Фирмите, отрязани от Либия, ще търсят правата си в съда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Фирмите, отрязани от Либия, ще търсят правата си в съда

Фирмите, отрязани от Либия, ще търсят правата си в съда

България вече е оспорила решението на джамахирията пред нейната администрация

1651 прочитания

Месец след като четири български компании бяха заличени от търговските регистри в Либия, българската държава обмисля да възстанови правата им по съдебен път. „Ако нещата не се уредят по административен ред, ще се обърнем към съда“, заяви пред „Капитал“ заместник-министърът на икономиката Валентин Първанов по повод прекратените неотдавна регистрации.

Историята

Преди около два месеца с решение на либийското правителство са прекратени регистрациите на общо около 60 чужди фирми, които са с неуредени финансови взаимоотношения с либийската държава. При повечето от тях става въпрос главно за данъчни задължения. Запознати с проблема свидетелстват, че това е рутинна операция, която се предприема веднъж на няколко години. Между наказаните компании са и българските „Булгаргеомин - Либия“, „Геоком сървис“, „Агрокомплект“ и „Енергоимпекс“. Присъствието на първите две фирми в Триполи е свързано главно с проучване и експлоатация на нефтени находища - дейност, която от години е замразена. „Агрокомплект“ и „Енергоимпекс“ участват в строителни обекти в джамахирията.

Решението на либийското правителство стана известно на българската държава с около месец закъснение. Факт е и че самите компании в София също не са били известени за него. „Аз разбрах от вестниците“, призна служителка на една от фирмите с отнети права. То означава, че фирмите трябва да предадат документацията си на властите и нямат право да извършват каквато и да било дейност в джамахирията. В него обаче изрично е записано, че заличаването от регистрите не означава отпадане на задълженията.

Въпросителните

Наказаните български компании също имат вземания от свои либийски контрагенти. Въпреки че никой от запитаните не пожела да коментира точния размер на данъчните задължения, всички са единодушни, че става въпрос за суми от порядъка на няколко милиона долара. Несъбраните вземания от либийски партньори обаче превишават задълженията на българските фирми към Либия. Прихващането на задълженията и вземанията не е възможно, защото в единия случай става въпрос за взаимоотношения с държавата, а в другия - между фирми. Съществува още една подробност - съгласно либийското законодателство неплатените суми към държавата се олихвяват, докато междуфирмените вземания - не. Евентуално компенсиране за забавено плащане между компаниите може да бъде търсено по съдебен ред.

Възможните решения

„Вече сме предприели мерки да оспорим решението на либийското правителство по админист­ративен ред в страната“, обясни изпълнителният директор на „Булгаргеомин“ Георги Раковски. Той също отказа да съобщи за какви суми става въпрос, класифицирайки ги като „фирмена тайна“, но подчерта, че заличената регистрация в Либия няма да се отрази фатално на компанията, защото „Булгаргеомин“ има дейност и по други направления и в други държави.

Подобно е и мнението на Валентин Първанов. Според него последиците от решението на либийското правителство няма да се отразят негативно на България, защото така или иначе през последните години компаниите са имали само символично присъствие в Триполи.

Според шефа на „Агрокомплект“ Калин Георгиев, цитиран от в. „Монитор“, прекратената регистрация не означава спиране на дейността на компаниите в Либия, а само уреждане на финансовите отношения с държавата, след което те могат да продължат да изпълняват проекти там. „Възможно е, след като се уредят финансовите дела, регистрацията на фирмите да бъде подновена и те да продължат дейността си“, смята и Валентин Първанов.

Най-големият интерес от присъствието на българския бизнес в джамахирията е свързан с разработването и експлоатацията на нефтени находища. Това обаче е и най-проблематично от гледна точка на продължаване на присъствието на българския бизнес в Триполи (виж карето).

Дори да си уреди финансовите взаимоотношения с държавата, българският бизнес вече е със значително разклатени позиции пред либийските си партньори. Причината е главно в нереализираната и заплашена от провал концесия за проучване и добив на нефт в джамахирията. Концесионният договор е от 1980 г. и срокът му изтича през март 2005 г. През последните години проучването е замразено, а Либия неколкократно отказва да приеме българските доклади за търговско откритие, тъй като не отговарят на международните стандарти. Досега, по изчисления на запознати с проблема, България е вложила в проучване на находището между 150 и 180 млн. долара.Според Валентин Първанов една от надеждите за разрешаване на проблема е в регистрираната неотдавна нова фирма „Българска нефтена компания“, на която бяха прехвърлени концесионните права. „Целта ни беше да избегнем последиците от евентуален фалит на „Булгаргеомин“, която беше принципал на предишния носител на правата“, обясни Първанов. Предстои либийската страна да бъде убедена, че зад новата компания стои държавата, което не е лека задача, ако имаме предвид многократните прехвърляния на правата върху концесиите между различни фирми през последните години.
Според Първанов оптимистичен индикатор за разрешаване на концесионния казус е фактът, че при последните си действия либийското правителство е прекратило регистрацията на две от трите поделения на „Булгаргеомин“ - „Булгаргеомин - Либия“ и „Геоком сървис“, но не и на носителя на концесионните права - „Българска нефтена компания“.

Месец след като четири български компании бяха заличени от търговските регистри в Либия, българската държава обмисля да възстанови правата им по съдебен път. „Ако нещата не се уредят по административен ред, ще се обърнем към съда“, заяви пред „Капитал“ заместник-министърът на икономиката Валентин Първанов по повод прекратените неотдавна регистрации.

Историята

Преди около два месеца с решение на либийското правителство са прекратени регистрациите на общо около 60 чужди фирми, които са с неуредени финансови взаимоотношения с либийската държава. При повечето от тях става въпрос главно за данъчни задължения. Запознати с проблема свидетелстват, че това е рутинна операция, която се предприема веднъж на няколко години. Между наказаните компании са и българските „Булгаргеомин - Либия“, „Геоком сървис“, „Агрокомплект“ и „Енергоимпекс“. Присъствието на първите две фирми в Триполи е свързано главно с проучване и експлоатация на нефтени находища - дейност, която от години е замразена. „Агрокомплект“ и „Енергоимпекс“ участват в строителни обекти в джамахирията.

Решението на либийското правителство стана известно на българската държава с около месец закъснение. Факт е и че самите компании в София също не са били известени за него. „Аз разбрах от вестниците“, призна служителка на една от фирмите с отнети права. То означава, че фирмите трябва да предадат документацията си на властите и нямат право да извършват каквато и да било дейност в джамахирията. В него обаче изрично е записано, че заличаването от регистрите не означава отпадане на задълженията.

Въпросителните

Наказаните български компании също имат вземания от свои либийски контрагенти. Въпреки че никой от запитаните не пожела да коментира точния размер на данъчните задължения, всички са единодушни, че става въпрос за суми от порядъка на няколко милиона долара. Несъбраните вземания от либийски партньори обаче превишават задълженията на българските фирми към Либия. Прихващането на задълженията и вземанията не е възможно, защото в единия случай става въпрос за взаимоотношения с държавата, а в другия - между фирми.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK