Съдът изхвърли държавата като кредитор на „Балканкар“
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

Съдът изхвърли държавата като кредитор на „Балканкар“

Съдът изхвърли държавата като кредитор на „Балканкар“

Теодора ВАСИЛЕВА
705 прочитания

Софийският градски съд (СГС) определи, че задължението на „Балканкар холдинг“ (в несъстоятелност) по Закона за уреждане на несъбираемите вземания (ЗУНК) не е доказано. Съдебният състав намира, че няма доказателства и за останалите публични вземания на държавата. Така от кредитор с вземане от 22.6 млн. лв. по ЗУНК и 5.2 млн. лв. по данъчен акт държавата има да получава едва 130 хил. лв. от холдинга.

В случая със задължението по ЗУНК съдът приема, че Агенцията за държавни вземания (АДВ) е трябвало да предостави копия от договорите за кредит между холдинга и Минералбанк и Балканбанк. Тъй като това е решението на магистратите по окончателния списък с кредиторите на „Балканкар“, държавата може единствено да заведе установителен иск в СГС. Тези дела се гледат на три инстанции, затова обикновено отнемат по няколко години. Те не спират процедурата по несъстоятелност. Отхвърлянето на държавата като кредитор по ЗУНК се оказва честа практика. Различни съдебни състави вече неколкократно са постановявали, че задължения по ЗУНК са с изтекла давност от 5 години и няма основание за изплащането им. Трансформирането на задължения към банки в ЗУНК е ставало в периода 1993-1995 г. Агенцията за държавни вземания обаче е предприела масови действия по събирането на тези вземания едва в периода 2000-2002 г. Заради изтеклия давностен срок доста собственици на приватизирани предприятия са на път да докажат, че не дължат пари на държавата. Според юристи в момента само в софийския съд има над 100 такива дела. На втора инстанция (Софийски апелативен съд) вече няколко пъти е излизал с решение, че дълг няма, защото е пропуснат срокът. Такова е било заключението на апелативните съдии от март 2003 г. по отношение на дълга по ЗУНК на „Алуком“ - Плевен, и в края на миналата година за „Елкабел“ - Бургас. Все още няма решение на трета инстанция по тези спорове.
Случаят с „Балканкар холдинг“ е малко по различен, защото при процедурата по несъстоятелност само длъжникът може да се позовава на давността. Тук вземането е оспорвано от два кредитора („Росексим“ и „Йорсет холдингс“), както и от синдика, затова съдът не е уважил довода за изтекла давност. Магистратите обаче са приели, че липсва основание за вземането, т.е. няма представени договори за кредит. Според окончателния списък с кредиторите на холдинга обезпечени вземания имат „Росексим“ (112 млн. лв.), „Йорсет холдинг“ (31 млн. лв.) и „Биохим“ (1.2 млн. лв.). Останалите приети от съда задължения на дружеството са около 10 млн. лв. Първите три дружества обаче имат обезпечения, така че при бъдеща разпродажба на активите почти сигурно само те ще получат част от парите си.

Процедурата за продажба на фалиралия холдинг от Агенцията за приватизация беше спряна с определение на СГС от април. Според източник, близък до сделката, съдът вече е отказал да се препроизнесе по случая и процедурата няма как да продължи. Миналата седмица беше отложено събрание на кредиторите, на което кредиторите трябваше да изберат метод на оценка на активите. Датата на новото събрание още е неизвестна, но реалната разпродажба на активите на холдинга технически не може да стартира преди есента. След всички тези съдийски решения държавата изцяло загуби шансове да реализира приватизационна сделка за холдинга, както и да получи някакви средства като кредитор.

Софийският градски съд (СГС) определи, че задължението на „Балканкар холдинг“ (в несъстоятелност) по Закона за уреждане на несъбираемите вземания (ЗУНК) не е доказано. Съдебният състав намира, че няма доказателства и за останалите публични вземания на държавата. Така от кредитор с вземане от 22.6 млн. лв. по ЗУНК и 5.2 млн. лв. по данъчен акт държавата има да получава едва 130 хил. лв. от холдинга.

В случая със задължението по ЗУНК съдът приема, че Агенцията за държавни вземания (АДВ) е трябвало да предостави копия от договорите за кредит между холдинга и Минералбанк и Балканбанк. Тъй като това е решението на магистратите по окончателния списък с кредиторите на „Балканкар“, държавата може единствено да заведе установителен иск в СГС. Тези дела се гледат на три инстанции, затова обикновено отнемат по няколко години. Те не спират процедурата по несъстоятелност.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK