Атака на малките телекоми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Атака на малките телекоми

Атака на малките телекоми

Алтернативните оператори поискаха промени в правилата на сектора

1305 прочитания

Три месеца преди влизането в сила на новите регулации на телекомуникационния пазар в България малките компании от бранша започнаха офан­зива за гарантиране на интересите си през следващите години.

Сдружението за електронни комуникации (СЕК) внесе в Народното събрание проект за промени във все още неприетия Закон за електронните съобщения, който от 1 януари ще замени сегашния Закон за далекосъобщенията. Предложението на СЕК (в който влизат повечето алтернативни оператори) са в дух на пълна либерализация на пазара, лесен достъп до инфраструктурата на БТК, по-големи глоби при нарушения от страна на бившия монополист и силен регулатор.

Шансът предложенията да бъдат приети от парламента не е особено висок. Особено предвид факта, че големите компании също имат интереси за отстояване. БТК - да запази възможно най-дълго за себе си инфраструктурата си. Мобилните оператори - да оставят собствения си пазар възможно най-слабо регулиран и да притиснат още повече всички фиксирани компании.

Теория на преговорите

Едно от исканията на СЕК е в България да бъде въведена преносимост на фиксираните телефонни номера още от 1 януари 2007 г. или най-късно 2008 г. На практика това означава клиентите на БТК да запазват номера си, ако преминат като абонати на алтернативен оператор. Сега новите телекоми имат специални префикси. Друго настояване на конкурентите на БТК е ако компания със значително въздействие върху пазара (каквато е тя) изгради мрежа по нова технология, останалите да получат достъп до нея веднага. Трето предложение е всички решения на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да имат незабавно изпълнение и обжалването им да не го спира. За подобна промяна настояха наскоро пред КРС представители на "Мадяр телеком" - собственик на "Орбител". Сред предложенията на сдружението фигурира и увеличение на глобите за неизпълнение на решенията на регулатора. "Поискахме санкцията да достига 10% от оборота на провинилата се фирма, разбира се - само при много тежки нарушения, водещи до изкривяване на конкуренцията", обясни председателят на управителния съвет на СЕК и изпълнителен директор на "Спектър нет" Теодор Захов. "Oсновно желание на сдружението е да се увеличат правомощията на КРС. Практиката показва, че всички правомощия на регулатора, които биха подпомогнали конкурентния пазар, са блокирани. За да е независима, КРС има нужда от финансова самостоятелност ", каза зам.-председателят на СЕК и директор на "Орбител" Николай Горчилов.

Че предложенията на СЕК едва ли ще бъдат приети в този им вид, сметка със сигурност си дават и вносителите им. В случая обаче въпросът е по-скоро доколко ще проработи старата теория на преговорите "поискай повече, за да получиш желаното". Още повече - за по-бързата либерализация на фиксирания пазар вече няма и сериозен натиск от Брюксел. В последния мониторингов доклад на Еврокомисията липсваше укор към България по тази тема.

Практика на защитата

Що се отнася до преносимостта на фиксираните номера, ангажиментът на България към ЕС е тя да бъде въведена от 1 януари 2009 г. Според главния изпълнителен директор на БТК Мартин Щауб (интервю с Щауб - на стр. 56), компанията няма и техническа възможност да въведе услугата от 2007 г.

Позицията на БТК по въпроса за незабавния достъп на конкурентите й до инфраструктурата, осигуряваща нови услуги, най-вероятно също ще е доста убедителна - че това би стопирало инвестициите й в надстройки на мрежата. "Какъв би бил смисълът да влагаме милиони левове в нови технологии, щом от тях веднага ще могат да се възползват всички, които не са инвестирали", коментира източник от БТК, пожелал анонимност. Искането на СЕК решенията на КРС да се изпълняват въпреки евентуалното им обжалване явно е с цел да се предотвратят случаи като този с типовото предложение за взаимно свързване между БТК и алтернативните оператори. То беше прието от регулатора, но БТК го обжалва във Върховния административен съд и в момента то е блокирано. Позицията на адвокатите на големия телеком в случая ще бъде, че исканата промяна е в разрез с конституцията. Освен това, ако КРС получи прекалено много правомощия с малко контрол, това ще увеличи вероятността от субективни действия на регулатора. Едно от малкото предложения на СЕК, които може да получат подкрепа и от БТК, и от мобилните оператори, е да се уеднаквят цените, по които общините таксуват преминаването на комуникационни съоръжения през тяхна земя. За да се въведат единните цени обаче е необходима промяна в Закона за устройство на територията. Освен това проблем в случая са не само таксите, но и самите разрешения от общините.

Дали и каква част от предложенията на малките компании ще бъдат приети - ще се разбере скоро. Новият Закон за електронните съобщения и предложения към него ще бъдат разглеждани от парламентарната комисия по транспорт и съобщения от идната седмица.

Три месеца преди влизането в сила на новите регулации на телекомуникационния пазар в България малките компании от бранша започнаха офан­зива за гарантиране на интересите си през следващите години.

Сдружението за електронни комуникации (СЕК) внесе в Народното събрание проект за промени във все още неприетия Закон за електронните съобщения, който от 1 януари ще замени сегашния Закон за далекосъобщенията. Предложението на СЕК (в който влизат повечето алтернативни оператори) са в дух на пълна либерализация на пазара, лесен достъп до инфраструктурата на БТК, по-големи глоби при нарушения от страна на бившия монополист и силен регулатор.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    L

    "Какъв би бил смисълът да влагаме милиони левове в нови технологии, щом от тях веднага ще могат да се възползват всички, които не са инвестирали".
    Ами дайте новите технологии под наем. Така ще се възползвате вие, които сте инвестирали.

  • 2
    Avatar :-|
    М

    Питайте СПАС РУСЕВ, каквото каже това ще стане. Той е Тути - де КАПО - Тути в сектор ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ. Другото е приказки!

  • 3
    Avatar :-|
    The Core

    Абе и аз искам достъп до инфраструктурата на УБО, МС, НС, президентството и всички възможни инфраструктури... Иска-а-а-а-аааам.....!! Ако не ми го дадат - нарушавам, закона и си го "вземам" като междувременно обжалвам законите дето я пазят тази инфраструктура и готовоо-о-о-о. 'бал съм им майката на законите.
    До къде ли може да се стигне така ?????


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK