С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 23 фев 2007, 0:00, 2976 прочитания

Танцуващият с дълговете

"Кремиковци" за пореден път едва не се провали при жонглирането между кредитори

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Апетит за енергия
По данни на "Кремиковци" спирането на тока във вторник не е оказало голям ефект върху производството му, защото комбинатът има свой ТЕЦ, който е бил натоварен допълнително. Предприятието има и по-големи амбиции. Ръководството му е сключило договор с General Electric Capital за одитиране на централата. Одитът трябва да покаже дали е по-добре съществуващата централа да бъде обновена и разширена, или направо да се строи нова мощност. В момента "Кремиковци" ползва 140 мВ/ч електроенергия от НЕК и произвежда около 50 мВ/ч в собствения си ТЕЦ. Максималната мощност на ТЕЦ "Кремиковци" е 112 мегавата, а ако се изгради нов, той ще е с мощност между 210 и 250 мегавата. Инвестицията ще е над 210 млн. евро.


Oткакто "Кремиковци" е в частни ръце, собствениците му се смениха два пъти. Има обаче един човек, който през цялото време e в ръководството му и на чието лице сме свикнали да виждаме широка усмивка - Александър Томов.
Последния вторник обаче тази усмивка я нямаше. Нямаше и ток в част от цеховете на "Кремиковци". Националната електрическа компания (НЕК) дръп­на шалтера на комбината за неплатени сметки от 2.18 млн. лева за януари. Сценката се рази­гра "по план". На 14 февруари НЕК прати предупредително писмо на комбината, а на 19 направо спря подаването на ток към един от петте 110-киловолтови проводника, които захранват "Кремиковци". На следващия ден парите бяха преведени, мениджмънтът на комбината се оправда със закъснения на банковите преводи и токът беше пуснат.
Подобни случки вече не са рядкост с "Кремиковци". НЕК отправи същата заплаха към завода през декември, когато обаче до спиране на електричеството не се стигна. Според източници от транспортното министерство същият сценарий се развива между "Кремиковци" и БДЖ средно веднъж на три месеца. Напрежението и в двата случая се сгъстява заради текущи плащания. Извън тях "Кремиковци" има 86 млн. лв. стари задължения към НЕК и неясно колко - към БДЖ. И за двете суми има споразумения за разсрочено плащане, които според мениджмънта на комбината се изпълняват, а според НЕК - не съвсем.


Игра на нерви

Едно изказване на Александър Томов от тази седмица е доста показателно за стила на поведение на "Кремиковци" към компаниите, които имат вземания от него. "В понеделник предприятието е изплатило 7 млн. лв. на други компании. Ако от НЕК се бяха обадили предварително, щяхме да забавим с ден част от тези плащания и да им се издължим." Другата постоянна нишка е "размерът ни има значение", която се появи и сега. "Поведението на ръководството на НЕК застрашава безо­пасността на хората в "Кремиковци" и националната сигурност", каза Александър Томов и заплаши да постави въп­роса за това спиране на тока пред министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Ако това не доведе до резултати, "Кремиковци" ще потърси съвети от международни институции как да спре намесата на държавните монополи в работата му. По думите на Томов може да се стигне и дотам комбинатът да заведе съдебно дело срещу НЕК за нанесени вреди. "Действията на НЕК нанасят удар върху реномето на "Кремиковци" пред западните инвеститори. Комбинатът губи милиони от такива медийни изяви на чиновници монополисти - цените на акциите и облигациите ни падат", каза Томов. Акциите на "Кремиковци" действително отбелязаха спад във вторник с 1.52% до 14.29 лв. Спорно е обаче доколко това се дължи на спирането на тока или на излезлите в същия ден финансови резултати на комбината за 2006 г. Не успя да повлияе положително дори и успокояващият факт, че комбинатът, който е сред най-редовните закъсняващи в предаването на отчетите си на фондова борса и на регулатори, сега закъсня "само" с 20 дни след крайния срок за подаване.

Загуби при загуби отиват



Според същия подаден до фондовата борса неодитиран отчет на "Кремиковци" за 2006 г. дружеството има загуба от 266 млн. лв., което е с 32% над загубата за 2005 г. Главна причина за увеличението на загубата е скокът на финансовите разходи на фирмата, които са увеличени двойно спрямо 2005 г., пише в отчета. Най-голям е ръстът на разходите за лихви по заеми - от 28.7 млн. на 70.3 млн. лв., най-вече заради емитираните през май 2006 г. еврооблигации в полза на комбината. "Реалната загуба на "Кремиковци" за 2006 г. е само 7 млн. евро. Счетоводната загуба се получава заради наши вземания и стари дългове, които изплащаме", твърди Александър Томов. Според него от юли 2006 г. комбинатът дори е излязъл на оперативна печалба.
Отчетите на металургичния гигант за третото и четвъртото тримесечие на миналата година обаче показват, че за този период "Кремиковци" всъщност има оперативна загуба от 16.3 млн. лева. По думите на Томов прогнозата на ръководството на комбината е през 2007 г. той да достигне 260 млн. лв. оперативна печалба. "Възможно е дори и да излезем на счетоводна печалба за новата година", добавя той.
През ноември председателят на надзорния съвет на "Кремиковци" Прамод Митал проведе нарочна среща с инвеститори в облигации на комбината, на която обяви, че за 2006 г. той ще има 7 млн. долара загуба, а за 2007 ще отчете 110 млн. долара брутна печалба. Засега очевидно числата не са такива. Въпреки очевидните факти, че комбинатът произвежда все повече. По данни от ръководството му за 2006 г. продукцията му е 1.2 млн. тона метали (с 20% повече от 2005 г.), а планът за 2007 г. е да се достигне количество от 1.6 млн. тона.

Живот назаем

Дали и кога "Кремиковци" ще излезе наистина на печалба едва ли знаят много хора в България. Засега е видно, че собствениците му по-скоро погасяват едни задължения за сметка на други. Затова и не е странно, че в момента по думите на Томов лондонски банки преговарят за цесия на дълга на "Кремиковци" към НЕК и "Булгаргаз" от общо около 116 млн. лв. По информация на "Капитал" още преди месеци е имало две оферти за цесия - от Deutsche bank и от Global Financial Network - компания за инвестиционно банкиране и финансови консултации с управляващ директор Правин Банкер. Според Томов институциите предлагат да платят 70% от дълговете на комбината към двете компании. Според него това е изгодно за държавата, защото "инфлацията така и така ще изяде" над 30% от дълга на комбината до 2013 г., когато изтича срокът за погасяването му. По думите на зам.-министъра на икономиката Нина Радева (която е и представител на държавата в управителния съвет на "Кремиковци") офертите за цесията вече са отхвърлени като неизгодни.
Засега държавата не реагира на последните финансови данни за софийския гигант. Причините са, че предприятието е с основно частни капитали и България има ангажимент към Европейската комисия да не субсидира комбината, за да не изкривява пазара в чувствителния сектор на стоманодобива. Позицията на правителството обаче никак не е изгодна, защото държавата все пак е акционер в "Кремиковци" и като такъв носи отговорност за изпълнението на Плана за жизнеспособност на дружеството, който също е одобрен и се наблюдава от Брюксел. "Ситуацията на "Кремиковци" съвсем не е розова. Ръководството на комбината не потвърди, че данните в неодитирания отчет за 2006 г. са напълно точни. Изискали сме до 1 март допълнителна информация и въз основа на нея ще преценим дали загубите застрашават изпълнението на Плана за жизнеспособност", казва Нина Радева. Изводът ще бъде оформен като доклад до премиера Сергей Станишев. "Ръководството на "Кремиковци" отново декларира, че нужните средства ще бъдат инвестирани. Лошото е, че се говори все в бъдеще време", казва Радева.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пламъците над "Аванти" Пламъците над "Аванти"

Компанията за внос и продажба на алкохол и цигари има вече два опожарени обекта

19 апр 2019, 5380 прочитания

В България ALSO* 1 В България ALSO*

Първи голям чужд инвеститор навлиза в българския сектор за дистрибуция на IT техника - швейцарската милиардна компания ALSO Holding купува "Солитрон"

19 апр 2019, 1373 прочитания

24 часа 7 дни

Кариерен клуб: Финанси »

Студенти от 17 до 71 години

Хора на всякаква възраст сменят професията си в Центъра за ускорено обучение на американския Valencia College

Половината от работните места за IT специалисти във Вашингтон са незаети

Освен различни компютърни специалности Northern Virginia Community College има и стажантска програма с Amazon

Работници по поръчка

Професионалните колежи в САЩ осигуряват на бизнеса точно кадрите, които му трябват, максимално бързо

Намалява броят на българските студенти в САЩ

През миналата учебна година в американски университети са учили 826 души от страната

Стажове, стипендии, конкурси (25 февруари – 3 март)

Селекция с актуални кариерни инициативи и събития през седмицата

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Компании" Затваряне
Трибой в "Марица изток"

Христо Ковачки ще мери сили с Еnel, RWE и AES за инвестиции в комплекса

Пролет в Лангедок и Гаскония

Пътешествие в част от Южна Франция из земите на катарите, гъшия дроб и родните места на Д'Артанян и Тулуз-Лотрек

Комиците в политиката: Без майтап

Украйна е на път да си избере комедиен артист за президент. И съвсем не е единствената, която удря смешен шамар на статуквото

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

1968 по Уорхол

Warhol 1968 в Moderna Museet връща атмосферата и духа на първата самостоятелна изложба на американския артист в Европа

Кино: "Джебчии"

Семейството срещу света с простота и нежност