Държавата купи част от мрежата на "Кейбълтел"
18 Нови
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Държавата купи част от мрежата на "Кейбълтел"

Държавата купи част от мрежата на "Кейбълтел"

Правителството избра без конкурс инфраструктурата на частната компания за връзка между институциите

Катерина Огнянова, Паулина Михайлова
4430 прочитания

Държавната администрация на България вече има основа за своя собствена междуградска свързаност. Правителството се споразумя с "Кейбълтел" и купи част от инфраструктурата на компанията.

Начинът, по който това се случи, обаче предизвика недоумение сред конкурентни телекоми: сделката е сключена без конкурс, цената не е обявена, а останалите компании от сектора са поставени пред свършен факт.

Още от 1997 г. насам държавната администрация търси начин да се сдобие с телекомуникационна връзка между различните си структури в цялата страна. Тогава се появи проектът НАМДА (Национална АТМ мрежа на държавната администрация, по-късно прекръстена на НДМ - национална държавна мрежа). Идеята е мрежата да свързва 28-те областни града в страната и всички министерства и агенции на тяхна територия. Тя трябва да осигури обмен на данни между системите на различни ведомства, както и да послужи при изграждането на електронно правителство. Пак тя трябва да бъде свързана с административната мрежа на ЕС и да дава защитена от неоторизиран достъп комуникация с всички институции на съюза.

Работата по междуградската свързаност на държавните звена започна още през 2001 г., когато правителството обяви, че има изградена собствена оптична свързаност по отсечката София - Пазарджик - Пловдив. На 19 декември 2006 г. Министерският съвет сключи договор с "Кейбълтел", като купи от компанията подземен тръбопровод по трасето на оптичния й пръстен.

"Кейбълтел" притежава оптична инфраструктура, преминаваща през цялата страна, която изгражда съвместно с "Мобилтел". Всеки от двата оператора работи по своята половина от планираното трасе, като полага тръби и за другия. Работата им е улеснена от факта, че още по времето на предишното правителство държавата е набелязала "Кейбълтел" за партньор и се е постарала да му помогне с получаването на необходимите разрешения за преминаване. По принцип това е една от най-трудните задачи за всички телекоми. С подкрепа от администрацията компанията успява да завърши проекта си сравнително бързо. Така той става солиден (и според правителството единствен) кандидат за предоставяне на инфраструктура за държавната телекомуникационна мрежа.

За да си осигури междуградска свързаност, държавната администрация има избор от няколко различни възможности. Тя би могла да наеме капацитет и да има своя виртуална мрежа, да наеме оптични влакна, да наеме или закупи тръби, през които да прекара собствена оптика. В случая да се вземе само капацитет вероятно е изключено по съображения за защита на информацията. Според представители на телекомуникационния бранш обаче наемането на оптични влакна би могло да се окаже едно по-евтино решение, което не заплашва по никакъв начин сигурността на държавната мрежа.

Да обещаеш и да изпълниш

Желанието на правителството да закупи и поддържа собствено трасе може да се окаже спорно във връзка с приватизационния договор на БТК. Според него държавата няма право да изгражда паралелна телекомуникационна мрежа и да предоставя услуги чрез нея в срок от пет години след сделката с купувача "Вива Венчърс" - тоест до лятото на 2009 г. Засега от мениджмънта на БТК не коментират дали собствениците на компанията ще реагират. Според някои източници реакция най-вероятно ще има. От друга страна обаче, сегашният притежател на компанията - исландският милиардер Тор Бьорголфсон, в момента няма интерес да се конфронтира с държавните власти предвид сигналите за бъдеща продажба на телекома. Още повече че засега няма данни за планове новата мрежа да предоставя услуги срещу заплащане.

Не знам, не чух, не видях

Въпреки че договорът между Министерския съвет и "Кейбълтел" вече е подписан, параметрите му продължават да са загадка. Нито от правителството, нито от частната компания дадоха допълнителна информация за сделката. По оценка на специалисти от сектора средната цена на метър тръбопровод е 10 лв. При дължина на оптичния пръстен от близо 1600 км целият проект вероятно е на стойност около 16 млн. лв. Според Димитър Радев от "Кейбълтел" компанията не е поела задължения да полага и поддържа и оптичните кабели, а само да предостави тръби за тях. В обществената поръчка обаче се говори за "доставка на изграден подземен тръбопровод (защитна тръба), строително-монтажни работи и изграждане на оптични кабелни линии".

Веднага след сключването на сделката с "Кейбълтел" от нея се дистанцираха както Министерството на държавната администрация, което стартира проекта, така и Държавната агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС). "Не зная за такава сделка и винаги съм бил против това държавата да изгражда своя мрежа. Ако има нужда от телекомуникационни услуги, тя може да си плати за тях", коментира министърът на администрацията Николай Василев. "Когато поех министерството, проектът НДМ беше изваден от ресорите му и прехвърлен на ДАИТС. Сега собственик на тръбата е Министерският съвет, а ръководител на проекта - държавната агенция", каза още Василев. От агенцията обаче отказаха да коментират въпроса с аргумента, че нямат нищо общо с него и се занимават единствено с държавната мрежа за сигурност и отбрана. Въпреки това на сайта на ДАИТС, както и в много презентации на нейни представители се споменава, че тя е "пряко ангажирана с развитието и изграждането на НДМ". В предишни свои изказвания председателят на агенцията Пламен Вачков изтъква като специален приоритет "изграждането и управлението на Националната държавна мрежа като основа за електронното управление".

Поръчката от края на 2006 г. е втората подобна, проведена без обявление. Предишният договор е сключен през юни 2005 г. при министър Димитър Калчев. По онова време ДАИТС не е сформирана, а Пламен Вачков все още работи като заместник оперативен директор на "Кейбълтел". Закупените тогава отсечки от тръбопровода на компанията са на цена 5.90 лв. на линеен метър без ДДС.

Най-сериозният въпрос си остава защо "Кейбълтел" получава тези поръчки без конкурс. От компанията обясняват, че са единствено възможен доставчик на исканото от правителството решение. Ако решението не описваше толкова точно "Кейбълтел", вероятно сред българските телекоми щяха да се намерят и други кандидати. Собствени оптични пръстени със свободни тръби притежават поне БТК, "Мобилтел" и "Булгаргаз". Засега от "Мобилтел" отказват коментар. "В случая трудно може да се прецени дали държавата не подпомага и GSM компанията, но подобни сделки при всички положения дават основание за съмнения. Показателно е, че наскоро Европейската комисия започна процедура срещу градската управа на Амстердам за решение да изгради своя телекоммрежа", каза високопоставен експерт от сектора, пожелал анонимност.

Според записаното в обществената поръчка на българското правителство договарянето без обявление е по причини, "свързани със защитата на изключителни права". Нито ДАИТС, нито "Кейбълтел" обаче обясниха какви точно са изключителните права.

Коя е "Кейбълтел"

"Кейбълтел" е наследник на кабелния оператор "Кейбъл България". През 2003 г. той бе купен от инвестиционна група, управлявана от американците Роналд Финли и Джийн Филипс. Компанията е лицензирана за предоставяне на фиксирана гласова услуга. Тя предлага на българския пазар Triple Play - комбинация от телевизия, интернет достъп и телефония. "Кейбълтел" участва активно в консолидацията на пазара. Наскоро компанията купи мажоритарен дял във втория по големина български кабелен оператор "Естнет". По информация на Комисията за защита на конкуренцията предстои "Кейбълтел" да стане собственост на регистрираната във Великобритания Ramford Alliance Limited. До момента няма данни кои са собствениците на компанията, а КЗК проучва именно това.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK