Разместване на пластовете във винарския бранш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Разместване на пластовете във винарския бранш

Разместване на пластовете във винарския бранш

„Винимпекс“ има шанс да стане частен от третия опит

3878 прочитания

Сия ВЕЛИНОВА

След първата вълна на раздържавяване, при която повечето винарни в страната станаха собственост на РМД, днес секторът е изправен пред шанса да се сдобие с нов, по-висок професионален имидж. През последните месеци нова вълна размести пластовете сред инвеститорите в няколко предприятия от бранша. Към това изминалата седмица добави и новината, че Агенцията за приватизация покани за продажбата на „Винимпекс“ „Белведере България“ - българското дружество на едноименната френска компания. Навлизането на чужди капитали в лицето на френската „Белведере“ и британската „Сторк нест истейтс“ се оценява като положителна новина за винопроизводителите. Няколко български компании („Винпром Пещера“ и варненската група ТИМ) също нееднозначно заявиха интерес за трайно участие на винения пазар.

„Белведере“ е най-вероятният нов собственик на „Винимпекс“, след като надзорният съвет на Агенцията за приватизация не одобри проектосделка с класирания на първо място кандидат - консорциум между кипърската Westphai· Consulting Limited, „Вини Сливен“ и „Стара изба 1924“, София. „Потвърждаваме офертата си от миналата година, но си запазваме правото да направим нов дю дилиджънс“, коментира пред „Капитал“ управителят на „Белведере България“ Николай Далаков. Той припомни, че „Белведере“ беше кандидат за покупката на „Винимпекс“ още при първата процедура преди две години, която беше прекратена.

Какво представлява „Винимпекс“

Някогашният монополист при продажбите на вино в чужбина днес разполага с част от сграда в столицата, дялови участия в BVC - Лондон, и „Ориент - експорт-импорт“ - Щутгарт (и двете дружества са в процедура по несъстоятелност), и 14 марки на български вина в Полша, чиято собственост в момента е предмет на правен спор между „Винимпекс“ и „Димят Полска“ (собственик на „Винимпекс Поланд“ - в несъстоятелност). В момента делото е на трета инстанция в полския върховен съд и се очаква да приключи най-рано до края на годината. Най-популярните сред тези марки са Sophia, „Искра“, „Манастирско шушукане“, „Плиска“, „Слънчев бряг“ и други. Любопитен детайл в картинката е, че с марката Sophia в Полша се продават около 20 млн. бутилки вино годишно, а „Белведере“, която има повече от 30 дружества по света, е основен играч на полския пазар на алкохол. Там компанията е собственик на две дестилерии за водка. Един от собствениците на френската компания - Кристоф Трилински, е с полски произход.

Компанията „Белведере“ вече е позната на българския винен пазар. Освен че дистрибутира основно водка Sobiesky в страната, през пролетта тя закупи активите на старозагорския „Винпром Менада“, преди това собственост на „MG корпорация“. Заедно с „Менада“ „Белведере“ придоби и „Винарска къща Сакар“, която също беше част от структурата на корпорацията на покойния Илия Павлов. Друг пример за разместването на пластовете във винарския бранш през последните месеци е неотдавнашната продажба на „Винпром Свищов“. Свищовският комбинат, доскоро собственост на РМД, бе закупен от британската компания „Уайнз“, която е част от структурата на холдинга „Сторк нест истейтс“. Това потвърди пред „Капитал“ дългогодишният търговец на вино в Лондон Иван Захариев, който е един от новите собственици на завода. „Избрахме Свищов, защото това е единственият винпром в страната, който притежава собствени лозови насаждения. В момента имаме 4280 дка лозови масиви, а предстои през следващите 12 месеца да засадим още 1000 дка. Това ще ни осигури около 55% от необходимата суровина за производството“, коментира Захариев. Друга част от новите попълнения в сектора са компании от структурата на варненската група ТИМ. Наскоро нейни фирми купиха хасковския винпром „Шато Аида“. Това е втората покупка във винарския бранш на ТИМ, след като през миналата година групировката стана собственик и на ЛВК „Сухиндол“. В сектора разширява позициите си и „Винпром Пещера“, който напоследък придоби „Гъмза“ - Плевен, „Винис“- Ямбол, и избата в Стралджа от „Домейн Бойар“.

Консолидация или реприватизация

Разместването на пластовете в сектора е логично, тъй като при първоначалното раздържавяване повечето от фирмите станаха собственост на РМД, които по правило не разполагат със сериозни финансови ресурси. Така повечето от представителите на сектора коментират вълненията в него през последните месеци. „РМД-тата като цяло са декапитализирани. Това е първият голям проблем. Вторият е, че много голяма част от РМД имат некадърно ръководство. В резултат на това те неминуемо започват да губят собствеността си. Което предпоставя процеса на реприватизация“, смята шефът на „Домейн Бойар“ Маргарит Тодоров. Според него може да се очаква продължение на процеса в друга посока - на навлизане на мултинационални компании в бизнеса. „Дори успешните фирми започват да търсят нови собственици, но това е само началото на процеса. Истинската собственост на предприятията тепърва ще се променя“, казва той. Подобна теза застъпва и Иван Захариев. „Това е един от малкото сектори в икономиката, при приватизацията на който не влязоха чужди капитали. Браншът изостана от световното развитие - липсата на финансиране, липсата на визия за бъдещето допринесоха за това. Именно тези фактори обусловиха т.нар. вторична приватизация“, смята Захариев.

Собственикът на „Дамяница“ Филип Харманджиев оценява промените като процес на консолидация. Според него фактор за засилване на тези тенденции в бъдеще ще бъде приемането на Полша в Европейския съюз. „Това неминуемо ще ограничи възможността да се продават некачествени вина на един огромен пазар. Oт една страна това ще даде шанс там да влязат производители, до този момент изтикани от досегашната конюнктура на внос на евтини съмнителни вина. От друга страна, част от досегашните износители за Полша ще бъдат изхвърлени от този пазар и ще бъдат изправени пред необходимостта да търсят нови партньорства или собственици, за да компенсират загубените си доходи“, смята той.

Според изпълнителния директор на ЛВК „Сухиндол“ Емил Димитров процесите на консолидация се обуславят най-вече от големите кредити, които са взели винопроизводителите, и невъзможността на част от тях да ги обслужват.

Ферментацията продължава

Пластовете в сектора ще продължават да се разместват, не отрича почти никой от запитаните експерти. „Белведере“ има интерес да се развива като производител в България“, коментира Николай Далаков. Така той не отрече възможността в бъдеще компанията да придобие и други винарски предприятия. Иван Захариев беше още по-конкретен: „Определено имаме интерес от по-нататъшно присъствие в България, особено на юг от Стара планина. Но най-важното засега за нас е развитието на лозовите масиви. После ще решим дали да купуваме и производствени мощности“, каза той. „Бойар истейтс“ също е обявил за продан „Винпром Русе“, но засега няма потвърждение за сделка. През последните месеци на хоризонта се появяват и редица малки винарски изби, които се ориентират към бутиково производство. Такъв е например случаят с известния в България главно покрай текстилния си бизнес Едоардо Миролио. През пролетта на тази година стана ясно, че той започва строеж на винарска изба край новозагорското село Еленово. „Ако такива производители успеят, ще заемат нишата на скъпите вина“, прогнозира по този повод Иван Захариев.

Държавната политика: В търсене на пазарни ниши за българското вино
Преоценка и преориентиране на производството в търсене на пазарни ниши за българското вино, насърчаване на инвестициите за обновяване на лозовите масиви и подобряване на качеството на продукцията. Това са основните въпроси, за чието решаване от години настояват винарите и върху които най-накрая и държавата концентрира своето внимание. Тяхното решаване се залага със стратегията за развитие на лозарството и винарството, която през седмицата беше официално афиширана от земеделския министър Мехмед Дикме. Стратегията предвижда да се увеличи кредитирането и субсидирането на лозарите и винарите, да се приемат данъчни облекчения за инвестиции в двата сектора и да се търсят възможности за акумулиране на средства за насърчаване на експорта на качествени вина.
По отношение на лозарството се предвижда държавата да насърчава производството на вино от местните сортове гъмза, мавруд и широка мелнишка лоза и обновяването на лозята чрез засаждане на 40 000 декара лозя годишно.
Една от най-важните мерки на стратегията е да се подобри контролът върху произхода и качеството на виното чрез разработване на система за кодиране на вината (въвеждане на официален контролен номер на бутилките). Липсата на постоянство в качеството сега е основен проблем не само за външния, но и за вътрешния пазар на българското вино. През последните години България загуби стабилните си пазарни позиции най-вече заради влошаващото се качество и фалшификациите му на международния пазар. Като цяло българското вино се продава на външния пазар в ниските ценови групи. Спадът в качеството доведе до отлив в търсенето му на пазари като Великобритания, Япония, Германия и скандинавските страни.
Освен ниското качество друг проблем е и лошият имидж на българското вино на международния пазар и липсата на финансов ресурс за реклама и промоция на българските вина. Част от винарските предприятия са особено активни и на вътрешния, и на международния пазар, както и в промоцията и дистрибуцията на вина, и въпреки спада в продажбите съумяват да бъдат по-гъвкави и да запазват пазарните си позиции. Като цяло обаче е необходима цялостна кампания за промоциране на българските вина. Въпреки че винарите са единодушни по този въп­рос, голяма част от тях посрещат на нож идеята за създаване на фонд с такава цел. Тази идея беше лансирана от председателя на Националната лозаро-винарска камара Никола Николов и председателя на парламентарната земеделска комисия Пламен Моллов чрез поправки в Закона за виното. Те предвиждат създаването на фонд „Българско вино“, в който за реклама и промоция да се набират по пет стотинки за всеки литър произведено вино. Подобна структура се залага да бъде създадена и със стратегията за развитие на лозарството и винарството. Част от винопроизводителите обаче засега отхвърлят идеята заради предвидената такса. Основните притеснения на винарите произлизат от неяснотата по отношение на въпросите дали и как държавата ще участва в този фонд, кой ще управлява средствата, как ще се осигури администрирането им и технически как ще се събира таксата.
Според заместник-министъра Бойко Боев тези въпроси тепърва ще се дебатират с производителите, като идеята е средствата и фондът да се управляват от бранша, но с участието на представители на държавата.

Сия ВЕЛИНОВА

След първата вълна на раздържавяване, при която повечето винарни в страната станаха собственост на РМД, днес секторът е изправен пред шанса да се сдобие с нов, по-висок професионален имидж. През последните месеци нова вълна размести пластовете сред инвеститорите в няколко предприятия от бранша. Към това изминалата седмица добави и новината, че Агенцията за приватизация покани за продажбата на „Винимпекс“ „Белведере България“ - българското дружество на едноименната френска компания. Навлизането на чужди капитали в лицето на френската „Белведере“ и британската „Сторк нест истейтс“ се оценява като положителна новина за винопроизводителите. Няколко български компании („Винпром Пещера“ и варненската група ТИМ) също нееднозначно заявиха интерес за трайно участие на винения пазар.

„Белведере“ е най-вероятният нов собственик на „Винимпекс“, след като надзорният съвет на Агенцията за приватизация не одобри проектосделка с класирания на първо място кандидат - консорциум между кипърската Westphai· Consulting Limited, „Вини Сливен“ и „Стара изба 1924“, София.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK