Западна офанзива за модернизацията на българската армия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Западна офанзива за модернизацията на българската армия

Западна офанзива за модернизацията на българската армия

1306 прочитания

Големи западни производители на оръжие и военно оборудване в повечето случаи ще бъдат изпълнители по приоритетните обекти за модернизация на българската армия. Това стана ясно по време на конференцията „Членството в НАТО: възможности за търговия и инвестиции в Югоизточна Европа“, организирана преди седмица от Американската търговска камара в България. Желание за участие в предстоящите търгове за модернизация на армията проявяват повечето чуждестранни гиганти в отбранителната промишленост. Свои представители в конференцията в София изпратиха „Рейтиън“, „Нортроп Груман“, „Моторола“, „Локхийд Мартин“, „Елбит системс“, „Талес“, EADS, „Юнисис“, „МанТех“, „Аления“.

Кабинетът одобри преди месец 11

Приоритетни инвестиционни обекта

за модернизация на въоръжените сили на обща стойност 1.5 млрд. лв. Парите ще бъдат отпускани през следващите няколко години, срокът за изпълнение на програмата все още не е уточнен. В списъка на приоритетните армейски инвестиции са включени покупка на нова автомобилна техника за армията, покупка на нови и възстановяване и модернизация на вертолетите на ВВС, покупка на нови изтребители, транспортни самолети и комуникационна техника, проектиране и строителство на кораби, клас многоцелева корвета, модернизация и покупка на кораби втора ръка, брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването, утилизация на излишните оръжейни запаси. Според правителственото решение за одобряване на обектите от 27 май срокът, в който министерствата на икономиката, отбраната и финансите трябваше да разработят критериите за участие в търговете за избор на изпълнители, беше един месец. Засега критериите не са подготвени, но се очаква да бъдат уточнени съвсем скоро, съобщи вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева. Освен финансовите параметри на офертите при оценката им ще се взимат предвид и предложенията за офсетни споразумения, които за по-големите търгове ще са задължителни, добави тя.

Преди няколко месеца за пръв път в българското законодателство беше предвидена правна възможност за сключване на т.нар. офсетни сделки. Според определението в Закона за обществените поръчки това са компенсаторни споразумения, при които спечелилият поръчката се задължава да инвестира част от средствата, получени по договора, в български предприятия или стоки и да ползва местни поддоставчици. Предвиждаше се специална наредба на МВР и МО да определи условията и реда за сключване на компенсаторни споразумения, както и случаите, в които се допускат. Засега такъв документ не е приет от правителството.

За пръв път за офсетна сделка във военния сектор се заговори преди повече от година. Тогава Министерство на отбраната покани водещи европейски и американски фирми в наддаването за обновяване на летателния парк на армията. Все още обаче до конкретен договор не се е стигнало. В края на миналата година министърът на отбраната Николай Свинаров подписа рамков договор с „Даймлер - Крайслер“ за модернизация на автомобилния парк в българската армия. Проектът за модернизацията ще обхване 12 900 транспортни единици (джипове, камиони, автобуси и други превозни средства) и ще се изпълнява поетапно в рамките на осем години. Според министър Свинаров стойността на целия проект е трудно да бъде определена, но вероятно ще бъде между 500 милиона и 1 млрд. лв. Минимум 70% от стойността на проекта ще бъде реализирана по офсетна програма с български предприятия подизпълнители. Окончателен договор с „Даймлер - Крайслер“ все още не е подписан.

Основната критика

към подобни офсетни програми е, че държавата (т.е. данъкоплатецът) плаща по-скъпо за дадена стока или услуга срещу неясни инвестиционни ангажименти, вместо да обяви търг и да избере най-изгодната оферта. От друга страна обаче, държавните поръчки по цял свят са начин да се „спечели“ бъдещ инвестиционен проект на някой от гигантите в сектора. Дали България ще успее успешно да приложи модела все още е рано да се прогнозира. Сигурно е обаче, че още догодина първата офсетна сделка ще е стартирала.

Покупката на западни лицензи - изход за военната промишленост

Покрай приемането на България в НАТО все по-актуален става въпросът за това как българските предприятия от ВПК ще се впишат в новата ситуация, какви са възможностите им да произвеждат оръжие според стандартите на НАТО. Отговорът съвсем не е еднозначен и голяма част от него се съдържа в миналото на българския военнопромишлен комплекс. В най-добрите години за сектора износът е достигал около 4 млрд. долара (за сравнение през последните една-две години е около 100 млн. долара), като 90% от производството е било предназначено за експорт. Пазарите обаче са предимно държавите от бившия Варшавски договор, Близкия и Средния изток, Северна Африка, Индия и други, а производството ни е изключително по съветски стандарт.
„България е един от най-големите клиенти на бившия Съветски съюз за покупка на лицензи. Закупили сме от СССР толкова лицензи за производство на оръжие, колкото всички бивши социалистически страни, взети заедно“, илюстрира ситуацията председателят на браншовата камара по отбранителна промишленост Стефан Улев.
Продуктовата структура на изделията и специализацията на заводите е в рамките на Варшавския договор - България произвежда преди всичко малки оръжия, леко въоръжение, бронетранспортьори и електроника. Около една трета от производството е по линия на кооперирането с други партньори от бившия социалистически блок.
От друга страна, след приватизацията на фирмите от ВПК новите собственици (преди всичко работническо-мениджърски дружества) имат ограничен достъп до свежи капитали, което прави инвестирането в нови технологии задача с повишена трудност.
С такова наследство производството на оръжие по НАТО стандарти, макар че секторът разполага с добре квалифицирана работна ръка, изглежда по-скоро хипотетична възможност. За да се превърне то във факт, страната трябва да закупи лицензите за такова производство. Основните собственици на лицензи в световен мащаб са САЩ, Англия, Франция. „Основната инвестиция, необходима сега, е лицензионната документация“, казва Стефан Улев. Според заместник-министъра на икономиката Радослав Бозаджиев България има добър потенциал в областта на комуникациите, радиолокацията и биохимичната защита, докато изоставането е по отношение на конвенционалното стрелково оръжие. Според заети от сектора добър потенциал за развитие имат „Аркус“ - Лясковец, „Арсенал“ - Казанлък, „Самел 90“ - Самоков, ВМЗ - Сопот, „Оптикоелектрон“ - Панагюрище.

Големи западни производители на оръжие и военно оборудване в повечето случаи ще бъдат изпълнители по приоритетните обекти за модернизация на българската армия. Това стана ясно по време на конференцията „Членството в НАТО: възможности за търговия и инвестиции в Югоизточна Европа“, организирана преди седмица от Американската търговска камара в България. Желание за участие в предстоящите търгове за модернизация на армията проявяват повечето чуждестранни гиганти в отбранителната промишленост. Свои представители в конференцията в София изпратиха „Рейтиън“, „Нортроп Груман“, „Моторола“, „Локхийд Мартин“, „Елбит системс“, „Талес“, EADS, „Юнисис“, „МанТех“, „Аления“.

Кабинетът одобри преди месец 11

Приоритетни инвестиционни обекта

за модернизация на въоръжените сили на обща стойност 1.5 млрд. лв. Парите ще бъдат отпускани през следващите няколко години, срокът за изпълнение на програмата все още не е уточнен. В списъка на приоритетните армейски инвестиции са включени покупка на нова автомобилна техника за армията, покупка на нови и възстановяване и модернизация на вертолетите на ВВС, покупка на нови изтребители, транспортни самолети и комуникационна техника, проектиране и строителство на кораби, клас многоцелева корвета, модернизация и покупка на кораби втора ръка, брегова радиолокационна система за контрол на корабоплаването, утилизация на излишните оръжейни запаси.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK