ЕС вече консумира ГМО*

Томас Уест, вицепрезидент „Биотехнологии“ в американската „Пайниър“, пред „Капитал“

Индустрията с генно модифицираните организми (ГМО) е една от най-бързо разрастващите се. Продължава ли инвазията и и в кои държави?

- Технологиите, които се наложиха през последните десет години, са свързани със създаването на ГМО, които да са устойчиви на насекомите и да намаляват необходимостта от използването на хербициди. Те бяха много успешни и бързо се възприеха по целия свят с изключение на Европа. Все по-голям брой страни обаче разбират, че генно модифицираните култури са безопасни за околната среда и носят печалба за фермерите. Така че в момента дори държави, които по-бавно или с по-голяма несигурност възприемаха биотехнологиите в земеделието, се ориентират към тях, като например Испания, Мексико, Филипините и някои латиноамерикански страни. През 2004 г. площите с генно модифицирани култури в света се увеличиха с около 20% - до 81 млн. хектара, което е рекорд за последните десет години. И това е добре, защото в момента идват втората, третата и четвъртата генерация ГМО, с които вече не се залага единствено на контрола над насекомите и хербицидите.

За какви нови генерации ГМО говорим?

- Предстои появата на продукти, с които ще се вкарат повече протеини във фуража, а това е важно, защото сега 80% от зърното в света отива за фураж. Разработват се освен това и генно модифицирани култури, които да са устойчиви на сушата и на приема на азот.

В момента „Пайниър“, която е част от американската „Дюпон“ (DuPont), усилено работи върху създаването на генно модифицирана царевица, която да е устойчива на сушата. Вече провеждаме полеви тестове в САЩ и други страни, но това все още не е регистрирана технология. Процедурата по регистрация ще отнеме поне около четири години. Това, което мога да кажа към момента, е, че тази технология е напълно реална и ще даде ефект.

Какви са предизвикателствата пред компаниите, които се занимават с генни модификации?

- Най-голямото предизвикателство е свързано с начина, по който се развива хранителната индустрия в световен мащаб, налага все повече необходимостта да се произвеждат повече земеделски култури на по-малко площи, по по-ефективен начин и с по-рационално използване на ресурса вода, така че да се гарантира опазването на околната среда. Правени са проучвания, според които през следващите 50 години световното население ще се увеличи до девет милиарда души. Това означава, че трябва да удвоим продукцията за изхранване на населението, особено в страни като Индия и Китай.

Какво ви кара да сте толкова сигурни, че ГМО са безопасни и в дългосрочен аспект няма да доведат до развиване на болести или промяна на гените при човека, до нарушаване на биоразнообразието и т.н.?

- Прилагаме тази технология вече десет години и досега няма негативни ефекти. На всеки един продукт, преди да бъде пуснат на пазара, му се правят безброй тестове, които са свързани именно с безопасността. Биотехнологиите в зърнения сектор позволяват на фермерите да увеличават добивите си. С прилагането им освен това се намалява значително употребата на естествени и синтетични химикали, а това в крайна сметка означава по-добра околна среда. Ако светът спре да възприема нови технологии, в такъв случай бихме срещнали големи трудности при посрещане на предизвикателствата на бъдещето.

Как си обяснявате тогава скептицизма на Европа по отношение на ГМО?

- Позицията на Европа се променя. Европейската организация за хранителна защита (EFSA) направи значителни промени в законодателството, свързани с опазването на околната среда и използването на биотехнологиите. В различните страни технологиите просто се приемат с различна скорост. САЩ е страна, която е известна с това, че всякакви нови технологии се приемат изключително бързо от хората. Стъпките на Европа в това отношение са по-бавни. И Европа обаче вече разбира необходимостта от тази технология и я приема. Като се има предвид скоростта, с която биотехнологиите се приемат в Южна Африка, Латинска Америка, Китай и Индия, мисля, че Източна Европа също ще се възползва от тази възможност много бързо. Европа вече консумира ГМО, тъй като внася трансгенна соя от САЩ и Латинска Америка, която се използва за фураж. Дори мога да кажа, че голяма част от соята в Европа вече е трансгенна, и мисля, че този дял ще нараства.

Затова ли големите американски компании в биотехнологиите имат толкова голям интерес да навлязат в страните от Източна Европа?

- Интересът ни е свързан с очакванията, че в дългосрочен план Източна Европа ще се превърне в доставчик на храни за цяла Европа. Източна Европа има значителен селскостопански потенциал.

Каква е перспективата ви на българския пазар?

- България също е страна с потенциал за развитие по отношение на биотехнологиите. „Пайниър“ е силно заинтересувана от България най-вече защото страната е традиционен производител на пшеница. На този етап нямаме планове да се занимаваме с биотехнологии в България, тъй като все още законодателството на страната ви не е изцяло в синхрон с европейското.

В България имаше сигнали, че на определени площи незаконно се отглежда трансгенна царевица на „Монсанто“. Случаи, но на нелегален внос от фермери на генно модифицирани семена пак на „Монсанто“, е имало в Румъния, а също Словения и Сърбия. Как ще обясните това?

- Не съм чувал за подобни случаи и не мога да коментирам. Все пак трябва да се има предвид, че в природата протичат естествени биологични процеси и не може да няма следи от трансгенен материал. Съществуват граници на толерантност обаче. ЕС е възприел, че храните, в които съдържанието на трансгенен материал е над 0.9%, са ГМО. Така че трябва да е ясно дали не става дума за естествен биологичен процес.

А вие как осъществявате контакт с фермерите в другите страни?

- Например в Испания, където разполагаме с площи, преди четири години първо разговаряхме с фермерите, за да се убедим, че те са запознати с технологията. Това правим във всяка страна по света. Влизаме в директен контакт с фермерите.

* генно модифиципани организми.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар