В надпреварата си винарите обраха гроздето зелено
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В надпреварата си винарите обраха гроздето зелено

В надпреварата си винарите обраха гроздето зелено

Земеделското министерство установи, че в домашни условия се преработва с 33% повече грозде, отколкото в предприятията

1836 прочитания

Въпреки прогнозите за добра реколта и високо качество на гроздето при старта на тазгодишния гроздобер в разгара на изкупната кампания към края на септември се оказа, че очакванията на винопроизводителите не са се оправдали напълно. Според винарите като цяло тазгодишната реколта наистина е с много по-добро качество от миналогодишната. По-топлото време през лятото и най-вече предварителните договорки за изкупуване с по-големите играчи принудиха повечето от лозарите да избързат с прибирането му, докато то все още не е натрупало необходимите захари, така че да се произведе и качествено вино. По тази причина и повечето винари се опасяват, че отново ще попаднат в омагьосан кръг заради недостатъчно доброто качество на суровината, а оттам и на винената продукция.

Официалните прогнози на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към Министерството на земеделието са, че тази година реколтата на винено грозде ще е около 200 - 230 млн. кг. Като количество тя ще е по-малка спрямо миналата година, когато общото производство беше 390 млн. кг заради измръзналите лозя през зимата. По-големият проблем за винарите обаче е, че и през тази година

Гроздоберната кампания е предрешена

в тяхна вреда заради добре познати и висящи с години проблеми около качеството на суровината.

За очертаващата се песимистична картина на фона на световните прогнози за небивала реколта са виновни и самите вино-производители, които и тази година заради опасения, че няма да успеят да задоволят потребностите си, избързаха с изкупуването на гроздето, докато то все още не е узряло напълно. Тон дават производителите на ракии, за чиято продукция не е необходимо гроздето да е напълно узряло. Явно обаче и самото земеделеско министерство ги насърчава, след като през тази година разреши добавката на захари към гроздето за увеличаване на алкохолното му съдържание, или така наречената шапталация. „Това на практика означава да се поощрява брането на неузряло грозде и да се поощряват самите производители на ракии, което обаче е пагубно за производството на качествено вино, и то в такава добра година за гроздето като тази“, коментира собственик на винзавод, пожелал да не бъде цитиран. От друга страна, лозарите също бързат да продават от страх качеството на гроздето да не се влоши или реколтата им да не бъде открадната. „Самите лозарски стопанства освен това са неефективни, лозарите работят при високи производствени разходи и си спестяват средства за обработка на масивите, което също се отразява върху качеството на гроздето и съответно на виното“, коментира Лилия Стоилова, секретар на лозаро-винарската камара. Според нея именно на липсата на грижи за качеството на суровината, а също и на влошеното състояние на лозята и тяхната разпокъсаност се дължат и проблемите с непостоянното качество на българското вино, заради което то губи позициите си на основни външни пазари (виж карето).
От търговска гледна точка изкупната кампания на гроздето протича нормално. Няма и излишен драматизъм около цените на суровината. През тази година те са малко над миналогодишните. Изкупуването на качествените бели и червени сортове като шардоне и съответно каберне и мерло върви при 45 до 50 стотинки за килограм.

От кого се диктува пазарът

Най-големият играч на пазара на грозде и през тази година остава „Винпром Пещера“. Другите виназводи, които изкупуват по-голямата част от реколатата, са „Винекс Славянци“, „Винком Бургас“, „Вини Сливен“, „Винпром Карнобат“, варненската група ТИМ със заводите си в Хасково, Сухиндол, Павликени, Добрич и Чирпан, „Домейн бойар“, „Черноморско злато“ - Поморие, „Менада“ - Стара Загора и други. От „Винпром Пещера“ обявиха, че вече са изкупили около 15 млн. кг грозде, като общо са договорили около 30 млн. кг от тазгодишната реколта. Неофициално обаче се говори, че винзаводът планира да изкупи двойно над обявените количества. Като число това изглежда внушително на фона на преработваните от винарите около 150 до 160 млн. кг грозде годишно. „Имаме възможности да изкупим и над обявените количества грозде, но засега сме планирали 30 млн. кг. Много от винарите се притесняват дали ще си осигурят суровина и по тази причина се създава усещането, че едва ли не изкупуваме много повече от необходимите количества.“, коментира Светослав Илиев, директор „Маркетинг и реклама“ на „Винпром Пещера“. Останалите по-големи играчи изкупуват до 10 - 20 млн. кг от реколтата. Обикновено по-големите винарни договарят суровината предварително, като отпускат авансово средства на лозарите за обработка на лозята, така че да си гарантират и качеството на суровината. В същото време половината от реколтата на грозде в страната продължават да изкупуват нелицензирани винопроизводители. По данни на Националната лозаро-винарска камара (НЛВК) през миналата година от т.нар. легитимни винопроизводители е изкупено 164 млн. кг винено грозде.

От агроминистерството отчитат, че в домашни условия се преработва с близо 33% повече грозде, отколкото във винарните. Произведеното в домашни условия вино според данните на ведомството е 218 млн. кг, като не е ясно на какво се базира тази статистика. Регистрираните от винарската камара винопроизводители са около 150. Произведеното през 2002 г. вино от винарската промишленост е 105 млн. литра. Такива производствени обеми засега се планират и за следващата година. Според данните на лозарската камара, след като отпада бандеролът на виното от началото на 2002 г., на вътрешния пазар се наблюдава и

тенденция на намаляване на продажбите

на вино с платен акциз. По справки от финансовото министерство през миналата година продаденото вино с платен акциз е 11 млн. литра, докато през 2001 г. то е било 23 млн. литра. Според Лилия Стоилова това означава най-вероятно, че са се увеличили продажбите на вина от нелегитимните производители. „Не е ясно каква е ситуацията и през тази година, след като от 1 януари отпадна и акцизът (от 30 стотинки на литър) върху виното“, коментира още тя. Заради липсата на контрол върху качеството от НЛВК са против и предлаганата отмяна на лицензионния режим за производството на вино. Тя се предвижда в промените в закона за виното, които са пред второ четене от парламента. Мярката, както и премахването на бандеролите и акциза върху виното обаче се подкрепят от повечето винари. „Очакваме, че след като тези промени бяха направени, ще се увеличи консумацията на вино за сметка на спиртните напитки, каквато всъщност е и целта“, коментира Христина Стоянова, изпълнителен директор на „Винком Бургас“.

Ефектът от нерешаването на проблемите (като се започне от остарелите лозя, непостоянното качеството на гроздето и виното, както и слабият контрол върху качеството на продукцията) е, че все повече се задълбочават и проблемите с пазарната реализация на виното и загубата на основни външни пазари.

Износ на български бутилирани вина (в млн. литра)
Страна200120022003 (до юли)
ЕС в т.ч.:25.719.06.3
Великобритания10.88.32.8
Германия8.86.11.9
Холандия2.11.50.4
Швеция1.81.50.5
ЦЕФТА в т.ч.11.514.06.4
Полша10.612.65.6
ОНД в т.ч.6.714.410.1
Русия 5.713.59.7
Общо54.957.627.0

Българското вино отстъпва от европейския пазар

Общият експорт на българско вино е намалял с два процента спрямо 2001 г., сочат данните на агростатистиката. Изнесени са 78 млн. литра вино общо, като се отчита ръст от пет на сто при продажбите на бутилирани вина и 17 на сто при наливните. При продажбите на пенливи вина обаче се наблюдава рязък спад. До юли тази година експортът е 37 млн. литра, което според агростатистиката е на нивото на предходната година.
Най-голям е износът на бутилирани вина, а основни пазари са Русия, Полша, Великобритания и Германия. В същото време около пазарната реализация на виното в европейските страни се очертава тревожна тенденция. През миналата година износът на бутилирани вина за ЕС е намалял с 26 на сто, и то за традиционни пазари като Великобритания и Германия. За Великобритания спадът в експорта е с 30 на сто, като продадените там през 2002 г. вина са общо 8.3 млн. литра. В Германия са продадени около 6 млн. литра вино, което също е по-малко спрямо предходната година - с 23 на сто. Причината за намалените продажби е непостоянното качество на виното и сериозната конкуренция на световните страни винопроизводители, които продават вина с много добро качество на сходни на българските винени продукти експортни цени.
За Русия експортът на вино през миналата година е нараснал от 5 до 13 млн. литра. Тенденцията на увеличаване на износа продължава и през тази година, като само за полугодието са изнесени 9 млн. литра.

Въпреки прогнозите за добра реколта и високо качество на гроздето при старта на тазгодишния гроздобер в разгара на изкупната кампания към края на септември се оказа, че очакванията на винопроизводителите не са се оправдали напълно. Според винарите като цяло тазгодишната реколта наистина е с много по-добро качество от миналогодишната. По-топлото време през лятото и най-вече предварителните договорки за изкупуване с по-големите играчи принудиха повечето от лозарите да избързат с прибирането му, докато то все още не е натрупало необходимите захари, така че да се произведе и качествено вино. По тази причина и повечето винари се опасяват, че отново ще попаднат в омагьосан кръг заради недостатъчно доброто качество на суровината, а оттам и на винената продукция.

Официалните прогнози на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ) към Министерството на земеделието са, че тази година реколтата на винено грозде ще е около 200 - 230 млн. кг. Като количество тя ще е по-малка спрямо миналата година, когато общото производство беше 390 млн. кг заради измръзналите лозя през зимата.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK