Балканските пристанища - блокирани от държавния кораб

Пристанищата играят важна роля за икономиката на Балканите. Разположени на полуостров, балканските държави имат портове с национално значение на 6 морета - Адриатическо, Йонийско, Егейско, Черно, Мраморно и Средиземно, както и много пристанища на река Дунав. Това им дава добри позиции в европейския морски и речен транспорт. Според елементарната икономическа логика при подобно благоприятно географско местоположение инвеститорите би трябвало да проявяват голям интерес към приватизацията или концесионирането на пристанищата, техните оператори и услуги. Балканските портове обаче все още не виждат на хоризонта корабите на инвеститорите. И това е съвсем обяснимо, защото в голямата си част те са блокирани от огромните тромави кораби с надпис „Държава“. Освен по вода държавата блокира инвеститорските подстъпи към пристанищата и по суша поради слабата наземна инфраструктура, особено в Западните Балкани. За страните от бивша Югославия пречка пред приватизацията на пристанищните оператори и услуги е все още съществуващата „обществена собственост“, която е остатък от управлението на югославския комунистически лидер Тито и дава на работниците контрол върху дейността и използването на инвестициите в предприятията.

Първично публично предлагане

на пристанищата в Солун (от 2001 г.) и Пирея (от 2003 г.) и днес акциите на двата порта се търгуват на Атинската фондова борса. Пристанищният оператор на Пирея Piraeus Port Authority SA обаче е 74.5% собственост на гръцката държава, а 25.5% се търгуват на фондовата борса. Подобна е схемата на собствеността и на пристанище Солун - 74.27% са държавна, а 25.73% са публична собственост.