20 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Имате (частна) поща

Сметките за ток, отопление, вода и телефон раздвижват куриерския пазар

3704 прочитания

Конкурентите

"Български пощи" притежава: - 2990 пощенски станции в цялата страна
- 1100 пощенски автомобила - Мрежа от разпределителни центрове - 7.93 млн.лв. печалба за 2005 г. (преди облагане с данъци)
- да отвори пощенски станции в 48 града до 1 януари 2009 г. - да изгради мрежа в 126 населени места до юни 2011 г. - да покрие всички населени места с над 800 души население до юни 2012 г.

- да предложи обслужване на компании от комуналния бранш

Ако се запитате кога за последно сте писали някому писмо, много вероятно ще стигнете до извода, че пощенският бизнес е на смъртно легло.

Ако обаче помислите колко често получавате сметки за комунални услуги или рекламни брошури, плащате сметки или различни вноски, ще се окаже, че слуховете за смърт­та на този сектор са силно преувеличени. Преди две десетилетия големи пощенски коли всеки ден събираха от всяка станция чували със стотици писма. Сега такива чували пак се оформят, но във входа на всяка жилищна сграда. Оказва се, че фиксираните и мобилни телефони, електронната поща и преносът на данни по кабел и GSM мрежа не са ликвидирали обикновеното транспортиране на писма и колети. По данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) този пазар дори расте стабилно, става по-конкурентен и на него все повече навлизат частни компании.

Един монопол по-малко

Според Закона за пощенските услуги "Български пощи" има монопол върху т.нар. резервиран сектор от универсалната пощенска услуга, т.е. никой друг освен държавната фирма не може да приема и доставя писма, тежащи под 150 грама. От 1 януари 2007 г. ограничението пада на 50 грама, а две години по-късно се премахва. В замяна на привилегированото си положение "Български пощи" е длъжна да събира и доставя пратки на цялата територия на страната, дори това да й е неизгодно. Държавният бюджет пък ежегодно компенсира фирмата за това. За 2005 г. например компенсацията е била около 800 000 лв. Другото, което отличава държавната фирма от куриерските компании, е, че тя има структура от пощенски станции и пунктове (кутии) за събиране на писма, докато частните куриери пренасят пратки "от врата до врата". От 1 януари 2007 г. обаче "Български пощи" няма да е единственият универсален пощенски оператор. "Тип-топ куриер" получи пълен лиценз за такава услуга от КРС и възнамерява още от началото на следващата година да отвори първите си пощенски станции. Разликата е, че частната компания няма да е задължена да обслужва населени места с под 800 граждани и съответно няма да претендира за компенсации от бюджета.

По стъпките на телекомите

Либерализацията на пощенския пазар доста прилича на същия процес в телекомуникациите: основният оператор (в случая "Български пощи") разполага с огромна и силно развита мрежа за транспорт и разпределение на пратки. Новите играчи пък разработват само част от пазара, която са сметнали за най-печеливша (куриерският разнос). И превръщането им в структури, алтернативни на бившия монополист, преминава през достъп до неговата мрежа. Разликата е, че при пощите основният оператор не е длъжен да осигури такъв достъп на разходоориентирани цени. Въп­реки това мениджмънтът на частната компания не крие надеждите си да ползва разпределителните центрове и транспорта на държавната. "Имаме разговори за свързването на мрежите си с "Български пощи", но те са на начален етап", каза управляващият акционер на "Тип-топ куриер" Денка Димитрова. "Ако получим изгодни условия, ще осигурим такъв достъп. Иначе частният оператор трябва да промени предложението си", казва изпълнителният директор на "Български пощи" Енцеслав Харманджиев. Като се има предвид, че инвестициите за изграждане на цялостна мрежа за транспорт (покупка на микробуси) и за строеж на разпределителни центрове, са десетки милиони левове, шансът на конкурента на "Български пощи" да вземе дял от пазара зависи от преговорите с държавната фирма. Само новият разменно-сортировъчен център на "Български пощи" в София, е за 30 млн. лв., докато инвестиционната програма на "Тип-топ куриер" за следващите години е на обща стойност 19 млн. лв.

Според председателя на КРС Георги Александров засега няма искания от други фирми да бъдат лицензирани като преки конкуренти на "Български пощи". Общо участниците на пазара на пощенски и куриерски услуги са над 50 и нямат намерение да навлизат в сегмента на държавната структура. "Обсъждали сме евентуално получаване на пълен лиценз за пощенски оператор, но счетохме, че това няма да допринесе нито за разширяване на обхвата и обема на услугите, които предлагаме, нито за реализиране на някаква добавена стойност към съществуващите услуги", каза Таня Кръстева, ръководител на търговския отдел на "Сити експрес". "TNT - България" също няма интерес към такъв лиценз, каза управителят й Иван Василев. Причината е, че фирмата набляга на участието си на пазара на транспортиране на пратки между корпоративни клиенти. Мениджърът "Продажби" на "Спийди" Светослава Дичева пък обяснява липсата на интерес от дружеството към типично пощенския бизнес с това, че то е ориентирано към логистика и транспортни решения. С една дума - повечето куриери предпочитат да останат такива и да не правят огромни инвестиции в пощенска мрежа без гаранция, че ще имат достатъчна възвращаемост.

Като цяло пазарът на пощенските и куриерските услуги в България по данни на КРС за 2005 г. е бил за общо 125 млн. лв., или с 24% повече от този за 2004 г. Очакванията на регулатора са за ежегоден ръст от 20% през следващите няколко години. Същата прогноза дават и компаниите.

Основният двигател на пощенския бизнес отдавна не са пратките между физически лица. КРС няма точен анализ кои услуги каква част от пазара представляват. Според неофициални данни от компаниите частната кореспонденция формира не повече от 10% от приходите в бранша. Други максимум 20% се падат на междуфирмената кореспонденция и пратки (писма и пакети). Основните близо 70% от оборота в сектора са от обслужване на големите компании, които имат множество клиенти: топлофикации, електроразпределителни дружества, ВиК фирми, БТК, мобилните оператори, финансови институции, както и от разпространение на брошури, рекламни материали, каталожна и електронна търговия. Факт е, че "Български пощи" отдавна не е монополист при тази "хибридна поща". Няколко частни куриерски фирми също участват на този пазар ("Топ-топ", "Полипост", "Блумейл", МВМ), като в различна степен поемат разпространението на сметките на абонатите. Понякога те само ги доставят, но в повечето случаи получават от съответната компания само информация за всеки клиент и техен ангажимент е и отпечатването и опаковането на фактурите, като за целта ползват за партньори и печатници. В ход са и някои проекти куриерски фирми да поемат и отчитането на показанията на съответните измервателни уреди (например водомери).

Друг основен двигател на пазара занапред са финансовите услуги. Именно те са сегментът, достъпен само за пощенските оператори с широко разгърната мрежа от станции. Към момента парични записи обслужват седем компании, включително "Български пощи" и "Топ-топ куриер". Амбициите на двете компании обаче стигат далеч отвъд обикновения запис. "Български пощи" вече има договори с няколко банки да предоставя техните услуги в част от клоновете си: Инвестбанк, ДСК банк, Корпоративна банка, Пощенска банка. На практика това означава, че пощенските станции (освен че изплащат пенсии) вече обслужват и влогове и депозити. Съвсем скоро предстои да бъдат сключени и договори с няколко застрахователни компании, чиито услуги също ще се предлагат от пощите - "Лев инс" и "Евро инс". Макар и засега да формират малка част от пазара като цяло, именно финансовите услуги са сегментът с най-бърз ръст и най-голям потенциал за в бъдеще, смята Енцеслав Харманджиев. "Тип-топ куриер" има намерение да навлезе и в двете най-перспективни ниши. "Работим по проекти за отчитане на измервателни уреди на компании от комуналния сектор и инкасиране на суми в тяхна полза. Обсъждаме и проекти с финансови институции да поемем попълването и комплектуване на заявления за кредитни и дебитни карти, както и впоследствие да обслужваме извлеченията по тях", каза Денка Димитрова.

Така пощите все повече се превръщат в центрове за комплексно обслужване, тип one stop shop - получаване и предаване на пратки, плащане на сметки, вноски по влогове, депозити и кредити, сключване на застраховки. И доколкото все повече комунални компании и банки избират аутсорсинга за част от дейностите по обслужване на клиенти, явно тази тенденция ще се задълбочава, а пощите ще се превръщат в сателити на крупните компании, генериращи огромни приходи от масова услуга. Тоест след векове развитие пощата отново се превръща в своеобразен обществен и финансов център, и то не само в селата.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK