С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
14 юни 2003, 0:00, 5584 прочитания

Крими радиация

Фирми на Косьо Самоковеца и Васил Божков поискаха ремонта на АЕЦ „Козлодуй“

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Раздържавяването на ремонтно дружество на атомната централа в Козлодуй е на път да стане поредният приватизационен скандал, който този път още от началото има и силен международен отзвук. В броя си от 3 юни австрийското списание „Формат“ излезе със силно критична статия за случващото се с приватизацията на „Атоменергоремонт“ - Козлодуй, при която заради липсата на какъвто и да било опит у всички без един от кандидатите е застрашена ядрената безопасност в централата.
От четирите кандидата за покупката на „Атоменергоремонт“ - Козлодуй, най-висока цена според неофициални източници е предложила „Българска енергийна компания“ - фирма, свързвана от мнозина с Константин Димитров-Самоковеца (виж карето). Проблемът идва не само от факта, че фирмата няма опит в специфичния атомен бранш, а това според специалистите е рисково за ядрената безопасност на страната. Проблемът в сделката е и в притесненията за нездрав интерес от страна на хора, подозирани във връзка и организация на контрабандни канали и наркотрафик, което допълнително усложнява избора на бъдещия собственик.

Историята на приватизацията

След активна кореспонденция между Агенцията за приватизация и Министерството на енергетиката на 31 март е открита процедурата за приватизация на „Атоменергоремонт“. До този момент в нито едно писмо енергийното ведомство не е настоявало критерият за опит на купувача в бранша да бъде включен в критериите за оценка, макар при предишни разговори темата да е била засягана. Общо пет фирми участват в първия етап на конкурса, като агенцията допуска всичките за втория окончателен тур. Четири от тях внасят депозит и подават окончателни оферти на 10 юни. Според информация от два независими източника най-висока цена е предложена от „Българска енергийна компания“. Втора е фирмата на Васил Божков. Размерът на предложената цена не е известен, но в предварителните оферти и двете фирми са дали 10 млн. лв. за 70% от капитала на ремонтното дружество.
Малко преди изтичането на срока за окончателните оферти министърът на енергетиката Милко Ковачев пише на АП, че непременно в критериите за оценка трябва да залегне опитът на кандидата в ядрената индустрия. Надзорният съвет на приватизационното ведомство също подкрепя мнението на министъра и със свое решение от 29 май указва на изпълнителния съвет да допълни правилата за заключителния етап с изискването на 5-годишен опит. От изпълнителното ръководство на агенцията обаче обясняват, че вече е твърде късно и няма как да променят вече обявените на участниците критерии. Така дали заради закъснялата гневна реакция на енергийното ведомство или пък заради принципната позиция на АП кандидатите подават офертите си, без да е необходимо да имат понятие от ядрената енергетика. „Агенцията за приватизация е обявила критерии за втория етап на конкурса. Четири участника подадоха окончателни оферти и в момента агенцията ги разглежда“, обявиха от приватизационното ведомство.
Каквато и да е причината обаче, оттук насетне трудно някой може да бъде убеден, че в конкретния случай опитът не е важен, затова най-деликатният изход от зараждащия се скандал ще е, ако АП прекрати тази процедура, обяви нови условия пред кандидатите за доказан опит в ядрения бранш и приватизира бързо и без критики дружеството. В противен случай България наистина ще се окаже страната на неограничените възможности и нищо чудно скоро да се появят заглавия в медиите „от картофите/казината до ядрената енергетика“.
„При приватизационната процедура всички кандидати са уведомени, че дейността на дружеството е свързана с класифицирана информация, и в тази връзка на финалния етап от сделката купувачът трябва да получи разрешение за достъп от компетентните органи“, обясниха от ръководството на АП. Този механизъм може да послужи на управляващите да отсеят неподходящите кандидати.
Основният въпрос, който повдига тази приватизационна сделка обаче, е дали съмнителни капитали могат да навлизат в приватизацията и не е ли рисково да се поставя ядрената безопасност в ръцете на хора и фирми без опит и с противоречива слава.

Важно и апетитно ли е дружеството

„Атоменергоремонт“ има дългосрочен (според някои източници петгодишен) договор с АЕЦ „Козлодуй“, според който половината от ремонтите на атомната централа ще се извършват именно от „Атоменергоремонт“. За останалата половина са ангажирани „Атоменергостройпрогрес“ и „Заводски строежи“. Дружеството е важно и е абсолютен монополист в страната на определени ремонти, наричани на езика на енергетиците ремонт на „първи корпус на реактора“. За останалите ремонтни дейности фирмата има конкуренция и в България от пет фирми. „Това е невъзможно, защото договорите са по Закона за обществените поръчки и не може да са петгодишни“, смятат друг източник, също близък до сделката.
„Атоменергоремонт“ е специализирано в най-тежките ремонти в АЕЦ и почти няма компания, която да разполага с такива технологии и квалификация в България. За да влезе друга компания, трябват специални разрешителни от регулаторната комисия по ядрена енергетика, както и специфични съоръжения“, обясни специалист, близък до централата в Козлодуй. Според него от ремонта зависи безопасността на АЕЦ. Именно това е и международната част на скандала, защото сигурността на централата е мястото, по което най-често е атакувана българската централа.
Възможно е при бъдещ неподходящ собственик да се наеме и чуждестранна фирма. В бранша работят руски, чешки, западноевропейски фирми. Тогава обаче цената на ремонта може да е значително по-висока, а и ще доведе до напрежение със синдикатите. В дружеството работят между 350 и 400 души.
За инвеститорите компанията е интересна, защото държавната политика досега винаги е толерирала фирмата и печалбата е била гарантирана. Ако наистина съществува договорна обвързаност с централата, то бъдещият собственик съвсем няма от какво да се притеснява. За 2001 г. дружеството е отчело приходи от дейността от 8.12 млн. лв., а според неодитирания отчет за миналата година приходите са два пъти повече - 17 млн. лв.

Рискът неясни капитали

Новината за надпреварата между Божков и Самоковеца в сделката за „Атоменергоремонт“ кръжи и в енергийните, и в приватизационните среди от близо седмица. Коментарите, макар и при скромни доказателства за връзка със Самоковеца, далеч не са ласкави.
„Има голяма опасност в енергетиката да навлязат мръсни пари. Само по себе си не е лошо такива капитали да влизат и да заработят в икономиката, проблемът в енергетиката е, че може да се изпусне управлението и то да стане непрофесионално, а в ядрената енергетика това е фатално“, коментира за „Капитал“ Веселин Близнаков, зам.-председател на НДСВ и председател на парламентарната енергийна комисия.
„Това е най-голямата криминална афера в България след 10 ноември, която позволява огромни пари от десетгодишна контрабанда да се влеят в обществения сектор, който може да влияе след това върху икономическия живот на страната“, коментира високопоставен източник от управляващите. „Какво, като участват с мръсни пари, те ще си купят добри мениджъри“, е мнението на друг високопоставен шеф в енергетиката, предпочел анонимност. Опасенията на полицейските среди обаче са далеч по-сериозни - преминаването на пратки с надпис „Внимание - радиация“, изглежда, кара много от хората с поглед към бизнеса на мистериозния Косьо Самоковеца да се съмняват, че в тях ще има точно това, което пише. И ако има несъответствие, вътре едва ли ще има картофи.
Според източници, близки до водача в класирането - „Българска енергийна компания“, тезата за свързаност със Самоковеца е дело на самият Васил Божков, защото неговата фирма останала втора в класирането. Според тях Самоковеца нямал нищо общо с въпросната компания, нито с групата фирми на същия собственик.

Кои са кандидатите

„Кобела“ АД - София, е регистрирана през октомври миналата година. Според протокол от учредителното събрание акционери в дружеството са „Вато 2002“ ООД и Стефан Апостолов. От своя страна съдружници във „Вато 2002“ са Васил Божков, Антони Наумов и Орлин Хаджиянков. Последните двама са и в ръководството на „Кобела“. Орлин Хаджиянков е в борда на „Бургаски корабостроителници“ и „Трансимпекс“. И докато първото дружество вече неколкократно Васил Божков е обявявал за свое, за второто все още официално отрича.
В края на март съветът на директорите на дружеството е сменен и в него влизат Олег Гурбалов член на ръководството на контролираните от Божков „Йорсет холдинг“, „Бургаски корабостроителници“, „Риел 99“ и др.), Красимир Сланчев (участва единствено в „Итко инженеринг“) и Румен Семерджиев. Последният е в ръководството на „Българска енергетика“ заедно със собственика на „Риск инженеринг“ Богомил Манчев (Манчев излиза от съвета на директорите в средата на февруари).
Според източници от енергийния сектор Стефан Апостолов и Орлин Хаджиянков също са близки до инженеринговото дружество „Риск инженеринг“. „Не участвам в процедурата, но се интересувам и неофициално подкрепям този кандидат. Той има писмо за сътрудничество с „Шкода Прага“. Готов съм да си сътруднича с всеки от останалите кандидати с изключение на лидера „Българска енергийна компания“, която освен с името си няма нищо общо с енергетиката“, каза Манчев. Божков заедно с „Риск инженеринг“ кандидатства и за рехабилитацията на ТЕЦ Русе. „В консорциума е компанията на Божков „Трансимпекс“, но участват и „Шкода Прага“, „Енергоремонт холдинг“, „Енемона“ и др.“, допълни Манчев.
„Българска енергийна компания“ ЕООД е регистрирана на 22 април 2003 г. и се представлява от 32-годишната Радостина Димова. Тя няма участие в други дружества. На адреса на фирмата „Индустриална зона Орион“, ул. 3020 No34, ет. 6 са регистрирани и „Булгарплод Бояна“, „Нова Деница“, „Портови флот 99“, „РУМ Деница“, там се е провело и общото събрание на „Мина Бели брег“. Свързващото звено между всички тези дружества е Христо Ковачки. Роденият в Самоков бизнесмен напоследък е доста активен в българската приватизация. Освен горните фирми чрез дружеството си „Ел Ем импекс“ Ковачки закупи от Агенцията за приватизация и няколко ВЕЦ-а, мина „Чукурово“, „Лазерни и оптични технологии“ и др. Според полицейски източници именно Ковачки инвестира в проекти средствата на Константин Димитров, по-познат като Косьо Самокове ца. Пряка връзка като дялови съдружия или идентични имена в управляваните от двамата самоковци фирми няма. Според австрийското издание „Формат“ един от кандидатите за „Атоменергоремонт“ е предприятие, което произвежда картофи. Самият Димитров неотдавна заяви пред медиите, че се занимава с отглеждане на картофи и има консултантски бизнес. По непотвърдена информация от енергийните среди преди около месец Косьо Самоковеца е закупил „ТЕЦ Марица 3“ - Димитровград. Според други източници новият собственик е Христо Ковачки.
На фондовата борса бяха предложени 49% от капитала на енергийното дружество, останалите 51% са все още държавна собственост.
Близки до Ковачки адвокати категорично отхвърлиха каквато и да било връзка между него и Самоковеца. Според тях Васил Божков умишлено разпространявал през службите тази теза, за да може по-лесно да отстрани конкурента си от наддаването за „Атоменергоремонт“. Фирмата на Божков останала втора в състезанието с минимална разлика (под половин милион лева) в цената.
„Болкан енерджи фънд“ ООД - София, по данни на „Информационно обслужване“ във фирмата като съдружници участват „Алдима“ ООД, „Атлас балкан“ ООД, „Джей енд Ти консулт“ ООД, ОЦК АД и Стопанска и инвестиционна банка. Дружеството се управлява от Димитър Соколов и Александър Денев (член на борда на ОЦК и прокурист на „Пампорово“, и двете фирми са под контрола на СИБанк).
Съдружници в „Алдима“ са Димитър Соколов и Александър Соколов. Първият е в началото прокурист, а после и изпълнителен директор до 1999 г. на фирмата на Мултигруп „Енергия 94“. От „Ем Джи корпорация“ обявиха, че Соколов отдавна не работи за тях. Димитър Соколов е и бивш председател на Комитета по енергетика. Възможно е в последващ етап към кандидата, контролиран основно от СИБанк, да се включи и немската фирма Nucleer.
„Интератоменерго“ ООД също е новоучредена - съдружници са „Енко проект“ (собственост на австрийската компания „Енконет консултинг“), „Енергомонтаж интернешънъл“ (собственост на едноименната руска компания) и „Българска енергетична компания“. Според австрийския вестник „Формат“ в консорциума участва и испанската „Технатом“ (Technatom).
Това е единствената компания в целия дълъг списък с имена дотук, която има доказан опит в ремонта на ядрени съоръжения в световен мащаб, смятат енергетици. Според специализирани издания за атомна енергетика испанската компания е извършвала няколко ремонта и на руски реактори.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Eurowings започва да лети до София 1 Eurowings започва да лети до София

Германската авиокомпания стартира с два полета - до Щутгарт и Дюселдорф

22 окт 2019, 384 прочитания

Над половината от банките по света не биха оцелели при рецесия Над половината от банките по света не биха оцелели при рецесия

Проучване на McKinsey прогнозира нова банкова криза при сегашнтие обстоятелства

22 окт 2019, 520 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Предизвикателствата пред БНБ

Изборът на нов управител на БНБ постави началото на дебат за предизвикателствата, които стоят пред централната банка през следващите шест години. Двамата номинирани за поста до момента - Светослав Гаврийски и Иван Искров, получиха задачата да подготвят и представят пред депутатите свои концепции за развитието на банката в периода 2003 - 2009 г. Воден от желанието си да подпомогне този дебат, "Капитал" публикува акценти от концепцията за състоянието и бъдещето на БНБ, изготвена от бившия подуправител Мартин Заимов и екип от икономисти, работещи в управление "Емисионно". Документът, който доскоро беше предназначен за вътрешно ползване от служителите на БНБ, на практика е първото по-сериозно изследване за ролята и функциите на банката.

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10