Сърбия и Черна гора са с най-ниски корпоративни данъци в Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сърбия и Черна гора са с най-ниски корпоративни данъци в Европа

Сърбия и Черна гора са с най-ниски корпоративни данъци в Европа

4038 прочитания

Само една балканска страна се нареди в класацията на топ 20 в света по доверие на инвеститорите в изследване на авторитетната консултантска компания AT Kearney, разпространено в началото на декември 2005 г. Това е Турция. Румъния зае 25 място. Хърватия се намести на 13 място по привлекателност за инвеститорите в комуникационния сектор. Очакването за присъединяване към ЕС, относително високите темпове на икономически растеж, благоприятните равнища на производителност и по-ниските корпоративни подоходни данъци са факторите, които привличат инвеститорите, отчита AT Kearney.

През последните две-три години повечето балкански държави направиха сериозни усилия за намаляването на корпоративния подоходен данък. Факт е, че по-ниските ставки правят страните по-привлекателни за инвестиции. Това показват и данните за преки чуждестранни инвестиции на човек от населението (виж картата). Затова през 2005 г. и държавите с високи ставки като Гърция и Турция, и страните със средно големи ставки като Черна гора и Румъния направиха стъпки към допълнително намаляване на корпоративния данък.

Черна гора е първенец

През по-голямата част от 2005 г. Сърбия беше на първо място с най-ниско корпоративно подоходно облагане в Европа. През последните години Сърбия успя да направи бързи и радикални реформи в данъчната сфера. През 2002 г. корпоративният данък беше намален от 20% на 14%, а през 2004 г. беше сведен до 10% - най-ниската ставка в Европа, която влезе в сила от началото на 2005 г. Заедно с това Сърбия въведе и международните счетоводни стандарти за изчисляване на данъчната база. Към края на тази година обаче Черна гора оглави класацията на страните с най-нисък данък печалба в Европа, като намали своя от 15% на 9%. Очаква се черногорци да берат от догодина плодовете на радикалната данъчна стъпка.

Анализаторите от WMRC Daily Analysis отбелязват, че като цяло законодателството на Сърбия и Черна гора за облагане на печалбите на компаниите с данък е доста подобрено. Намаляването на данъците с цел стимулиране на инвестиции беше една от най-важните цели както за предишния финансов министър на Сърбия Божидар Джелич, така и за настоящия Младжан Динкич. Въвеждането на данък добавена стойност (ДДС) от 18% в Сърбия в началото на 2005 г. извади на светло много фирми от сивата икономика. Черна гора въведе ДДС от 2003 г. и оттогава приходите в държавния бюджет се увеличиха значително. Очаква се догодина този ефект да бъде отчетен и в Сърбия.

Хърватия е предпочитаната

балканска страна от инвеститорите. Рискът за чуждестранните инвеститори в Хърватия се преценява като слаб от експертите на Economist Intelligence Unit. Хърватският корпоративен данък от 20% е нисък, посочва специализираната информационна агенция WMRC. Правителството възнамеряваше да намали ДДС от 22% на 20% през 2004 г., но впоследствие се отказа поради силното противопоставяне от страна на Международния валутен фонд. Не бива да се забравя обаче, че Хърватия се възползва реално от недостатъците на своите съседи в корпоративното данъчно законодателство през 2003 и 2004 г. След промените в Сърбия и Черна гора през 2005 г. нищо чудно да се окаже, че тази и следващата година са били по-успешни за сръбско-черногорската федерация в инвестиционен план.

Румъния въведе плосък данък

чиято ставка е 16%, от 2005 г. С нея бе заменен подоходният данък от 40% и корпоративния от 25%. Дори когато данък печалба беше 25% в Румъния, тя пак се нареждаше на второ място по чужди инвестиции в Европа на глава от населението (през 2003 и 2004 г.).

Румънското правителство обяви, че е изключено да увеличи ДДС през 2006 г., въпреки че тази мярка се обсъжда заради бюджетния дефицит, който за 2005 г. е 1.5%, а през 2006 г. се предвижда да бъде намален на 1%. В същото време кабинетът в Букурещ добави, че не е изключено това да се направи в бъдеще, ако за шестмесечен период дефицитът в бюджета нарасне значително. Друга балканска страна, която ще се бори за инвеститорския интерес чрез съкращаване на корпоративния си данък, е

Турция с намаление от 30% на 20%

Осъзнавайки необходимостта, че трябва да увеличи притока на чужди инвестиции в страната, през ноември правителството на Реджеп Ердоган обяви, че сваля данък печалба от 30% на 20%. Чуждите инвеститори получиха и друг подарък - кабинетът в Анкара сви от 37% на 28% данъците, с които се облагат техните инвестиции. Данъчните мерки влизат в сила от началото на 2006 г. С пет процентни пункта падна и данъкът върху доходите на физически лица. „Направихме важна стъпка напред в борбата с нерегламентираната икономика благодарение на намаляването на данъците за компаниите и физическите лица. Сега очакваме индустриалците и бизнесмените да забравят за сивата икономика“, коментира Али Бабаджан, държавен министър и главен преговарящ с ЕС.

Турция продължително време се държеше доста противоречиво с чуждестранните инвеститори и не прикриваше негласно водената политика на корпоративен национализъм, коментира в. „Файненшъл таймс“. През последните години немалко търгове за важни турски активи бяха спрени и преповтаряни, докато накрая активът не попадне в турски бизнесмени, както стана със стоманодобивния гигант Erdemir и петролната компания Tupras.

Инвеститорите плащат скъпо за Гърция

от гледна точка на данък печалба, но очевидно по-силно ги привлича принадлежността на страната към Европейския съюз и географското й положение на бреговете на Средиземно море, след като през 2004 г. ПЧИ там се увеличиха значително. Международни данъчни експерти, цитирани от Ройтерс, преценяват данъчния режим в Гърция като нестабилен и непредсказуем. Според Global Insight данъчната система в Гърция е прекомерно бюрократична, съизмерено по стандартите на ЕС. Корпоративният данък остава относително висок - 35% за местни и чуждестранни компании. В периода 2005 -2007 г. Гърция постепенно ще намали данък печалба от 35% на 25%, бе обявено в началото на тази година. 2005 почти си отиде, но гръцкият данък печалба все така остава 35%. Затова не е чудно, че голям проблем в страната е избягването на данъците, както и корупцията в данъчната система. Според различни оценки на нерегламентираната икономика се падат 25 - 40% от брутния вътрешен продукт. Това до голяма степен е резултат от т.нар. самонаемане в Гърция, което обхваща голям брой земеделски стопани, предприемачи, дребни търговци и занаятчии.

За Гърция намаляването на корпоративното данъчно облагане е от огромно значение за привличане на инвеститорите, като се има предвид, че разходите й за работна сила значително надхвърлят тези в граничните й страни като Турция, България и Македония.

Напредък има и в останалите балкански държави

В края на 2004 г. Албания взе решение за последователно сваляне на корпоративния данък. В началото на тази година ставката падна от 25% на 23%. Впоследствие правителството реши да намали от 1 януари 2006 г. корпоративния подоходен данък от 23% на 20%. От Министерството на финансите обявиха, че трябва да се очаква ставката да намалее още повече от 2007 г. Албания прие на 12 май 2005 г. закон, с който въведе в страната ДДС от 20%. Корпоративното подоходно облагане в новата членка на ЕС Словения е стабилно и не е дискриминационно с плосък данък от 25%, смятат анализаторите от EIU. В две специални данъчни зони (Копер и Марибор) данък печалба е по-нисък. Словения предвижда промени в корпоративното подоходно облагане, но източници от правителството коментират, че те едва ли ще се осъществят преди 2007 г., защото в момента усилията са насочени към присъединяване към еврозоната и намаляване на инфлацията.

Македония има корпоративен подоходен данък от 15%, но избягването на данъците е широко разпространено. През лятото на тази година премиерът Владо Бучковски за пръв път обяви, че правителството започва битка с избягването на данъците, корпоративното фаворизиране и корупцията.

Босна и Херцеговина изостава

По данни на Агенцията за подпомагане на чуждите инвестиции в Босна и Херцеговина данъкът върху корпоративната печалба във федерацията е 30%, а в Република Сръбска намалява прогресивно с нарастване на печалбата и е между 20% и 10%. В Босна и Херцеговина, ако чуждите инвестиции надхвърлят 20% от капитала на компанията (вкл. 100%), тя се освобождава от данък печалба през първите пет години пропорционално на чуждестранния дял. Босна и Херцеговина още не е въвела данък добавена стойност.

Нулевата ставка в България се отлага

Корпоративният данък в България от началото на 2005 г. бе свален от 19.5% на 15%. Преди осем години фирмите се облагаха с данък около 40%, а тези с малки печалби - около 31%. Еднократният данък за облагане на разходите за ремонт и експлоатация на превозни средства, социалните и представителните разходи е между 10% и 15%. Данъкът върху дивидента е 7%. При определени условия в райони с висока безработица фирмите не плащат корпоративен данък.
Правителството на Симеон Сакскобургготски не изпълни предизборното си обещание от 2001 г. за въвеждане на нулева ставка върху реинвестираната печалба. Левицата обеща същото преди парламентарните избори от лятото на тази година. Ангажиментът не е изпълнен с промените в данъчните закони за 2006 г., но по време на дебатите в парламента депутати от управляващата коалиция потвърдиха намерението да изпълнят обещанието до края на мандата на настоящото правителство.

Само една балканска страна се нареди в класацията на топ 20 в света по доверие на инвеститорите в изследване на авторитетната консултантска компания AT Kearney, разпространено в началото на декември 2005 г. Това е Турция. Румъния зае 25 място. Хърватия се намести на 13 място по привлекателност за инвеститорите в комуникационния сектор. Очакването за присъединяване към ЕС, относително високите темпове на икономически растеж, благоприятните равнища на производителност и по-ниските корпоративни подоходни данъци са факторите, които привличат инвеститорите, отчита AT Kearney.

През последните две-три години повечето балкански държави направиха сериозни усилия за намаляването на корпоративния подоходен данък. Факт е, че по-ниските ставки правят страните по-привлекателни за инвестиции. Това показват и данните за преки чуждестранни инвестиции на човек от населението (виж картата). Затова през 2005 г. и държавите с високи ставки като Гърция и Турция, и страните със средно големи ставки като Черна гора и Румъния направиха стъпки към допълнително намаляване на корпоративния данък.

Черна гора е първенец

През по-голямата част от 2005 г. Сърбия беше на първо място с най-ниско корпоративно подоходно облагане в Европа. През последните години Сърбия успя да направи бързи и радикални реформи в данъчната сфера. През 2002 г. корпоративният данък беше намален от 20% на 14%, а през 2004 г. беше сведен до 10% - най-ниската ставка в Европа, която влезе в сила от началото на 2005 г. Заедно с това Сърбия въведе и международните счетоводни стандарти за изчисляване на данъчната база.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK