Публично-частните партньорства още не са това, което са
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Публично-частните партньорства още не са това, което са

Публично-частните партньорства още не са това, което са

ПЧП моделът може да направи икономиката по-конкурентна, но проектите се броят на пръсти

2191 прочитания

„Публично-частно партньорство“ е формула, която в България вече е равнозначна на какво ли не. Употребата и може нагледно да се оприличи с тази на думата чай. Чаят (Camellia sinensis) е точно определено растение или освежаващата течност от попарените му във вряла вода листа. Нещо повече, разновидностите му (черен, зелен, Улонг и бял чай) представляват различен начин на обработка на едни и същи листа от въпросното храстче. В кафенетата из страната обаче, ако на човек му се пие нещо топло и не дотам кофеиново, той не моли за билкова отвара от мащерка, мента, липа и т.н., а отново поръчва (билков) чай.

Тази повсеместна употреба на чая е практически удобна за всеки, бил той барман, сервитьор, клиент или доставчик. Също толкова повсеместно обаче започва да се използва и фразата публично-частно партньорство (ПЧП), която поне за политиците в България

Удобно се отъждествява

с всяка форма на диалог между бизнес и правителство. И докато такъв диалог е необходимата основа за осъществяване на ПЧП, тя не изчерпва същността му. По време на дискусия от седмицата програмният директор на Института за пазарна икономика Красен Станчев определи публично-частното сътрудничество като „частно предлагане на публични услуги на конкурентен принцип.“ Следователно доколко успешен е ПЧП подходът в България може да се измери чрез броя завършени и работещи проекти, които предоставят публични услуги. Както отбелязва пък Николай Минков, председател на комисията по енергетика и ютилитис към Българската международна стопанска асоциация, качеството на публичните услуги „влияе на привлекателността на националната икономика“. Затова те са и непряк показател за нейната конкурентоспособност. В една от презентациите на провелия се през седмицата в НДК форум „Развитие на публично-частното партньорство“ Жаклин Кулидж, програмен координатор за Европа на FIAS (част от групата на Световната банка), отбеляза колко важно е участието на частната страна при съставянето на различни работни групи, в които да канализират интересите и гледните си точки пред политическия елит. Нещо подобно се случи в понеделник с инициативата на правителството да включи неправителствени организации в бъдещите оперативни групи по усвояване на еврофондовете. Кулидж нарича това

Публично-частен диалог

- нещо, което макар и добра инициатива и необходимо условие, не се припокрива напълно с термина публично-частно партньорство.

По думите на различни високопоставени участници в споменатия форум публично-частно партньорство е „поемане от частния сектор на публични задачи“, „повишаване на ефективността на проекти чрез разпределяне (между публичен и частен сектор) на риска и фокусиране върху целите“, „споразумение за бизнес решение, при което публичният сектор е съгласен частната страна да е на печалба, след като набави средства и поеме риск в точно определени фази/области на проекта“. Тези различни обяснения водят до едно и също - прозрачни и предвидими отношения между бизнес и държава при реализиране на конкретни проекти. Всичко това обикновено се постига със създаване на специализирано за целите на даден ПЧП проект дружество (special purpose vehicle - SPV) и договор за концесия. Въпросът е доколко тези принципи са реалност, или по-скоро остават все още в сферата на пожеланията за България. Бруно де Казале, съдружник в голямата международна адвокатска кантора Gide Loyrette Nouel (участваща в подготовката за концесионирането на летища Варна и Бургас), отбелязва, че в България все още има твърде малко проекти, осъществени на принципа на ПЧП и затова страната се нуждае от агенция по концесиите. Казале цитира проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие, според което България е с втория най-добър и пълен закон за концесиите измежду държавите от региона, но изостава значително при ефективното му прилагане. На форума в НДК вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева посочи модела на публично-частните партьорства като една от възможностите за

Подобряване на конкурентността

на българската икономика. Според Шулева правителството е възприело политики за облекчаване дейността на частния бизнес, защото той създава благосъстоянието. Вицепремиерът цитира и тазгодишните резултати от доклада на Световния икономически форум в Давос, според които България напредва със седем места спрямо миналата година в индекса за конкурентоспособност на бизнеса. Може да се добави обаче, че въпреки това страната заема незавидното 70-о място сред 93 държави, за които данните в проучването са по-надеждни (изследвани са общо 104 страни).

Според същия доклад бизнес средата в България е по-развита от фирмите, т.е. те не използват целия и потенциал. Експерти от основните работодателски организации считат това заключение за спорно. Още по-спорно става то, ако се погледне в контекста на ПЧП начинанията. По различни мнения на наблюдатели единствените два значими проекта, осъществени на този принцип, са концесията за столичното водоснабдяване и рехабилитацията на ТЕЦ „Марица-изток 3. Други по-малки проекти или такива, които още не се дискутират широко, като че ли се случват по-скоро по инициатива на едрия бизнес с международно участие. Примерите включват създаването на „Средногорие енергиен консорциум“ в началото на 2002 г. (лобиращ за включването на региона и намиращите се там предприятия за цветни метали към газоразпределителната мрежа на страната), газификацията на 26 града от „Овъргаз“, както и многобройните по-малки проекти около „Видима идеал стандарт“ в Севлиево и „Юмикор мед“ в Златица и Пирдоп. Камен Колев, главен директор в Българска стопанска камара (БСК), добавя към списъка с успешни ПЧП инициативи и концесиите на минерални извори, мини и кариери. В същото време председателят на БСК Божидар Данев отбелязва, че мощният инструмент за подобряване на конкурентоспособността, какъвто е подходът публично-частно партньорство, не се използва пълноценно в България. Като доказателство Данев посочва, че няма

Нито един завършен проект

по класически за публично-частното партньорство схеми, като построй-използвай-предай (ВОТ) или проектирай-построй-финансирай-използвай (DBFO), въпреки че се говори много за тях. Няма и пример за предоставяне на права върху пътища на частния сектор. Според председателя на камарата държавата изостава с отдаването на концесия на летища и пристанища, а и средствата по програма ИСПА на Европейския съюз се усвояват само от държавния сектор и не се използват за финансиране на ПЧП проекти. По информация от министъра на регионалното развитие и благоустройство Валентин Церовски един от проектите, където потенциалът на ПЧП-подхода може да се реализира в най-пълна степен - концесията на автомагистрала „Тракия“, предстои да се съгласува до две седмици в парламентарна междуведомствена комисия. Жалкото в случая е, че ролята на SPV ще изпълнява смесено дружество. А това по принцип е подход, който размива отговорностите при изпълнение на ангажиментите на двете страни и така най-съществените ползи от публично-частното партньортво на практика се губят.

Разбира се, в бъдеще време остават много надежди. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев съобщи за до 100 млн. евро, предвидени за съфинансиране след концесионирането на двете черноморски летища и за още толкова за предстоящите концесии на пристанища (на първо време общо четири). Междувременно за попълване на вакуума около публично-частните партньорства в България остава с този етикет да се бележат инициативи като Съвета за икономически растеж и поканата към неправителствените организации за участие в процеса по планиране и разпределяне на част от бъдещите еврофондове. Е, и двете са изключително похвални и необходими. Остава да видим какви конкретни ПЧП проекти ще донесат те.

„Публично-частно партньорство“ е формула, която в България вече е равнозначна на какво ли не. Употребата и може нагледно да се оприличи с тази на думата чай. Чаят (Camellia sinensis) е точно определено растение или освежаващата течност от попарените му във вряла вода листа. Нещо повече, разновидностите му (черен, зелен, Улонг и бял чай) представляват различен начин на обработка на едни и същи листа от въпросното храстче. В кафенетата из страната обаче, ако на човек му се пие нещо топло и не дотам кофеиново, той не моли за билкова отвара от мащерка, мента, липа и т.н., а отново поръчва (билков) чай.

Тази повсеместна употреба на чая е практически удобна за всеки, бил той барман, сервитьор, клиент или доставчик. Също толкова повсеместно обаче започва да се използва и фразата публично-частно партньорство (ПЧП), която поне за политиците в България

Удобно се отъждествява

с всяка форма на диалог между бизнес и правителство. И докато такъв диалог е необходимата основа за осъществяване на ПЧП, тя не изчерпва същността му. По време на дискусия от седмицата програмният директор на Института за пазарна икономика Красен Станчев определи публично-частното сътрудничество като „частно предлагане на публични услуги на конкурентен принцип.“ Следователно доколко успешен е ПЧП подходът в България може да се измери чрез броя завършени и работещи проекти, които предоставят публични услуги. Както отбелязва пък Николай Минков, председател на комисията по енергетика и ютилитис към Българската международна стопанска асоциация, качеството на публичните услуги „влияе на привлекателността на националната икономика“. Затова те са и непряк показател за нейната конкурентоспособност.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK