АЕЦ „Белене“ изостри конкуренцията между производителите на реактори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

АЕЦ „Белене“ изостри конкуренцията между производителите на реактори

АЕЦ „Белене“ изостри конкуренцията между производителите на реактори

Москва отново натиска проектът да се възложи на руска фирма

Галина Александрова, Боряна Семкова
1994 прочитания

Конкуренцията между потенциалните доставчици на реактори за АЕЦ „Белене“ видимо набира скорост, след като министърът на енергетиката покани компаниите, производители на ядрени съоръжения, да потвърдят интереса си за участие в проекта за изграждане на нова атомна централа в България. През последните дни Москва (дали случайно или умишлено все още не е ясно) дори организира нещо като междуправителствен ядрен скандал, който отекна болезнено в българското енергийно министерство и раздвижи духовете в руското посолство в София.

В края на миналата година правителството взе решение да се размрази строежът на АЕЦ „Белене“. На 11 февруари енергийното министерство изпрати до шест компании - производители на реактори, работещи с вода под налягане, специален въпросник, с който поиска

Да актуализират информацията за технологиите

и предложенията си за участие в проекта за изграждане на нова ядрена мощност в България. Отговорите трябва да бъдат получени до края на февруари. Поканени са руската „Атомекспортстрой“, японската „Мицубиши хеви индъстриз“ (Mitsubishi Heavy Industries Ltd), Framatome ANP - консорциум с участието на френската „Фраматом“ и германската „Сименс“, чешката „Шкода“ (Skoda), американската „Уестингхаус“ (Westinghouse Electric Company) и канадската „Атомик енерджи оф Канада лимитид“ (AECL). Малко след като разписа поканите, енергийният министър Милко Ковачев замина на официално посещение в Канада по покана на тамошния министър на природните ресурси Хърб Даливал. В програмата на министъра бяха предвидени срещи с финансови институции и с представители на AECL за запознаване на място с новите технологии за реакторите „Канду“ и проучване на възможностите за финансиране на енергийни проекти в България, включително на такъв за изграждане на нова ядрена мощност. Това стана повод някои среди да лансират тезата, че доставчикът на новия реактор вече е избран. И очевидно раздразни Москва, която отдавна оказва натиск довършването на АЕЦ „Белене“ да стане с руски реактори и от руски фирми. Пред български журналисти, които по това време гостуваха в руската столица, зам.-шефът на отдел „Международно и външноикономическо сътрудничество“ в Министерството на атомната енергетика на Русия Генадий Нефедов заяви, че руската страна не е получила официалната покана, за която съобщи ведомството на Милко Ковачев. Това би означавало, че енергийното ни министерство е пренебрегнало един от значимите производители и това би могло да се тълкува като опит

Да се предопредели резултатът

от селективния конкурс. Екипът на Ковачев обаче удостовери, че е изпратило поканата и до руснаците с копие от писмо-отговор на „Атомекспортстрой“. Вероятно в случая отново става въпрос за опит за натиск от руска страна, както и за подсещане на проруското енергийно лоби, че трябва по-активно да си върши работата, коментира експерт от енергийния бранш. По неофициална информация при министър Ковачев още преди седмици е внесено предложение проектът АЕЦ „Белене“ да се възложи на руски изпълнител, а ръководството му да се поеме от Владимир Христов, който е в директорския съвет на НЕК и има значителна политическа подкрепа сред депутати от НДСВ. Енергийният министър обаче предприел действия за провеждането на селективен международен конкурс. От енергийното ведомство припомниха, че екипът на Ковачев от началото на миналата година последователно посети повечето от поканените компании. Според анализ на българската фирма „Атоменергопроект“

Най-перспективни

и подходящи за нашите условия са три проекта: AR-600 на американската „Уестингхауз“ (600 МВт), B-407 разработен от руската „Атоменергопроект“ - Санкт Петербург (640 МВт), и B-392 - също на „Атоменерго­проект“ (1000 МВт). Други енергийни експерти, добре запознати с развитието на ядрените технологии през последните години, твърдят, че модификациите на канадските „Канду“ (с този модел реактори работи румънската АЕЦ) са силна конкуренция на руските и американските реактори.

Руските компании предлагат по-ниски цени за инсталирана мощност в сравнение със световните, които в момента са 1800 - 2000 долара за мегават, сочи Нефедов. Тоест общата цена за 1000-мегаватов руски реактор ще бъде около 1.8 - 2 млрд. долара, а за нов модел 600-мегаватов реактор - около 1.200 - 1.300 млрд. долара. Според канадски източници AECL е предложила цена около 1.5 млрд. долара за 600-мегаватов реактор. При офертата на канадците обаче могат да натежат други фактори. Единият е възможността за използване на употребеното ядрено гориво от АЕЦ „Козлодуй“ като енергиен източник за новата мощност. Това ще помогне на България да реши големия проблем с натрупаното от години отработило гориво, чиито преработка и съхранение струват много скъпо и застрашават околната среда. Промишленото изпитване на тази технология обаче все още предстои. Вторият фактор е възможността за привличане на финансиране за проекта. Москва обеща част от заема, отпуснат за модернизацията на 5 и 6 реактор в АЕЦ „Козлодуй“, да бъде използван за изработването на технико-икономическата обосновка на проекта. Кредитът е от 53 млн. долара, от които според Нефедов са използвани само половината. При посещението на Милко Ковачев в Отава Канадската агенция за експортно кредитиране (EDC) изрази готовност да участва във финансирането на проект на AECL, както и да отпусне безвъзмездно средствата, необходими за разработване на предпроектното проучване за нова ядрена мощност. Руското присъствие в българската ядрена енергетика в бъдеще вероятно ще бъде и една от възловите теми при посещението на президента Владимир Путин в София в началото на март. На фона на изострената конкуренция между производителите и активното лобиране от страна на техните правителства, финансови институции и български политици все пак продължава да стои въпросът доколко е необходима наистина нова АЕЦ на България. По този проблем експертните мнения все още са противоречиви.

Westinghouse Electric Company
е създадена през 1886 г. През 1997 г. е преименувана на CBS Corp. и две години по-късно под това име е придобита от компанията British Nuclear Fuel Limited (BNFL), която й е оперативен мениджър. Технологиите на Westinghouse в ядрената енергетика са според уеб-страницата й основа за близо 50% от действащите АЕЦ в света и на 60% - в САЩ. Фирмата е водеща в производството на реактори с вода под налягане (PWR) и с кипяща вода. Реактори по проекти на Westinghouse се произвеждат в редица страни, сред които са Франция, Япония и Корея. Годишните продажби на компанията за 2001 г. са били на стойност 754 млн. долара.

"Атомэкспортстрой"
е създаден през 1998 г. след обединяването на дружествата "Атомэнергоэкспорт" и "Зарубежатомэнергострой". Произвежда реактори с вода под налягане тип ВВЕР. Има работещи реактори в България (АЕЦ "Козлодуй"), Финландия (АЕЦ "Ловиза"), Унгария (АЕЦ "Пакш"), Словакия (АЕЦ В-1 "Бохунице", АЕЦ "Моховце"), Чехия (АЕЦ "Дуковани", блок 1 и 2 на АЕЦ "Темелин"). На етап строителство с използване на реактори на "Атомэкспортстрой" са АЕЦ "Бушер" в Иран, АЕЦ "Тянван" в Китай, АЕЦ "Куданкулам" в Индия, АЕЦ "Южно-Казахстанская" в Казахстан и АЕЦ "Хмельницкая" и "Ровенская" в Украйна (в консорциум с Framatom, Франция/Германия).

Mitsubishi Heavy Industries Ltd.
е японски производител на машини и съоръжения за тежката промишленост. В сферата на ядрената енергетика е от трийсет години. Произвежда реактори с вода под налягане PWR и строи АЕЦ на територията на Япония. Досега японски реактори не са експортирани. В САЩ MHI има общи проекти с Westinghouse за ремонт на ядрени реактори. През първото полугодие на финансовата 2002 г. (април-септември) "ядрените" операции на MHI са отчели оперативна печалба от 18.4 млрд. йени (155.2 млн. долара), докато през същия период на 2001 финансова година печалбата е била 10.4 млрд. йени (87.7 млн. долара).

Framatome ANP
е смесено дружество на френската компания Framatome (64%) и германската Siemens (34%). Има 90 работещи реактори с вода под налягане в целия свят и държи дял от 30% на пазара на ядрени реактори. Framatome е лидер и на световния пазар на ядрено гориво, където има дял от 40%. Средногодишно за периода 1998-2000 г. Framatome е доставила 4500 тона ядрено гориво за реактори с вода под налягане.

Skoda
е чешки производител на съоръжения за реактори тип ВВЕР/PWR, част от образувания през 1992 г. след приватизация Skoda Holding. Дружеството предлага също оборудване за съхранение на отработено мокро и сухо ядрено гориво. Skoda завърши 2002 г. със загуба от 56.8 млн. чешки крони (1.9 млн. долара), след като през 2001 г. отчете печалба от 11.07 млн. чешки крони (0.4 млн. долара).

AECL
е държавна инженерингова корпорация. Проектира, усъвършенства и произвежда ядрените реактори "Канду", а също изследователските реактори MAPLE и хранилищата за отработило ядрено гориво MACSTOR. Предлага и други енергийни проекти и услуги - мениджмънт при изграждането на ядрени съоръжения, специализирани технологии, управление на ядрените отпадъци, извеждане от експлоатация на ядрени реактори и др. Компанията има реализирани поректи за изграждане на атомни мощности в Канада (12% от електроенергията в страната се поризвежда от реактори "Канду"), Аржентина, Южна Корея, Румъния, Китай. Съвместно с японската Hitachi и British Energy - Великобритания, AECL разработва нова генерация "Канду" реактори, които са с нов дизайн и с по-добър икономически ефект.

Конкуренцията между потенциалните доставчици на реактори за АЕЦ „Белене“ видимо набира скорост, след като министърът на енергетиката покани компаниите, производители на ядрени съоръжения, да потвърдят интереса си за участие в проекта за изграждане на нова атомна централа в България. През последните дни Москва (дали случайно или умишлено все още не е ясно) дори организира нещо като междуправителствен ядрен скандал, който отекна болезнено в българското енергийно министерство и раздвижи духовете в руското посолство в София.

В края на миналата година правителството взе решение да се размрази строежът на АЕЦ „Белене“. На 11 февруари енергийното министерство изпрати до шест компании - производители на реактори, работещи с вода под налягане, специален въпросник, с който поиска

Да актуализират информацията за технологиите

и предложенията си за участие в проекта за изграждане на нова ядрена мощност в България. Отговорите трябва да бъдат получени до края на февруари. Поканени са руската „Атомекспортстрой“, японската „Мицубиши хеви индъстриз“ (Mitsubishi Heavy Industries Ltd), Framatome ANP - консорциум с участието на френската „Фраматом“ и германската „Сименс“, чешката „Шкода“ (Skoda), американската „Уестингхаус“ (Westinghouse Electric Company) и канадската „Атомик енерджи оф Канада лимитид“ (AECL). Малко след като разписа поканите, енергийният министър Милко Ковачев замина на официално посещение в Канада по покана на тамошния министър на природните ресурси Хърб Даливал. В програмата на министъра бяха предвидени срещи с финансови институции и с представители на AECL за запознаване на място с новите технологии за реакторите „Канду“ и проучване на възможностите за финансиране на енергийни проекти в България, включително на такъв за изграждане на нова ядрена мощност. Това стана повод някои среди да лансират тезата, че доставчикът на новия реактор вече е избран. И очевидно раздразни Москва, която отдавна оказва натиск довършването на АЕЦ „Белене“ да стане с руски реактори и от руски фирми. Пред български журналисти, които по това време гостуваха в руската столица, зам.-шефът на отдел „Международно и външноикономическо сътрудничество“ в Министерството на атомната енергетика на Русия Генадий Нефедов заяви, че руската страна не е получила официалната покана, за която съобщи ведомството на Милко Ковачев. Това би означавало, че енергийното ни министерство е пренебрегнало един от значимите производители и това би могло да се тълкува като опит

Да се предопредели резултатът

от селективния конкурс. Екипът на Ковачев обаче удостовери, че е изпратило поканата и до руснаците с копие от писмо-отговор на „Атомекспортстрой“. Вероятно в случая отново става въпрос за опит за натиск от руска страна, както и за подсещане на проруското енергийно лоби, че трябва по-активно да си върши работата, коментира експерт от енергийния бранш. По неофициална информация при министър Ковачев още преди седмици е внесено предложение проектът АЕЦ „Белене“ да се възложи на руски изпълнител, а ръководството му да се поеме от Владимир Христов, който е в директорския съвет на НЕК и има значителна политическа подкрепа сред депутати от НДСВ. Енергийният министър обаче предприел действия за провеждането на селективен международен конкурс.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK