Несигурни води за концесионерите на пристанища

Ако въобще стигнат до финал, сделките за държавни портове обикновено се давят в съда

Българската държава иска да допусне частни инвеститори в пристанищната инфраструктура. Ако се направи преглед на сигналите, които правителството на Симеон Сакскобургготски излъчваше към компаниите от морския и пристанищен сектор през последните две години от мандата си, фактът, че концесионирането на портовете е приоритет, оставаше извън всяко съмнение. Кабинетът вземаше решения за стартиране на концесионни процедури като на конвейер - по две на заседание, а обяви с покани към кандидатите се публикуваха почти през ден. На фона на всички тези действия посланията на сегашния кабинет по темата не звучат толкова категорично - ръководството на транспортното министерство предпочете първо да изработи нова програма за управление на пристанищата и едва след това да продължи с концесионните процедури. Според информацията от ведомството програмата вече е почти готова и предстои скоро да бъде обсъдена публично, а после - и приета от правителството. Лайтмотивът в нея е да се осигури по-голяма гъвкавост при концесионирането на портовете, обясни заместник-министър Юджел Атилла. Тоест не държавата, а кандидат-концесионерите и техният интерес да определя кой терминал да бъде отдаден на концесия, кой под наем и кой да остане държавен. Другата промяна, която вероятно ще настъпи, е, че на концесия ще бъдат отдавани само големите портове, разделени на терминали, а малките пристанища ще се предлагат на инвеститори по други схеми - например под наем.

Сделките - закотвени в съда

Въпреки силно прокламираното желание на държавата да концесионира пристанищата, резултатите досега не са никак обнадеждаващи. В България има пет пристанища за обществен транспорт с национално значение, които включват 15 морски терминала и 13 речни. Именно те - общо 28, се предвижда да бъдат отдадени на концесия. Отделно чрез концесия на зелено ще бъдат изградени още два терминала - един морски на пристанище Варна-запад за течни опасни товари и един речен фериботен терминал на Силистра - Кълъраш. До момента са открити процедурите за 11 терминала. За Леспорт (известно като „дървеното“ пристанище на Варна с печалба близо 500 000 лв. за деветмесечието на миналата година), Сомовит (част от порт Русе), Оряхово (част от пристанище Лом) и Свищов, макар и да има утвърдени от правителството концесионери, договорите не могат да влязат в сила, защото неуспелите кандидати обжалват решенията във Върховния административен съд. Други четири процедури за контейнерния терминал на Варна-запад, за терминала за течни опасни товари пак там, за Видин-ферибот и Видин-юг, се провалиха поради липса на оферти. За терминала Балчик, за фериботния комплекс при Силистра и за порт Видин-център има избрани кандидати.

„Основният проблем, който засега няма как да преодолеем, е, че щом една компания спечели дадена процедура, останалите веднага обжалват решението в съда и сделката спира“, казва Юджел Атилла.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар