Хартиеният бранш e лакмус за икономиката

Отрасълът се срива заедно със свиването на производствата, за които той осигурява опаковки

„Някога хартиената индустрия беше сред водещите отрасли на икономиката. През последните години 90% от нея вече не съществува“, казва дългогодишен експерт в бранша. Макар че звучат малко пресилено, думите му характеризират до голяма степен състоянието на отрасъла в България. Два на пръв поглед противоположни извода могат да се направят от прегледа на развитието на хартиения бранш през последното десетилетие. От една страна, сривът е налице - през 2002 г. по предварителни данни са произведени около 140 хил. тона продукция при капацитет на предприятията около 400 хил. тона хартия и картон. От друга - сигурно е, че тази индустрия ще оцелее макар и със силно намалено производство, защото тя участва индиректно във всички други отрасли на икономиката, осигурявайки опаковки за тяхната продукция. Така състоянието на хартиения бранш e своеобразен лакмус за цялата икономика. Една от причините за свитото производство в хартиения отрасъл днес е

Ограниченият пазар

считат повечето специалисти. Ако някога предприятията разчитаха на индиректен износ за пазарите на бившия Съветски съюз и СИВ главно на български цигари, вина, консерви, днес този експорт е значително намален и това се отразява върху производството на хартиения отрасъл. Така, ако в САЩ например производството на велпапе се измерва с 80 кг на човек годишно, в Западна Европа - с около 45 кг, в България то е едва 8-10 кг на човек годишно (тук изобщо не става дума за производство на т.нар. бяла хартия за писане, което е ликвидирано в България; силно намалено е и производството на картон). Днес в страната се произвеждат между 72 и 80 хил. тона велпапе годишно, което е около една трета от някогашното производство в размер на 200 хил. тона.

Недостигащите суровини също са фактор за намаленото производство в бранша. „Някога хартиената промишленост в България консумираше около 800 хил. куб. м плътна дървесина, като близо една четвърт от това количество се внасяше от Коми“, свидетелства секретарят на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост Иво Груев. Сега този внос е ликвидиран, а българските гори не могат да осигурят достатъчно суровини за отрасъла. По данни на Валентин Зарев, изпълнителен директор на „Фабрика за хартия Стамболийски“ (бившето „Целхарт“), производството е заплашено от спиране заради недостиг на суровина. „Общата консумация на дървесина от хартиените фабрики, дървопреработващите предприятия и „Свилоза“ е 1.4 млн. тона, а дефицитът е около 400-500 хил. тона“, казва Зарев. Вносът на дървесина също се оказва трудно решение, първо, защото е скъп, и, второ, в повечето държави експортът се планира годишно - факт, който изключва договориране на малки количества неколкократно през годината.

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се