„Алиталия“ се опитва да разпери крила на ръба на фалита
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

„Алиталия“ се опитва да разпери крила на ръба на фалита

„Алиталия“ се опитва да разпери крила на ръба на фалита

Нов директор се заема със спасяването на италианската авиокомпания

1059 прочитания

Още един гигант, с който бяхме свикнали, заби нос дълбоко в авиокризата. Италианската авиокомпания „Алиталия“ е поредната жертва сред големите превозвачи и за мнозина това е само един отдавна предизвестен край, който тридневната стачка в последните дни на април със сигурност няма да облекчи. След тридневен хаос във всички италиански летища равносметката е 1300 анулирани полета и над 160 хиляди изнервени пътници, които обещаваха да не летят никога повече с „Алиталия“. По първоначални изчисления стачката е коствала на италианския превозвач 20 млн. евро. Същевременно синдикатите настояваха правителството да финансира отново превозвача, въпреки че подобна стъпка зависи не само от възможностите на държавата, но е обвързана най-вече с нормативните изисквания на ЕС за конкуренцията. С подновяването на преговорите правителството, което е собственик на 62% от компанията, предупреди синдикатите, че ако не отстъпят крачка назад, ликвидацията на компанията е неизбежна. След дълги и изтощителни срещи беше намерено спасително решение, а именно да се дадат широки правомощия за новия ръководител на „Алиталия“ Джанкарло Чимоли (известен с оздравяването на италианските държавни железници), който ще съвмести длъжностите президент и изпълнителен директор; дейността на превозвача да се раздели и да се създадат две отделни дружества (полети и обслужващ сектор); „Алиталия“ да се превърне в холдинг, който да контролира 50.1% от двете нови дружества. Въпреки че все още липсват детайли, реорганизацията ще включи съкращаване на персонал и олекотяване на разходите - несъмнено най-болната синдикална тема. Междувременно профсъюзите поеха ангажимент да спрат всякакви протестни действия, „докато не бъде преодоляна кризисната ситуация“.

Проблемите на италианския национален превозвач не могат да се определят като изненадващи, защото държавната авиокомпания е губеща от поне десет години. Загубата нарасна от 233 млн. евро през 2002 г. до над 510 млн. евро през 2003 г. „Алиталия“ е класически пример за голяма национална авиокомпания с традиции и дестинации в цял свят, дългогодишен символ на елегантност, лукс и безспорен италиански вкус. Както е известно обаче, тези елементи вече не са достатъчни, за да осигурят пътници и печалба.

Подобно на повечето големи авиокомпании „Алиталия“ се изправи пред феномена на превозвачите low cost, които покриха капилярно Стария континент, обслужвайки не само традиционните дестинации, но и второстепенни летища и центрове, пренебрегвани от големите компании. И докато останалите „големи“ организираха партньорства, за да подобрят обслужването и увеличат дестинациите си на ниски цени, „Алиталия“ продължаваше да разчита на държавните субсидии, за да закърпи собствения си баланс. Години наред се говори за необходимостта от нов план за излизане от кризата и реструктуриране на цялата система, за създаването на приоритетни партньорства с компании като френската Air France и холандската KLM. Но често опитите за прилагането им в практиката се свеждат до политически и профсъюзни дразги. Управляващите (минали и настоящи) неизбежно се съобразяват с политическата тежест на решенията, засягащи националния превозвач; синдикатите, които са традиционно силни в Италия, често се ограничават в защита на парадигмата заплати - постоянни работни места, блокирайки възможността за истински радикални промени. Последният път, когато се заговори за неот­ложното решаване на проблема „Алиталия“ през октомври 2003 г., правителството прие решение за раздържавяването на компанията с цел привличане на нови инвестиции и план за съкращения на работни места. Оттогава синдикатите се противопоставят на правителствените предложения за временни договори и съкращаване на 1200 служители, въпреки че със своите над 20 хиляди служители „Алиталия“ е една от най-многочислените авиокомпании.

Нерешени спорове от миналото между местните и централните власти са в основата на безплодната конкуренция между двете междуконтинентални летища в Рим и Милано. Докато конкурентите залагаха на един-единствен център за далечните полети като „Шарл дьо Гол“ в Париж или лондонския „Хийтроу“, Италия заложи на изграждането на два големи полюса и както показа практиката, загуби. Друга стратегическа слабост е разнородният самолетен парк, чиято поддръжка се оказва неоп­равдано по-скъпа.

Още един гигант, с който бяхме свикнали, заби нос дълбоко в авиокризата. Италианската авиокомпания „Алиталия“ е поредната жертва сред големите превозвачи и за мнозина това е само един отдавна предизвестен край, който тридневната стачка в последните дни на април със сигурност няма да облекчи. След тридневен хаос във всички италиански летища равносметката е 1300 анулирани полета и над 160 хиляди изнервени пътници, които обещаваха да не летят никога повече с „Алиталия“. По първоначални изчисления стачката е коствала на италианския превозвач 20 млн. евро. Същевременно синдикатите настояваха правителството да финансира отново превозвача, въпреки че подобна стъпка зависи не само от възможностите на държавата, но е обвързана най-вече с нормативните изисквания на ЕС за конкуренцията. С подновяването на преговорите правителството, което е собственик на 62% от компанията, предупреди синдикатите, че ако не отстъпят крачка назад, ликвидацията на компанията е неизбежна. След дълги и изтощителни срещи беше намерено спасително решение, а именно да се дадат широки правомощия за новия ръководител на „Алиталия“ Джанкарло Чимоли (известен с оздравяването на италианските държавни железници), който ще съвмести длъжностите президент и изпълнителен директор; дейността на превозвача да се раздели и да се създадат две отделни дружества (полети и обслужващ сектор); „Алиталия“ да се превърне в холдинг, който да контролира 50.1% от двете нови дружества. Въпреки че все още липсват детайли, реорганизацията ще включи съкращаване на персонал и олекотяване на разходите - несъмнено най-болната синдикална тема. Междувременно профсъюзите поеха ангажимент да спрат всякакви протестни действия, „докато не бъде преодоляна кризисната ситуация“.

Проблемите на италианския национален превозвач не могат да се определят като изненадващи, защото държавната авиокомпания

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK