С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
28 яну 2006, 0:00, 9659 прочитания

България - страната на изгряващия аутсорсинг

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Когато чуят думата аутсорсинг, американците традиционно настръхват, индийците се радват, а българите все още често се чудят какво означава. Причината терминът да е модерен е, че около него в света се върти бизнес за милиарди. Напоследък и България се опитва да пробие в тази ниша. Дебютът на първите чужди инвеститори, изнесли част от услугите си в страната, вече е факт. Страната все по-често присъства и в международни класации като атрактивна дестинация за аутсорсинг на услуги. Неотдавна наетите от българското правителство консултанти от Deloitte препоръчаха на страната да се фокусира в три перспективни сфери при привличането на чужди инвеститори, едната от които е точно аутсорсингът на бизнес процеси.

БГ дебютът

Трите най-често изнасяни към България дейности в сектора на услугите засега са обработката на данни, обслужването на чуждестранни клиенти от кол-центрове и писането на софтуер. През седмицата беше обявен и най-големият към момента проект на чужд инвеститор - „Хюлет Пакард“, за изграждане на глобален център за обслужване на клиенти в София с над 1000 служители. Всъщност инвестицията на ИТ фирмата не е пряк аутсорсинг (при който странична дейност се делегира от една фирма на друга), а е по-скоро офшоринг (при който една компания избира друга държава и стартира собствен бизнес там). И при двата типа износ на услуги ползата за България е еднаква - страната привлича бизнес, за който се конкурират Индия, Китай и други държави от Източна Европа. „Към момента в аутсорсинг фирми в България работят около 500 души, докато при офшоринга са доста повече - към 1500“, изчислява Златолина Мукова, изпълнителен директор на фирмата за бизнес услуги „Софика“. Официални данни или статистика за изнесените към България бизнес услуги липсват. Компаниите в този сегмент обаче постоянно се увеличават (виж карето с по-големите проекти). Растат и интересът и запитванията от чужбина. „Средно между 10 и 20 европейски компании преговарят месечно с IMRO за аутсорсинг на услуги“, казва Рейнхилде Майлс, ръководител „Човешки ресурси“ в българския кол-център на белгийската IMRO.

Защо тук и сега

Конкуренцията в световен мащаб е ожесточена от години и България не е сред лидерите, но според различни международни консултантски проучвания страната е с потенциал за сериозно участие в със­тезанието за подобни проекти (виж класацията на A.T.Kearney). Инвестиралите до момента представители на чуждия бизнес най-често обясняват, че България е привлекателна за аутсорсинг или офшоринг, защото е близо до Западна Европа, има сравнително ниско заплащане на труда и добре квалифицирани кадри, особено по отношение на езиковите умения. Повечето нови членки на ЕС вече са получили инвестиции в тази област. Привлекателността им обаче постепенно спада заради поскъпването и идва ред на страни като България и Румъния.
Основният мотив инвеститори да идват в България е евтината работна ръка. Рейнхилде Майлс, ръководител „Човешки ресурси на IMRO, споделя, че разходите за управление на фирмата в България са шест пъти по-ниски в сравнение с Белгия.
„При избора на страна Moneygram стартира от 28 държави, после ги отся до 4 - България, Полша, Чехия и Холандия“, разказва Джон Гладуиш, директор международни контактни центрове и обслужване на клиенти в БТК. Сравнявани са около 25 параметъра, разпределени в четири основни групи - първо образованието, езиковите умения, мотивацията за работа на хората; второ разходите; трето индустрията като цяло, има ли досега аутсорсинг или офшоринг в тези държави и развитието на телеком инфраструктурата, и четвърто, самата среда - политическата стабилност, корупционния индекс, има ли природни стихии като земетресения, наводнения и др. „България е много конкурентна по отношение на цената, нивото на езиковите умения и качеството на образованието като цяло. В това отношение впечатляващи за чуждите инвеститори са челните места на олимпиадите по математика, информатика и т.н.“, казва Гладуиш. Кол-центърът на белгийската IMRO е в България както заради добрата макрополитическа ситуация, така и заради препоръката на друг белгийски инвеститор, работещ от години във Варна.
Друг фактор при избора на локация е наличието на местен партньор или добре представящо се дъщерно дружество, с които е работено успешно от години. Това е и сред основните причини за избора на НР. „Добрата репутация на местния офис, уникалните проекти, създавани от българските специалисти, досега натежаха при подбора“, обясни отговорникът за българския проект в НР. По сходна причина изборът пада върху България и при решението за преместване на част от дейностите на фирмата за възстановяване на ДДС на британската Eurocash. „Проучихме Чехия и Унгария. И двете предлагаха добри условия, но ние почувствахме, че комбинацията от познаването на вече съществуваща българска фирма („Кешбек“) плюс фактът, че вече много фирми са стъпили в Чехия и Унгария и може да очакваме по-скъпа работна ръка там, е преимущество за България“, каза след избора на държава изпълнителният директор на фирмата Барт О'Туул.
Местоположението на България е също сред предимствата, защото пътуванията със самолет на мениджърския екип за мониторинг и управление на центъра трябва да са лесни и бързи. А напоследък има и по-евтини и чести полети до София, казват някои от мениджърите на проекти. България няма проблем и с техническата инфраструктура, включително традиционните и интернет-базираните телеком услуги.
Силата на България е по-голяма при привличането на услуги, които да обслужват европейски клиенти. Причината е, че в страната има кадри не само с английски, но и с други европейски езици. Освен това часовата разлика с континента е малка.

Преките конкуренти

на България са Чехия и Румъния, казват почти всички представители на бранша. Останалите силни източноевропейски дестинации са Словакия, Унгария, Полша. Напоследък на картата често присъстват и прибалтийските републики, Русия и Украйна. „В сравнение с Чехия, която според мен е основният ни конкурент, в България е по-евтино, езиковите умения са същите, а и българското правителство чрез агенцията за инвестиции подкрепя проектите“, смята мениджърът на кол-центъра на БТК. „България може би е малко по-напред от Румъния - културата тук е по-западно ориентирана, София е по-космополитна“, допълва Гладуиш. Според други обаче в състезанието с Румъния много често печели северната ни съседка, най-често заради размера си.
В глобален мащаб най-много бизнес се пренася към Индия, а напоследък и Китай. „В сравнение с Индия например лингвистичните умения тук са значително по-добри, културата е по-близка до европейските държави. А напоследък има отлив от Индия, който ще се задълбочи в бъдеще (заради разликата в културата, акцента, някои разходи, които са надвишили първоначално заложените)“, казва управител на кол-център. Финансово състезанието също е в полза на България. „Заплатите тук са 1/5 или 1/6 от тези в САЩ или Великобритания, около 30% от възнагражденията в Чехия, и е по-евтино дори от Индия, Китай и Филипините. Другите разходи също са в полза на страната - например наемът в София е около 21 евро на квадрат, а в Лондон е 100 евро“, изчислява Гладуиш. Предимство е и близко работно време с Европа, защото часовата разлика между България и Великобритания е 2 часа, а с Индия е в пъти повече“, казва Златолина Мукова от „Софика“.

За ползата и вредата

Основната полза от аутсорсинга е генерирането на приходи и печалби и осигуряването на работни места. Извън преките ефекти пренасянето на услуги към България внася по-напредничави технологии и бизнес практики, повишава квалификацията на персонала и в крайна сметка подобрява производителността му. В сегашните кол-центрове, офиси за обработка на документи и др. работят най-често висшисти или поне студенти. Засега текучеството не е голямо, защото заплащането е сравнително добро, казват от бранша.
Опасността обаче е, че както лесно е внесен един бизнес в страната, толкова лесно и бързо той може да бъде изнесен към друга по-евтина държава. Кратката история на аутсорсинга показва, че проектите са поне средносрочни - от порядъка на 3-5-10 години. Дори в даден момент да започне отлив, България ще е печелила поне временно. За да задържи повече бизнес, страната трябва да опита да се насочи към бутикови услуги, които по-трудно могат да си тръгнат, смятат в бранша. „Потенциалът е след стартиране на проект за аутсорсинг да се разработи собствен продукт, с повече добавена стойност и така вече да се договори съвместна дейност, а не чисто техническо изпълнение“, смята Илия Кръстев, директор информационни услуги в „АИИ Дейта процесинг“.
Успехът на България като дестинация за аутсорсинг или офшоринг се гради върху качествените и образованите хора. „Качеството на хората, които наемаме, е превъзходно, нямаме проблеми с набирането на персонал, защото БТК е първокласна компания и има възможност за растеж в структурата й“, казва Гладуиш. От 76 оператори, стартирали преди година в кол-центъра, вече 7-8 работят в други отдели на БТК на по-високи позиции, други пък се издигат до трейнъри, ръководители на проекти и т.н., някои дори отказват да сменят кол-центровете, защото знаят, че този сектор тепърва ще се развива и предпочитат да израстват в него, разказват от БТК. Потенциален проблем е и влошаването на образованието. „Опитът ни през последните години показва спад в качеството на езиковите умения. Повечето филолози почти не са практикували учения от тях език извън университета“, казва представителят на „АИИ Дейта процесинг“. Дефицитът вече се усеща в софтуерния сектор.
Появата на един значим и голям инвеститор автоматично рефлектира върху всички останали участници в сегмента. Сериозното текучество и преливането на кадри от една компания в друга не е нов проблем за този пазар, като взетите мерки тепърва ще дадат резултати.
За целта различните компании подпомагат университетите с разнообразни програми и осигуряват изграждането на подготвени специалисти още в началото на квалификационната верига. НР също анонсира плановете си за стимулиране на възможностите за повишаване на квалификация още в университета. Рейнхилде Милс коментира, че намирането на доб­ри специалисти е възможно, но е въпрос на усилия и от страна на самата компания. В случая с IMRO фирмата притежава вътрешен образователен център, чрез който служителите се до­обучават.
Камъчета, които могат да обърнат тенденцията за прилив на бизнес към България, са основно непознатостта и в световен мащаб, малкият и размер и опасенията по отношение на качеството. Представител на българска фирма, участвал в международна конференция по аутсорсинг, разказа как България веднага е била засенчена от презентацията на Китай, дори само по отношение на завършващите висшисти - за България 10 хил., за Китай - 2 млн. годишно. „Размерът не е проб­лем, защото малка държава като Швеция е много развита в този сектор“, смята пък Джон Гладуиш.
Освен малкото работна ръка според анализи на консултантски фирми за страните от бившия комунистически блок проблем е и липсата на ръководни кадри, особено на средно мениджърско ниво. „При някои проекти западни клиенти искат доказателства за качеството на услугата - системи от типа ISO и други по-специализирани, системи за информационна сигурност и т.н. Освен това ИТ специалистите тук имат умения, но нямат сертификации“, смята Златолина Мукова.
Съществен проблем от недалечното минало, а и от настоящето е, че България все още е непозната в света. Затова съществуващите кол-центрове в България обсъждат създаването на асоциация. „Заедно по-лесно можем да промотираме България и да лобираме за нея. И да променим възприятието на Запад за страната. А то поне допреди година беше на сива нация, почти от третия свят. А истината е, че България е смесица между Западна, Средиземноморска и Източна Европа“, допълва Гладуиш. За маркетинга на страната е важно и участието в панаири и конференции за аутсорсинг и офшоринг, смятат инвеститорите.

Бъдещето

Почти всички прогнози са за предстоящ минибум на изнесени към България услуги в краткосрочен и средносрочен план. Повечето представители на вече дошлите инвеститори разказват за постоянни запитвания на чужди клиенти, особено за кол-център услуги. „Прогнозирам, че след пет години България ще е на нивото на Чехия по отношение на аутсорсването на кол-центрове. Това, при условие че образованието и езиковото обучение продължават да са на ниво. В БТК бихме искали до пет години да сме разкрили 3500 работни места“, обобщава Гладуиш.
Не мисля, че в по-далечно бъдеще България ще изгуби мястото си, сега по-ниските разходи са предимство, но в бъдеще основно ще е качеството на услугата, допълни мениджърът на БТК. Освен това поскъпването частично може да бъде туширано от увеличена производителност.
И в други области аутсорсингът може да расте. В момента например много компании търсят локация за аутсорсване на компютърна анимация, разказват от бранша. Някои дейности, особено кол-центровете, могат да бъдат насочени и към по-големи градове в провинцията, където има кадри с чужди езици. „Очакваме конкурентите ни да се насочат към София и в даден момент ще имаме много силна конкуренция при наемането на персонал, стратегията ни е да разпрострем възможностите из цялата страна, а не само в София“, планират от БТК. Засега изборът им е паднал върху Бургас и Плевен след прег­лед на наличния ресурс - образовани кадри с езикови умения.
Нарасналата популярност и вече дошлите инвеститори логично се очаква да доведат още бизнес. „Присъствието на България в класацията на A.T. Kearney e чудесно, но основната причина за челното 15-о място е, че страната е евтина. През следващите 2-3 години цената ще расте и ако другите два критерия не се подобряват, атрактивността ще намалее“, смята Илия Кръстев от „АИИ Дейта процесинг“. Бъдещето няма да е толкова розово и ако образованието не се подобрява. Особено ако България изпълни намерението си да се цели в по-бутикови проекти.


Саша Безуханова, генерален директор на НР - България

Има ли потенциал българският пазар да поеме нови аутсорсинг проекти?
България вече се оценява от анализаторите сред първите държави по отношение на възможности за инвестиция в тази област. Името на страната се цитира редом с Чехия, Унгария и Словакия. Изборът на HP беше направен след задълбочен анализ и проучване от девет месеца. Участваха 14 кандидатки, от които бяха избрани четири във финалния етап - България, Украйна, Румъния и Русия. С помощта на консултантите от Accenture беше извършена своеобразна дисекция на икономическата и политическата ситуация в тези държави и България се оказа най-доброто място за тази инвестиция.
Кои са факторите, които надделяха при избора на България?
България стои добре макроикономически, погледнато отвън. Този резултат е плод на усилията на няколко правителства през последните години, както и на добро взаимодействие с бизнес общността. В това число включвам стабилна и предсказуема среда - политически и финансово. Оказа се също така, че в България има много добре подготвени специалисти. Този е най-ценният ресурс на страната и нейно конкурентно предимство. В нашия случай помогна също и репутацията, която НР - България, притежава вътрешно в компанията. Българският офис има принос към световната практика на НР с няколко успешни проекта. В централата на компанията България изглежда като снимка на едни талантливи момчета, които генерират нови идеи и мащабни проекти. В процеса на анализ сериозна роля изигра и правителствената подкрепа в лицето на Българската агенция за инвестиции.
Как смятате да намерите 1000 служители? Друг сериозен инвеститор в тази област, SAP, също стартира с амбицията за подобна бройка, но все още е с едва 270 души, защото повече не може да открие.
В България има кадрови потенциал. Въпросът е да се създаде среда тези хора да бъдат разпознати и впоследствие доквалифицирани. Затова планираме да инвестираме сериозен ресурс в допълнителна квалификация, за конкретна подготовка за работа със системите на НР и обща техническа квалификация. Ще осигурим и допълнително езиково обучение. Освен това планираме да открием специални учебни програми в университетите, които са ориентирани към развитие на технически знания в по-широк профил. Смятаме, че тези усилия ще допринесат както за нашия проект, така и за българската ИТ общност и ще осигурят база от специалисти. Не на последно място, към този център има голям интерес от българи, работещи в чужбина. Ако осигурим среда, която е съизмерима с условията, при които те работят в чужбина, тези млади специалисти ще предпочетат да се приберат тук.

Индекс на атрактивните локации за аутсорсинг на услуги за 2005
   Финансова изгодност  Наличие и умения на специалисти  Бизнес среда  Общ резултат
 Индия  3.47  2.14  1.26  6.87
 Китай  3.21  1.76  1.17  6.14
 Малайзия  2.95  1.12  2.00  6.07
 Филипини  3.58  1.16  1.05  5.78
 Сингапур  1.62  1.44  2.67  5.73
 Тайланд  3.27  0.94  1.51  5.72
 Чехия  2.57  1.12  1.90  5.58
 Чили  2.73  0.97  1.87  5.58
 Канада  1.10  2.03  2.40  5.52
 Бразилия  2.91  1.36  1.23  5.50
 САЩ  0.54  2.74  2.22  5.49
 Египет  3.55  0.95  0.98  5.47
 Индонезия  3.51  1.06  0.89  5.47
 Йордания  3.02  0.91  1.43  5.35
 България  3.29  0.86  1.11  5.27
 Словакия  2.72  0.96  1.55  5.24
 Мексико  2.87  1.16  1.19  5.22
 Полша  2.67  1.06  1.44  5.16
 Унгария  2.61  0.88  1.63  5.13
 ОАЕ  2.66  0.61  1.85  5.12

Теглото на трите фактора е в съотношение 40:30:30. Финансовата изгодност е по скалата от 0 до 4, а другите две категории - от 0 до 3
Източник: A.T. Kearney

Подходящият офис на разумна цена e един от факторите при избор на държавата и града за офшоринг или аутсорсинг на дейности. Специфичен факт при търсенето на офиси в случаите на офшоринг е, че то е основно за наем на офис площи, а не за тяхното закупуване. Фактът, че бизнесът се мести от една страна в друга, не предполага постоянно установяване на компанията, а търсене на най-добрата възможност за временно настаняване, обикновено за период от три до седем години, което е в повечето случаи продължителността на един офшоринг проект.
Често съвсем скоро след започване на операции се налага разширение на офис пространството в избраната локация поради разрастване на дейността. Обикновено компаниите не стартират своя бизнес на 100% от запланувания капацитет и не би било изгодно за тях да наемат големи пространства в самото начало. Това обуславя и предпочитането на проекти, предлагащи големи площи на един етаж, както и гъвкави решения за първоначално настаняване и възможности за последващо разрастване. Повечето модерни офисни сгради в България вече предлагат както площи, тип open space, които могат лесно да бъдат преграждани според специфичните нужди на наемателя, така и всички съвременни технически решения. Не такъв е случаят обаче с другите два основни фактора при търсенето на локации за офшоринг - възможности за наемане на допълнителни площи в непосредствена близост, както и наличието на големи пространства на един етаж. Все още обаче не са много сградите, които предлагат или ще предлагат такива условия.
Основен фактор при офшоринг е оптимизиране на разходите, което означава и оптимална наемна цена. Конкурентоспособността на България спрямо другите централноевропейски и източноевропейски страни в този аспект е налице. Пазарът в страната ни продължава да държи най-ниските наемни нива между Румъния, Чехия, Полша и Унгария. Разликата с тези страни е между 10% и 30%, като тенденцията за поскъпване на офисните имоти в България започ­ва плавно да се стопява.
Търсенето на офисни площи от компании за офшоринг в България ще се увеличи чувствително през следващите няколко години. Ефектът на снежната топка ще се усети много осезателно поради факта, че при появата на една голяма компания много често около нея се оформя група от по-малки, свързани или обслужващи компании, които също ще имат нужда от свои офиси.
Във всеки бизнес хората са основният движещ елемент. При изчерпване на квалифицираната работна ръка на дадено място фирмите ще се насочат към други дестинации, като пренасочат и своето търсене за недвижими имоти. Въпреки че на този етап София е най-големият град в България със силна концентрация на ИТ специалисти, инженери и финансисти, владеещи поне един западен език (основно търсене на компаниите, планиращи аутсорсинг или офшоринг в България), градове като Варна, Пловдив и Бургас също имат потенциал както от страна на налична работна сила, така и от страна на възможностите за изграждане на адекватни офисни проекти, които да отговарят на специфичните нужди на компаниите за офшоринг или аутсорсинг.

Наемни нива на офиси клас А евро /кв. м / месец
   2003  2004  2005
 Чехия  17  17.5  16.5-19
 България  12  12  14.5
 Полша  18.5  18  18
 Унгария  14  16  14.5-15
 Румъния  16  19  18

Източник : Colliers International

Технологичната компания НР обяви официално план да изгради център за услуги в България с 1000 души персонал. Този брой служители се очаква да бъде достигнат в следващите две години. Промяна в стратегията за обслужване на клиентите на НР предвижда създаването на различни по степен на значимост контактни центрове на местно и световно ниво. В България ще бъде създаден един от новите глобални центрове. Те са допълнение към локалните контактни центрове и осигуряват международна поддръжка и решават въпроси от високо техническо ниво. Такива центрове има в Индия, Китай, Коста Рика и Словакия. Българският център ще обслужва държавите от Европа, Близкия изток и Африка. Размерът на инвестицията не беше обявен. Компанията съобщи само, че предвижда сериозни разходи за консултантски услуги при търсенето на служители. Според оценката на HR специалисти става въпрос за сума от около два-три милиона евро.

Финансовият оператор за парични плащания „от човек до човек“ Moneygram избра БТК за изграждането и поддръжката на кол-център преди малко повече от година. Той обслужва клиентските обаждания на мултинационалната компания от седем европейски държави. Бизнесът е преместен в България от Великобритания. През ноември 2005 г. кол-центърът на БТК започна да работи и за други две британски фирми - Katalyst и Creditcentre. Изнесената дейност е продажби по телефона на продукти в чужбина. За Moneygram в момента работят 76 души, а за новите два британски клиента - по 25. В момента от БТК преговарят за контакт центрове с чужда авиокомпания, международен застраховател, фирма за хотелски резервации и ИТ компания.


Белгийската ИМРО - България, е практически първият контактен център на българския пазар. Президентът на фирмата Стефан Дермюл разказва забавната история как адвокатите на фирмата е трябвало да напишат описание от половин страница „Какво е кол-център“, за да могат да регистрират дружеството в съда. Започват дейността си през 2003 г. със 100 души. Компанията работи изключително и само за белгийския пазар и клиента City Group, доставящ телекомуникационни услуги и интернет. В момента дружеството има 300 служители и капацитет до 900 работни места.

Tumbleweed - София, е българският офис на световната компания за разработка на софтуер за сигурност Tumbleweed с главен офис в Калифорния. Софийският клон разполага с около 100 служители, като задачата на българския екип е да разработва антиспам приложения.

Един от пионерите в българския аутсорсинг е „АИИ Дейта Процесинг“. Фирмата стартира през 1999 г., когато и започва да индексира информация за един от бизнес продуктите на Reuters, а късно когато Reuters и Dow Jones правят своето смесено дружество Factiva, продължава да доставя тази услуга и за най-голямата база от информационни източници. Бизнесът е изнесен от Индия. Сега в индексирането, превода и абстрактирането на информация от 27 езика на английски работят над 100 души. Постепенно компанията печели и други проекти - за поддръжка и обработка на бази данни на американски и европейски фирми, както и при предоставянето на информационни и журналистически услуги за италианската и австрийската национални информационни агенции.



Софика“ е една от новите български фирми, които предлагат подслон за търсещите готов кол-център. Американската софтуерна компания C3i беше първият клиент на фирмата. В българската фирма са работили и по холандски проект за телемаркетинг (продажби по телефона). В момента работят около 50 души, но капацитетът е за около 100.

Британската Eurocash, която е специализирана в областта на ДДС консултациите, регистрациите и възстановяването, премести в българския си офис отделите продажби, процесинг (обработка на документи и изготвяне на искове). Български служители са поели и отдела за „Връзки с клиенти“ на компанията.

България напоследък е и атрактивна дестинация за ИТ инвестиции от чуждестранни компании. През годините много често страната ни е сравнявана с Румъния, като северната ни съседка е спрягана като основен конкурент. Според Елена Маринова обаче, зам.-председател на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), сравнението с Румъния не е удачно. Като еталон трябва да бъдат използвани по-развити държави с подобни проекти, каквито са например Израел и Ирландия. Предимствата на България не трябва да бъдат търсени само във фактора цена. „Страната ни е силна в областта на високоспециализирани пазари, където са необходими висока експертиза в малки бройки, висока добавена стойност и гъвкав бизнес модел“, смята Маринова от БАСКОМ.
Към настоящия момент ситуацията е коренно различна от преди две-три години, като налице са няколко значими и работещи проекта. Най-известният от тях е SAP Labs България. Германската компания дава работа на 280 служители, като целта е до две години техният брой да достигне 500 души. Labs-звеното в структурата на фирмата се занимава с разработката и интегрирането на нови софтуерни продукти. Българската „лаборатория“ е сравнително малка в сравнение с международните еквивалентни звена на SAP в други държави. На българския пазар обаче SAP Labs играе стратегическа роля, предлагайки конкурентни възнаграждения (в началото те бяха между два и три пъти по-високи в сравнение с и без това добрия стандарт на заплатите в сектора) и социална сигурност (осигуровки се начисляват върху пълното възнаграждение). Агресивната стратегия за разширяване на присъст­вието на концерна в България се чувства от всички останали играчи на пазар с ограничен капацитет откъм човешки ресурс. Въпреки това не липсват и дос­та други сериозни играчи (като Tumbleweed, Sciant, Nemetschek - България, „Мусала софт“, Еasisoft и др.), които се справят с намирането на клиенти и създаването на качествен софтуерен продукт. Компаниите отговориха на предизвикателството в областта на възнаграждението и изравниха условията си с тези на конкуренцията. В момента по неофициални оценки средното възнаграждение в този бранш се движи в диапазона между 1500 и 3000 лева.

  • Изходящи и входящи комуникации с клиенти на възложителя.
  • Хелп деск - техническа поддръжка и обяснения чрез телефон, факс, имейл, чат (например, ако си купиш компютър, въпросите ти ще се пренасочват в такъв център, в който персоналът трябва да има и ИТ специалисти с езици).
  • Телепродажби - в повечето случаи възложителят дава база данни с таргет клиенти, прави им се презентация на продукт, може и продажба, фактуриране, събиране на вземането, последващо обслужване на клиентите, промяна на условията по договора.
  • Бекофис - прехвърляне на обслужващите финансови, счетоводни и административни дейности на възложителя (като например правенето на заплати, трудови договори, отпуски и т.н.).
  • Обработка на данни, създаване и управление на база данни, информационни услуги и др.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ББР започва да продава активи на "Спарки Елтос" 3 ББР започва да продава активи на "Спарки Елтос"

По един от отпуснатите кредити държавната банка има да прибира 8.6 млн. евро

27 фев 2020, 1396 прочитания

Летище Пловдив пак ще се концесионира 1 Летище Пловдив пак ще се концесионира

Решението е взето на днешното заседание на Министерския съвет

27 фев 2020, 1035 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
„Булгартабак“ се чисти от фирмения шкарт

Поредният и може би последен опит за преструктуриране на холдинга чака благословия от Високата тройка

Още от Капитал
10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

Имало едно време в "Червената къща"

Какво се случи в "Червената къща" и какво е бъдещето на сградата с дълга история на "Любен Каравелов" 15

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10