнася част от продукцията си.
С половината от работниците си до 1990 г. работи и гигантът на социалистическата химия “Химко” - Враца. Заводът, който в средата на 90-те години беше наричан златното яйце на държавната икономика, беше продаден след дълги протяжни процедури за 100 хиляди долара на американската компания IBE Trans. Собствеността върху завода отдавна е предмет на спор в американски съдилища между две групи, които претендират за истински собственици, а по последни данни собственици на “Химко” в момента са две слабоизвестни офшорни компании. Хората във Враца обаче не се интересуват кой точно е собственик, а дали слабият вътрешен и външен пазар за карбамида и високата цена на природния газ няма да оставят още 1000 души без работа.
Спадът във вътрешното потребление е причината дори и най-голямата чужда инвестиция в региона в “Белоизворски цимент” да работи с малка част от капацитета си преди 1990 г. Заводът бе приватизиран от швейцарската “Холдербанк”, сега преименувана на “Холсим”. “Потреблението на цимент е идеален барометър на икономическата активност на региона. Ако за страната средната стойност е 170 до 200 килограма на човек за година, за северозападните региони тя е под 100 кг, или двойно по-малко”, коментира изпълнителният директор на “Белоизворски цимент” Тодор Костов. Заводът отчита изпълнение на тригодишната си инвестиционна програма за 18.5 млн долара. Общите инвестиции, включително и в специална екологична програма за района, надхвърлят 25 млн. долара.”
“За съжаление след срива на външните пазари ние и останалите циментови заводи зависим изцяло от местния пазар, който е далеч от европейското ниво. В момента работим само с една пещ, която е сравнително нова - от 1990-1991 г. В миналото заводът е произвеждал до 1 млн. тона цимент годишно, но в момента цялото потребление в страната е не повече от 1.5 млн. тона”, смята Костов. За четирите години след приватизацията заводът е намалил с около 30% заетостта чрез система за доброволно напускане и пенсиониране и в момента дава работа на не по-малко от 700 души.
Картината на заетостта в областта не е равномерна. Общини като Мездра са запазили основните си предприятия като “Леденика” (производство на бира) и “Сънитекс” (текстилна фабрика, сега с италиански инвестиции и експортна насоченост). Сравнително ниската безработица в Мездра обаче ще се влоши след очакваната продажба на завода “Елисейна” на обособени части и закриването на някои от тях, смятат от местната управа. Някои от общините, като Хайредин например, никога не са имали развита промишленост и спасението за безработните, които неофициално надхвърлят 50-60% от активното население, е единствено в земеделието.
“Земеделието е отрасъл с неизползван потенциал за областта, но за съжаление на него почти не се обръща внимание, въпреки че някои от общините предлагат прекрасни условия за животновъдство”, коментира областният управител Борисов. От местната агенция за регионално икономическо развитие също посочват земеделието и свързаните с него производства като млекопреработването като един от изходите за местната икономика. В областта има малки, но активни млекопреработватели, които се насочват към износ на продукцията. А докато по-добрите дни за земеделието дойдат, немалко хора от Враца се връщат към още по-старите спомени за билки и гъби, в които има и здраве, и немалки доходи.

Най-големите фирми по приходи от продажби
(в млн. левове)
Име Град Продажби 2000 г. Продажби 1999 г. Годишна промяна (%)
АЕЦ Козлодуй Козлодуй 371.143 - -
НЕК (клон АЕЦ) Козлодуй 178.525 444.312 -59.82
Химко Враца 87.197 56.868 53.33
Месер Химко газ Враца 81.450 9.902 722.56
Елисейна с. Елисейна 55.094 34.911 57.81
Белоизворски цимент с. Бели извор 24.822 27.469 -9.64
Сънитекс Мездра 17.361 17.328 0.19
Вратица Враца 14.690 3.596 308.51
Енемона Козлодуй 13.420 5.268 154.75
Леденика Мездра 7.793 7.824 -0.40

Най-големите фирми по персонал
Име Град Персонал 2000 г. Персонал 1999 г. Годишна промянa (%)
АЕЦ Козлодуй Козлодуй 4453 - -
НЕК (клон АЕЦ) Козлодуй 2141 6456 -66.84
Химко Враца 1347 1787 -24.62
Вратица Враца 752 761 -1.18
Белоизворски цимент с. Бели извор 744 865 -13.99
Сънитекс Мездра 728 794 -8.31
Пионер Бяла Слатина 654 709 -7.76
Елисейна с. Елисейна 653 778 -16.07
Енемона Козлодуй 507 121 319.01
Леденика Мездра 352 354 -0.56


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK