Липсата на инвестиции е новият проблем на старата столица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Липсата на инвестиции е новият проблем на старата столица

Липсата на инвестиции е новият проблем на старата столица

Теодора Василева, Николай Стайков
1430 прочитания

Новата икономическа карта на България - Велико Търново:

„Във Велико Търново и областта няма големи индустриални гиганти, което се оказва преимущество сега“, коментира областният управител Красимир Генчев. Липсата на срив обаче не означава автоматично просперитет на региона, който в класациите по почти всички икономически показатели (БВП на глава от населението, безработица, чужди инвестиции и т.н.) гравитира около златната среда.
Както и в останалите области, най-висок дял по показателя нетни приходи от продажби се пада на търговията (38.5%), следвана от промишлеността (37.4%), а селското стопанство дава едва 4.6% от приходите.

Хранително-вкусовата промишленост е най-развита

в региона. Най-голямото предприятие на територията на областта от този сектор е „Захарни заводи“ АД в Горна Оряховица. Заводът, който е един от най-големите производители на захар и спирт в страната, бе приватизиран през 2000 г. и беше една от последните големи сделки с работническо-мениджърски дружества. Купувачът беше подкрепен от две български фирми и една швейцарска, в момента в нея работят около 1400 души.
Развитието на пивоварната „Болярка“ е между приятните изненади за областната икономика. В предприятието, собственост на „Мел инвест холдинг“, се произвеждат 10% от бирата в България, тя е между малкото предприятия в областта, които не само са запазили, но и са увеличили персонала си - от 298 на 322 души, коментира областният управител Генчев. „В пивоварната сме инвестирали 12.5 млн. лв., като предвиждаме през следващите 2-3 години да вложим още 20 млн. лв.“, обясниха от ръководството на компанията. Винопроизводството също е сред развитите подотрасли в региона, като заводи има в Свищов, Сухиндол, Лясковец и Павликени. Както и в останалите области, консервните предприятия почти не работят.

„Аркус“ - Лясковец, е машиностроителният гигант

на областта. „Това е единственото предприятие в областта, което разкрива интензивно нови работни места“, обясняват от областната управа. Ако през 2000 г. в завода от военнопромишления комплекс са работили 2200, сега наетите са 2600 с тенденция да достигнат до 3000. Другото предприятие от сектора - „Елмот“ - Велико Търново, се държи на повърхността. Заводът произвежда конусни електродвигатели и мотори, продукцията му е предимно за износ и в предприятието работят около 700 души.
За развитието на някогашния гигант „Битова електроника“ достатъчно показателни са данните за персонала на фирмата - по социалистическо време в завода са работели близо 2000 човека, а сега броят им е 200. Един от факторите за драстичния спад е, че преди 1990 г. 85% от продукцията на завода е била с военно предназначение, а такава вече не се произвежда от предприятието. Сега тепърва собствениците на завода, приватизиран от работниците и мениджърите, започва да се съживява и да договаря бъдещи производства с китайски и корейски партньори.
Значително намаление на дейността отчитат и от „Системи за телеобработка“, като предприятието не е спряло, но в него работят само 100 души.
Сред

„Болните“ предприятия

в областта най-тежко е положението в „Унимаш“ - Дебелец. В предприятието, което някога е произвеждало машини за тежката енергетика с помощта на 1000 - 1500 работници, сега работят едва 50-60 души.
Не работи и предприятието за производство на бутилки, стъклени болтове и профилно стъкло „Интериор“ - Елена. Заводът е спрял в края на миналата година заради натрупани дългове от 3.7 млн. лв. и вместо предишните 700 работници сега във фабриката има само 40 души охрана. Причина за спирането му може да се търси в местоположението на завода - той е отдалечен от всякаква инфраструктура, в близост няма нито клиенти на продукцията, нито доставчици на основната суровина - пясъка.
Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 2661 лева за 2000 г., което поставя областта в златната среда в общата класация на областите. Търновският регион е в малко по-предна позиция в областния индекс на човешкото развитие на ООН, като през миналата година областта е заемала 11-а позиция, а през 2000 г. е била на 7 място.

Малкото чужди инвестиции

са основният проблем в региона. „Чуждите инвестиции са слабото ни място, тук има много да се работи. Помагаме, доколкото можем, на фирмите чрез контакти и презентации, включително и с посланици и търговски аташета на повече от десет страни. С личното посредничество на Красимир Балъков, който е търновец, на посещение дойде представител на „Даймлер Крайслер“, който има интерес от потенциални доставчици на автомобилни компоненти. Ще бъде изпратена информация на фирмата на всички потенциални снабдители“, коментира областният управител Генчев. Областта е на 20-о място в класацията на чуждите инвестиции на глава от населението с малко над 14 млн. долара инвестиции по данни на Агенцията за чужди инвестиции. По-голямата част от тези средства са вложени в предприятието за производство на целулоза и изкуствена коприна „Свилоза“ - Свищов, като цена по приватизационната сделка и последващи инвестиции. Заради офшорната регистрация на фирмата, купувач на свищовското предприятие, вложените средства се отчитат като американска инвестиция, но справката за ръководните органи на фирмата собственик показва, че в нея фигурират само български имена.
Сред малкото новопостроени фабрики е предприятието за яйчен прах в Дебелец, в което са инвестирани датски капитали. Сред новите предприятия с български капитали са заводът за вафли и други сладкарски изделия „Престиж 96“, който е започнал дейността си преди пет години и в него сега работят 400 души.
И по показателя безработица областта също се нарежда в златната среда със стойност около 20%, която е малко над средната за страната. Свищов и Велико Търново са двете общини със сравнително по-нисък процент на безработните. В три от десетте общини на областта обаче безработицата е доста висока със стойност над 40% - Златица, Полски Тръмбеш и Стражица. Основната причина може да се търси както в липсата на промишленост в тези райони, така и в големия процент на ниско-квалифицирана работна ръка от ромски произход, смятат експертите от областната управа. Заради планинския характер на тези общини възможностите за осигуряване на заетост са насочени предимно в оглеждането на билки, гъби и др., както и в развиването на тъкачеството.
„Много хора смятат, че туризмът в нашата област е само хълмът Царевец и Арбанаси, потенциалът на областта обаче е много по-голям, има 604 възрожденски паметници на културата, което е повече от всички останали градове в България, взети заедно“, смятат от областната управа. Като най-голям инвеститор в туристическия сектор местните посочват Ем Джи, която е собственик на интерхотел „Велико Търново“ и бившата резиденция „Арбанаси палас“ в едноименния град.

В следващия брой - икономиката на Русенска област

Новата икономическа карта на България - Велико Търново:

„Във Велико Търново и областта няма големи индустриални гиганти, което се оказва преимущество сега“, коментира областният управител Красимир Генчев. Липсата на срив обаче не означава автоматично просперитет на региона, който в класациите по почти всички икономически показатели (БВП на глава от населението, безработица, чужди инвестиции и т.н.) гравитира около златната среда.
Както и в останалите области, най-висок дял по показателя нетни приходи от продажби се пада на търговията (38.5%), следвана от промишлеността (37.4%), а селското стопанство дава едва 4.6% от приходите.

Хранително-вкусовата промишленост е най-развита

в региона. Най-голямото предприятие на територията на областта от този сектор е „Захарни заводи“ АД в Горна Оряховица. Заводът, който е един от най-големите производители на захар и спирт в страната, бе приватизиран през 2000 г. и беше една от последните големи сделки с работническо-мениджърски дружества. Купувачът беше подкрепен от две български фирми и една швейцарска, в момента в нея работят около 1400 души.
Развитието на пивоварната „Болярка“ е между приятните изненади за областната икономика. В предприятието, собственост на „Мел инвест холдинг“, се произвеждат 10% от бирата в България, тя е между малкото предприятия в областта, които не само са запазили, но и са увеличили персонала си - от 298 на 322 души, коментира областният управител Генчев. „В пивоварната сме инвестирали 12.5 млн. лв., като предвиждаме през следващите 2-3 години да вложим още 20 млн. лв.“, обясниха от ръководството на компанията. Винопроизводството също е сред развитите подотрасли в региона, като заводи има в Свищов, Сухиндол, Лясковец и Павликени. Както и в останалите области, консервните предприятия почти не работят.

„Аркус“ - Лясковец, е машиностроителният гигант

на областта. „Това е единственото предприятие в областта, което разкрива интензивно нови работни места“, обясняват от областната управа. Ако през 2000 г. в завода от военнопромишления комплекс са работили 2200, сега наетите са 2600 с тенденция да достигнат до 3000. Другото предприятие от сектора - „Елмот“ - Велико Търново, се държи на повърхността. Заводът произвежда конусни електродвигатели и мотори, продукцията му е предимно за износ и в предприятието работят около 700 души.
За развитието на някогашния гигант „Битова електроника“ достатъчно показателни са данните за персонала на фирмата - по социалистическо време в завода са работели близо 2000 човека, а сега броят им е 200. Един от факторите за драстичния спад е, че преди 1990 г. 85% от продукцията на завода е била с военно предназначение, а такава вече не се произвежда от предприятието. Сега тепърва собствениците на завода, приватизиран от работниците и мениджърите, започва да се съживява и да договаря бъдещи производства с китайски и корейски партньори.
Значително намаление на дейността отчитат и от „Системи за телеобработка“, като предприятието не е спряло, но в него работят само 100 души.
Сред

„Болните“ предприятия

в областта най-тежко е положението в „Унимаш“ - Дебелец. В предприятието, което някога е произвеждало машини за тежката енергетика с помощта на 1000 - 1500 работници, сега работят едва 50-60 души.
Не работи и предприятието за производство на бутилки, стъклени болтове и профилно стъкло „Интериор“ - Елена. Заводът е спрял в края на миналата година заради натрупани дългове от 3.7 млн. лв. и вместо предишните 700 работници сега във фабриката има само 40 души охрана. Причина за спирането му може да се търси в местоположението на завода - той е отдалечен от всякаква инфраструктура, в близост няма нито клиенти на продукцията, нито доставчици на основната суровина - пясъка.
Брутният вътрешен продукт на глава от населението е 2661 лева за 2000 г., което поставя областта в златната среда в общата класация на областите. Търновският регион е в малко по-предна позиция в областния индекс на човешкото развитие на ООН, като през миналата година областта е заемала 11-а позиция, а през 2000 г. е била на 7 място.

Малкото чужди инвестиции

са основният проблем в региона. „Чуждите инвестиции са слабото ни място, тук има много да се работи. Помагаме, доколкото можем, на фирмите чрез контакти и презентации, включително и с посланици и търговски аташета на повече от десет страни. С личното посредничество на Красимир Балъков, който е търновец, на посещение дойде представител на „Даймлер Крайслер“, който има интерес от потенциални доставчици на автомобилни компоненти. Ще бъде изпратена информация на фирмата на всички потенциални снабдители“, коментира областният управител Генчев. Областта е на 20-о място в класацията на чуждите инвестиции на глава от населението с малко над 14 млн. долара инвестиции по данни на Агенцията за чужди инвестиции. По-голямата част от тези средства са вложени в предприятието за производство на целулоза и изкуствена коприна „Свилоза“ - Свищов, като цена по приватизационната сделка и последващи инвестиции. Заради офшорната регистрация на фирмата, купувач на свищовското предприятие, вложените средства се отчитат като американска инвестиция, но справката за ръководните органи на фирмата собственик показва, че в нея фигурират само български имена.
Сред малкото новопостроени фабрики е предприятието за яйчен прах в Дебелец, в което са инвестирани датски капитали. Сред новите предприятия с български капитали са заводът за вафли и други сладкарски изделия „Престиж 96“, който е започнал дейността си преди пет години и в него сега работят 400 души.
И по показателя безработица областта също се нарежда в златната среда със стойност около 20%, която е малко над средната за страната. Свищов и Велико Търново са двете общини със сравнително по-нисък процент на безработните. В три от десетте общини на областта обаче безработицата е доста висока със стойност над 40% - Златица, Полски Тръмбеш и Стражица. Основната причина може да се търси както в липсата на промишленост в тези райони, така и в големия процент на ниско-квалифицирана работна ръка от ромски произход, смятат експертите от областната управа. Заради планинския характер на тези общини възможностите за осигуряване на заетост са насочени предимно в оглеждането на билки, гъби и др., както и в развиването на тъкачеството.
„Много хора смятат, че туризмът в нашата област е само хълмът Царевец и Арбанаси, потенциалът на областта обаче е много по-голям, има 604 възрожденски паметници на културата, което е повече от всички останали градове в България, взети заедно“, смятат от областната управа. Като най-голям инвеститор в туристическия сектор местните посочват Ем Джи, която е собственик на интерхотел „Велико Търново“ и бившата резиденция „Арбанаси палас“ в едноименния град.

В следващия брой - икономиката на Русенска област


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK