Хартиеният бранш e лакмус за икономиката

Хартиеният бранш e лакмус за икономиката

Отрасълът се срива заедно със свиването на производствата, за които той осигурява опаковки

12265 прочитания

„Някога хартиената индустрия беше сред водещите отрасли на икономиката. През последните години 90% от нея вече не съществува“, казва дългогодишен експерт в бранша. Макар че звучат малко пресилено, думите му характеризират до голяма степен състоянието на отрасъла в България. Два на пръв поглед противоположни извода могат да се направят от прегледа на развитието на хартиения бранш през последното десетилетие. От една страна, сривът е налице - през 2002 г. по предварителни данни са произведени около 140 хил. тона продукция при капацитет на предприятията около 400 хил. тона хартия и картон. От друга - сигурно е, че тази индустрия ще оцелее макар и със силно намалено производство, защото тя участва индиректно във всички други отрасли на икономиката, осигурявайки опаковки за тяхната продукция. Така състоянието на хартиения бранш e своеобразен лакмус за цялата икономика. Една от причините за свитото производство в хартиения отрасъл днес е

Ограниченият пазар

считат повечето специалисти. Ако някога предприятията разчитаха на индиректен износ за пазарите на бившия Съветски съюз и СИВ главно на български цигари, вина, консерви, днес този експорт е значително намален и това се отразява върху производството на хартиения отрасъл. Така, ако в САЩ например производството на велпапе се измерва с 80 кг на човек годишно, в Западна Европа - с около 45 кг, в България то е едва 8-10 кг на човек годишно (тук изобщо не става дума за производство на т.нар. бяла хартия за писане, което е ликвидирано в България; силно намалено е и производството на картон). Днес в страната се произвеждат между 72 и 80 хил. тона велпапе годишно, което е около една трета от някогашното производство в размер на 200 хил. тона.

Недостигащите суровини също са фактор за намаленото производство в бранша. „Някога хартиената промишленост в България консумираше около 800 хил. куб. м плътна дървесина, като близо една четвърт от това количество се внасяше от Коми“, свидетелства секретарят на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост Иво Груев. Сега този внос е ликвидиран, а българските гори не могат да осигурят достатъчно суровини за отрасъла. По данни на Валентин Зарев, изпълнителен директор на „Фабрика за хартия Стамболийски“ (бившето „Целхарт“), производството е заплашено от спиране заради недостиг на суровина. „Общата консумация на дървесина от хартиените фабрики, дървопреработващите предприятия и „Свилоза“ е 1.4 млн. тона, а дефицитът е около 400-500 хил. тона“, казва Зарев. Вносът на дървесина също се оказва трудно решение, първо, защото е скъп, и, второ, в повечето държави експортът се планира годишно - факт, който изключва договориране на малки количества неколкократно през годината. Истината е, че само някои от хартиените предприятия ползват дървесина като суровина - „Пиринхарт“ в Разлог и „Фабрика за хартия Стамболийски“. Останалите фирми ползват вторична хартия и целулоза, която обаче също е недостатъчна. Недостигът на целулоза е една от причините за

Ликвидираното производство на бяла хартия

в България, свидетелстват специалисти от бранша. Някога такава хартия се произвеждаше в „Лесилхарт“ - Силистра, и „Техарт“ - Мизия. Общо двете предприятия разполагаха с 80 хил. тона годишен капацитет. Впрочем фирмата в Мизия беше единственият производител в България на сламена целулоза. Тя обаче е разчетена да работи с високостеблена слама, а заради по-високите добиви през последните години се сее нискостеблена пшеница.

Освен с хартия за писане България почти не разполага със собствено производство на картон. Някога картон се произвеждаше в Никопол (около 55 хил. тона годишно) и Кочериново (около 10 хил. тона годишно). Сега фабриката в Кочериново не работи (с изключение на линията за производство на картони за яйца), а в Никопол производството тепърва се възражда, след като предприятието смени собственика си. „След падането на митата много качествени картони се внасят от Турция, Словения, Словакия и други страни“, казва Иво Груев. Така през 2001 г. в България са внесени общо над 30 хил. тона хартия и картон. Българското производство не издържа на вносната конкуренция преди всичко заради

Високата енергоемкост

Оборудването на фирмите е главно руско с много висок разход на енергия, а подмяната му е твърде скъпа. Според повечето от мениджърите на предприятията основна причина за намаления капацитет е свиването на вътрешното потребление и ниският експортен дял на сектора. Износ на велпапе на големи разстояния не е ефективен, защото то е леко, но обемно и това повишава транспортните разходи, смятат повечето специалисти в бранша. По техни изчисления ефективен би бил превозът на разстояния до 300-400 км. Преоборудването е трудна задача пред фирмите от хартиения бранш. Според експертни данни една нова машина за производство на хартия и картон струва между 60 и 150 млн. евро - сума, която е по силите единствено на инвеститори с големи финансови възможности. Така стигаме до още една сериозна причина за състоянието на хартиената промишленост - качеството на инвеститорите. Тази индустрия е вероятно единствената, в която повечето водещи предприятия вече по няколко пъти са сменили собственика си. Преди да стигнат до сегашните си собственици, по-голямата част от фирмите бяха купени или от РМД, или от компании с ограничен финансов ресурс, или минаха през масова приватизация. Фирмите, които не промениха собствеността си през годините, днес изпадат от класацията на производителите или имат твърде скромно присъствие в нея - „Рулон Искър“ фалира, недобра е съдбата и на „Техарт“ - Мизия, „Лесилхарт“ - Силистра, почти не работи и заводът за производство на картон „Рила Картборд“ в Кочериново, „Костенец ХХИ“ също работи с намален капацитет, предприятията във Варна („Чайка“) и Своге („Графобал България“) също са свили производството си. Към разложкото дружество „Пиринхарт“ отскоро има иск за несъс­тоятелност от АДВ заради дълг от близо половин милион долара. Невазивисимо от това перспективите пред хартиената индустрия в България могат да се оценят като сравнително добри с оглед на присъствието на сериозни чужди инвеститори с опит в този бранш. Производството обаче едва ли ще достигне някогашните си размери, а сравняването на днешното състояние с това отпреди 15 години би било погрешна отправна точка.

Пазарджишката фирма "Тракия папир" е лидер в класациите по приходи при производителите на хартия. Фирмата държи около 70% от производството на велпапе в страната. Дружеството е собственост на пловдивската фирма "Гехарт", която купи 55% от капитала на "Тракия папир" през 1998 г. за 7.7 млн. долара. Основен акционер в "Гехарт" е "Либеро" АД, София, собственост на кипърско дружество.
След като бе приватизирана от турския "Ъшъклар холдинг", "Хартиена фабрика Стамболийски" (каквото е новото име на бившето предприятие "Целхарт"), днес е собственост на ЕБВР и Международната финансова корпорация, които придобиха на търг активите на завода срещу вземанията си. Двете финансови институции няма да останат дългосрочно собственици на предприятието, а се очаква, след като го стабилизират, да го препродадат.
Другото голямо предприятие в бранша - бившето "ЗМК Никопол", в момента е собственост на австрийската Mayr - Melnhof Karton ("Майр - Мелнхоф картон") и се казва "Майр Мелнхоф Никопол". Това стана, след като предприятието премина през масовата приватизация, беше купено от турския "Сюзер холдинг", след това препродадено на дъщерната му фирма в Холандия "Симолеон" и в началото на тази година препродадено на австрийците. Новият собственик на завода е световен лидер в производството на рециклирани картони. Групата притежава осем завода в Европа, а годишните й продажби са на стойност 1.12 млрд. евро (2001 г.)
Пловдивското предприятие "Родина" също е собственост на чужд инвеститор. Унгарската "Дунапак" придоби през есента на миналата година 98% от акциите на "Родинвест" - дружеството, собственик на пловдивския хартиен завод. Според официално съобщение пловдивското дружество "Дунапак" е собственост на австрийската Hamburger, която притежава шест фабрики за хартия и дванадесет за опаковки в различни страни в Европа.
Чужда собственост е и заводът за хартия в Белово. Още през 1999 г. той бе купен от гръцката компания Thrace Papermill S.A. и вероятно е единственото предприятие с чужд инвеститор в бранша, чиято собственост не е променяна оттогава. "Костенец ХХИ", което произвежда главно санитарно-хигиенни материали и тънки амбалажни хартии, е собственост на "АКБ корпорация" на Николай Банев.

Атанас Калудов, изпълнителен директор на "Тракия папир": Велпапното производство не е в добро състояние, защото пазарът на опаковки е ограничен. Нашата промишленост снабдява всички други с опаковки, така че тяхното състояние рефлектира и върху нас. Съществува дефицит на отпадна хартия - около 2-3 хил. тона на месец. Това се компенсира с внос. Производството е много енергоемко - около 30% от себестойността се формират от цените на тока и природния газ. Основните суровини за нашето производство са вторична хартия и целулоза. Произвеждаме около 50 хил. тона хартия и 50 хил. тона велпапе годишно. През тази година завършваме реконструкцията на машината за производство на велпапе BHS, което ще осигури възможности за производство на 7-8 хил. тона велпапе на месец. Това е количеството, необходимо за цялата страна.
Виктор Зарев, изпълнителен директор на "Фабрика за хартия - Стамболийски": Най-сериозният ни проблем е липсата на дървесина. Българската не достига, а не можем да я внесем и от Украйна или Румъния, защото е изключително трудно, а тя е и два пъти по-скъпа. Навсякъде по света количеството се планира на годишна база, тоест в края на предходната година се договаря цялото количество за следващата. В България потребителите на дървесина са от няколко сектора на икономиката: "Свилоза" произвежда влакна от широколистна дървесина, ние и "Пиринхарт" в Разлог правим хартия, а има и десетки фирми, които произвеждат ПДЧ- и МДФ - плоскости за мебелната промишленост. Общата консумация от тези сектори е около 1.4 млн. кубика годишно. Нашата потребност е 30 хил. кубика на месец. Според нас има дефицит от поне 400-500 хил. кубика, тоест около една трета от общо необходимото количество.
Заради дефицита прекъсваме работа - миналата година фабриката започна да работи през май, но от седем месеца два не сме работили. Това е загуба по 800 хил. лева месечно. Дневната ни консумация е около 1000 кубика - във вагони това означава 25 вагона. Един кораб кара около 100 вагона. Излиза, че един кораб е потребността ни за четири дни, а аз четири месеца не мога да организирам доставката.
Отпадната хартия също е проблем - цените й скочиха за една година с 61%, и не достига. През миналата година по това време струваше 130, сега е 210 лв/тон. Дефицитът се покрива от внос, в Никопол внасят заради по-доброто си географско положение, но ние не можем да си го позволим.
Министерството на земеделието наистина изтегли много рано през годината търговете за доставка на дървесина, които са само за големите ползватели, но това още не е достатъчно. Ние ще спрем работа след една седмица пак заради липса на суровина. Във фирмата работят около 1000 души, продукцията е изключително за износ - Турция, Египет, Алжир, Саудитска Арабия и други. Едва 4-5% от производството ни е за вътрешния пазар.
Андреас Мейхофер, изпълнителен директор на "Майр Мелнхоф Никопол" (бившето ЗМК Никопол): Най-големият ни проблем е, че започваме от нулата. За развитието на производството в Никопол през последните години не са инвестирани почти никакви средства в картон машината и в нейната поддръжка. Другият не по-малък проблем е свързан с кадрите - имаме огромна нужда от млад, амбициозен, енергичен персонал. В България не е лесно да се инвестира. Подкрепата от страна на държавата е минимална, а бюрокрацията задушаваща.
Главният ни интерес, подбудил закупуването на фабриката за производство на картон в Никопол, бе породен от големия потенциал на машината, нейната работна ширина (4.3 м) и възможността й да произвежда голямо количество картон.
Иво Груев, секретар на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост: Производството у нас е около една трета от капацитета на предприятията. Българският пазар е твърде малък, а колапсът в износа на други продукти се отрази и на нашия бранш. Отрасълът даваше опаковките на тези, които имаха огромен износ - "Булгартабак", консервните предприятия, винпромите. От 14 хил. души заетите сега са около 4.5 хил. Машините за тази промишленост са много скъпи и необходимите инвестиции не са малки. Производството на хартия за писане е ликвидирано при някогашен капацитет 80 хил. тона годишно. След падането на митата много качествени картони се внасят от Турция, Словения, Словакия и други.

Финансови показатели на основните производители в бранша (млн.лв.)
Продажби Печалба/Загуба Задължения*
Компания 2001 2000 2001 2000 2001 2000
Тракия папир 33.158 28.781 0.745 0.020 2.462 1.315
Целхарт 27.292 19.858 -38.697 -38.560 175.474 155.201
Завод за хартия - Белово 26.669 31.206 0.166 0.011 20.576 21.205
Костенец - ХХИ 13.351 12.186 0.618 0.333 0.991 1.359
Унипак 12.816 13.929 0.027 0.115 3.475 2.852
Велпа - 91 11.677 11.161 -0.160 -0.221 3.350 4.422
Идустриална корпорация "Зелин" 10.464 12.833 -3.474 0.086 4.723 2.048
Олим 9.608 н.д. -0.042 н.д. 3.443 н.д.
Пиринхарт 8.240 12.895 -0.446 -0.554 6.970 6.337
Витавел 8.018 7.990 0.217 0.156 2.086 1.345

*общо дългосрочни и краткосрочни задължения

н.д. - няма данни

По данни от финансовите отчети на фирмите

„Някога хартиената индустрия беше сред водещите отрасли на икономиката. През последните години 90% от нея вече не съществува“, казва дългогодишен експерт в бранша. Макар че звучат малко пресилено, думите му характеризират до голяма степен състоянието на отрасъла в България. Два на пръв поглед противоположни извода могат да се направят от прегледа на развитието на хартиения бранш през последното десетилетие. От една страна, сривът е налице - през 2002 г. по предварителни данни са произведени около 140 хил. тона продукция при капацитет на предприятията около 400 хил. тона хартия и картон. От друга - сигурно е, че тази индустрия ще оцелее макар и със силно намалено производство, защото тя участва индиректно във всички други отрасли на икономиката, осигурявайки опаковки за тяхната продукция. Така състоянието на хартиения бранш e своеобразен лакмус за цялата икономика. Една от причините за свитото производство в хартиения отрасъл днес е

Ограниченият пазар

считат повечето специалисти. Ако някога предприятията разчитаха на индиректен износ за пазарите на бившия Съветски съюз и СИВ главно на български цигари, вина, консерви, днес този експорт е значително намален и това се отразява върху производството на хартиения отрасъл. Така, ако в САЩ например производството на велпапе се измерва с 80 кг на човек годишно, в Западна Европа - с около 45 кг, в България то е едва 8-10 кг на човек годишно (тук изобщо не става дума за производство на т.нар. бяла хартия за писане, което е ликвидирано в България; силно намалено е и производството на картон). Днес в страната се произвеждат между 72 и 80 хил. тона велпапе годишно, което е около една трета от някогашното производство в размер на 200 хил. тона.

Недостигащите суровини също са фактор за намаленото производство в бранша. „Някога хартиената промишленост в България консумираше около 800 хил. куб. м плътна дървесина, като близо една четвърт от това количество се внасяше от Коми“, свидетелства секретарят на Браншовата камара на целулозно-хартиената промишленост Иво Груев. Сега този внос е ликвидиран, а българските гори не могат да осигурят достатъчно суровини за отрасъла. По данни на Валентин Зарев, изпълнителен директор на „Фабрика за хартия Стамболийски“ (бившето „Целхарт“), производството е заплашено от спиране заради недостиг на суровина. „Общата консумация на дървесина от хартиените фабрики, дървопреработващите предприятия и „Свилоза“ е 1.4 млн. тона, а дефицитът е около 400-500 хил. тона“, казва Зарев. Вносът на дървесина също се оказва трудно решение, първо, защото е скъп, и, второ, в повечето държави експортът се планира годишно - факт, който изключва договориране на малки количества неколкократно през годината.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал