Евростандартите притискат предприемачите

Браншови организации поискаха подкрепа от държавата за въвеждане на системата НАССР

Фирмите от хранително-вкусовия сектор трябва да въведат системата НАССР за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в производството най-къснодо 1 януари 2007 г. Хиляди предприятия в страната все още не подозират за тези изисквания. Други са наясно със задълженията си, но се нуждаят от средствата, за да ги изпълнят. Браншови структури настояват за подкрепа от държавата.

Състоянието на инфраструктурата е трагично. В помещенията е мръсно. Персоналът не е наясно за какво става дума. Фирмите отчитат, че имат въведени добри производствени практики, но това е формално, само на хартия. Така Петър Караиванов, изпълнителен директор на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, описва състоянието на повечето предприятия в бранша. Задължението производителите да въведат стандартите за добра производствена практика бе въведено със Закона за храните. Пак там е отбелязано, че това е трябвало да стане до края на 2004 г. Сериозните дружества вече са отметнали, че това изискване е изпълнено, и се целят в следващото стъпало - въвеждането на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки в производството НАССР. Тази система трябва да е реалност във фирмите от хранително-вкусовия бранш от 1 януари 2007 г.

В стотици малки

Предприятия за производство на хляб, закуски и сладкиши

обаче не са налице даже правилата за добра производствена практика, показват наблюденията на федерацията. „Има консултанти, които са се специализирали в продажбата на серийни еднотипни проекти за въвеждане на добри производствени практики. Държавните органи одобряват тези проекти, собственикът е спокоен, но всъщност положението е трагично. Проектите са пълни с грешки и не отговарят на фактическото състояние на дружеството“, коментира Петър Караиванов. Според него „държавата нехае и е обявила бранша за нискорисков“. Хлебопроизводителите и сладкарите не могат да разчитат на подкрепа нито по линия на програма САПАРД, нито от фонд „Земеделие“. Липсват целеви кредитни линии. „Освен това не е ясно браншът към кое ресорно министерство се води, ние сме между икономическото, зедемелското и здравното министерство и това усложнява връзките с администрацията“, казва Петър Караиванов. Стар огромен проблем за сектора са и фирмите в сивата икономика, които с ниските си цени създават нелоялна конкуренция и не позволяват на изрядните дружества да отделят средства за обновяване и модернизиране.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар