Балканско Ел(ектро)дорадо*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балканско Ел(ектро)дорадо*

Балканско Ел(ектро)дорадо*

Инвеститорите пренасочват вниманието си от Централна към Югоизточна Европа

785 прочитания

Сега, когато по-голямата част от активите в енергийния сектор на Централна Европа са продадени, големите чуждестранни компании от сектора се пренасочват към Албания, България, Румъния и страните от бивша Югославия. Това показват фактите, свързани с приватизацията на енергийни компании, през последната година и половина.

Според изчисленията на Европейския съюз регионът ще се нуждае от инвестиции за 25 млрд. евро за период от шест години, преди да се интегрира успешно в европейския енергиен пазар. Размерът на тази сума означава, че правителствата на тези страни неминуемо ще бъдат принудени да се разделят с голяма част от активите си в полза на частния сектор. Ричард Иймс, анализатор от Еconomist Intelligence Unit, характеризира електроенергийния сектор в региона като

Разнородна група

в която отделните страни произвеждат електричество с различни средства, с централи главно на въглища, газ и вода, а страните, които са най-близо до присъединяване към ЕС - България и Румъния, са посочени като най-напреднали с реформите.

Румънското електрораз­пределително дружество (ЕРД) Electrica Muntenia Sud SA е петото в страната, което е в процес на приватизация в момента. Очаква се за 50% от него да бъде постигната най-висока цена в сравнение с останалите, които вече бяха продадени на чуждестранни стратегически инвеститори. Според наблюдателите на The Deal дружеството ще бъде продадено най-вероятно за цена над 300 млн. евро, като се има предвид, че то снабдява с електричество столицата Букурещ. Кандидатите са осем: американската AES Corp., италианската Enel SpA, испанските Union Fenosa SA и Iberdrola SA, френската Gaz de France, германската RWE Energy AG, австрийската EVN AG и чешката CEZ a.s. „Готовността на CEZ да похарчи над 300 млн. евро за Electrica Muntenia Sud, след като инвестира 151 млн. евро в най-голямото румънско ЕРД Electrica Oltenia миналата година, говори за значението на този бурно развиващ се пазар”, смята Карл Линдстрьом, енергиен анализатор от консултантската фирма Datamonitor. За АЕS Централна и Източна Европа стана основен фактор, спомогнал за излизането на американската фирма от проблемите на ограничения достъп до капитали и ниските цени на електричеството, които се отразиха неблагоприятно на компаниите от американския енергиен сектор в началото на десетилетието, твърди Андрю Неф, анализатор от базираната във Вашингтон консултантска компания Global Insight Inc. Инвестициите на AES в Централна и Източна Европа, които включват електроцентрали в Унгария и Чехия, донесоха на AES 58% от печалбите й през 2004 г., които възлязоха на 692 млн. долара. През септември 2005 г. AES откри представителство в Румъния и в момента организира там свое поделение под името AES Romenergia. Американската компания обяви също така интереса си към тазгодишната приватизация на ТЕЦ Turceni, който ще бъде продаден заедно с производителите на електричество Rovinari и Isalnita, след като правителството в Букурещ получи доклада на консултанта по приватизацията Deloitte & Touche. Според анализаторите трите електроцентрали могат да се продадат заедно за около 170 млн. евро.
В съседна България AES работи по проект за изграждане на мощности от 600 мегавата за около 1 млрд. долара. Южната съседка на Румъния също постигна напредък в приватизацията на електроиндустрията си. Германската компания Е.ON купи две ЕРД, а чешката CEZ - три.

Експанзия на Балканите

CEZ загуби през 2004 г. търга за словашката компания Slovensk Elektrrne a.s. в полза на италианския си конкурент Enel и беше критикувана от някои свои акционери, че подходът й е прекалено предпазлив. CEZ обаче е заделила фонд от около три млрд. евро за придобивания и сега си организира представителство в сръбската столица Белград, откъдето ще координира експанзията си в Сърбия и Черна гора, както и в Босна и Херцеговина, твърдят източници на компанията. Един от най-привлекателните активи на Сърбия е подлежащият на приватизация електроенергиен монополист Elektroprivreda Srbije (EPS), за което правителството търси сега стратегически консултант. В южна посока Македония обяви, че е поканила четири компании - германската RWE, австрийската EVN, италианската Enel и чешката CEZ, да подадат крайни оферти до 1 март в търга за продажба на електроразпределителното дружество АД „Електростопанство на Македониjа“ (ЕСМ). Решението на правителството да продаде ЕСМ предизвика яр­остни протести на профсъюзите и граждани в столицата Скопие с аргумента, че продажбата би повишила значително цените на електричеството и би довела до съкращаване на работни места. Все пак се очаква правителството да успее да продаде ЕСМ. През 2007 г. за приватизация ще бъде обявена компанията за електропроизводство „Електрани на Македониjа“, от която се предвижда в бюджета на страната да влязат около 300 млн. евро. Германската компания Energie Baden-Wrttemberg AG оповести на 20 декември 2005 г. интереса си към македонския електропроизводител.

Макар и все още отдалечена във времето, предстояща е и приватизацията на електромонополиста Korporata Elektroenergjitike Shqiptare (KESh), както и на няколко водноелектрически централи в Албания. Предстои преструктурирането и на хърватския монополист HEP с цел компанията да бъде подготвена за продажба на стратегически инвеститор.

Чуждите инвеститори обръщат очи и към друга балканска страна - Турция, която е един от най-големите и бързо разрастващи се пазари в региона. На 8 февруари Турция направи поправки в закона за електроенергийния пазар, които отварят пътя за приватизация на нейните ЕРД. Според новоприетите поправки цялата преносна мрежа остава собственост на държавата, а електропроизводството, дистрибуцията и търговията ще бъдат продадени.

Сега, когато по-голямата част от активите в енергийния сектор на Централна Европа са продадени, големите чуждестранни компании от сектора се пренасочват към Албания, България, Румъния и страните от бивша Югославия. Това показват фактите, свързани с приватизацията на енергийни компании, през последната година и половина.

Според изчисленията на Европейския съюз регионът ще се нуждае от инвестиции за 25 млрд. евро за период от шест години, преди да се интегрира успешно в европейския енергиен пазар. Размерът на тази сума означава, че правителствата на тези страни неминуемо ще бъдат принудени да се разделят с голяма част от активите си в полза на частния сектор.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.