Леката промишленост пребори тежката в града на тепетата

Мултинационални компании оформят нов индустриален център около село Радиново

Новата икономическа карта на България: област Пловдив

Вторият по население район в страната, Пловдив, няма много основания за гордост, защото промишлеността и земеделието в Пловдивска област са далеч от нивото преди 1990 г. Макар статистическите данни невинаги да са верен ориентир, достатъчно е да се погледне класацията по показателя брутен вътрешен продукт на глава (БВП на глава от населението, по който областта заема незавидното 13-о място (от 28 области). Голяма част от приватизираните предприятия почти не работят, като причината за това състояние може да се търси по-скоро в забавеното раздържавяване и остаряването на технологиите, отколкото в недобросъвестността на новите собственици на заводите. Добрата новина за региона е, че през последните 3!>4 години околностите на Пловдив привлякоха няколко значими чужди инвеститори. Освен индустрията проблемно за иначе плодородния регион е и селското стопанство, което осигурява поминъка на по-голяма част от живеещите в 17-те общини на областта.

Индустриалното производство в областта

е средоточено предимно в производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия (с около 28% относителен дял от брутните приходи от продажби. Според същата статистика на областната управа второто място се заема от цветната металургия (с 14%), следвана от металообработването и машиностроенето (с 11%) и химическата промишленост (с 9%).
“Електрониката вече не е водещ отрасъл за областта, лидерска позиция зае хранително-вкусовата промишленост. Добре се развива и обслужващата промишленост (производство на опаковки, стъклен амбалаж и др.), както и химическата промишленост (селскостопанските препарати на “Агрия” и козметичните продукти на “Ален мак” и т.н.)”, обяснява областният управител Гьока Хаджипетров. “Военнопромишленият комплекс в Сопот и Карлово потъна, но напоследък бележи известна стабилизация, макар и на значително по-ниски отпреди 1990 г. нива”, допълва той картинката. По данни на областната управа и кметството от предишните големи промишлени предприятия в Пловдив “Балканкар рекорд”, Завода за запаметяващи устройства и “Пишещи машини” почти не работят, а във всяко от тях преди прехраната си са изкарвали средно между 2 хил. и 3 хил. души.
Бирената фабрика “Каменица” и стъкларския завод “Дружба” са двете по-големи пловдивски предприятия в Пловдивската община, които станаха собственост на чужди фирми. И в пивоварната, и в стъкларския завод са инвестирани значителни средства, макар че заради стагнация в стъкларския бранш “Дружба” все още работи под капацитета си. Като работещи заводи в града под тепетата от кметството споменават и обувния завод “Петър Ченгелов”, от няколко години “Флавия”, шивашкото предприятие “Брилянт”, Захарен комбинат “Кристал”.
Като цяло приватизацията в областта почти е приключила. Все още държавни са “Международен панаир - Пловдив”, четирите дъщерни фабрики на “Булгартабак холдинг”, ВМЗ - Сопот (с изключение на Лагерен завод, който в началото на годината стана собственост на шведската SKF).
Ниската безработица във втория по-големина български град от 9.9% е заради развития дребен и среден бизнес, който е концентриран предимно в областта на търговията и услугите. Тези два сектора формират 52% от общите приходи от продажби в общината.

Радиново като Севлиево

Чуждите индустриални инвестиции не са на територията на община Пловдив, а на съседната община Марица. Радиново, което е само на няколко километра от града и в непосредствена близост до магистрала “Тракия”, привлече мултинационални компании като швейцарската “Либхер”, италианската “Фереро” и тютюнопреработващата “Сокотаб”. Първи през 1996 г. в Радиново стъпва италианският производител на сладкарски изделия “Фереро” чрез немското си дружество. Заводът на “Агри България” е завършен през май 1997 г., а за инвестицията е избран пловдивският регион заради големите черешови насаждения. Заводът за хладилници на “Либхер” е второто предприятие в пловдивското село. В момента в селото “Сокотаб” изгражда и предприятие за преработка на тютюн, което се очаква да бъде завършено до края на годината. “Инвеститорите избират община Марица, защото е близо до магистралата и Пловдив и заради съдействието от страна на общинската администрация”, смята зам.-кметът на Марица Никола Томов. Чужда инвестиция има и в съседното село Скутаре. То е избрано от италианската “Чезаре” за изграждане на текстилен завод. “Заводът се казва “Булсафил” и пускът му предстои, като от почти година част от мощностите му работят”, обясни Томов. “Границите на община Пловдив са и границите на града, а в Пловдив почти няма свободни терени, подходящи за строеж на нови предприятия, а и земята е доста скъпа”, обяснява зам.-кметът на града Атанас Славов причините защо инвеститорите не избират града на тепетата.
В Пловдив най-големият чужд инвеститор е белгийската “Интербрю”, която закупи пивоварната “Каменица”, както и още три пивоварни, но от други райони на страната. Иначе чуждите вложения са по-скоро в търговския сектор - магазини отвориха “Метро”, “Била” и “Мосю Бриколаж”, бензиностанции откриха “Шел” и ОМВ. Другата сериозна инвестиция в региона в “Целхарт” - Стамболийски, наскоро премина от турската “Ъшъклар холдинг” към управление от две международни финансови институции.

Областният промишлен гигант е КЦМ

Макар че комбинатът за цветни метали е между Пловдив и Асеновград, отскоро той е регистриран в новосформираната община Куклен. Предприятието е един от малкото успешни примери за приватизация чрез РМД в консорциум с чужд инвеститор. Добри резултати отчита и съседното на металургичното предприятие “Агрия”, което произвежда препарати за растителна защита, но според някои местни специалисти бъдещето на предприятието е несигурно заради нуждата от огромни инвестиции за покриване на налагащите се високи европейски стандарти.
Останалите две индустриализирани общини са Асеновград и Карлово. Докато в Карловския район почти цялата индустрия е под знаменателя на Вазовските машиностроителни заводи, то в Асеновград има значително повече работещи заводи. Промишленият гигант на общината, чийто център е известен като

Града на булчинските рокли

е предприятието за пластмасови опаковки “Асенова крепост”. Макар преди 1990 г. в завода да са работили около 2000 души, а сега заетите да са близо 1000, то все още генерира едни от най-високите приходи от продажби в областта. Предприятието беше приватизирано от българската фирма “Инпластрейд”. Сред добре работещите е и местният винпром, произвеждащ прочутия “Мавруд”, завод “Калцит” и мебелното предприятие “Явор”. Останалите промишлени предприятия също работят, но далеч под потенциала си. На по-ниски обороти работят “Балканкар Руен”, “Асела” (част от бившите електро-апаратурни заводи ЕАЗ), консервната фабрика “Бригада” (сега “Аскон”), “Асеновград БТ”, завода за преработка на вторични пластмаси “Химик” и т.н., обяснява зам.-кметът на общината Самуил Бумбаров. Една от малкото инвестиции на зелено в региона е бонбонената фабрика “Алпи”, но има и няколко малки цеха за производство на бельо и дограма. Общо 68 фирми в града шият булчински рокли.
Пейзажът в

Първомай е аграрен, а не промишлен

“Доходите на близо 90% от населението са от селското стопанство, основно зеленчуци и тютюн. Промишленост почти няма. Не работи бившата консервна фабрика “Партизанин”, сега наречена “Булконс”. Оранжериите също са в далечното минало. След приватизация от РМД в предприятието вече има синдик. Не работи и завод “Искра”, обясняват от кметството. Надежди се възлагат на току-що стартиралата френска инвестиция за строеж на завод за преработка на вълна.
В Стамболийски единственото голямо работещо предприятие е хартиеният завод “Целхарт”, сега “Хартиена фабрика Стамболийски”, която е собственост на Европейската банка за възстановяване и развитие и Международната финансова корпорация. Консервният комбинат “Витамина” - Самболийски, сега е в несъстоятелност, след като преди години стана собственост на РМД
В останалите общини промишленост почти липсва. В Раковски се изгражда малка петролна рафинерия за масла от местната фирма ИНСА, която доскоро е била търговска, обяснява Хаджипетров. В Лъки “Горубсо” - Лъки, почти не работи. Хисаря е популярна по-скоро като туристически регион заради минералните извори и заради Старосел. Областта е известна като винарска. Освен в Асеновград винзаводи има и в Стамболийски, Перущица, Брезово и др. Тютюнът е сред основния поминък на живеещите в общините Асеновград, Перущица, Марица, Първомай, Родопи, Куклен.

Най-големите фирми по приходи от продажби
(в млн. левове)
Име Град Продажби 2000 г.* Продажби 1999 г.* Годишна промяна (%)
КЦМ Пловдив 190.8 154.6 23.41
Инпластрейд Асеновград 64.5 44.6 44.63
Кавен - Ирадис Пловдив 61.3 40.1 52.71
Каменица Пловдив 58.7 54.4 7.91
Ален мак Пловдив 51.6 41.9 23.14
Гехард Пловдив 47.7 н. д. н. д.
Пловдив - Юрий Гагарин - БТ Пловдив 47.3 41.4 14.23
Асенова крепост Асеновград 42.1 34.8 21.04
ТИМ - Георги Видолов Пловдив 40.8 34.1 19.69
Вазовски машиностроителни заводи Сопот 38.6 н. д. н. д.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар