Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 авг 2002, 0:00, 8150 прочитания

Новата икономическа карта на България Чуждите инвестиции помагат, но не спасяват Плевен

Областта отчита най-ниските стойности на БВП в целия Северен централен район

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Въпреки закъсалия нефтохимически гигант „Плама“ икономиката на Плевен има с какво да се похвали - чуждите инвестиции на глава от населението са над средните за страната, а запазените и работещи машиностроителни заводи са рядко срещано явление. Извън областния център обаче картината по отношение на чужди инвестиции и безработица е по-скоро песимистична и общини като Кнежа и Искър са с нива на безработица близо до най-високите за страната.
„Индустриалните мощности на Плевен, които бяха построени по времето на социализма, са сравнително запазени, ако изключим неясната съдба на нефтокомбината ‘Плама“. Заводите от циментовата, хранителната промишленост и машиностроителния сектор успяха да намерят нови български и чуждестранни собственици и се развиват нормално, с неизбежните съкращения и спад в износа. В по-слабо развитите общини обаче фалитът на малкото индустриални предприятия ги превърна в преобладаващо селскостопански райони с висока официална и още по-висока действителна безработица“, коментират от местната агенция за икономическо развитие.
В официалната статистика на чуждите инвестиции Плевенска област е на сравнително доброто осмо място с общо 93 милиона долара за периода 1992 - 2002 г., с което се нарежда преди съседите си от Русе и Велико Търново. Според местните експерти по регионално развитие чуждестранните инвестиции са резултат от няколко големи и успешни приватизационни сделки, само една от които е извън областния център Плевен. Новопостроени мощности обаче почти липсват.
На територията на Плевен се намира един от най-големите циментови заводи в страната - „Плевенски цимент“, който е лидер по отношение на

Чуждите инвестиции в региона

Заводът, който в момента е измежду най-високите по пазарен дял в страната, беше приватизиран частично по време на масовата приватизация 1996 - 1997 г. През 1998 г. гръцката „Титан цимент груп“ придоби 48% от капитала чрез изкупване от няколко приватизационни фонда. В момента гръцката фирма е собственик на 83% от акциите, а общата сума на извършените инвестиции надхвърля 40 млн. щатски долара.
На територията на Плевен е и един от най-големите запазени машиностроителни заводи в страната - „Вапцаров“ АД, специализиран в производството на нестандартно оборудване за водноелектрически централи и пресово оборудване. Продуктите на фирмата, която през последните три години отчита ръст на заетия персонал, са над 80% за износ за Западна Европа, САЩ и Австралия, включително и за водещи компании като американската „Дженерал електрик“. Собственик на 76% от акциите на завода е американската „Машийн манюфачъринг анд енджиниъринг лимитед“, но фактически фирмата е част от „Група технология на металите“, която включва „Свилоза“ - Свищов, и още няколко машиностроителни предприятия. Други две работещи машиностроителни предприятия в Плевен - „Илинден“ АД и „Технология на металите“ АД, са собственост на американеца от български произход Венелин Христов.
На територията на града има две предприятия от хранителната промишленост, които сега са част от мултинационални компании - пивоварната „Плевенско пиво“, която две години след приватизацията стана собственост на белгийската „Интербрю“, и бутилиращата фабрика на продуктите на ‘Кока - Кола“, „Плевен ботлинг къмпани“. Последните големи държавни предприятия в града са цигарената фабрика „Плевен БТ“, в която са заети над 600 души, и „Проучване и добив на нефт и газ“, в която заетите са над 1000 и е най-големият завод на територията на Плевен по зает персонал.
Въпреки че след

Приватизацията на „Плама“ през 1996 г.

заводът е постоянен източник на безработни към местното бюро по труда, безработицата в Плевен е по-ниска от средната за страната - 13.02%. Безработицата за цялата област обаче е 20.35% и е над средната стойност за страната. В по-малките общини на областта процентът на безработните достига до над 40% в Кнежа (която наскоро премина от съседната Врачанска област под шапката на областната администрация в Плевен), 35% в община Искър и 31% в община Гулянци. Поради оформилия се селскостопански характер на повечето от малките общини Плевенска област има един от най-ниските стойности на брутен вътрешен продукт на глава от населението - 2611 лв. на човек (за 2000 г.), което е най-ниската стойност за целия Северен централен район и значително по-ниско от средната за страната стойност от 3115 лв.
Най-голямата компания в Плевенска област по брой на заетия персонал се намира в Червен бряг. Военният завод „Бета“, специализиран в производството на бронирана бойна техника, през последните години отчита годишни приходи от 15-16 млн. лева годишно. „Основните причини за спада в продажбите са липсата на поръчки и затварянето на ключови чужди пазари“, коментират от ръководството на завода, приватизиран от работническо-мениджърско дружество през 2000 г. Въпреки че заводът продължава да е най-голямата фирма в региона, съкращенията заради липса на поръчки са част от причината за високата безработица в общината от 27.25%.
Една от малкото чуждестранни инвестиции извън областния център е тази в „ЗМК Никопол“, който е друг пример за успешна препродажба след масовата приватизация. Заводът, в който работят близо 400 души, премина през две смени на собствениците за последните три години. През 1999 г. той бе закупен от дъщерна компания на турския „Сюзер холдинг“, а в началото на тази година неин собственик стана словенската фирма „Колицево картон д.о.о.“, която от своя страна е част от австрийската група „Майр - Мелнхоф картон“. Така заводът, който разполага с уникално за страната и за Европа оборудване за производство на малограмажни картони, стана част от мултинационална групировка с продажби за миналата година в размер на над 1 млрд. евро. Според информация от новите собственици „Колицево картон“ фирмата отдавна има пазар на собствената си продукция в България и е един от най-големите словенски износители за България. Амбициите на новите собственици са модернизация на оборудването и възстановяване на дела на вътрешния пазар и износ за Турция, Централна Европа и бившия СССР, което се улеснява от транспортните връзки, които предлага река Дунав.

В следващия брой икономиката на област Добрич


Най-големите фирми по приходи от продажби
(в млн. левове)
Име Град Продажби 2000 г.* Продажби 1999 г.* Годишна промяна (%)
Брит Плевен 48285 15151 218.69
Плевенско пиво Плевен 29812 31398 -5.05
Хигия Плевен 27543 17426 58.06
Плевен - БТ Плевен 27033 17785 52.00
Проучване и добив на нефт и газ Плевен 24215 15877 52.52
Тапс Плевен 21540 18605 15.77
Рубин Плевен 18174 10983 65.47
Плевен ботилинг къмпани Плевен 17352 15232 13.92
Кожарска фабрика Мая Плевен 17197 7621 125.65
Бета Червен бряг 15778 16379 -3.67


Най-големите фирми по персонал
Име Град Персонал 2000 г. Персонал 1999 г. Годишна промяна
Бета Червен бряг 1280 1346 -4.90
Проучване и добив на нефт и газ Плевен 1150 1349 -14.75
Мизия - 95 Плевен 1034 1110 -6.85
Брит Плевен 810 160 406.25
Рубин Плевен 713 628 13.54
Плевен - БТ Плевен 612 659 -7.13
Вапцаров Плевен 398 377 5.57
З М К - Нникопол Никопол 395 397 -0.50
Илинден Плевен 319 285 11.93
Плевенско пиво Плевен 317 353 -10.20


Най-големи износители
Име Град 2000 г.* 1999 г.* Годишна промяна
Вапцаров Плевен 6.29 5.37 17.20
Мизия - 95 Плевен 6.05 5.82 940.12
Кожарска фабрика Мая Плевен 5.49 2.54 116.31
Илинден Плевен 5.27 3.27 61.02
Плевен 1999 Плевен 5.08 - -
Мони МСД Плевен 3.58 1.91 87.40
З М К - Никопол Никопол 3.29 0,89 270.31
Търговска къща Славков - 90 Плевен 3.14 2.43 29.26
Рубин Плевен 3.06 1.66 84.63
Георгиев и Христов Плевен 2.63 2.16 22.19

В таблиците не са включени фирмите монополи
н. д. - няма данни



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите С нова регулация държавата иска да вкара повече български храни във веригите

Търговците смятат предложението за непазарно, ще изисква време и инвестиции, няма да има ефект и обслужва интересите на сивия сектор

7 апр 2020, 747 прочитания

Isobar със съвети за дигитализиране на малкия и средния бизнес Isobar със съвети за дигитализиране на малкия и средния бизнес

Агенцията започва поредица от безплатни консултации за адаптиране на компаниите към онлайн средата

7 апр 2020, 803 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Накратко

Още от Капитал
Къде изчезна златото

Затварянето на ключови рафинерии и липсата на транспорт почти блокират пазара на физическия благороден метал

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

И това ще мине

Как да се съхраним психически по време на пандемия и изолация

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10