Приватизация на тъмно

Всеки кандидат, разполагащ със собствени капитали, но без произход, може чрез няколко финансови операции да се сдобие с изцяло законен кредит от банка

Последният приватизационен скандал около сделката за „Атоменергоремонт“ - дружеството, което извършва ремонти в АЕЦ „Козлодуй“ - извади наяве невъзможността или нежеланието на държавата да провери кой точно придобива важни за сигурността на страната дружества. Дали поради нежелание, липса на синхрон или некомпетентност структурите, които имат законови правомощия да проверяват купувачите, досега не са показали видим резултат от работата си. А тепърва предстои раздържавяването на част от най-важните за икономиката на страната дружества - тези от енергетиката и инфраструктурата.

Агенцията за приватизация - „невинна“ по закон

Никъде в закона за приватизация във всичките му досегашни версии не е имало специален механизъм за отсяване на съмнителни купувачи. Единственото задължение на кандидат-приватизаторите е да попълнят декларация за произхода на средствата за депозита и за плащането на цената. В закона не е разписано как точно агенцията проверява данните. Най-често в декларацията е записано, че средствата са от банков кредит от дадена банка. Няма купувач, който да е бил отхвърлен заради недоказан произход на средствата.

В последния закон за приватизация дори има изрично условие за равнопоставеност, което извън няколко изключително важни за държавата сделки е абсолютно логично изискване. Проблемът идва обаче точно във връзка с изключенията, защото съвсем не е без значение кой ще държи, образно казано, шалтера за електроенергията, както и кой ще бъде собственик на тютюневия монопол, на военните заводи, на основните активи в телекомуникационния сектор, в доставките и транзита на природен газ, а в бъдеще и на петрол. Всички тези стопански сектори са тясно обвързани с това, което дефинираме като национална сигурност, и навлизането на пари с неясен произход би могло да се разглежда като пряка заплаха за сигурността на страната. Подобни сделки крият значителни дългосрочни рискове в няколко посоки. От една страна, е голям рискът от овладяване на огромни обществени средства от съмнителни групировки. „Мутрите овладяват обществени пари, каквито са тези в енергетиката, и чрез тях могат да се правят много неща, включително натиск върху правителството“, коментира икономически наблюдател. „Булгартабак“ пък например е най-големият вносител на акцизни приходи в държавния бюджет. Бъдещият собственик на тютюневия холдинг също ще има един лост за влияние върху политиците поради голямата социална значимост на отрасъла.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал