Текстилът и химията спасяват дунавската столица
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Текстилът и химията спасяват дунавската столица

Текстилът и химията спасяват дунавската столица

Теодора Василева
4189 прочитания

Русенска област не е в лидерските позиции по нито един икономически показател и този факт едва ли кара жителите на крайдунавския град да изпитват гордост. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в областта е 2699 лв. (2000 г.), с 13.3% по-нисък от средния за страната, което поставя региона на 10-а позиция от общо 28. „Структурата на индустриалния сектор в Русенска област е следствие от екстензивния модел на преобладаване на материало- и енергоемки производства, характерни за отминалите условия на осигурени от държавата пазари за реализация на продукцията“, смятат експертите от областната управа. Основен дял има преработващата промишленост (над 80% от обема на индустрията) и по-специално химическа и нефтопреработваща индустрия (24.5% от общата индустриална продукция), хранително-вкусова промишленост (22.9%), машиностроене и металообработване, включително металургия и транспортни средства - 21.1%, текстил и конфекция, включително кожарски изделия - 11%.

Близо 80% от индустриалното производство на областта е концентрирано в град Русе. „Почти всички заводи в града свиха производството си.

Крахът на тежкото машиностроене

остави много хора без работа, като все още не са се появили ниши, които да запълнят празнотата“, казва Елеонора Николова, кмет на Русе.

Двата промишлени гиганта на областта - „Тежко машиностроене“ и „Дунарит“, почти не функционират. Машиностроителният завод, в който някога са работили около 2000 души, сега има само 40 души персонал. След няколкогодишен спад в дейността и трупане на значителни дългове дружеството влезе в процедура по ликвидация през 1998 г. Последва разпродажба на предприятието на обособени части, като по-голяма част от активите вече са продадени. По данни на ликвидатора Петър Петров в момента на територията на „Тежко машиностроене“ функционират 23 търговски дружества, в които работят 460 души. От новите производства, развити на площадките на завода, най-много персонал има във фирмите „Лифтън - България“ и „Булмаркет“. Първото дружество е сред малкото чужди инвестиции на зелено в региона. „Лифтън - България“ е смесено българо-датско предприятие за производство на хидропробивна техника, а „Булмаркет“ е българска фирма за производство на газови котли. Състоянието на „Дунарит“, който е сред малкото останали държавни предприятия от военнопромишления комплекс, е сходно. Бившият гигант е заплашен от фалит, а обемът на произвежданата продукция е далеч от нивата преди 1989 г. От старите величия в промишлеността на града в подем и понастоящем е единствено „Русенска корабостроителница“. След като предприятието беше приватизирано от немска фирма, поръчките за строеж на речни кораби се увеличиха и в момента в дружеството работят над 1500 души. В графата на работещи предприятия, но не на предишните си обороти, могат да бъдат включени голяма част от русенските предприятия от тежката промишленост - „Найден Киров“, „Локомотивен и вагонен завод“, „Биндл“, „Спарки“, ЗИТА и др. Не работят заводът за електроизолационни материали „Изома“, както и заводът за печатни платки, част от структурата на „Инкомс телеком“. Като водещ сектор в новата икономика на Русе се очертава

Химическата промишленост

„Рафинерията „Бимас“ рухна и се родиха „Приста ойл“, „Лубрика“, „Мегахим“. Специалистите, работили в химическия сектор, намериха нова реализация. Най-големите предприятия от бранша са новопостроеният завод „Приста ойл“ и бившето държавно предприятие за производство на бои „Оргахим“. „Приста ойл“ АД е съз­дадена през 1995 г., когато е произведено и първото моторно масло с марката М10Д. Днес дружеството заема 65% от пазара на моторни масла в България и продава 45 млн. л масла годишно. До момента инвестициите в дружеството се изчисляват на 10 млн. долара, а в завода работят 260 души. През април 2000 г. американската компания ТЕХАСО купи 25% от акциите на русенската фирма и „Приста ойл“ стана официален представител на ТЕХАСО в България.

Другото основно предприятие от този отрасъл е „Оргахим“ - Русе най-големият производител на бои в България. Негови собственици са „Поликолор“ (консорциум между румънски и американски инвестиционни фондове) и Българско-американския инвестиционен фонд. Другите по-малки, но работещи предприятия от химическата промишленост са „Петър Караминчев“ - Русе, „Мегахим“, „Екон 91“, „Лубрика“ и др. Добре развита, но далеч от просперираща, е хранително-вкусовата промишленост. Захарният завод „Захар био“ е най-голямото предприятие на територията на областта по показателя приходи от продажби от хранително-вкусова промишленост. Птицефермата „Галус импекс“, „Винпром“ - Русе, „Месокомбинат Русе“ и общинската „Хляб и хлебни изделия“ - Русе, са другите големи представители на сектора в областта. Единственото по рода си предприятие у нас „Хлебна мая“ - Русе, е с намалено производство предимно заради конкурентния натиск от вноса на мая от Турция, Словакия, Франция и др.

Дунав е фактор, но не е достатъчен

за развитието на индустрията в региона. Наличието на речна връзка с Европа и Черно море, както и Дунав мост се оказват недостатъчно условие за чуждите инвеститори да изберат Русе. Тези фактори се оценяват, но явно притесненията на инвеститорите са другаде - например данъците, смята областният управител Румен Януаров. Всеизвестен факт е, че в Русе е единственият български мост на Дунав. Пристанище Русе е най-голямото българско пристанище на река Дунав. В сравнение с останалите български пристанища „Пристанищен комплекс - Русе“ ЕАД е на първо място по обработени товари за 2001 г. - 1650 хил. тона, по данни на областната управа. В Русе е базиран и националният дунавски превозвач - „Параходство Българско речно плаване“ ЕАД, а също и повечето от частните дунавски параходства.

„На практика и параходството, и пристанището не са в състояние да използват пълните си капацитетни възможности, причина за което са както рязко спадналият стокообмен на страната ни, така и дългогодишното ембарго, наложено на ФР Югославия. Сериозен проблем за бранша е и спирането на корабоплаването по р. Дунав от март 1999 г.“, смятат от областната управа. Най-бурен подем в областта отчитат текстилната и шивашката промишленост. По данни на областната управа в този бранш има 300-400 фирми, в които работят 8 хил. души

Жените хранят града

обобщава и кметът на Русе Елеонора Николова. Усеща се съживяване в бранша, шивашките фирми строят нови цехове, но вече се усеща липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка, казва Януаров. Най-големият представител от този бранш е предприятието за производство на памучни тъкани „Ирис“. Шивашките фирми, както и в останалите региони на страната, работят предимно на ишлеме. Няма новопоявил се завод, изграден от чужд инвеститор, обобщава Януаров. Чуждите капитали са или по линия на приватизация, или в малки цехове. През последните десет години областта е привлякла малко под 70 млн. долара чужди инвестиции, с което заема девета позиция спрямо останалите региони по привлечени чужди капитали. В останалите общини промишленост почти липсва. По времето на социализма индустриализиран е бил и град Бяла, но в момента най-голямото предприятие в града - „Латекс“, не работи. „В община Ветово е разположено едно от най-големите предприятия в областта „Каолин“ - Сеново, в Иваново е заводът „Прециз интер“, а в община Две могили има новопостроено предприятие за сладкарски изделия“, описва картината Януаров. Според него потенциалът на областта е в селското стопанство и преработвателната промишленост.

Безработицата както почти навсякъде е най-ниска в областния център Русе. В останалите седем общини, където обаче живее една трета от населението на областта, безработицата е значително по висока от средната за страната. Определящи по отношение на заетостта отрасли на икономиката на Русенска област са индустрията (44.5% от наетите в областта) и услугите (49% от наетите).

В следващия брой - икономиката на област Плевен

Най-големите фирми по приходи от продажби
Име Град Продажби 2000 г.* Продажби 1999 г.* Годишна промяна (%)
Русенска корабостроителница АД Русе 60.3 36.3 66.07
Захар-Био АД Русе 48.1 25.6 87.36
Оргахим АД Русе 41.8 39.8 5.01
Каолин АД Сеново 29.8 20.6 44.71
Жити АД Русе 27.9 22.4 24.46
Сити-Д-Петър Мицов - Станко Иванов Русе 20.8 8.1 155.70
Дунарит ЕАД Русе 19.6 54.8 -64.25
Прециз-Интер холдинг АД с.Иваново (Рс) 16.0 11.6 38.02
Ирис АД Русе 15.7 10.2 53.88
Петър Караминчев АД Русе 14.8 15.9 -6.23

Най-големите фирми по персонал
Име Град Персонал 2000 г. Персонал 1999 г. Годишна промяна
Дунарит ЕАД Русе 1337 1656 -319
Русенска корабостроителница АД Русе 1303 1285 18
Каолин АД Сеново 1183 1365 -182
Оргахим АД Русе 716 873 -157
Петър Караминчев АД Русе 668 756 -88
Жити АД Русе 628 600 28
Параходство "Българско речно плаване" ЕАД Русе 619 774 -155
Винпром - Русе АД Русе 538 562 -24
Пристанищен комплекс - Русе ЕАД Русе 430 438 -8
Локомотивен и вагонен завод АД Русе 366 - -

Най-големи износители
Име Град 2000 г.* 1999 г.* Годишна промяна
Оргахим АД Русе 9.07 3.23 180.83
Жити АД Русе 8.98 7.70 16.67
Каолин АД Сеново 7.58 5.42 39.87
Русенска корабостроителница АД Русе 5.47 1.42 284.25
Дуна лайн ЕООД Русе 4.69 3.19 46.92
Ирис АД Русе 4.19 2.72 53.95
Доминекс ЕООД Русе 3.53 2.22 58.96
Винпром - Русе АД Русе 2.65 8.22 -67.81
ПЧКФ Арда - Русе Русе 2.16 2.10 2.91
Екон - 91 ООД Русе 1.98 2.65 -25.25

В таблиците не са включени фирмите монополи

н.д. - няма данни

Русенска област не е в лидерските позиции по нито един икономически показател и този факт едва ли кара жителите на крайдунавския град да изпитват гордост. Брутният вътрешен продукт на глава от населението в областта е 2699 лв. (2000 г.), с 13.3% по-нисък от средния за страната, което поставя региона на 10-а позиция от общо 28. „Структурата на индустриалния сектор в Русенска област е следствие от екстензивния модел на преобладаване на материало- и енергоемки производства, характерни за отминалите условия на осигурени от държавата пазари за реализация на продукцията“, смятат експертите от областната управа. Основен дял има преработващата промишленост (над 80% от обема на индустрията) и по-специално химическа и нефтопреработваща индустрия (24.5% от общата индустриална продукция), хранително-вкусова промишленост (22.9%), машиностроене и металообработване, включително металургия и транспортни средства - 21.1%, текстил и конфекция, включително кожарски изделия - 11%.

Близо 80% от индустриалното производство на областта е концентрирано в град Русе.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.