Иде краят на данъчните трикове през борсата

„Има много начини да станеш богат“, казваше водещият на едно телевизионно шоу в заставката. Можеш да станеш богат например с труд и постоянство, да пуснеш тото или да играеш на борсата. Някои хора в България са намерили начин да си помогнат, като използват борсата, за да пестят от данъци и да перат пари. Това сега е възможно заради данъчното третиране на печалбите от борсата и ниската ликвидност при много от компаниите. Но злоупотребите, изглежда, вече няма да са възможни, ако бъде приет проектът за изменение и допълнение на правилника на Българската фондова борса (БФБ), подготвен от двама нейни експерти - Маню Моравенов, директор „Търговия и надзор“, и Радослав Желязов, специалист в дирекция „Външни отношения и комуникации“. Той предвижда редица промени във функционирането на капиталовия пазар, една от които е въвеждането на така наречения регистрационен пазар, а критериите за включване на компаниите на официален пазар се повишават. Предвижда се регистрационният пазар да не е със статут на регулиран и извършените сделки да подлежат само на регистрация в търговската система. Там ще попаднат всички нисколиквидни компании. Критерият за отнасяне на някоя емисия акции на регистрационен пазар е средномесечният оборот от търговия с тези акции за последните шест месеца да е под 1000 евро. За да влязат в сила промените в правилника, те трябва да бъдат приети на заседание на съвета на директорите на БФБ, след което да бъдат одобрени от Комисията за финансов надзор (КФН). Това би трябвало да отнеме около два месеца. Два са основните мотиви за въвеждането на тази промяна. Единият е на официалния пазар да останат относително качествени и ликвидни дружества, а неликвидни и некачествени такива (с чиито акции няма сделки в продължение на месеци и години) да отпаднат от „лицето на пазара“ и да се търгуват на регистрационния сегмент. Другият мотив е да се пресекат така наречените

Счетоводни сделки

Това са манипулативни сделки (по правило между физически и юридически лица, които са свързани с някакъв общ интерес), които целят генериране на необлагаеми счетоводни приходи и печалби (виж схемата). Такива сделки се правят именно с акции на неатрактивни компании, които се търгуват рядко. Белег за разпоз­наването им е, че са със сравнително голям обем акции, а цената на сделката е с няколко хиляди процента над цената на отваряне. Дневните ограничения (разписани в правилника на БФБ) на движението на цената (+/-15% на официален пазар и +/-30% на неофициален пазар) не са проблем, тъй като те отпадат, ако сделки със съответната емисия не е имало в продължение на 20 борсови сесии (до април тази година бяха 5 сесии). Участници на пазара споделят, че подобни сделки не са рядкост, но тяхната лишеност от икономическа логика не е достатъчно доказателство за наличие на злоупотреба. Такава може да се установи с проверка на КФН. През 2004 г. Комисията е установила два случая на пазарни манипулации и е съставила актове. В най-опростен вид

Схемата

е следната. Дружество А и дружество Б подават по едно и също време поръчки съответно за продажба и покупка на едно и също количество акции на цена, многократно по-висока от пазарната. Прехвърлянето на акциите може да стане в кросова сделка (през един инвестиционен посредник), но не е задължително. Ако е кросова, в схемата вероятно е замесен и посредникът. По правило впоследствие акциите отново се връщат в дружество А, но на значително по-ниска цена. В резултат на операцията дружество А реализира капиталова печалба (от разликата в цените на акциите), върху която не се дължат данъци, защото според действащите данъчни закони печалбата от търговия с акции на регулирани пазари (какъвто е фондовата борса) е необлагаема. В същото време дружество Б понася финансови загуби, които обаче от 2004 г. не се признават за данъчни цели. Освен евентуално пране на пари ефектът за дружество А е, че се завишава финансовият резултат с „кухи“ приходи, което може да бъде от полза при взаимоотношенията с кредитни институции, инвеститори и контрагенти.

Отнасянето на компаниите, с чиито акции сделките са епизодични, към регистрационен пазар ще

Ограничи

тези сделки, тъй като този сегмент няма да е регулиран пазар, а ще е от така наречените over the counter (OTC) пазари, а сключените на него сделки ще подлежат само на регистриране в търговската система, капиталовата печалба няма да е освободена от данъци и „врътката“ няма да донесе желания ефект. Според източник от БФБ, пожелал анонимност, изменения в данъчните закони не са необходими, така че няма пречки промените да влязат в сила в предвидимо бъдеще. А на данъчната администрация ще остане грижата да събира данъци върху капиталовата печалба от търговия с акции на регистрационния пазар. Но от КФН смятат, че за въвеждане на регистрационен сегмент са необходими промени в Закона за публичното предлагане на ценни книжа.