Банките на прага на чистилището
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Банките на прага на чистилището

Банките на прага на чистилището

Иван МИХАЛЕВ
4325 прочитания

Ако случайно попаднете в кипърската столица Никозия, минете през квартала на адвокатите. Някъде там, в отрязъка между уличките „Пиреос“, „Грива Дигени“, „Михалакопулу“ и „Темистокли Дерви“, се намира българското финансово сити. В този гъсто населен от адвокатски кантори район вероятно са регистрирани повече собственици на български банки, отколкото на който и да било булевард в София.

Кипър не е единственият данъчен рай, използван от българските банкери. Сред предпочитаните дестинации за регистриране на фирми са държави като Бахамските острови, Белиз, щата Делауеър, Бурмудите, Вирд­жинските острови, Малта, Лихтенщайн и дори малко известният остров Ниуе в зона Океания, който по официални данни има 2134 жители. Ако се съди по списъка от екзотични държави, изглежда, днешният български банкер е голям почитател на популярното списание „Нешънъл джиографик“. Съвсем скоро обаче банковият ландшафт ще бъде изцяло прекроен заради влезлите в сила през миналата година поправки в Закона за банките. Те дадоха правото на БНБ да контролира по-стриктно за наличието на съмнителни капитали в банковата система.

Чистката започна

в първия работен ден на годината, когато БНБ изпрати писма до седем банки. Това са Корпоративна търговска банка, Първа източна международна банка, Росексимбанк, Международна банка за търговия и развитие, Централна кооперативна банка, СИБанк и Тексимбанк. „Банков надзор“ поиска от седемте институции да представят пълна информация за акционерите, притежаващи над 3% от капитала. В справката банките следваше да приложат финансова информация за своите собственици под формата на баланси и отчети, за да се види дали разполагат с достатъчно капитал. Запитвания за конкретни дружества са получили още Първа инвестиционна банка, Евробанк и Юнионбанк.

Срокът за подаване на информацията в БНБ изтече преди две седмици и според източник от банковите среди всички институции са изпълнили заповедта на Емилия Миланова, подуправител на БНБ и отговаряща за „Банков надзор“. Оттук нататък служителите на надзора ще трябва да анализират получената информация и ако преценят за нужно - да изискат допълнителни разяснения за някои от институциите. Ако БНБ не получи достатъчно информация за даден акционер или група фирми, може да наложи на банката да замрази акциите им до тяхното прехвърляне. В краен случай законът дава право на БНБ да наложи и по-тежки наказания, включително назначаването на квестори в непокорните институции. Тези мерки на централната банка бяха многократно анонсирани през последната година. Знаейки какво ги чака, много от банките с неясна акционерна структура вече предприеха стъпки за изваждане на своите собственици на светло. В част от институциите беше извършено прехвърляне на акциите от едни дружества на други. При други смяната на собствеността беше извършена посредством увеличение на капитала и влизане на нови акционери, което намали дяловите участия на предишните. Резултатът от този процес вече пролича в справките за акционерите в банките, които БНБ публикува на всеки три месеца. Постепенно започнаха да изплуват лица и фирми с екзотични имена, за които години наред се знаеше малко или почти нищо.

Корпоративна банка

Не е тайна, че именно „Корпоративна“ провокира БНБ да прокара промени в закона, целящи изваждането на светло на неясните капитали. Банката е създадена в резултат от пререгистрацията на финансовата компания „Булгарсофинвест“, собственост на Булбанк и руската Внешекoномбанк през 1994 г. След като дълги години функционираше като дъщерна институция на Булбанк, тя беше продадена през май 2000 г. Собственици станаха 10 чуждестранни фирми, повечето от които с офшорна регистрация. Сделката беше осъществена при условията на пълна конфиденциалност. Посредник в прехвърлянето на акциите стана адвокатската кантора „Тернер“, която има представителства във Виена и Будапеща. От българска страна прехвърлянето на акциите беше консултирано от адвокатската кантора „Добрев, Кинкин, Люцканов и партньори“. Тъй като всяка от фирмите закупи под 10% от акциите, БНБ научи имената на новите собственици от медиите. Това подразни оглавяващата надзора Емилия Миланова, която изпрати начаса надзорна инспекция в банката, за да разбере кой е истинският собственик на „Корпоративна“. След като и това не помогна, „Банков надзор“ реши да отстрани вратичките в закона, които даваха възможност на банките да крият свързаността на акционерите си.

Най-разпространената версия беше, че зад 10-те фирми се крие дружеството „Фининвест“. В подкрепа на тази версия се сочи фактът, че управителят на „Фининвест“ Николай Велков намери място и в надзорния съвет на Корпоративна банка. Преди това той официално заемаше само длъжността съветник на надзорния съвет. Велков участва в управителните органи на няколко дружества заедно с другите двама надзорници в „Корпоративна“, Златозар Сурлеков и Румен Люцканов, едно от които е „Българска роза - Севтополис“. Желанието на „Фининвест“ да придобие участие в българска банка датират от 1999 г. Тогава дружеството изкупи 4.95% от акциите на Централна кооперативна банка и официално поиска разрешение от БНБ да увеличи дела си, като изкупи акциите на държавата, които по онова време бяха притежание на Булбанк. В разговорите с „Банков надзор“ тогава „Фининвест“ беше представлявано също от Николай Велков. „Фининвест“ е правоприемник на пазарджишката финансова къща „Юнона монета“, чийто лиценз за покупко-продажба на валута беше отнет преди години. Името на пазард­жишката къща нашумя за първи път покрай скандала „Опицвет“. След разкриването на нелегалната фабрика за производство на синтетични наркотици в медиите се появиха твърдения, че „Юнона монета“ е финансирала работата на Кристиян Младенов и химика Валери Величков, които бяха заловени с огромно количество амфетамини. Същото твърдение се съдържаше и в обвинителния акт на прокурора по делото Маргарита Попова. Тогава се разбра, че откритата в нарколабораторията таблетна преса е била закупена с помощта на „Юнона монета“. Този факт беше цитиран от прокуратурата в подкрепа на твърдението, че обвиняемите Кристиян Младенов и Валери Величков действително са произвеждали наркотици. „Никой не би направил толкова голямо финансово вложение, ако се е отказал от производството на наркотично вещество“, пишеше в обвинителния акт на прокурора Маргарита Попова. Тя защитаваше тезата, че „Юнона монета“ е била звено във верига за пране на пари, част от която е била и фабриката в Опицвет. Не е тайна, че Николай Велков, който по онова време беше управител на „Юнона монета“, също беше призован като свидетел по делото, но връзката между пазарджишката финансова къща и фабриката за дрога така и не беше доказана в съда.
Предполага се, че десетте офшорни компании, изкупили Корпоративна банка, са били учредени специално за сделката с помощта на адвокатската кантора „Добрев, Кинкин, Люцканов и партньори“. Участието на кантората се потвърждава от факта, че адвокатът Румен Люцканов също попадна в надзорния съвет на банката. След покупката на банката кантората беше пререгистрирана под ново име - „Тръст контрол България“. Това дружество стана акционер в „Корпоративна“, като придоби през юни миналата година 9.9% от акциите на банката от регистрираната на остров Ниуе офшорка „Вернел инвест енд трейд лимитид“. Други 9.9%, които преди това бяха собственост на регистрираната в Германия фирма „Боси ханделс“, бяха изкупени от финансовата къща „Бромак“ ООД. Появата на това дружество сред акционерите на банката също не беше изненада, като се има предвид, че съдружник в него е и изпълнителният директор на „Корпоративна“ Цветан Василев. Дружеството беше създадено с финансовата подкрепа на Сирбанк през 1991 г. Любопитното е, че в „Бромак“ преди години участваше като съдружник и ковчежникът на НДСВ по време на предизборната кампания Максим Димов. Последната трансформация на собствеността в Корпоративна банка настъпи с влизането в институцията като акционер на Джеймс Винсънт Хауи (James V. Hoey). Той е роден в Ню Йорк, но освен американския си паспорт притежава и ирландско гражданство. В България Хауи се подвизава с карта за постоянно пребиваване, издадена от МВР - София. За петдесет и пет годишния Джеймс Хауи се твърди, че е завършил „Харвард скуул фор бизнес екзекютив мениджмънт“ и че двадесет години е работил в западноевропейски и американски банки. Хауи не говори български и затова около него постоянно има преводач. Той беше член на надзорния съвет на банката, след което беше номиниран от акционерите за изпълнителен директор на мястото на напусналата Теменуга Газдова. БНБ обаче отказа да издаде сертификат на Хауи, тъй като американецът не разполагаше с диплома за завършено висше икономическо или юридическо образование, които по онова време бяха задължителни. След отказа на БНБ Хауи беше върнат обратно в надзорния съвет на банката, а впоследствие подаде документи с искане да му бъде разрешено придобиването на 33% от банката. Това искане също срещна съпротивата на централната банка, която не одобри предлаганата от Хауи схема на увеличението - чрез непарична вноска под формата на апорт на сграда. Става дума за централата на банката на столичния площад „Гарибалди“, в която навремето се е намирала Буровата банка. След като „Корпоративна“ я закупи от общината, сградата на няколко пъти смени собствеността си, за да бъде купена от Джеймс Хауи. Според нотариалния акт той е придобил имота от регистрираната в Лондон фирма „Глейдкрос констръкшън лимитед“ (Gladecross Construction Ltd), която е акционер в банката и официално е представлявана от българката Адриана Начева. Проблемът дойде от значително завишената оценка - 4.8 млн. лева, която вещи лица, назначени от съда, бяха поставили на имота. Тя се различаваше драстично от цената, на която поне според документите Хауи бе придобил преди това сградата - 980 000 евро. За да не издаде исканото разрешение, „Банков надзор“ беше принуден да промени една от действащите си наредби. В крайна сметка акционерите на Корпоративна банка бяха заставени да проведат ново общо събрание, на което беше одобрена нова оценка на сградата - този път 3.8 млн. лева. Хауи доплати още 200 000 лева в брой и по този начин придоби 28.57% от акциите на банката.
Това сви дяловете на офшорните компании и останалите акционери в банката, всеки от които в момента притежава по около 7.1%. Публична тайна е обаче, че тези дружества са свързани помежду си. Косвено доказателство за това е фактът, че на някои от общите събрания няколко фирми биват представлявани от едно и също лице. Така стана на събранието, проведено на 3 юли 2001 г. Тогава акциите на пет от фирмите - „Leonard Invest & Trade Corp“, „Wimond Trading Limited BVI“, „Shanon International Limited“, „Iris Continental Limited Bahamas“ и „Wernell Invest & Trade Limited Niue“, бяха представлявани от Антоанета Стоянова Койчева. Последната справка за акционерната структура на „Корпоративна“ показа, че в края на миналата година някои от офшорните фирми са прехвърлили акциите си на нови дружества с екзотични имена, което не прави собствеността в банката по-прозрачна за служителите на „Банков надзор“.

Росексимбанк

е наследник на съществувалата някога Тракиябанк. Пловдивската финансова институция беше създадена в първите дни на кабинета „Виденов“ и години наред беше закриляна от правителството на БСП. В разработки на спецслужбите от онова време за Тракиябанк се твърдеше, че е свързана със силовите структури на „Клуб 777“. Банката смени собствеността си през 1997 г. Тогава фирмата на Емил Кюлев „Контракт холдинг къмпани“ овладя контрола върху банката, чиято дейност беше почти замразена, промени името и увеличи капитала ?. При управлението на СДС акционер в банката беше и скандално известният руски бизнесмен Майкъл Чорни, за когото има данни, че е свързан с руската мафия. Чорни влезе в банката пред 1998 г. Официално това стана чрез офшорката „Пекано естаблишмънт“, представлявана от адвоката му Тодор Батков. Руснакът имаше и косвено участие в банката чрез притежавания от него мобилен оператор „Мобилтел“. Според прословутия доклад на Националната служба за сигурност за корупцията при управлението на кабинета „Костов“ Чорни е предоставил на „Росексим“ значителни капитали на управление. Самият Емил Кюлев заяви по онова време в интервю за вестник „24 часа“, че Чорни е инвестирал около 150 млн. долара в България, от които 15 млн. долара в Росексимбанк.

В доклада на НСС се споменаваше за проведена среща в ресторант „България“, на която са присъствали Майкъл Чорни, Владимир Грашнов, Богомил Бонев и Нона Йотова. На нея Чорни и Грашнов са поискали от Бонев да убеди Емил Кюлев да прехвърли част от акциите си в Росексимбанк на Грашнов чрез подставени лица. Целият разговор е бил записан чрез централата на Мобилтел и личния GSM на Владимир Грашнов, се посочваше в доклада на НСС. След като Чорни беше изгонен от България, „Пекано естаблишмънт“ прехвърли акциите си от банката, а Кюлев публично се разграничи от скандалния руски бизнесмен. Адвокат Тодор Батков обаче продължава да е член на надзорния ? съвет, което кара мнозина да смятат, че руснакът продължава да държи акции от банката. Една от фирмите, чрез които Майкъл Чорни все още участва в Росексимбанк, е „М и В - ин“ АД. Тя е регистрирана като съвместна фирма на Михаел Шерней (едно от многото имена, под които се подвизаваше у нас руснакът) и Владимир Грашнов. След смъртта на последния дружеството остана еднолична собственост на Чорни и все още фигурира сред акционерите на банката с 590 000 акции, представляващи около 1.48% от капитала ?.
Сред акционерите в банката продължава да е и кипърската офшорка „M.C.G. holding Ltd“, за която се предполага, че все още е собственост на Чорни. Това е фирмата, чрез която навремето руският бизнесмен придоби мажоритарния пакет от акциите на вестник „Стандарт“ и дял от спортния всекидневник „7 дни спорт“. През последните две години Емил Кюлев направи няколко опита да прочисти акционерната структура на „Росексим“. Преди време той поиска разрешение „Ривиера“ да придобие 60% от акциите на банката. Дружеството, в чийто борд на директорите преди години участваше и днешният депутат от НДСВ Даниел Вълчев, е собственик на едноименния курорт край Варна. До разрешение не се стигна, тъй като „Ривиера“ не подаде всички нужни документи в БНБ. Наскоро се разбра, че Емил Кюлев е поискал ново разрешение от БНБ, този път от името на ДЗИ. Предвижда се приватизираното от Кюлев застрахователно дружество да придобие 35% от акциите на банката - главно за сметка на офшорните компании, които все още продължават да държат общо 84.18% от „Росексим“. Самият Кюлев заяви пред „Капитал“, че голяма част от офшорните фирми вече са започнали прехвърлянето на акциите си на новорегистрирани в България дружества. Този процес ще приключи най-рано до месец и тогава ще стане ясна новата акционерна структура на банката.
Най-голям дял в нея ще има ДЗИ, ако „Банков надзор“ издаде нужното разрешение. За да стане това обаче, Кюлев ще трябва да представи документи и за реалния собственик на застрахователното дружество. Собственик на 80% от ДЗИ АД в момента е дружеството „Контракт София“ ООД, което пък се контролира от регистрираната в Англия фирма „Денис овърсийз лимитид“. Тя държи 90% от „Кон­тракт София“ ООД, а останалите дялове са собственост на Росексимбанк и на самия Кюлев като физическо лице. Ето защо преди да издаде разрешение, БНБ вероятно ще поиска информация за „Денис овърсийз лимитид“.

Централна кооперативна банка

Собствеността в банката дълги години беше поделена между Централния кооперативен съюз и държавата. При управлението на кабинета „Костов“ беше решено държавните акции да бъдат прехвърлени от Булбанк на Фонд „Земеделие“. Промените в банката започнаха, след като другият по-голям акционер - ЛВК „Гъмза“ - Сухиндол, влоши драстично финансовото си състояние и беше принуден да продаде своите 19.41% от банката. Пакетът първоначално беше изкупен от Корпоративна банка, но след поредица от прехвърляния се озова в ръцете на фирми, близки до варненската ТИМ. Свързаното с нея външнотърговско дружество „Химимпорт“ впоследствие изкупи и дела на държавата. В момента ТИМ контролира чрез „Химимпорт“ и свързаните с него дружества „Химинвест“, „Армеец“, „Одоне инвестмънтс лимитид“ и „Отторнио инвестмънт лимитид“ общо 60.41% от акциите на банката. Другият голям акционер, ЦКС, продължава да е собственик на 23.45% от акциите, но за тях има подписан договор за доверително управление с „Химимпорт“. По този начин външнотърговското дружество реално контролира близо 84% от акциите на ЦКБ. Последната новина около банката беше свързана със започналата пререгистрация на дяловите участия. Предвижда се всички отделни пакети от акции на банката, контролирани от ТИМ, да бъдат прехвърлени на новозакупеното дружество „Нютон файненшъл мениджмънт БГ“. То беше пререгистрирано под името „ЦКБ груп асетс мениджмънт“ ЕАД с идеята да консолидира акционерните дялове на групата от дъщерните ? финансови институции - ЦКБ, застрахователното дружество „Армеец“ и пенсионния фонд „Сила“.

(Продължава в следващия брой)

Акционери на Росексимбанк към 31.12.2002 г.
Име Брой акции Процент от регистрирания капитал Регистрация
Sivaco Trading Ltd. 3974712 9.94% Кипър
Neoton Trading Ltd. 3960304 9.90% Кипър
Галоуей България 3920000 9.80% България
Рожена сървисис ООД 3912600 9.78% Кипър
M.C.G. Holding Ltd. 3837822 9.59% Кипър
H.M.C. Hotel 3728000 9.32% Кипър
Белдоун Трайдинг Лимитед 3660915 9.15% Кипър
Demexco consulting 3417016 8.54% Кипър
Global Advertising Establishme 3264678 8.16% Лихтенщайн
Ривиера 2981000 7.45% България
Контракт Холдинг Къмпани 976000 2.44% България
Евро Кеа Консулт 906775 2.27% България
БР Лизинг 742884 1.86% България
М И В-ИН 590000 1.48% България
26 физически и юридически лица 127294 0.32%

*Източник: Росексимбанк

Акционери на Корпоративна търговска банка към 31.12.2002 г.
Име Брой акции Процент от регистрирания капитал Адрес по регистрация
Джеймс Винсънт Хауи 400000 28.57%
Steady Trade GmBH 99999 7.10% Германия
Draco Holdings Ltd. 99995 7.10% Малта
Success Invest AG 99995 7.10% Щвейцария
Leonard Invest & Trade corp. 99995 7.10% Океания
EFV-International Fin. Ventures 99994 7.10% Виржински острови
Abot Limited 99995 7.10% Англия
Gladecross Construction Ltd. 99995 7.10% Англия
Iris Continental Limited 99995 7.10% Бахамски острови
ФБК Бромак ООД 99994 7.10% България
Тръст контрол ООД 99996 7.10% България
Николай Иванов Велков 24 0.00% България
Златозар Кръстев Сурлеков 22 0.00% България
EFV - European Financial Venture 1 0.00% Ирландия

Източник: Корпоративна банка

Акционери на ЦКБ към 31.12.2002 г.
Име Брой акции Процент от регистрирания капитал Регистрация
Химимпорт АД 6098261 37.71% България
ЦКС 3791864 23.45% България
Хим Инвест 1325882 8.20% Лихтенщайн
ВЗПД Армеец АД 808479 5.00% България
Oddone Investment Limited 800000 4.95% Кипър
Отторнио инвестмънт лимитед 735000 4.55% Кипър
ЗПАД Булстрад 562500 3.48% България
Държавен застрахователен институт 187500 1.16% България
21 физически и юридически лица 722304 11.50%

Източник: ЦКБ

Ако случайно попаднете в кипърската столица Никозия, минете през квартала на адвокатите. Някъде там, в отрязъка между уличките „Пиреос“, „Грива Дигени“, „Михалакопулу“ и „Темистокли Дерви“, се намира българското финансово сити. В този гъсто населен от адвокатски кантори район вероятно са регистрирани повече собственици на български банки, отколкото на който и да било булевард в София.

Кипър не е единственият данъчен рай, използван от българските банкери. Сред предпочитаните дестинации за регистриране на фирми са държави като Бахамските острови, Белиз, щата Делауеър, Бурмудите, Вирд­жинските острови, Малта, Лихтенщайн и дори малко известният остров Ниуе в зона Океания, който по официални данни има 2134 жители. Ако се съди по списъка от екзотични държави, изглежда, днешният български банкер е голям почитател на популярното списание „Нешънъл джиографик“.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK