Новият брой: Накъде след вота
Close

Войната за стоманата

Европейската комисия (ЕК) препоръча на страните - членки на ЕС, да въведат по-високи антидъмпингови мита за внос на горещо валцувани рулони от България и ЮАР, съобщи през изминалата седмица Еврофер (Конфедерация на европейските стоманопроизводители). Засега митата на българските рулони са 7.5%, а ако се одобри предложението на ЕК, те ще станат 24%. Предстои проблемът да бъде обсъден в началото на февруари. Ново развитие получи и въпросът за въвеждане на антидъмпингови мита по вноса в САЩ. Няколко големи американски производители на стомана поискаха от администрацията на президента Буш да включи още 31 държави в плана за налагане на високи вносни мита за стоманата. Сред застрашените страни е и България. През март 2002 г. Буш стартира тригодишна програма за налагане на тарифни ограничения по вноса с цел да подпомогне американската стоманена индустрия. С програмата САЩ наложиха мита между 8 и 30% за вноса на различни видове стоманени изделия. Когато бяха въведени тези мерки, те не засегнаха България. Според експерти сега натискът за ограничаване на вноса в САЩ е подкрепен сериозно от европейските производители, чиято продукция попада под рестрикциите, докато държави като България например изнасят за САЩ при непроменени условия. Българската черна металургия е един от водещите експортни отрасли в икономиката на страната. Затова, ако мерките се осъществят, ще застрашат сериозно и без това проблемното българско производство.

„Развитието на черната металургия има добра перспектива у нас - България се намира на стратегическо място в Европа. Перспективата тук да се произвежда конкурентна машиностроителна продукция главно заради ниските разходи за работна заплата все още е атрактивна за инвеститорите. Така в близко бъдеще ще се активизират инвестициите в машиностроенето, което ще повиши и потреблението на нашата продукция“, твърди един от българските производители на черни метали. Мисълта му е насочена към развитието на вътрешния пазар като възможна алтернатива на рестрикциите, които големите пазари (главно САЩ и ЕС) обмислят за своето производство. С износ за 258 млн. долара през 2001 г. черната металургия заема едно от водещите места в експортната листа на страната, изпреварена главно от отрасли, в които ишлемето има голям дял (дрехи, трикотаж, нефтопреработка). През 2001 г. в България са произведени 1.018 млн. тона чугун, 1.942 млн. тона стомана, 1.197 млн. тона прокат от черни метали. Основният дял от това производство - около 70%, е на „Кремиковци“. На черната металургия се падат около 12% от индустриалната продукция на страната, като около 80% от това производство е предназначено за износ. Това прави сектора силно зависим от сривовете и оживлението на международния пазар. Или според сполучливото определение на правителствен източник, запознат с проблемите на металургията, нещата в този бранш се решават твърде много на политическо ниво и това определя състоянието му.

Неефективен диалог с властта

Ситуацията в българската черна металургия съвсем не е оптимистична. Огромни производствени мощности, липса на достатъчно инвестиции и наследени сериозни задължения очертават картината в бранша. Въпреки че вече четвърта година отрасълът е в частни ръце, в него не е инвестирано съществено през последните години. Смяната на собствеността не беше предшествана от преструктуриране на фирмите, което донякъде обуславя последващите им проблеми. Дейността на новите собственици в отрасъла често е съсредоточена в усилия по изясняване на наследените дългове и дали държавата ще отпише част от тях или в спорове между враждуващи групировки за контрол върху предприятието. Вероятно не е изненадващ фактът, че отрасълът няма единно лице пред властта, какво остава за лоби, което да отстоява и прокарва важни за него решения. От своя страна правителството също няма ясно изразена визия за това кои отрасли на икономиката са или могат да бъдат приоритет и на каква държавна подкрепа могат да разчитат те. Така в лутане между ведомствата засега без резултат остава едно от най-важните искания на металурзите - това за защита на българското производство.

По данни на Браншовата камара на черната и цветната металургия годишният пазар на стоманени изделия у нас е около 400 хил. тона. Незначителна част от него се падат на българското производство, посочват представителите на камарата. Вътрешният пазар се влошава поради дъмпингов внос главно от Украйна, чиито дял в импорта е много висок. Само при проката от черни метали украинският внос достига до 77%. „Украинските продукти са по-евтини от нашите средно с около 20-30 долара/тон заради по-ниската цена на природния газ, коментира ситуацията изпълнителният директор на „Кремиковци“ Валентин Захариев. Подобна е и информацията на Министерството на икономиката. „Вносът е главно от Украйна, Русия и Казахстан, чиято продукция е по-евтина с около 30 долара/тон от българската“, смята директорът на дирекция „Секторни анализи“ в министерството Андрей Брешков. Дългосрочната тенденция на намаляване на цените на стоманената продукция затруднява допълнително българските металургични предприятия, които работят при високи производствени разходи. Според данни на Браншовата камара през 2001 г. прокатът от черни метали е загубил около 30% от цената си спрямо 1997 г. Всичко това поставя производителите, от една страна - пред стагниран вътрешен пазар, а от друга - пред заплахата от загуба на международни позиции. В такава ситуация съвсем не е изненадващо, че металургичните предприятия работят при

Ниско натоварване на мощностите

Общо трите фирми използват средно около 68% от капацитета си, сочат официалните данни на икономическото министерство. Според експертни мнения това е нисък процент, особено ако се сравни с натоварването в близки производства - например в цветната металургия то е над 81%. Освен с пазарни проблеми натоварването на мощностите за част от производителите е свързано и с чисто конюнктурни неразбирателства - проблеми с БДЖ („Кремиковци“), липса на достатъчно суровини („Промет“). Така генералният резултат от дейността на металургичните предприятия в България се измерва със силно намаляващо производство - от 1.643 млн. тона чугун през 1997 г. на 1.018 млн. тона през 2001 г., от 2.628 млн. тона стомана през 1997 г. на 1.942 млн. тона през 2001 г. и от 2.242 млн. тона прокат от черни метали през 1997 г. на 1.197 млн. тона през 2001 г. При липсата на единна държавна политика към бранша и при засилващ се международен натиск твърде вероятно е черната металургия да загуби водещите си позиции в експорта, което би било негативен резултат за и без това отрицателното търговско салдо.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал