По думите на различни високопоставени участници в споменатия форум публично-частно партньорство е „поемане от частния сектор на публични задачи“, „повишаване на ефективността на проекти чрез разпределяне (между публичен и частен сектор) на риска и фокусиране върху целите“, „споразумение за бизнес решение, при което публичният сектор е съгласен частната страна да е на печалба, след като набави средства и поеме риск в точно определени фази/области на проекта“. Тези различни обяснения водят до едно и също - прозрачни и предвидими отношения между бизнес и държава при реализиране на конкретни проекти. Всичко това обикновено се постига със създаване на специализирано за целите на даден ПЧП проект дружество (special purpose vehicle - SPV) и договор за концесия. Въпросът е доколко тези принципи са реалност, или по-скоро остават все още в сферата на пожеланията за България. Бруно де Казале, съдружник в голямата международна адвокатска кантора Gide Loyrette Nouel (участваща в подготовката за концесионирането на летища Варна и Бургас), отбелязва, че в България все още има твърде малко проекти, осъществени на принципа на ПЧП и затова страната се нуждае от агенция по концесиите. Казале цитира проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие, според което България е с втория най-добър и пълен закон за концесиите измежду държавите от региона, но изостава значително при ефективното му прилагане. На форума в НДК вицепремиерът и министър на икономиката Лидия Шулева посочи модела на публично-частните партьорства като една от възможностите за

Подобряване на конкурентността

на българската икономика. Според Шулева правителството е възприело политики за облекчаване дейността на частния бизнес, защото той създава благосъстоянието. Вицепремиерът цитира и тазгодишните резултати от доклада на Световния икономически форум в Давос, според които България напредва със седем места спрямо миналата година в индекса за конкурентоспособност на бизнеса. Може да се добави обаче, че въпреки това страната заема незавидното 70-о място сред 93 държави, за които данните в проучването са по-надеждни (изследвани са общо 104 страни).

Според същия доклад бизнес средата в България е по-развита от фирмите, т.е. те не използват целия и потенциал. Експерти от основните работодателски организации считат това заключение за спорно. Още по-спорно става то, ако се погледне в контекста на ПЧП начинанията. По различни мнения на наблюдатели единствените два значими проекта, осъществени на този принцип, са концесията за столичното водоснабдяване и рехабилитацията на ТЕЦ „Марица-изток 3. Други по-малки проекти или такива, които още не се дискутират широко, като че ли се случват по-скоро по инициатива на едрия бизнес с международно участие. Примерите включват създаването на „Средногорие енергиен консорциум“ в началото на 2002 г. (лобиращ за включването на региона и намиращите се там предприятия за цветни метали към газоразпределителната мрежа на страната), газификацията на 26 града от „Овъргаз“, както и многобройните по-малки проекти около „Видима идеал стандарт“ в Севлиево и „Юмикор мед“ в Златица и Пирдоп. Камен Колев, главен директор в Българска стопанска камара (БСК), добавя към списъка с успешни ПЧП инициативи и концесиите на минерални извори, мини и кариери. В същото време председателят на БСК Божидар Данев отбелязва, че мощният инструмент за подобряване на конкурентоспособността, какъвто е подходът публично-частно партньорство, не се използва пълноценно в България. Като доказателство Данев посочва, че няма

Нито един завършен проект

по класически за публично-частното партньорство схеми, като построй-използвай-предай (ВОТ) или проектирай-построй-финансирай-използвай (DBFO), въпреки че се говори много за тях. Няма и пример за предоставяне на права върху пътища на частния сектор. Според председателя на камарата държавата изостава с отдаването на концесия на летища и пристанища, а и средствата по програма ИСПА на Европейския съюз се усвояват само от държавния сектор и не се използват за финансиране на ПЧП проекти. По информация от министъра на регионалното развитие и благоустройство Валентин Церовски един от проектите, където потенциалът на ПЧП-подхода може да се реализира в най-пълна степен - концесията на автомагистрала „Тракия“, предстои да се съгласува до две седмици в парламентарна междуведомствена комисия. Жалкото в случая е, че ролята на SPV ще изпълнява смесено дружество. А това по принцип е подход, който размива отговорностите при изпълнение на ангажиментите на двете страни и така най-съществените ползи от публично-частното партньортво на практика се губят.

Разбира се, в бъдеще време остават много надежди. Вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Николай Василев съобщи за до 100 млн. евро, предвидени за съфинансиране след концесионирането на двете черноморски летища и за още толкова за предстоящите концесии на пристанища (на първо време общо четири). Междувременно за попълване на вакуума около публично-частните партньорства в България остава с този етикет да се бележат инициативи като Съвета за икономически растеж и поканата към неправителствените организации за участие в процеса по планиране и разпределяне на част от бъдещите еврофондове. Е, и двете са изключително похвални и необходими. Остава да видим какви конкретни ПЧП проекти ще донесат те.