Сироп за търговския дефицит
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сироп за търговския дефицит

Пожалуйста - болгарские лекарства

Сироп за търговския дефицит

Фармацевтичните компании са основните износители на български стоки за Русия

Десислава НИКОЛОВА
2612 прочитания

Пожалуйста - болгарские лекарства

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ


Ако сте били в Русия и сте влизали в супермаркет (особено в Москва), със сигурност сте наясно защо теорията за необятните възможности за лесен български износ там заради „добрите спомени“ е не просто носталгична, а направо митологична.

Там има всичко. Отвсякъде. И битката за място на пазара се води с милиони и милиарди за реклама - просто защото пазарът е огромен и частичка от него може да изстреля една фирма напред с космическа скорост. И понеже битката се води с пари за реклама и сериозни преговори, а не на базата на добрите спомени от СИВ-реализма, българските стоки просто ги няма на рафтовете, а цигарите вървят най-вече „за Уралом“. В същото време руският внос за България се състои основно от енергоносители, за които конкуренцията клони към нулата. Затова не е никак странно, че по данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2005 г. вносът от Русия и ОНД надвишава българския износ за там с 5.5 млрд. лв. Основният начин за компенсиране на този дефицит, макар и в ниска степен, се оказва износът на лекарства, който за 2005 г. е 72 млн. долара. За миналата година български фирми са изнесли общо за този пазар стоки на стойност 270 млн. лв. (2% от общия експорт на страната, или точно толкова, колкото е износът за Македония). Така се оказва, че износът на лекарства само за Русия съставлява близо 43 на сто от общия износ на страната за Русия и ОНД. И стойността му се е увеличила над двойно от 2001 г. насам, а за последната година (2005 спрямо 2004) - с 13 млн. долара.

Последните мохикани на почти загубения за българските фирми руски пазар се оказват фармацевтичните компании, или по-скоро три от тях: „Софарма“, „Биовет“ и трите завода на исландската „Актавис“ в Дупница, Разград и Троян. По данни на анализаторската компания Research Marketing Business Consulting (RMBC) - най-големия доставчик на пазарна информация за руския пазар, през последните пет години българските медикаменти неизменно фигурират в топ 30 на най-продаваните лекарства в страната и изпреварват по търсене продуктите на световни фармацевтични концерни. За 2004 и 2005 г. „Софарма“ е съответно на 21 и 25 място по внос на лекарства в Русия, а „Актавис“ - на 22 и 29 място, сочи информацията на RMBC. Лекарства в Русия в значително по-малки количества продават още два български производителя: „Лавена“ - Шумен, и „Ветпром“ - Радомир.

Пазарът на неограничените възможности

„Пазарът на лекарства в Русия, който по официални данни се оценява на над 8 млрд. долара през 2005 г., предлага многобройни възможности, тъй като е изцяло либерализиран, с вертикално интегрирани структури и многобройни вериги от аптеки. През последните години увеличението на продажбите като цяло е двуцифрено, а прогнозата за 2006 г. е, че пазарът на медикаменти ще отбележи ръст от 22% спрямо 2005 г. Голяма част от компаниите постигат над 100% покачване на продажбите си през последните години“, отбелязва д-р Кунчо Трифонов, мениджър за България на световната анализаторска компания IMS Health. Встрани от официалната статистика остават частните доставки - голяма част от руските компании поръчват лекарства директно от производителите срещу бартер на стоки и услуги и така техните служители въобще не пазаруват от аптеките. Освен това губернаторите на отделните области управляват собствени фондове и често сами купуват медикаменти от производителите.

Почти общото становище на българските компании е, че руският пазар на медикаменти е изключително динамичен и гарантира продажби на всеки, който успее да наложи марката си. Според Огнян Донев, изпълнителен директор на „Софарма“, компанията му очаква 20-30% ръст на продажбите в Русия през тази година. Продажбите на фирмата за този пазар са за над 36 млн. долара за 2005 г. „До 2003 г. бяхме втората по продажби българска фармацевтична компания на руския пазар, но през последните две години продаваме най-много български лекарства. Тази „вътрешнобългарска конкуренция“ е символична и няма икономическо значение, защото нашите цели са да увеличим износа си, а не да се сравняваме с колегите“, отбелязва Донев.

Според Ирина Мустяца, изпълнителен директор на „Актавис - Русия“, през първото тримесечие на 2006 г. експортът на компанията за руския пазар (който се формира предимно от трите български завода на групата) се е увеличил с 55% в сравнение със същия период на 2005 г. и е достигнал 11 млн. евро. От „Актавис“ не изчисляват поотделно продажбите за Русия, Украйна и за ОНД. По данни на концерна той е продал лекарства на стойност 58.1 млн. евро на тези пазари през 2005 г., като сумата представлява 20% от реализираните продукти със собствена марка на „Актавис груп“. Ръстът на продажбите е с 21.7% в сравнение с 2004 г.

„Износът за Русия на „Биовет“ за 2005 г. достигна един милион евро, което е ръст от близо 50% в сравнение с предходната година. През 2006 г. очакваме продажбите да нараснат четири пъти в резултат на дългогодишните усилия да наложим продуктите си там. В голяма степен разчитаме и на продажби на ветеринарни продукти, чиито марки придобихме от „Актавис“ и холандската „Интервет“ през 2005 г.“, отбелязва Веселка Щерева, маркетинг мениджър на „Хювефарма“ - собственика на „Биовет“.

Обикновено за търговията с Русия българските фармацевтични компании регистрират представителства там или използват посредници с опит на пазара. „Софарма“ инвестира и в местно производство: компанията от няколко години е мажоритарен собственик на завода „Ростбалканфарма“. Предприятието се намира в гр. Азов, на южната граница на Русия с Украйна. Засега то произвежда само сиропи за кашлица, тъй като са трудни за транспортиране от България. „Освен че спомага за намаляване на транспортните разходи, предприятието дава по-добра възможност за навлизане на пазарите в съседни държави“, отбелязва Огнян Донев.

Бариерите: пиратски и бюрократски

„Когато възникнат проблеми, разчитаме на партньорите ни в Русия и на отдела по регистрации в „Биовет“, казва Веселка Щерева. Представителите на останалите износители на лекарства за Русия също признават, че основните бариери пред търговията там са свързани с тромавите бюрократични процедури по вноса и регистрацията на лекарствата за продажба. По изчисления на Огнян Донев регистрацията на ново лекарство за продажба в Русия отнема средно над една година. Това е и причината някои от европейските компании да получават административна подкрепа от търговските представители на съответните страни в Москва, разказва Веселка Щерева.

Друг риск, който неизменно стои пред българските износители, е валутният. Всички разплащания с руските партньори са в щатски долари, докато основната част от субстанциите за производство на медикаменти се купуват в евро.

Трети сериозен проблем е този с пиратството на известни търговски марки, каквито са тези на българските лекарства. „Склонността на руските производители да копират чужди търговски марки е всеизвестна. Официална търпимост на руските власти към това няма и при аргументирани сигнали те реагират въпреки сравнително ограничените си ресурси“, разказва Донев.

Макар и да не може да се постави на конкретно място като проблем, съществува риск и с климатичните условия. Неотдавна няколко тежкотоварни камиона български медикаменти замръзнаха при температури минус 40 градуса на път към Москва. Тези рискове обаче се покриват от специални застраховки. Факт е обаче, че ако всички тези проблеми се изредят, без да се споменава за коя стока и страна става въпрос, всеки от тях с пълна сила може да важи и за България.

Кой какво изнася

„Софарма“

Едно от болкоуспокояващите лекарства на „Софарма“ е най-продаваното по брой опаковки в Русия през последните 15 месеца без прекъсване. Така поне твърди директорът на компанията Огнян Донев. Сред най-търсените от пациентите са друг аналгетичен препарат и сироп срещу кашлица. Другите два български бестселъра на руския пазар са лекарство срещу токсични чернодробни увреждания и цироза и медикамент за отказване от тютюнопушенето.

„Актавис“

Най-търсените продукти на компанията в Русия са медикаменти срещу разширени вени - капсули и гел, които се произвеждат в завода на компанията в Троян. Сред най-продаваните лекарства на „Актавис“ в Русия са още четири български търговски марки. Два от медикаментите са болкоуспокояващи, третото стимулира мозъчната дейност, а четвъртото е срещу язви и стомашни заболявания.

„Биовет“

В хуманната медицина „Биовет“ бележи част от приходите си от износа само на един продукт - оригинален пробиотик, който съдържа селектиран щам на лактобацилус булгарикус. Марката дотолкова е навлязла в ежедневието на руснаците, че се използва като синоним на лекарство за стомашни болки, твърдят от фирмата. За животновъдната индустрия в Русия „Биовет“ маркетира инжекционни форми, водоразтворими форми, фуражни добавки, ензими и активни субстанции. Специално за руския пазар са разработени и две ензимни фуражни добавки.

Забележка: Според Наредба №13 от 2000 г. на Министерството на здравеопазването споменаването на търговски марки на лекарства в медиите се счита за реклама и се санкционира по реда на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина.

Ако сте били в Русия и сте влизали в супермаркет (особено в Москва), със сигурност сте наясно защо теорията за необятните възможности за лесен български износ там заради „добрите спомени“ е не просто носталгична, а направо митологична.

Там има всичко. Отвсякъде. И битката за място на пазара се води с милиони и милиарди за реклама - просто защото пазарът е огромен и частичка от него може да изстреля една фирма напред с космическа скорост. И понеже битката се води с пари за реклама и сериозни преговори, а не на базата на добрите спомени от СИВ-реализма, българските стоки просто ги няма на рафтовете, а цигарите вървят най-вече „за Уралом“. В същото време руският внос за България се състои основно от енергоносители, за които конкуренцията клони към нулата. Затова не е никак странно, че по данни на Националния статистически институт (НСИ) за 2005 г. вносът от Русия и ОНД надвишава българския износ за там с 5.5 млрд. лв. Основният начин за компенсиране на този дефицит, макар и в ниска степен, се оказва износът на лекарства, който за 2005 г. е 72 млн. долара. За миналата година български фирми са изнесли общо за този пазар стоки на стойност 270 млн. лв. (2% от общия експорт на страната, или точно толкова, колкото е износът за Македония). Така се оказва, че износът на лекарства само за Русия съставлява близо 43 на сто от общия износ на страната за Русия и ОНД. И стойността му се е увеличила над двойно от 2001 г. насам, а за последната година (2005 спрямо 2004) - с 13 млн. долара.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    Avatar :-|
    shekerov

    Руският пазар няма как да е само за 8 млрд $. Нашият е за 1,250 млрд лева. Дори ако се има впредвид само вноса им.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK