Вторият прощъпалник на авточастите Made in Bulgaria
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вторият прощъпалник на авточастите Made in Bulgaria

Вторият прощъпалник на авточастите Made in Bulgaria

Български детайли достигат до автопроизводителите най-вече чрез утвърдени поддоставчици

Теодора Василева
4047 прочитания

Висшите мениджъри на повечето световни автомобилни производители бяха посетени от представители на българското Министерство на икономиката през последните няколко месеца. Административната активност за привличане на инвестиции в автомобилостроенето може и да донесе положителни резултати, като по-големите надежди са стоварени върху възможността български фирми да произвеждат части за тази индустрия. Моментната снимка на този бранш обаче показва, че в България има малко реални, а повече потенциални производители на детайли за автомобили.

Едва ли за някого е тайна, че България никога не е била сила в този сектор. И малкото връзки с руските автопроизводители вече са прекъснати. Голяма част от мощностите в миналото са били изградени за каростроенето, но заради загубените позиции и в този бранш и тези предприятия почти не работят. Новата карта на работещите предприятия от сектора е доста по-различна. Износ за световно утвърдени марки автомобили отчитат единствено няколко новоизградени предприятия. Ако може да се говори за

Лидер в бранша

то това е ЕПИК - Ботевград (EPIQ Electronic Assembly), която е собственост на белгийската EPIQ. Електрониката, произведена от българското предприятие, се вгражда в почти всички марки европейски автомобили, а стойността на продукцията на завода за тази година е 17 млн. евро. За следващата година очакванията са за растеж до 28 млн. евро. В списъка с модулите на ЕПИК са микропроцесорен контрол на чистачките за General Motors (модулът се доставя във френската фирма Valeo, където се монтира целият възел и се доставя на General Motors), електронни модули за арматурното табло (за управление на радиото, скоростта, въздушната възглавница, светлините - общо над 50 вида изделия), които чрез посредничеството на американската Delphi се вграждат в автомобили на Ford, Opel, Peugeot-Citroen. Заводът изработва и датчици за измерване на температурата на изходящите газове, като клиенти на този продукт са Fiat, SAAB, BMW, Mac Truck, както и модули за осветление на купето на Opel. За други поддоставчици фирмата изнася и модули за контрол на температурата в купето с инфрачервен датчик и модули за отчитане на оборотите на двигателя с датчик.

„В повечето случаи ние сме второ ниво доставчик. Маркетинговата дейност се организира чрез търговския отдел на групата в Париж, а доставките се правят директно от нашата фирма и от наше име“, каза Николай Беров, изпълнителен директор на ЕПИК. Освен завода на белгийската група в сектора на електрониката работят още няколко български предприятия, които са били построени по линия на българско-руските отношения преди повече от 15 години. „Хибридни интегрални схеми“ (ХИС - София) произвеждат електроника за автомобили, но в момента не работят за автомобилната индустрия. Фирмата е била изпълнител по подобни договори преди 7-8 години, работили са по поръчка на английска фирма за Rover, от 10-12 години работят за френската „Дженеръл Хайбрид“, доскоро правихме компоненти, които се вгрaждат в бордните схеми на Volvo, имали сме детайли и за Renault, обясни изпълнителният директор Кръстин Батев. Предприятието е част от бившия Институт по микроелектроника, а годишният му оборот е 3-4 млн. лв. Българско-руското предприятие „Автоелектроника“ - Пловдив, допреди 10 години също е изнасяло електроника за заводите ВАЗ в Толиати. „След прекратяване на износа сме изпълнявали епизодични поръчки от запалителни бобини за „Застава“, включително и миналата година, но в момента не работим детайли за автомобилостроенето“, каза Пламен Лилов, зам.-директор по производственитe въпроси.
Кабелите са другият автокомпонент, произвеждан в България през последните няколко години и вграждан в западни автомобили.

„Турските“ кабели

За продукцията на две предприятия може със сигурност да се каже, че се вгражда в нови автомобили - „Аркомат“ - Казанлък, и „Нурсан отомотив“ - Люляково. Свързващото между двете е, че са новоизградени мощности за производство на автомобилни кабели, като и двете инвестиции са с произход Турция и компонентите се изнасят за западноевропейски автомобили. Казанлъшкото предприятие е открито преди три години и инвестицията е на „Фолксваген електрик“ - Турция. „Избрахме България заради евтината работна ръка“, обясни Седат Малкоч, изпълнителен директор на „Аркомат“. В предприятието в момента работят 600 души, но следващата година е планирано увеличение до 850 - 900 заради предстоящото разширение на производствените мощности, допълни той. Изделията се изнасят за Германия и там се вграждат в автомобили от групата Volкswagen (моделите Golf и Passat) и Audi А4. Фирмата работи на ишлеме - от Германия се внасят суровини, а от Турция - полуфабрикати. За миналата година стойността на обратния износ на „Аркомат“ е 20 млн. долара, а за деветмесечието на тази - 32 млн. долара. Другото сходно предприятие, чиито кабели се вграждат в Peugeot, Citroen и Fiat, работи едва от три месеца. „Нурсан отомотив“ ЕООД се намира около Бургас и е собственост на „Нурсан холдинг“ - Турция. Компанията има съвместна дейност с френската „Валео“ (Valeo), която е една от най-големите компании за производство на автомобилни детайли. „Очакваният годишен оборот на българското поделение за следващата година е 10 млн. евро“, обясни Неждет Куш, който е посредничил на турската фирма за идването ? в България и е собственик на сградата на завода. По негова информация заводът е построен в България заради ниските заплати и по-скорошното (в сравнение с Турция) присъединяване на страната към Европейския съюз. „Освен за споменатите марки автомобили в момента се водят предварителни разговори с Volкswagen и Audi, този път директно, а не през „Валео“. До март следващата година очакваме решението на компаниите“, допълни Куш.

И италианската „Пирели“ съвсем скоро ще започне да произвежда кабели за автомобили, съобщи Милен Керемедчиев, зам.-министър на икономиката. Чуждата фирма е направила смесено предприятие в Пловдив. България има известен опит и в изработването на

Отливки и заготовки

В този сектор работят плевенските дружества „Метаком“ и „Алуком“ и ловешкото „Осъм“, част от група „Технология на металите“. Поточната линия в „Метаком“ за задни мостове е била закупена от „Шкода“ по линия на сътрудничеството с „Мадара“ - Шумен. Плевенското предприятие произвежда различни видове чугунени детайли, които могат да бъдат вградени както в леки автомобили, така и в камиони, трактори и др. До миналата година предприятието е било поддоставчик на задни греди за BMW, но договорът е прекратен заради посредника, разказват от ръководството на компанията. „Алуком“ произвежда детайли от алуминий, като основната продукция е за кари. Доскоро предприятието е изнасяло и автомобилни джанти за Германия, които обаче са били за второ вграждане, т.е. не за новите автомобили. В момента производството на джанти е за местния пазар. Автомобилната промишленост преди 1990 почти е залязла, а наследството от големия автопарк „Лада“ и „Москвич“ все пак дава хляб на няколко производителя. В „Асела“ - Асеновград, например се произвеждат релета и превключватели, но от 25 години фирмата работи единствено за вътрешния пазар. Сходно е положението и с „Електроапаратурния завод“ - Пловдив, и апаратурните заводи в Харманли и Ивайловград.

В „Маяк“ - Добрич, се произвеждат автомобилни радиатори за „Лада“, „Москвич“, „Дачия“ и за местния пазар. За износ правят охлаждащи радиатори, но за мотокари и трактори. Оборудването на завода е внесено от „Валео“. Основният проблем е, че оборудването е за медно-месингови радиатори, а в съвременните автомобили се използват алуминиеви. Смяната на технологията обаче би струвала около 4 млн. долара, обясниха от ръководството на „Маяк“. В сектора работи и „Гарант филтър“ - Овчарово. Предприятието прави маслени, въздушни и горивни филтри, но отново само за местния пазар. Тук-там има производители и на автоаксесоари. „Светлина“ Сливен произвежда автомобилни лампи от повече от 10 години. През тази година е разработена нова лампа за фарове - Н7. „Такъв тип лампа се произвежда от ограничен брой производители и се прилага изключително само в последните модели на реномирани марки автомобили - Mercedes Benz, BMW, AUDI“, обясни директорът на предприятието Атанас Гяуров. В страната има и няколко компании - производители на акумулатори („Монбат“, „Старт“, „Елхим-Искра“), но няма данни тяхната продукция да се вгражда в нови автомобили.


Николай Беров, изпълнителен директор на "Епик електроник асембли"

Изключително трудно е да се влезе в автомобилния бизнес. Клиентът иска да види работеща фирма, сертифицирана по автомобилни стандарти (QS 9000, в България само ЕПИК го притежава), с изградена мрежа от доставчици, комуникации, управление на производството, обучен персонал, свободен капацитет, финансови възможности, защото условията на плащане в автомобилната промишленост са 90 дни след получаване на стоката. Декларацията "ето ние имаме едно предприятие, което от 5 години нищо не работи, то е готово да работи за вас" нищо не означава за клиента, по скоро ще го накара да инвестира на зелено, което аз горещо препоръчвам.


Илия Келешев, председател на машиностроителната камара

Производството на автомобили, ремаркета, полуремаркета, части и принадлежности за тях е сред най-силно пострадалите браншове на машиностроенето след 1989 г. Приходите от продажби в сектора за миналата година са едва 65 млн. лв. Износът през 2001 г. е 16.7% от обема на производството в бранша. Натовареността на производствените мощности в бранша е от 30 до 70%.
Сега в страната ни реално няма машиностроителна фирма, която да е сериозен поддоставчик на части за световните автомобилни компании и да живее от това. Десетки обаче са предприятията, които все още разполагат с възможности и потенциал да станат такива доставчици при интерес от чужди компании - “Алуком” АД - Плевен, “ВАМО”АД - Варна, “Балкан” АД -Ловеч, “Мадара”АД - Шумен, “АРЗ Победа” АД - Лясковец, “Осъм”АД - Ловеч, и редица други.

Совалките на държавните представители сред компаниите досега родиха една почти сигурна новина - южнокорейската компания "Хюндай" може да изгради завод за авточасти. "В последното писмо от "Хюндай" ни информираха, че българската инвестиция вече е включена в бизнес програмата на компанията за 2003 г.", каза Милен Керемедчиев, зам.-министър на икономиката. По негова информация южнокорейският концерн е насочил интереса си към завод за въздушни филтри, ремъци или носещи части от метал.
След посещението на вицепремиера Николай Василев в Германия е получено писмо и от BMW, в което от компанията питат за списък с потенциалните поддоставчици. От BMW споменават, че техният партньор за Източна Европа - унгарската Wentech, вече е посещавала такива производители в България. "От унгарската фирма изразиха учудване, че след като преди доста време са предоставили анкетни карти на различни български производители, нямат получен нито един отговор от българско предприятие", каза източник от министерството, предпочел анонимност.
Покана за инвестиции в България беше отправена и към "Даймлер-Крайслер", като там разговорите се водят предимно с фирми от Велико Търново. През седмицата в икономическото ведомство беше получена и покана към вицепремиера да посети "Пежо-Ситроен" в началото на следващата година. Шансовете на страната за спечелване на проекта на френската фирма за нов завод за сглобяване на автомобили вече са нулеви, затова разговорите ще се водят отново около възможностите за производство на авточасти.

Висшите мениджъри на повечето световни автомобилни производители бяха посетени от представители на българското Министерство на икономиката през последните няколко месеца. Административната активност за привличане на инвестиции в автомобилостроенето може и да донесе положителни резултати, като по-големите надежди са стоварени върху възможността български фирми да произвеждат части за тази индустрия. Моментната снимка на този бранш обаче показва, че в България има малко реални, а повече потенциални производители на детайли за автомобили.

Едва ли за някого е тайна, че България никога не е била сила в този сектор. И малкото връзки с руските автопроизводители вече са прекъснати. Голяма част от мощностите в миналото са били изградени за каростроенето, но заради загубените позиции и в този бранш и тези предприятия почти не работят. Новата карта на работещите предприятия от сектора е доста по-различна. Износ за световно утвърдени марки автомобили отчитат единствено няколко новоизградени предприятия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK