„Китайско чудо“ и в леярското производство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Ало, Маджо

„Китайско чудо“ и в леярското производство

„Китайско чудо“ и в леярското производство

Браншът е заплашен от конкуренцията на евтина продукция от азиатската държава

3391 прочитания

Заплахата на Китай за текстилното производство в световен мащаб е на път да се повтори и в леярския бранш. И двата отрасъла са експортно ориентирани, което ги прави силно зависими от конкуренцията на международните пазари. Китайската инвазия в областта на чугунолеенето и машиностроенето вече се чувства от българските фирми и може да доведе до сериозна загуба на приходи в държавата.

Китай - видима заплаха

Основна конкуренция през последните години за българските и европейските производители е китайската продукция, която е на ниска цена, а вече и с добро качество. Износът на стомана от азиатската държава през миналата година се покачи до 8.2 млн. тона, което е с 24% повече спрямо предходната 2002 г. Овладяването на целия производствен цикъл: суровини - отливки - машини, е причината да се заговори за „китайско чудо“ в този бранш. Мащабът на производство е причина за ниската крайна цена на продуктите. Китай държи 20% от производството на стомана в света, като за миналата година в азиатската държава са били произведени 220 млн. тона. В резултат на това купувачите на български машини и отливки напоследък търсят евтини заместители от Китай. България трудно може да се справи с такава конкуренция заради лошата координация между доставчиците на суровина и леярните, смята Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене.

Рецесия по света и у нас

За ужас на производителите по света китайската заплаха идва в най-неблагоприятния момент. Инвазията на азиатската държава завари бранша в период на рецесия. Причината е, че инвестициите в тежката промишленост се възвръщат по-бавно в сравнение с други отрасли. За България проблемът е още по-болезнен, тъй като задаващата се евтина и сравнително качествена китайска продукция завари леярския бранш недостатъчно преструктуриран и способен за борба с конкуренция от такива мащаби.

Ситуацията в леярните съвсем не е оптимистична. Предприятията са строени с големи мощности, за които няма достатъчно потребление. Леярството е тясно свързано с машиностроенето и всички отрасли, където производството на изделия е невъзможно без отливки. През миналата година България е произвела 70 хил. тона отливки, като 50% от тях са били за износ. За външния пазар са предназначени и 90% от машините, които се комплектуват с части от леярското производство. Броят на леярните в страната не е повече от 60, по-голяма част от тях са обособени като цехове в състава на машиностроителните предприятия. Почти всички са приватизирани от РМД-та и приватизационни фондове, което е главната причина за липсата на достатъчно свежи инвестиции, защото повечето от сегашните собственици нямат финансови ресурси. Обновлението е задължително условие за конкурентоспособността на сектора. Въпреки че от години отрасълът е в частни ръце, модернизирането на наследените мощности става доста бавно. Оправданието на собствениците е, че липсва ресурс за инвестиции в ново оборудване. „Българските банки са по-склонни да отпускат потребителски кредити, отколкото за промишлеността, която движи икономиката“, смята Красимир Дачев, собственик на „Група технология на металите“ АД. Стратегическите инвеститори са особено необходими в отрасъла, защото освен новите производствени технологии те имат и разработени пазари за продукцията. Засега чуждестранни инвеститори присъстват само на три места - германската компания „Зииндустри гезелшафт“ притежава акции в „Оптикоелектрон“ - Панагюрище, германската ДФГ притежава дялове от бившия завод за магнитни носители в Пазарджик, а холандска компания притежава 51% от „Чугунолеене“ АД - Ихтиман. Мненията на хората от бранша са, че ролята на държавата е

Не да помага - просто да не пречи

Правителството няма ясно изразена визия за състоянието на отрасъла, доколко той може да е приоритетен и каква да бъде политиката спрямо него. Oще се говори за гафа на високопоставен служител във военното министерство, който на проявения интерес от представители на НАТО към продукцията на един от заводите отговорил, че той е закрит. „А предприятието не само работи, но в него са направени и големи инвестиции“, коментира източник от бранша, пожелал анонимност.

Тромавата администрация също спъва работата на производителите от сектора. Всяка машина, необходима за обновление на производството, преди да бъде внесена в страната, трябва да има разрешение от Министерството на икономиката за възможна двойна употреба. Забавянето с няколко месеца понякога обезсмисля инвестицията. Износът също губи от бюрокрацията. Последствията тук са много по-сериозни, защото в условията на свободна конкуренция западните купувачи отказват да сключват договори с производители, които бавят доставките. За да решат проблемите в леярския бизнес, производителите се обединяват в браншови камари и лобират за общите си интереси пред държавните институции. Присъединяването към Европейския съюз поставя високи изисквания към фирмите от бранша. Този вид производство често пъти води до големи замърсявания на околната среда и затова се налагат инвестиции в по-екологични технологии. Добре известно е, че инвестициите в екология са по-трудно възвращаеми и затова предприятията предпочитат да пестят разходи именно за сметка на пораженията върху околната среда.
Секторът изпитва и сериозен недостиг на квалифицирани кадри, което се дължи до голяма степен и на лошите условия на труд. Подобряването им е също сред задължителните изисквания на ЕС, но, изглежда, засега не попада сред приоритетите на собствениците.

Нестабилният пазар на суровини

Секторът е голям консуматор на скрап и това го прави силно зависим от движението на цените на суровината на световния пазар. Необходимото количество чугунен скрап за леярското производство в България е около 35 хил. тона годишно. Общото потребление на черен скрап от фирмите в металургията е 1.2 млн. тона на година. Докато предприятията продължават да изпитват недостиг на суровина, износът на скрап расте. През миналата година са изнесени 560 хил. тона стоманен скрап, а само за първите четири месеца на тази са били експортирани 550 хил. тона - основно за Гърция, Турция и Македония. „Дори когато чуждестранният потребител предлага по-ниска цена за скрапа, фирмите доставчици предпочитат него като клиент, защото купува по-големи количества, отколкото българските предприятия“, коментира Илия Келешев.

Дефицитът на чугунен скрап затруднява производството на отливки. Търговците на метали не са заинтересувани да отделят чугунения скрап от стоманения, необходим за леярните. Самите предприятия също нямат възможност да отделят сами необходимия за производството скрап от ненужния, а чуждестранните купувачи са склонни да купуват на едро без предварително разделяне на суровината. Недостигът на скрап принуждава българските предприятия да внасят от Украйна на цени около 300 долара за тон. През февруари тази година цената на чугунения скрап на българския пазар се повиши до 400 лева за тон. Това доведе до оскъпяване и на металообработващите машини с над 6%. За останалите видове машини оскъпяването варираше между 2.5% и 5%. За някои предприятия това доведе до намаляване на производството и дори спиране на леярни.

Има ли светлина в тунела

В случай че в сектора не навлязат стратегически инвеститори, за да подобрят качеството на продукцията, част от леярните ще бъдат закрити до 2007 г. „Преди да инвестират в българското машиностроене, чуждестранните инвеститори проучват дали са налице поддоставчиците - леярските предприятия“, заяви Людмил Михайлов, заместник-председател на Българската агенция за инвестиции. Анализаторите прогнозират, че леярското производство ще нарасне в следващите години заради появилия се интерес на стратегически инвеститори и увеличаване на продукцията на българското машиностроене. Големи фирми като „Бош“, „Даймлер Крайслер“ и „Дженерал електрик“ правят поръчки в българските леярски предприятия. Чуждестранните инвеститори имат интерес да развиват все по-голяма част от основното си производство в страни като България заради по-евтината работна ръка, която води и до по-ниска себестойност на крайните продукти. Единствено притокът на чужди инвестиции може да бъде гаранция, че българското леярство и машиностроене ще оцелеят в условията на все по-засилващата се конкуренция.

Произведени отливки от чугун в някои от основните производители (в тонове)
Фирма2002 г.2003 г.2004 г. (очаквано)Износ за 2004 г. (в % от производството)
1. „Чугунолеене“ АД, Ихтиман12 27011 04020 00080%
2. „Прогрес“ АД, Ст. Загора80008000800040%
3. „Метаком СЛЗ“ АД, Плевен16651645190032%
4. „Осъм“ АД, Ловеч894811320085%
5. „Леярмаш“ ООД, София1213201424005%
6. „Машстрой“ АД, Троян165917391400-
Източник: Браншова камара по машиностроене

@@table:[email protected]@

Заплахата на Китай за текстилното производство в световен мащаб е на път да се повтори и в леярския бранш. И двата отрасъла са експортно ориентирани, което ги прави силно зависими от конкуренцията на международните пазари. Китайската инвазия в областта на чугунолеенето и машиностроенето вече се чувства от българските фирми и може да доведе до сериозна загуба на приходи в държавата.

Китай - видима заплаха

Основна конкуренция през последните години за българските и европейските производители е китайската продукция, която е на ниска цена, а вече и с добро качество. Износът на стомана от азиатската държава през миналата година се покачи до 8.2 млн. тона, което е с 24% повече спрямо предходната 2002 г. Овладяването на целия производствен цикъл: суровини - отливки - машини, е причината да се заговори за „китайско чудо“ в този бранш. Мащабът на производство е причина за ниската крайна цена на продуктите. Китай държи 20% от производството на стомана в света, като за миналата година в азиатската държава са били произведени 220 млн. тона. В резултат на това купувачите на български машини и отливки напоследък търсят евтини заместители от Китай. България трудно може да се справи с такава конкуренция заради лошата координация между доставчиците на суровина и леярните, смята Илия Келешев, председател на Браншовата камара по машиностроене.

Рецесия по света и у нас

За ужас на производителите по света китайската заплаха идва в най-неблагоприятния момент. Инвазията на азиатската държава завари бранша в период на рецесия. Причината е, че инвестициите в тежката промишленост се възвръщат по-бавно в сравнение с други отрасли. За България проблемът е още по-болезнен, тъй като задаващата се евтина и сравнително качествена китайска продукция завари леярския бранш недостатъчно преструктуриран и способен за борба с конкуренция от такива мащаби.

Ситуацията в леярните съвсем не е оптимистична. Предприятията са строени с големи мощности, за които няма достатъчно потребление. Леярството е тясно свързано с машиностроенето и всички отрасли, където производството на изделия е невъзможно без отливки. През миналата година България е произвела 70 хил. тона отливки, като 50% от тях са били за износ. За външния пазар са предназначени и 90% от машините, които се комплектуват с части от леярското производство. Броят на леярните в страната не е повече от 60, по-голяма част от тях са обособени като цехове в състава на машиностроителните предприятия. Почти всички са приватизирани от РМД-та и приватизационни фондове, което е главната причина за липсата на достатъчно свежи инвестиции, защото повечето от сегашните собственици нямат финансови ресурси. Обновлението е задължително условие за конкурентоспособността на сектора. Въпреки че от години отрасълът е в частни ръце, модернизирането на наследените мощности става доста бавно. Оправданието на собствениците е, че липсва ресурс за инвестиции в ново оборудване. „Българските банки са по-склонни да отпускат потребителски кредити, отколкото за промишлеността, която движи икономиката“, смята Красимир Дачев, собственик на „Група технология на металите“ АД.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK