Браншови линч за крадения скрап
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Браншови линч за крадения скрап

Браншови линч за крадения скрап

Бизнесът иска закриване на фирмите, които изкупуват стари метали с неясен произход

2666 прочитания

Неделя вечер. Гледаш телевизия вкъщи. Изведнъж всичко потъва в тъмнина - токът спира. Няколко метра кабел току-що е бил отрязан, за да бъде продаден за вторични суровини.

Случаи като този, типични за края на 90-те, за повечето хора вече са само лош спомен. Причината обаче не е, че кражбите на метали са намалели. Просто извършителите се преориентират: вече предпочитат по-лесните за достъп релси и друго имущество на железниците, или направо преработените "кюлчета" скрап, собственост на легалните търговци и металургичните заводи. По данни на Българската асоциация за рециклиране (БАР) и полицията кражбите на метали не само не са намалели, а имат постоянен ръст от 2002 г. насам. Опитите на държавата да се справи с проблема периодично се активизират, но резултатът очевидно е нулев. Новото сега е, че самите компании от бранша вземат инициативата в свои ръце: БАР настоя контролът върху търговията със скрап рязко да се затегне и площадките, за които се докаже, че изкупуват краден метал, да бъдат затваряни по бърза процедура.

Престъпление и наказание

По сегашната нормативна база санкцията за работа на фирма за рециклиране без лиценз е между 15 000 и 50 000 лв. и в някои случаи - затвор за собственика. Законът за управление на отпадъците (ЗУО) предвижда и затваряне на фирмата и площадките й. Засега обаче случаи на закрити дружества почти няма, защото фирмите просто обжалват актовете, наложени им от множест­вото упълномощени да контролират сектора органи (МВР, икономическото и екоминистерството, кметствата), и междувременно продължават да работят. Искането на БАР сега е обжалването да не спира изпълнението на наказанието и фирмите да бъдат затваряни веднага. Браншовата организация настоява и министърът на икономиката да получи правото да спира дейността на всяка фирма за рециклиране, ако прецени, че тя изкупува краден метал. Трето предложение на БАР е наказанието за кражба на метали за физичес­ки лица да бъде увеличено от 0-3 години затвор на 1-3 години, а санкциите за фирмите да станат по-големи. Причината е, че сега прокуратурата често спира делата поради "маловажност" и ги прехвърля към икономическото министерство, което може да наложи само глоба от 700 до 2000 лв. Исканията на съюза вече са обсъдени с икономическото министерство. Идеята е те да влязат в подготвяните в момента промени в ЗУО. Предложенията обаче имат и своите противници. Според представители на някои фирми за рециклиране мерките, макар и нужни, са прекалено драстични. "Може дадена фирма никога да не е изкупувала краден метал, а просто неин служител да е изгубил фактурата за покупка. Тогава затварянето й ще е необосновано", смята представител на една от големите компании в сектора, предпочел да не бъде цитиран. "Ако исканията на БАР бъдат изпълнени, може да изхвърлят от бизнеса стотици фирми и да доведат до монополизъм в рециклирането", опасява се той. По думите му възможността икономическият министър по бърза процедура да може да затваря фирми от бранша също е опасна. Според Иван Златинов, зам.-председател на БАР и управител на "Макметал", министърът няма да може да злоупотребява с власт­та си, защото ще може да спира само фирми, които са му препоръчани с доклад от междуведомствената комисия за контрол над търговията със скрап.

Прането на метали

По думите на председателя на БАР Борислав Малинов незаконните площадки за изкупуване на метали в страната са 117. Схемата за "легализиране" на крадения метал е един и същ собственик да притежава две фирми, едната от които да изкупува незаконно метали и след това да издава фактури за продажбата им на другата, която има лиценз за търговец от икономическото министерство. Така металът е "изпран" и може спокойно да бъде продаден на металургичен завод. Според Малинов нелицензираните фирми за рециклиране държат близо 2% от годишния оборот на целия бранш. За 2006 г. близо 500-те фирми от сектора в България са преработили 1.5 млн. тона скрап и имат общ оборот от около 1 млрд. лева.

Дали част от исканията на асоциацията за рециклиране ще бъдат удовлетворени от държавата и дали това ще намали кражбите на метал предстои да се види до края на годината, когато се очаква да влязат в сила промените в ресорния закон.

През 2006 г. заводите в България са преработили 1.03 млн. тона скрап, което е увеличение с 29% спрямо 2005 г.
Фотограф: ИВАН ГРИГОРОВ

Неделя вечер. Гледаш телевизия вкъщи. Изведнъж всичко потъва в тъмнина - токът спира. Няколко метра кабел току-що е бил отрязан, за да бъде продаден за вторични суровини.

Случаи като този, типични за края на 90-те, за повечето хора вече са само лош спомен. Причината обаче не е, че кражбите на метали са намалели. Просто извършителите се преориентират: вече предпочитат по-лесните за достъп релси и друго имущество на железниците, или направо преработените "кюлчета" скрап, собственост на легалните търговци и металургичните заводи. По данни на Българската асоциация за рециклиране (БАР) и полицията кражбите на метали не само не са намалели, а имат постоянен ръст от 2002 г. насам. Опитите на държавата да се справи с проблема периодично се активизират, но резултатът очевидно е нулев. Новото сега е, че самите компании от бранша вземат инициативата в свои ръце: БАР настоя контролът върху търговията със скрап рязко да се затегне и площадките, за които се докаже, че изкупуват краден метал, да бъдат затваряни по бърза процедура.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK