Нови подводни мини пред проекта за порт Бургас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нови подводни мини пред проекта за порт Бургас

Нови подводни мини пред проекта за порт Бургас

Кабинетът оряза разширението на пристанището, за да спести 40 млн. долара

915 прочитания

Малко след като встъпи в длъжност, бившият министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров се оплака, че където и да бръкнел в ресора си, от гардеробите изпадали скелети. Месеци след като на този пост вече е Николай Василев, от бездънните скринове на транспорта продължават да излизат неприятни находки. Има един казус, който се очертава вече като цяла крипта - проектът за разширение на пристанище Бургас.

Преди две седмици правителството прие решение за редуциране на проекта с аргумента, че така ще се избегне допълнителното му оскъпяване. Министър Василев увери, че след това решение работата по модернизацията на бургаския порт ще продължи и тя ще бъде завършена до юни 2006 г.

Големите надежди

На 29 юни 1998 г. правителството на Иван Костов подписа споразумение с Японската банка за международно сътрудничество. Институцията отпусна заем от 118.3 млн. долара (договорен в йени) по проекта за разширяване на пристанище Бургас. Проектът включваше изграждане на нов терминал за насипни товари, доставка на оборудване за него, прокарване на подходен канал, издигане на нов вълнолом и драгиране на дъното, където новият канал се влива в стария. Общата стойност на всички тези работи тогава беше оценена на 129.94 млн. долара. Държавата се ангажира да финансира със собствени средства разликата между заема от японската банка и цялата стойност на проекта. За изпълнител беше избран консорциумът „Пента оушън“/ „Мицубиши“. Малко след това избухна скандал по този избор, защото се оказа, че друга японска фирма - „Тайсей“, е предлагала по-ниска цена за изпълнението. Веднага след идването на власт на правителството на Симеон Сакскобургготски първият му министър на транспорта Пламен Петров разпореди проверка на проекта. Проверката показа, че той е излишно оскъпен. Първо, защото на финалната права на конкурса за избор на изпълнител са оставени три японски фирми и така конкуренцията е била формална. Второ, заради допълнителните девет милиона долара, платени на консултанта Pasific Consultants International, за който се твърди, че е под влияние на „Мицубиши“. Малко след това проектът беше оскъпен допълнително с поне 14 млн. долара заради проблема с изхвърлянето на пясъка от изкопаването на морското дъно. Първоначално се предвиждаше масите, получени при драгажа, да се изхвърлят в залива Вромос, но Министерството на околната среда и водите не даде разрешение заливът да се използва за депонирането и в крайна сметка пясъкът се изхвърля на повече от 20 мили навътре в морето.

В резултат на всички тези изведнъж изскочили непредвидени обстоятелства проектът се оказа на стойност 149.7 млн. долара. Допълнително оскъпяване дойде и по данъчна линия - първоначално правителството на Костов не облагаше с ДДС извършената работа по проекта, но след идването на власт на сегашния кабинет това облекчение беше премахнато, обясни източник от Министерския съвет.

Аварийното приземяване

на грандиозните планове на управляващите започна преди две години. През февруари 2002 г. кабинетът взе решение да свие малко проекта, за да не го прави неприлично скъп. За целта от обхвата му беше изключено едно от четирите корабни места на новия терминал, както и един от крановете за пренатоварване на насипни товари там. Така знаменитият проект за порт Бургас поизгуби част от преследваната обща ефективност (а също и 16 млн. долара от цената), но поне не се провали. Подобна операция беше направена и п? миналия четвъртък. От обхвата на проекта беше извадено драгирането на подходния канал към пристанището. През тази седмица транспортният министър Николай Василев подписа и допълнителното споразумение по въпроса с „Пента Оушън“/“Мицубиши“. „Ако това решение не беше взето, проектът щеше да достигне стойност от около 200 млн. долара“, обясни директорката на дирекция „Координация на програми и проекти“ в транспортното министерство Снежана Ангелова. Драгажът все пак ще се извърши, но с финансиране от държавата, с изпълнител, посочен от нея и различен от „Пента оушън“/„Мицубиши“. Драгажът ще струва около 40 млн. долара и се очаква да бъде изпълнен до три години или от българска фирма, или от бъдещата Национална компания „Пристанища“.

Последните два скелета

от гардероба на пристанище Бургас също са от последните десетина дни. Първо, оказва се, че според договора с японската банка българското правителство трябва да финансира не само разликата между заема от 118 млн. долара и фиксираната първоначална стойност на проекта от 129.9 млн. долара, но и всички евентуално възникнали непредвидени разходи. И второ, излезе, че досега държавата не е платила нито цент собствени средства, въпрос, който остро е бил пов­дигнат от японската банка още през септември 2003 г. Според Снежана Ангелова това е нарушение на договора с японската банка. За него вина носи администрацията на пристанище Бургас, която е изпълнителна агенция по договора с чуждестранната институция.

Възможните решения

всъщност се свеждат до едно - изпълнението на проекта да продължи. За никого не е тайна, че прогнозите за очаквана обработка на товари от пристанището са завишени и ефективността на разширението му е съм­нителна. Експертите от транспортното министерство се въздържат да коментират тази страна на въпроса. Знае се обаче, че порт Бургас в момента обслужва главно „Кремиковци“, а прог­нозите за нуждите на стоманодобивния комбинат от обработка на товари не са оптимистични. Въпреки липсата на нови разчети за възвръщаемостта на инвестицията в порт Бургас прекратяване на проекта няма да има. Едно от обясненията за това е, че има очаквания разширеното пристанище да привлича повече клиенти. „Не можем да прек­ратим изпълнението на проекта, защото това ще донесе дипломатически проблеми заради договора с японската банка. Освен това доставката на оборудването за порта вече е започнала и ако прекратим договора с доставчика, ще му дължим неустойки“, обясни Снежана Ангелова.

Така всъщност стъпките, които държавата предстои да предприеме, стават неизбежни. Първо, от бюджетите на държавата за следващите години до 2006 г. включително ще се заделят средства за съфинансиране на проекта. Второ, отделно държавата ще плати около 40 млн. долара за драгиране на подходния канал, което включва и премахването на боеприпасите, останали от Втората световна война. Мините бяха открити на дъното на залива преди две години и именно тяхното обезвреждане съставлява основната част от допълнително необходимите 40 млн. долара. И трето - транспортното министерство ще подготви подзаемно споразумение, в което ще уточни какви са отговорностите на отделните страни по изпълнението на проекта. В сегашния договор като партньор от българска страна е записано пристанище Бургас. Според новия Закон за пристанищата, морските пространства и вътрешните водни пътища, който тази седмица беше приет от парламента на второ четене, таксите от обслужване на кораби ще отиват вече в новосъздаващата се Национална компания „Пристанища“. Цялата идея на новия закон е НК „Пристанища“ да акумулира парите от пристанищни такси и да ги инвестира целево в българските портове.

Малко след като встъпи в длъжност, бившият министър на транспорта и съобщенията Пламен Петров се оплака, че където и да бръкнел в ресора си, от гардеробите изпадали скелети. Месеци след като на този пост вече е Николай Василев, от бездънните скринове на транспорта продължават да излизат неприятни находки. Има един казус, който се очертава вече като цяла крипта - проектът за разширение на пристанище Бургас.

Преди две седмици правителството прие решение за редуциране на проекта с аргумента, че така ще се избегне допълнителното му оскъпяване. Министър Василев увери, че след това решение работата по модернизацията на бургаския порт ще продължи и тя ще бъде завършена до юни 2006 г.

Големите надежди

На 29 юни 1998 г. правителството на Иван Костов подписа споразумение с Японската банка за международно сътрудничество. Институцията отпусна заем от 118.3 млн. долара (договорен в йени) по проекта за разширяване на пристанище Бургас. Проектът включваше изграждане на нов терминал за насипни товари, доставка на оборудване за него, прокарване на подходен канал, издигане на нов вълнолом и драгиране на дъното, където новият канал се влива в стария. Общата стойност на всички тези работи тогава беше оценена на 129.94 млн. долара. Държавата се ангажира да финансира със собствени средства разликата между заема от японската банка и цялата стойност на проекта. За изпълнител беше избран консорциумът „Пента оушън“/ „Мицубиши“. Малко след това избухна скандал по този избор, защото се оказа, че друга японска фирма - „Тайсей“, е предлагала по-ниска цена за изпълнението.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.