Консервите - старият бизнес за нови играчи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Консервите - старият бизнес за нови играчи

Увеличава се експортът на консерви с повече добавена стойност

Консервите - старият бизнес за нови играчи

Секторът отново работи над 50% за износ

Мара ГЕОРГИЕВА
24256 прочитания

Увеличава се експортът на консерви с повече добавена стойност

© Юлия Лазарова


До 1990 г. консервната индустрия на България беше твърдо стъпила на консервативния, но пък удобен под на държавно договорените доставки главно за руския пазар.

Краят на СИВ епохата обаче за кратко време срути тази основа и доведе до фалит огромна част от фабриките в сектора.

Няколко години след старта на прехода в България картата на консервната промишленост в страната беше прекроена, а броят на предприятията намаля драстично. Статистическите данни обаче показват, че за срив в този бранш не може да се говори - индустрията е налице, просто играчите са други, пазарите са други, стоките са различни. Казано накратко - консервната промишленост излезе от ерата на консерватизма.

До началото на 90-те години плодови и зеленчукови консерви произвеждат около 40 предприятия в България. През 1990-1993 г. много от големите фабрики фалират. Причините са много - лошо управ­ление, некоректни руски партньори, неконкурентна продукция на фона на междувременно навлезлите на руския пазар световни гиганти от бранша, непредвидим курс на долара. Спират работа най-големият консервен комбинат на Балканите „Марица“ - Пазарджик, „Витамина“ - Стамболийски, „Дунавия“ - Русе. Затварят врати силистренският „Нектар“, консервните предприятия в Разград, Видин, Бойчиновци, „Варна плод“, „Кюстендилски плод“, комбинат „Ягода“ - Ямбол.

Новата карта на бранша

Към момента в България са регистрирани около 130 консервни предприятия по реда на Закона за храните, но от тях действащи са между 70 и 80, уточнява инж. Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. По данни на съюза най-голям е броят на работещите фирми на територията на областите Пловдив и Стара Загора.

Гигантът „Сторко“ - Плевен, смени няколко пъти собственика си и отскоро е притежание на бизнесмена Христо Ковачки. Някогашният добре познат „Фрукто Сливен“ е собственост на „Наврас“ АД - Варна. Компанията има свои овощни насаждения и е най-голямата в страната с капацитет за преработка на 15 000 тона плодове и зеленчуци годишно. Оцеля и бившият комбинат „Първи май“ - Пловдив (след това „Пловдивска консерва“), който пръв в страната започва през 1974 г. производството на доматените сосове „Кетчуп“ и в продължение на години е единственият техен производител. Сега фирмата се нарича „Филикон - 97“ (собственост на Борис Калибацев и група физически лица) и е сред най-големите в бранша. Сред най-сериозните износители в сектора са вече основно новите частни фирми, създадени след 1990 г. Това са: „Дерони“ - Хасково (собственост на Русю Делчунков, Иван Парадов, Боян Токов), „Олинеза“ - Костинброд, с управител Александър Найденов (собственост на „Партньори“ ООД и „Ван Дер Молен инк.“), „Идеал продукт“ - Перущица (собственост на Радослав Костов и Петко Минчев), „Консервинвест“ - с. Православен, Първомай (собственост на Тодор Дековски и физически лица), „Солвекс-Мира-Фрукт“ - Нови пазар, „ЦИМА Г“ - с. Стряма, Пловдив (собственост на Георги Жеков),“Мелта 90“ - Ловеч (собственост на холдинг „Наш дом - България“), „Конекс-Тива“ - София (собственост на Константин Ламбрев), „Домат“ - Джулюница (собственост на „Стронг“ АД), „Джем и Джем“ - Пловдив (семейна фирма, собственост на Илиана и Стойко Кировски). Така в консервния бранш навлязоха нови играчи, които имат и друг бизнес извън хранителната промишленост, каквито са например Христо Ковачки (чиито инвестиции са основно в енергетиката и мините), „Наш дом“ (бивш приватизационен фонд, контролиран от „Овергаз“), Александър Найденов (който имаше интереси, свързани с марките български цигари на рус­кия пазар).

Нови са участниците в бизнеса, нови са и пазарите за стоката им - над 50% от продукцията на бранша се продава зад граница. През 2004 г. българските компании са изнес­ли 91 155 тона консерви за 97.5 млн. евро, отчита браншовият съюз. За 2005 г. засега няма официална информация от статистиката, но според експертни прогнози износът ще е по-малък. По предварителни и неофициални данни от митническата статистика експортът на консервирани плодове и зеленчуци за миналата година е за 105.8 млн. лв. „Много от предприятията не успяха да изпълнят производствената си програма през 2005 г. заради наводненията и лошите климатични условия, които се отразиха на суровината за консервите. В последните пет години има хроничен недостиг на плодове и зеленчуци: намаляват и площите, и добивите“, коментира Константин Ламбрев, председател на браншовия съюз и собственик на фирма „Конекс-Тива“.

Нови пазари - нов късмет

По експертни оценки на браншовата организация днес експортът за ЕС заема около 50-60% от общия износ на консерви като количества. Следват пазарите на САЩ и Русия. По правило фирмите работят за конкретни клиенти и се съобразяват с техните изисквания. Масовият износ на консерви е предназначен за т.нар. етничес­ки пазари - българи, руснаци, турци, македонци и др., които живеят зад граница и имат близки вкусови изисквания. Нова тенденция в продажбите са т.нар. етнически щандове, които се обособяват в големите вериги магазини, особено в САЩ и Израел. „Много от фирмите откриват необичайни, но добри пазари, като Австралия например. За там се изнасят предимно бутикови стоки - компоти, джем, сладка от горски плодове“, коментира инж. Антоанета Божинова.

Зеленчуковите консерви формират повече от половината износ на български консерви. Най-търсени са продуктите, в основата на които са чушката (печена капия, салати, едро смляна лютеница) и патладжаните. От плодовите консерви най-купувани са конфитюри, мармалад, желе. „Увеличава се експортът на консерви с повече добавена стойност - сосове, салати, готови ястия. Консумацията на традиционни продук­ти намалява, расте търсенето на замразени продукти“, обобщава Константин Ламбрев.

Износът: посредниците са на почит

Българските производители на консерви като цяло не работят директно с големите вериги магазини зад граница. Една от причините за това е, че търговците определят много тежки правила за работа. „От нас изискват входни такси за марката, за баркода… Необходимо е да имаме буферен склад в чужбина с наш персонал. Всичко това заедно с транспортните разходи оскъпява много продукцията ни“, обясни Явор Янков, началник „Външнотърговска дейност“ в „Дерони“ - Хасково. Затова компанията работи за чужбина с дистрибутори. Изнася за Русия, Хърватия, Германия, Чехия, Англия, Гърция, Израел, САЩ. Продава под собствената си търговска марка и има специален отдел за разработка на нови продукти.

„В САЩ например големите търговски вериги имат по 3000 до 9000 супермаркета. Не е по силите на никоя българска фирма да задоволи такова търсене. Затова българските консерви се продават предимно на т.нар. независими вериги, които имат по 150-200 супермаркета“, обяснява Константин Ламбрев.

Много от посредниците изискват на консервите да бъде поставен специален етикет с марката на възложителя на поръчката. Някои от българските фирми успяват да се преборят на етикета да бъде написано, че продуктът е произведен в България. „За германския пазар произвеждаме конфитюр по техни рецептури, разфасовки, мостри за опаковки и етикети. Вкусовите качества са по техни изиск­вания и стандарти. Но за целия балкански пазар продаваме с нашата марка“, казва Бистра Стрехина, мениджър експорт на „Рубикон“ - гр. Раковски.

Бъдещето - борба за суровина и ниски цени

Чуждите инвестиции в сектора са символични. В браншовия съюз дават за пример италианската “Куминяно фрукт”, която има своя фабрика в с. Катуница, Пловдивско, и българо-германското дружество „Реал консервен“ в Пазарджик. Засега няма сериозна конкуренция на вносни консерви на вътрешния пазар заради консерватизма и различните вкусови предпочитания на българския купувач. Много от компаниите, които досега са изнасяли само зад граница, дават заявка, че искат дял и от вътрешния пазар, казва Антоанета Божинова и предрича бъдеща битка за суровина и за по-ниска себестойност на продуктите.

След присъединяването към ЕС експортът обаче няма да бъде застрашен, предвиждат експерти. Фирмите имат традиционни партньори и отдавна са изпълнили евроизискванията за хигиена и безопасност на храните. Освен това митата за българските консерви ще паднат и това ще увеличи експортните възможности на сектора.

До 1990 г. консервната индустрия на България беше твърдо стъпила на консервативния, но пък удобен под на държавно договорените доставки главно за руския пазар.

Краят на СИВ епохата обаче за кратко време срути тази основа и доведе до фалит огромна част от фабриките в сектора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.