Българските консерви - стара слава и нови проблеми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Българските консерви - стара слава и нови проблеми

Българските консерви - стара слава и нови проблеми

Основният препъникамък за сектора е недостигът на суровини, следствие от срива в земеделието

3973 прочитания

„Търся 100 тона домати, плащане веднага.“

„Изкупувам 50 тона червена капия.“ Дори да пуснат обяви с подобно съдържание в най-тиражните всекидневници, собствениците на повечето консервни фабрики в страната нямат шанс да се справят с проб­лема. През последните години снабдяването с плодове и зеленчуци се превърна в своеобразен кошмар в работата на консервните предприятия. „Масово се сключват договори, които после не се изпълняват... Ние се конкурираме с пазара на пресни плодове и зеленчуци“, оплакват се производители. Парадоксално, но дори при такава пазарна конюнктура няма кой да осигури търсените количества селскостопанска продукция. Дори в разрастващия се сегмент на плодовите натурални сокове производителите ползват главно вносни суровини - основно от Холандия, но и от Израел, Гърция, Англия и други. Производството на българското земеделие се е свило няколко пъти през последното десетилетие, а на пазара има вносни (предимно турски) зеленчуци. Така например само през първите четири месеца на тази година от внесените в страната 2850 тона ранни картофи турски са 2346 тона, от 8 хил. тона вносни домати турски са 7.6 хил. тона, при лука положението е същото - от 6350 тона внос с произход от южната ни съседка са 5400 тона. Списъкът може да бъде продължен. В такава ситуация, ако през 1989 г. са произведени близо 1 млн. тона консерви (числото включва както плодови и зеленчукови, така и месни консерви, както и сушени плодове и зеленчуци), то през 2001 г. данните сочат производство на 248 хил. тона. Производството на консерви само от плодове и зеленчуци през 2001 г. е 46 300 тона - около 24 хил. тона от това количество са преработените зеленчуци, а около 12 хил. тона - преработените плодове. Такава е днес картината в един от традиционните за българския експорт браншове. По данни на Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ), което работи по проект за стратегия за развитие на сектора, в основата на това състояние е

Разпокъсаността на площите

Според данни от аграрната статистика след възстановяването на собствеността върху земята около 2900 земеделски кооперации обработват половината от използваемите земеделски площи, като средната площ в кооперациите е около 600 хектара, сочи статистиката. Другата половина обаче се обработва от близо 800 хил. физически лица, при което средната площ на парцелите е около 1.2 хектара. В тази ситуация механизираното обработване на площите е задача с повишена трудност за повечето производители, а това директно влияе върху добивите. По тази причина селскостопанското производство в България има високи разходи, а това директно го прави губещо в борбата с конкуренцията. Ниските добиви в селскостопанския сектор в много случаи правят невъзможно участието му в реализацията на големи поръчки и дългосрочни договори. Според председателя на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци Александър Йоцев за първи път през миналата година е направен опит за субсидиране производството на някои земеделски продукти (корнишони, домати и пипер), но парите са използвани неефективно по няколко причини. „Субсидията беше разпределена на териториален принцип по социални мотиви - там, където безработицата е най-голяма, се получиха най-много пари. А това „отряза“ традиционните зеленчукопроизводителни райони“, казва Йоцев. Ограниченията за максимален размер на ползваните средства пък демотивирали едрите производители - тъкмо тези, на които би трябвало да разчита преработвателната индустрия. Така суровинната база - една от основните предпоставки за развитието на консервната промишленост, в България се оказва силно ограничена.

Малкото инвестиции

в сектора на преработващата промишленост също са една от спънките за развитието му. „Секторът не е атрактивен за чуждите инвеститори. Това не е проблем само на България“, посочва Зигрид Гинке, експерт от GTZ. Според нея инвеститорите не отдават голямо значение на добрите климатични условия в страната. Атрактивността се влияе силно от възможността за снабдяване с плодове и зеленчуци, посочва тя. Чуждите инвестиции в сектора са почти символични. Един от малкото примери за чужди капитали в бранша е българо-немското дружество „Реал консервен“ в Пазарджик. Много повече от добре работещите фирми са тези, чиито имена са останали единствено като спомен в учебниците по регионална икономика. Бившият консервен комбинат „Марица“ в Пазарджик не работи, аналогична е съдбата и на консервния комбинат „Ягода“ в Ямбол, силистренския „Нектар“, първомайската фабрика „Партизанин“, както и на предприятията в Разград, Видин, Бойчиновци и други. Гигантът „Сторко“ е в процес на възстановяване на производството, след като активите на предприятието бяха купени от дружество на производителя на соковете ВВВ Пламен Минчев. „От някогашните около 200 предприятия сега работят приблизително 50“, обяснява картината Александър Йоцев. По данни на специалисти от бранша добре работещите фирми използват около 80 - 90% от капацитета си. Това са компаниите „Дерони“, „Пловдивска консерва“, „Загора фрукт“, „Юпер“, „Солвекс-Мира“ и няколко други, по-скоро малки предприятия. Останалата част от бранша едва крета или вече е загинала. Инвестициите на зелено също са кът. По данни на GTZ в сектора в момента съществуват около 130 предприятия, но едва 50 от тях са дееспособни. Днес работят едва около 30% от капацитетите, съществували през 1989 г., сочат статистическите данни.

Силно ориентирана към износа, българската преработвателна промишленост за плодове и зеленчуци

Изгуби голяма част от някогашните си външни пазари

през последното десетилетие. По статистически данни 55% от зеленчуковите и 76% от плодовите консерви са предназначени за износ. През 2001 г. в чужбина са продадени 23 хил. тона консерви. След като непретенциозните съветски пазари от социалистическо време вече не съществуват, пазарът бавно се преориентира на запад. През 2001 г. в страните от европейския съюз са продадени 80% от българските плодови и зеленчукови консерви. За зеленчуковите основните пазари са Гърция, Полша, Германия, Италия, Белгия, Англия, Австрия, Сърбия, Франция и Чехия. В тези страни е реализиран 97% от общия износ на зеленчукови консерви; 91% от преработените плодове са продадени в Италия, Германия, Гърция, Австрия, САЩ, Холадния, Франция, Испания, Австралия, Швейцария (2001 г.). „Географията на пазара се променя“, смята Александър Йоцев. Според повечето експерти от бранша това е добра новина, защото научава българските производители да работят по западните стандарти. „Българските износители вече могат да произвеждат не само качествено, но и да поддържат едно и също качество в различни партиди“, смятат повечето експерти. На международния пазар българската продукция се конкурира главно с унгарската. Именно във връзка с експорта е и другият основен проблем на консервната промишленост в България -

Нелегалното производство

По данни на различни експерти в бранша в страната съществуват множество цехове, които работят при съмнителни хигиенни условия, преработват крадена продукция и след това я продават с марката на някой от утвърдените големи производители. „Така, от една страна, се срива имиджът на българските продукти в чужбина, а от друга страна, се ощетяват легалните производители, които работят и плащат данъци“, смятат те. Според различни мнения количеството на нелегалната продукция варира между 20 и 50% от общото производство в страната. Производителите настояват тази дейност да се инкриминира. Иначе е възможно след години в учебниците да пише, че България разполага с идеални условия за развитие на земеделието и свързаните с него сектори на икономиката, че страната е била традиционен производител и износител на плодови и зеленчукови консерви, че страната има дългогодишен опит и традиции в това производство и... какво от това?

Зигрид Гинке, експерт от GTZ - Един от сериозните проблеми на сектора е невъзможността за регулярно снабдяване със суровини. Клиентът поръчва количества, които доставчикът не може де изпълни. Лошото качество на продукцията също е проблем. Според нас целта трябва да бъде преработвателната промишленост да изкупува суровините си в България. През последните години българските производители на преработени плодове и зеленчуци изгубиха източните си пазари. Митата за внос в Русия на български консерви са по-високи от тези на конкурентните производители. Консервната промишленост има и проблем с техниката, а това е свързано с малкото чужди инвестиции в сектора. Селскостопанските продукти в България се произвеждат при високи разходи.

Слави Трифонов, координатор на проект „Изграждане на структури за пазарна реализация на плодове и зеленчуци“ - Производството е в жесток колапс. Основните причини за това са три: огромният вътрешен и външен дълг, значителният размер на сивата икономика и бандитизма. Единственият шанс за сектора са организираните доставки - не по една-две щайги извън пазарите.

Александър Йоцев, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци - Основен проблем е липсата на достатъчно информация, което прави невъзможно да се направи анализ и стратегия за развитие на бранша. Това силно затруднява защитата на националните интереси при преговорите на България с нейните партньори (например ЕС) по отношение на квоти и т.н. Трудност за фирмите от сектора е и липсата на пазари. Тези, които работят добре, са намерили оптималното сечение между качество и цена.

Константин Ламбрев, зам.-председател на управителния съвет на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци - Проблемите в селското стопанство идват от недостатъчното производство, некачественото производство, разпокъсаност, неадекватни цени и други. Развитието на сектора само с дребни стопани няма да стане. Проблем е, че реално няма достатъчно земеделска продукция. Промишлените предприятия се конкурират с пазарите за прясна консумация. Производството в България реално не може да задоволи пазара за прясна консумация, а какво остава за преработвателните предприятия? Реално секторът преработва незначителна по обем продукция спрямо 1989 г. Проблем е и сивата икономика - поне 50% от консервите, които се продават на вътрешния пазар, са от полулегитимни и нелегитимни производители.

Виктор Дюлгерски, председател на „Аграстар“ - Хисаря (производство на плодове и зеленчуци) - Ние работим основно за износ, защото цената е по-висока и плащанията - гарантирани. Доставяме и на няколко консервни комбината в страната. Реализираме на вътрешния пазар по 300400 тона капия годишно. В България проблемът е с финансирането - повечето преработватели не могат или не искат да кредитират предварително производството, а земеделските производители не разполагат с достатъчно средства.

Производство на консерви през 2001 г. (тона)
Преработени зеленчуци 24 111
- консерви 15 468
- замразени 8 379
- сушени 264
Преработени плодове 12 485
- консерви 9 407
- мармалади 0
- компоти 0
- замразени 3 078
Други плодове и зеленчуци 9 751
Общо 46 347

Източник: Германско дружество за техническо сътрудничество (GTZ)

„Търся 100 тона домати, плащане веднага.“

„Изкупувам 50 тона червена капия.“

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.